№ 102
гр. П. , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Ивелина М. Вълчева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20203130101169 по описа за 2020 година
Производството образуването по искова молба от КР. Ж. К., ЕГН **********, гр. П.,
ул.*** срещу ПЛ. В. ХР., ЕГН **********, гр.П., ***, В. ПЛ. Г., ЕГН **********, гр. П.,
*** и В. СТ. ХР., ЕГН **********, гр. П., ул.„***
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на заведение за бързо хранене
„Зелените камъни”, находящо се в гр. П.. Около 20.00 часа на 03.07.2019г. група младежи,
един, от които ответника П.Х. навлезли в откритата част на територията на заведението под
бетонен навес, където имало наредени маси с пейки за клиенти на заведението, а около тях -
лентово заграждение, поставено като знак да не се ползва инвентара на заведението от
лица, които не са негови клиенти. Към този момент заведението не работело.
Младежите заобиколили лентите и седнали на масите, като оставили два велосипеда,
подпрени на най-вътрешната пейка. П.Х., свалил седалката от велосипеда си.
В този момент ищецът и сина му били в заведението, като видели младежите излезли
навън и ищецът ги поканил да напуснат обекта. Част от тях тръгнаха да си ходят, но П.Х.
казал на ищеца: „Ти не си този, който ще ми казва какво да правя и къде да стоя!”.
Ищецът се ядосал, взел велосипеда на Х. и го хвърлил между масите, бутнал Х. и го
приканил да се маха. Той се навел, вдигнал велосипеда си и започнал да го бута към края на
навеса. Ищецът го хванал с дясната си ръка за дясната му ръка, а с лявата си ръка го ударил
веднъж с отворена длан за врата, след което го пуснал. След това П.Х. хванал седалката на
велосипеда си с дясната си ръка и с нея нанесъл удар в областта на главата на ищеца. Той
вдигнал ръце да се предпази, но ответника Х. му нанесъл втори удар в същата област със
седалката. Останалите се намесили и разделили ищеца и ответника Х. като последния си
тръгнал.
След случилото ищецът посетил за лекарска помощ болницата в П., откъдето бил
насочен за МБАЛ „Св. Анна” - гр. Варна, където бил настанен за стационарно лечение. Било
му издадено Медицинско удостоверение № 651/2019г. след преглед и Епикриза ИЗ: 11007 с
1
окончателна диагноза „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма” и
придружаващи заболявания. „Фрактура на носни кости, фрактура на лицеви кости, други”.
По случая било образувано досъдебно производство № 178/2019г. по описа на РУ- П.
на ОД МВР - Варна, прокурорска преписка № 671/2019г. по описа на РП-П.. Назначената по
него СМЕ № 349/2019г. установила, че в резултат на действията на П.Х., ищецът е получил
хоризонтално разположена разкъсно-контузна рана в лявата челнотеменна област с дължина
З см.; кръвонасядания и травматичен оток по клепачите на лявото око; кръвонасядания по
клепачите на дясното око и областта на дясното рамо на долната челюст, кръвонасядано по
лигавицата на дясната буза, травматичен оток в областта на носа, многофрагментно
счупване на носните кости; мозъчно сътресение. Описаните травматични увреждания са
резултат на действието на твърди тъпи предмети, реализирани в двете лицеви половини, в
този смисъл всички те биха могли да бъдат получени по начин, установен по делото - при
два удара със седалка от колело. При проведен контролен преглед е установено, че
оздравителният процес на многофрагментарното счупване на носните кости е завършил с
изкривяване на носната преграда, със значително стеснение на десния носов ход, което
обуславя невъзможност за нормално носово дишане. Това изкривяване на носната преграда,
затруднението на дишането през носа биха могли да бъдат отстранение оперативно.
Счупването на носните кости е обусловило постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота, съставляващо средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.
Горната фактическа обстановка била установена в обстоятелствената част на внесения
в Районен съд - П. обвинителен акт, въз основа на който бе образувано НОХД № 170/2020г.
по описа на съда, което приключило с одобрено от Районен съд - П. Споразумение от
22.10.2020г. за решаване на делото в съдебно производство, по силата на което подсъдимият
П.В. Н. с ЕГН ********** се признава за виновен в това, че на 03.07.2019г. в гр. П., общ. П.,
обл Варна като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, причинил средна телесна повреда на КР.
Ж. К., изразяваща се в счупване на носни кости, обусловило постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1. г. 3
от НК, поради което приема да му се наложи наказание „Пробация“ която да се изпълни чрез
приложението на описаните в Споразумението пробационни мерки.
В исковата молба се твърди, че вследствие на нанесените удари ищецът изпитал силни
болки и страдания в един продължителен период от време. Преживял силен стрес, бил
притеснен и уплашен от случилото се. Имал главоболие, гадене, световъртеж. Лицето му бе
подуто от получените рани, имал рани и кръвонасядания. Било необходимо да измине
повече oт месец, докато външността му се възстановила. Не можел да ходи на работа дълго
време след това. Първите нощи след инцидента в болницата се наложило ищеца да спи в
седнало положение. Той изпитвал унижение от това, че бил пребит пред очите на сина си.
Ищецът твърди, че към момента на подаване на исковата молба продължава да изпитва
притеснение и го е страх да излизам от дома си. Дишането му било постоянно затруднено,
започнал да хърка, сънувал кошмари, често се събуждал нощем.
Ищецът все още не е извършил операция на носната преграда поради епидемичната
обстановка в страната, свързана с Ковид-19.
Вторият и третият ответник били родители на ответника, които съгласно чл. 48 от ЗЗД
носят отговорност за вредите, причинени от виновните и противоправни деяния на
ненавършилото пълнолетие тяхно дете.
Ищецът твърди, че причинените му неимуществени вреди, представляващи
2
претърпените от него болки и страдания, които продължавали и до настоящия момент, са
пряка и непосредствена последица от нанесените му удари в главата и се покриват от
отговорността на дееца и неговите родители. Счита, че справедливото в случая обезщетение
за причинените му неимуществени вреди е в размер на 6500.00 лева. С оглед на факта, че с
поведението си ищецът е допринесъл за ескалиране на конфликта, иска ответниците да
бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетение в размер на 6000 лева за
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от него болки и страдания вследствие на
претърпени телесни увреждания, причинени му по вина на ПЛ. В. ХР., ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2019 година.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответниците ПЛ. В. ХР. и В. ПЛ. Г.. В
него се твърди, че иска е неоснователен.
Твърди, че П.Х. не иска да избяга вината си и е отговорен младеж затова е подписал и
споразумението по нохд 170/2020г. на ПРС.
Твърди се, че 03.07.0219г. П. е бил със своите приятели на разходка. Завалява дъжд и
децата решават да се скрият за малко под навеса на неработещо в момента заведение в
центъра на града.
В отговора се излага, че докато чакали да спре дъжда П. и приятелите му седнали на
пейките, а П. П. /едно от децата/ се бил подпрял на колелото на П.Х., усетил, че седалката е
разхлабена и казал на Х.. Затова П.Х. извадил напълно седалката на колелото си, за да я
постави отново и затегне.
Към тях се доближили двама мъже – ищецът и синът му.
Ищецът започнал да псува арогантно цялата група, заявявайки, че ако не напуснат
веднага ще стане много лошо за тях. Приближил П. П., хвърлил му колелото и му нанесъл
удар в гърба. Но П. бързо се отдалечил. Доближил се до колелото на П.Х. сграбчил го и
хвърлил настрани. П.Х. го запитал защо му хвърля колелото, на което ищецът псувайки го
арогантно на майка, му нанесъл шамар зад врата.
Ответникът Х. с цел да се самозащити и предотврати последващи удари, посегнал и
ударил ищеца по веждата със седалката на колелото, която държал, тя отскочила в ръката му
и нанесла удар на ищеца. По този начин Х. смятал, че се защитава от последваща реална
опасност, мислейки през цялото време за заканите, които е отправял ищеца в началото на
инцидента. Ищецът хванал Х. за врата стискайки го в сгъвката между лакътя си и започнал
да го души. П. започнал да се задушава опитал да се откопчи, за да поеме въздух. Към тях се
приближил сина на ищеца, и двамата заедно с ръце хванали П. за тялото / дрехите/ и
започнали да го блъскат. Двама от приятелите на П. успяват да го отскубнат.
Вследствие на преживяното П. получил обрив, който започнал от тила му и се
разпространил по цялото му тяло. По този повод на 30.07.2019г. той посетил лекар и му
било назначено лечение.
Няколко месеца след инцидента П. е направил консулт с детски психиатър, който му
назначил медикаментозно лечение в случай, че П. не успее да се справи със стреса от
преживяното, изразяващ се в безсъние и страх.
Поради това ответниците П.Х. и В.Г. правят възражение за съпричиняване и съответно
прихващане със сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва от 03.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението за причинените на П.Х. страдания, изразяващи
се в преживян стрес и силна уплаха, вследствие на претърпеният удар в главата, довел и до
3
физиологична реакция, а именно обриви на психическа основа по цялото тяло.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника В.Х..
В него той твърди, че действително той и В.Г. са родители на П.Х.. Твърди, че той
живее от повече от десет години постоянно в град София и е узнал за извършеното деяние от
синът му ПЛ. В. ХР. на датата на която е получил съобщение за заведен иск по настоящото
дело.
Твърди се, че ответникът П.Х. към датата на завеждане на исковата претенция е
навършил възраст от осемнадесет години, с което е станал пълнолетен и е придобил пълна
процесуална дееспособност.
Твърди се, че предявеният осъдителен иск е недопустим спрямо В.Х., тъй като за
ищеца липсва правен интерес от завеждането му спрямо него, тъй като по време на деянието
П.Х. бил недееспособен и не можело да се търси виновно поведение в действията му.
Твърди се, че както към датата на приключване на нохд 170/2020г. на ПРС така и към
момента на завеждане на исковата молба по настоящото дело П.Х. е дееспособен.
Искът бил недопустим спрямо В.Х., тъй като синът му П.Х. носел лична отговорност за
вреди, които виновно е причинил други му. Искът следвало да бъде насочен лично срещу
П.Х. на основание чл.45 ЗЗД, а не солидарно и срещу родителите му на основание чл.48
ЗЗД.
Ако съдът не приеме тези доводи на ответника се твърди, че отговорността по чл.48
ЗЗД е лична - за неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето.
Твърди се, че В. СТ. ХР. никога от самото раждане на П.Х. не е упражнявал родителски
права по отношение на реденото от брака му с В. ПЛ. Г. дете, поради което не са налице
основанията за ангажиране на неговата отговорност по реда на чл.48, ал.1 ЗЗД.
Поради това за ответника В.Х. не действа презумпцията, че той като родител е
виновен, защото не е дал добро възпитание или не е упражнявал контрол и надзор над
детето си и затова то е причинило вреди на К.К..
Ответникът В.Х. следвало да се освободи от материална отговорност при условията на
чл.48, ал.1 ЗЗД, алтернативно при условията на чл. 48, ал. 3 ЗЗД.
Твърди се, че с Решение от 22/12/2004 година, постановено по гд 89/2004г. бракът на
В.Х. с майката на синът му ПЛ. В. ХР. - В. ПЛ. Г. е прекратен, като е определено
местоживеенето на детето при майката в глад П., *** , на майката е възложено
упражняването на родителски права по отношение на детето. Твърди се, че местоживеенето
на П.Х. е било винаги при майка му и единствено тя е упражнявала родителските права
спрямо детето. Момчето не познавало баща си и не е осъществявало никога режим на лични
отношения с него поради пречки създавани от майката.
Поради това на основание чл.48, ал.3 от ЗЗД В.Х. не следвало да носи солидарна
отговорност за вредите, които синът му е причинил, тъй като той е нямал възможност да
възпитава и контролира сина си. Поради това отговорност за нанесените на ищеца вреди
следвало да понесат П.Х. и В.Г..
В условията на евентуалност оспорва обстоятелството, че причинените неимуществени
вреди на ищеца да са пряка и непосредствена последица от увреждането описано в
обстоятелствената част на исковата молба, така че да се дължи обезщетение за тях.
В условията на евентуалност оспорва предявеният иск по размер.
4
Иска се отхвърляне на предявения иск срещу В.Х..
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалният си представител поддържа
предявения иск и моли за неговото уважаване. Ответниците П.Х. и В.Г. чрез процесуалния
си представител молят за отхвърляне на предявения иск, в евентуалност при уважаването му
молят за уважаване на направената възраженията им за съпричиняване и за причинени от
ищеца на ответника П.Х. неимуществени вреди. Ответникът В.Х. чрез процесуалния си
представител твърди, че предявения иск е недопустим спрямо родителите на П.Х., моли за
отхвърлянето му спрямо него на основание чл.48, ал.2 от ЗЗД.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
От НОХД № 170/2020 г. по описа на ПРС, Протокол № 260011/22.10.2020 г. по НОХД
№170/2020 г. по описа на РС П.; обвинителен акт пр. № 671/2019 г. по описа на РП П.;
съдебномедицинска експертиза № 349-2019 г., медицинско удостоверение № 651/2019 г.;
епикриза на КР. Ж. К. се установява, че на 03.07.2019г. в гр.П. е възникнал конфликт
между ищеца и ответника П.Х., по време, на който ответника ударил ищеца със седалката на
велосипеда си. След случилото ищецът бил настанен за стационарно лечение в МБАЛ „Св.
Анна” - гр. Варна през периода 03.07.2019г. – 05.07.2019г. с окончателна диагноза „Мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма” и придружаващи заболявания. „Фрактура на
носни кости, фрактура на лицеви кости, други”. На ищеца е издадено Медицинско
удостоверение № 651/2019г. със заключение кръвонасядания, травматични отоци, разкъсно-
контузна рана в областта на лицето, счупване на носните кости, мозъчно сътресение.
Описаните травматични увреждания са резултат на действието на тъпи предмети и могат да
се получат по описания от ищеца място – на 03.07.2019г. при нападение от младеж са му
нанесени няколко удара в областта на главата със седалката на велосипед.
По случая било образувано досъдебно производство № 178/2019г. по описа на РУ- П.
на ОД МВР - Варна, прокурорска преписка № 671/2019г. по описа на РП-П.. Назначената по
него СМЕ № 349/2019г. установила, на 03.07.2019г. ищецът е получил следните
увреждания: хоризонтално разположена разкъсно-контузна рана в лявата челнотеменна
област с дължина З см.; кръвонасядания и травматичен оток по клепачите на лявото око;
кръвонасядания по клепачите на дясното око и областта на дясното рамо на долната челюст,
кръвонасядано по лигавицата на дясната буза, травматичен оток в областта на носа,
многофрагментно счупване на носните кости; мозъчно сътресение. Описаните травматични
увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети, реализирани в двете лицеви
половини, в този смисъл всички те биха могли да бъдат получени по начин, установен по
делото - при два удара със седалка от колело. Ищецът не е изпадал в състояние на
действителна мозъчна кома или безсъзнателно състояние.Оздравителният процес на
многофрагментарното счупване на носните кости е завършил с изкривяване на носната
преграда, със значително стеснение на десния носов ход, което обуславя невъзможност за
5
нормално носово дишане. Това изкривяване на носната преграда, затруднението на
дишането през носа биха могли да бъдат отстранение оперативно. Счупването на носните
кости е обусловило постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. В своята
съвкупност останалите описани травматични увреждания вкл. мозъчното сътресения са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
На 16.06.2020г. е внесен обвинителен акт от представител на РП варна, ТО П. в РС П.
срещу ПЛ. В. ХР. затова, че на 03.07.2019г. в гр. П., общ. П., обл. Варна, като непълнолетен,
но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, причинил средна телесна повреда на КР. Ж. К., изразяваща се в
счупване на носни кости, обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.63, ал. 1 т. 3 от НК. По внесения
обвинителен акт е образувано нохд 170/2020г. по описа на РС П.. В открито съдебно
заседание от 22.10.2020г. по нохд 170/2020г. по описа на РС П. представителя на РП Варна,
ТО П. и подсъдимия П.Х. постигат споразумение по чл.384 НПК, което е одобрено от съда,
съобразно, което подсъдимия П.Х. се признава за виновен затова, че на 03.07.2019г. в гр. П.,
общ. П., обл. Варна, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, причинил средна телесна
повреда на КР. Ж. К., изразяваща се в счупване на носни кости, обусловило постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 63, ал. 1 т. 3 от НК и приема да му бъде наложено наказание на основание чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 т. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”Б”, пр. 1 от ПРОБАЦИЯ, която да се
изпълни чрез приложението на следните пробационни мерки: На основание чл. 42 а, ал. 2, т.
1 от НК: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с явяване и
подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти
седмично; На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 2 от НК: Задължителна периодични срещи с
пробационния служител за срок от 6 месеца; На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 4 от НК:
Включване в програма за индивидуално - корекционна работа с осъдени на пробация за
извършване на хулиганство и телесни повреди. На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 6 от НК:
Безвъзмезден труд в полза на обществото – в размер на 100 часа, за срок от 1 година. По
искане на РП Варна, ТО П., одобреното от съда споразумение е тълкувано по отношение на
срока на пробационната мярка по чл. 42 а, ал. 2, т. 4 от НК: Включване в програма за
индивидуално - корекционна работа с осъдени на пробация за извършване на хулиганство и
телесни повреди за срок от 6 месеца.
От удостоверение за раждане на ПЛ. В. ХР., изд. въз основа на акт за раждане № І-
1352/30.09.2002 г., изд. от Община Варна се установява, че ответника П.Х. е роден на
27.09.2002г. от родители В. ПЛ. Г.-Х.а и В. СТ. ХР..
От амбулаторен лист № 001043/30.07.2019 г. на ПЛ. В. ХР.; Рецепта от 30.07.2019 г.;
Рецепта от 19.04.2020 г. се установява, че ответникът П.Х. на 26.07.2019г. е посетил кожен
лекар доц.С. Ш. с диагноза кожен дерматит. В обективно състояние е записано микотични
6
пали с еритемен ръб и блед център по кожата на торса. Предписано е противогъбично
лечение.
От Протокол от открито с.з. проведено на 15.12.2004 г. по бр.д. № 89/2004 г. по описа
на РС П.; решение от 22.12.2004 г. по бр.д. № 89/2004 г. по описа на РС П. се установява, че
с Решение от 22.12.2004г. по гр.д.89/2004г. е прекратен бракът между В.Х. и В.Г.-Х.а, като е
определено местоживеенето на детето при майката в град П., *** , на майката е възложено
упражняването на родителски права по отношение на детето, определен е режим на личен
контакт между бащата и детето.
От отговорите на въпросите на В. Г. и П.Х. дадени по реда на чл.176 ГПК и
кредитирани от съда се установява, че П.Х. познава визуално баща си. Детето не знае нищо
за баща си. В.Х. е видял последно сина си П.Х. си на 25.07.2004г.. В.Х. не е осъществявал
определения му от съда режи на личен контакт със сина си П.Х. и не е поддържал никакви
отношения с него. Бащата е платил само веднъж 100 лева издръжка за сина си.
От показанията на св.К., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства се установява, че баща му е наел и ползва
заведението „Зелени камъни“ в гр.П.. На 03.07.2021г. около осем часа вечерта св.К. имал
работа в заведението с баща си и затова отишли в него. Те видели, че пред заведението
стоели група младежи с велосипеди и ги подканили да си тръгнат, като баща му – ищецът по
делото започнал да ги псува, имало обиди от ответника П.Х. към ищеца. Пред заведението и
друг път стоели младежи и оставяли боклук. Конфликтът ескалирал и св.К. видял как
ответника П.Х. ударил баща му в областта на главата със седалката от велосипеда си. Св.К.
и приятелите на ответника Х. ги разтървали, ищецът отишъл до болницата в гр.П., а от там с
линейка бил откаран в болница в гр.Варна. Лицето на ищецът било подуто и в кръв. Той
останал за лечение няколко дена в болницата, след което около един месец не могъл да ходи
на работа. Около един месец се възстановявало лицето на ищеца. Той бил стресиран, имал
главоболие, гадене, страхувал се да излиза сам от дома си късно вечерта, което
продължавало и до деня на разпита на свидетеля К. – 12.04.2021г.. Ищецът споделял, че
сънувал кошмари, спял трудно, имал затруднено дишане. След инцидента ответника П.Х. не
се е извинявал на ищеца.
От показанията на св.М. и св.П., които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че в началото
на м.юли група приятели, един от които бил ответника П.Х., а другия св.П. П. били с
велосипеди и търсили къде да се скрият. Те седнали на масите на заведението „Зелени
камъни“ в гр.П., което било затворено. Няколко минути след това излязъл ищеца и сина му
и им казал да си тръгват, започнал да им вика „Аз колко пъти ви казах, пак ли идвате тука?“,
да ги псува, ударил по гърба св.П. П.. Той и св.М. излезли от заведението, ищецът се
насочил към ответника П.Х. обиждал го, ответника тръгнал да излиза, но се заплел в
лентите, които били опънати, около масите на заведението, за да не се влиза в него. Ищецът
хванал ответника П.Х. през врата с ръката си като наклонил торса му напред и започнал да
го души. Ответникът П.Х. ударил със седалката на колелото си в областта на главата ищеца.
От лицето на ищеца започнала да тече кръв. Ответника Х., Св.М. и св.П. знаели, че ищеца е
бивш борец. Св.М., св.П. и ответника Х. тръгнали към гимназията, за да се скрият, защото ги
било страх. Ответникът Х. споделил, че го било страх, същия ден той се страхувал да мине
през центъра на гр.П.. След инцидента П.Х. не се обадил на майка си, за да й съобщи за
случилото се. Няколко дена след инцидента племенник на ищеца срещнал ответника Х. в
центъра на гр.П. и искал да го удари заради случилото се. Ответникът Х. не поддържал
отношения с баща си. Ответникът Х. живеел в гр.П. с майка си, дядо си и баба си по
майчина линия. Ответникът П.Х. уважавал майка си. След инцидента ответникът П.Х.
7
получил обрив в областта на корема, ръката и лицето. Правонарушенията на ответника Х. до
процесния случай, известни на св.П. е, че е стоял навън около 15-20 мин. след 22:00 часа.
От показанията на св.Х.а, които съдът кредитира като обективни и компетентно дадени
се установява, че В.Х. не поддържа контакти със сина си П.Х.. Докато детето било до 2-3
годишна възраст Х. правел опити да има личен контакт с него, но това не се случвало. В.Х.
работил от 15-20 години в гр.София, имал друго семейство и дъщеря. По празниците той се
връщал в гр.П., където живеели родители му, но не се срещал със сина си. В.Х. научил за
процесния случай, от родителите му, след като те получили съобщение от съда с приложена
исковата молба по делото. Родителските права върху детето се упражнявали от майка му.
От изготвената по делото СМПЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена се установява, че видно от представената по ГД № 1169/2020год. медицинска
документация - Амбулаторен лист № 1043/30.07.2019год., по време на този преглед е
установен микотичен дерматит по кожата - възпаление на кожата на П.Х. в резултат на
гъбична инфекция.
Това заболяване не може да бъде причинено във връзка с инцидента от 03.07.2019год.
Лечението на гъбичните инфекции е продължително и съгласно приложената
Рецептурна бланка е проведено адекватно лечение.
Психологичното изследване разкрива добри нива на логическа оперативност, при
необходимост се впуска в конкретни обяснения. Налице са добри психологически
предпоставки. Мисловният процес е правилен по структура, логичната оперативност е на
конкретно и абстрактно ниво; не се отбелязват нарушения в мисловната структура; добра
хронология на събитията; няма данни за нарушения на организацията и продуктивността на
интелектуалния процес; личностовата структура е леко дисхармонична към периода на
изследване, с адаптивно поведение, активно участва в психологичното изследване,
самостоятелно може да разбере и изпълни тестовите инструкции, съразмерно отнася
личностовите си преживявания и самооценка за своите особености към тестовите
определения. Налице е разширен диапазон за емоционални преживявания. Добри
комуникативни възможности. Интелект - съответен на възрастта и социалния опит.
Психологическият профил очертава личност с една устойчива идентичност - има лични
постижения, приятели и добре изградени социални връзки. Липсва т.нар. „емоционален
вакуум” в отношенията с хората. От друга страна се забелязват и известни умения Осв. да се
дистанцира емоционално. Има много добри социални умения, които му помагат да
изпълняват различни социални роли. Обривът, който е установен по тялото на ответника
ПЛ. В. ХР. предвид Амбулаторен лист № 1043/30.07.2019 г. от проведен преглед при
специалист дерматолог е микотичен, т.е. причинен от гъби.
От изготвената по делото СМЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена се установява, че при прегледа проведен на 07.05.2021г. в Отделение по съдебна
медицина при МБАЛ „Св. Анна - Варна“ не се установиха обривни единици по тялото на Х..
Причината за получаване на микотичен обрив по тялото са гъби - дерматофити,
дрожди и много по-рядко плесени. Най-честите причинители са Трихифитон рубрум,
Трихофитон верукозум, Микоспориум канис, Кандида и др.
Микотичните инфекции на кожата не са свързани и не се причиняват от стрес и страх
от силно преживяване.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
8
изводи от правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.48, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответниците солидарно да му заплатят обезщетение в размер на 6000 лева,
изразяващи се в преживени от него болки и страдания вследствие на претърпени телесни
увреждания, причинени му по вина на ПЛ. В. ХР., ЕГН **********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 03.07.2019 година.
Възражения по чл.51, ал.2 ЗЗД и по чл.45 ЗЗД от ответниците П.Х. и В.Г. с искане за
съдебно прихващане по отношение на вземането по чл.45 ЗЗД на присъденото на ищеца
обезщетение със сумата в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от 03.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, представляващи съпричиняване на вредите на
ищеца и за причинените на П.Х. от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в страдания,
преживян стрес и силна уплаха, вследствие на претърпеният удар в главата, довел и до
физиологична реакция, а именно обриви на психическа основа по цялото тяло.
Възражение по чл.48, ал.3 от ЗЗД от ответника В.Х., че не отговаря за процесния
деликт, тъй като не упражнява родителски права и контрол над сина си П.Х..
В тежест на ищеца е да докаже, престъплението извършено от П.Х. на 03.07.2019г., че
в резултат на него ищецът е претърпял описаните в исковата молба телесни травматични
увреждания и неимуществени вреди, в какво се изразяват те, че тези вреди са пряка и
непосредствена последица от противоправното поведение на ответника, че ответникът Х. е
осъден с одобрено от съда споразумение по нохд 170/2020г. на ПРС за процесното
престъпление, че В.Г. и В.Х. са родители на П.Х., който е бил непълнолетен към
03.07.2019г..
В тежест на ответниците П.Х. и В.Г. е да докажат поведението на ищеца описано от
тях в отговора на исковата си молба на 03.07.2019г. спрямо ответника П.Х., че го е
заплашвал, псувал, удрял, душал, хвърлил велосипеда му, че П.Х. е ударил ищеца, за да се
защити, че в резултат на поведението на ищеца П.Х. е претърпял неимуществени вреди, че е
получил обрив по тялото, имал е безсъние и страх от случилото се.
В тежест на ответника В.Х. е да докаже, че с В.Г. са разведени, че на нея е
предоставено упражняването на родителските права спрямо детето П.Х. и местоживеенето
му е определено при нея в гр.П., че само майката е упражнявала родителски надзор над
детето.
На основание чл.300 от ГПК „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.“ В случая от нохд 170/2020г. по описа на РС П. се установи, че в открито съдебно
заседание от 22.10.2020г. е сключено споразумение по чл.384 НПК между представителя на
РП Варна, ТО П. и подсъдимия П.Х., което е одобрено от съда, съобразно, което подсъдимия
П.Х. се признава за виновен затова, че на 03.07.2019г. в гр. П., общ. П., обл. Варна, като
непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, причинил средна телесна повреда на КР. Ж. К.,
изразяваща се в счупване на носни кости, обусловило постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 т. 3 от НК и
приема да му бъде наложено наказание на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1
т. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”Б”, пр. 1 от ПРОБАЦИЯ. Одобреното от съда споразумение се
приравнява на влязла в сила присъда поради това за настоящият съд, който разглежда
гражданскоправните последици от извършеното на 03.07.2019г. в гр.П. от ответника
9
престъпление на основание чл.300 от ГПК приема, че ответникът П.Х. като непълнолетен
виновно е извършил горепосоченото престъпление, което като противоправно деяние
съставлява деликт по чл.45 ЗЗД, за което ответника Х. носи гражданска отговорност.
Според разпоредбите на чл.45 – чл.54, определящи границите на деликтната отговорност,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Когато
вредоносната дейност представлява престъпление по смисъла на чл.9 НК, то винаги е и
деликт. От юридическия факт на извършеното деяние, в което се изразява престъплението,
възниква материално наказателно правоотношение между държавата и дееца, по което
държавата е носител на правото да реализира неговата наказателна отговорност, чрез
наказателно преследване, налагане на наказание и изпълнението му. Едновременно с това
същият юридически факт създава деликтно правоотношение, по което увреденото лице -
пострадалият от престъплението, което е и деликт, е носител на субективното право на
обезвреда от причинителя на вредата.
В разпоредбата на чл.45 ЗЗД е прокарано основно положение, че всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Това означава, че причинителят на
вредите отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото виновно
поведение. За вредите, които не са в такава причинна връзка, той не може да бъде държан
отговорен. Този принцип е прокаран в цялата глава за непозволеното увреждане на същия
закон.
Според разпоредбата на чл.48 ал.1 ЗЗД, родителите, които упражняват родителските
права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и
живеят при тях. Родителите носят тази отговорност само доколкото вредоносният резултат е
в причинна връзка с виновното им поведение, изразено в неположени грижи за
предотвратяване на вредоносния резултат. Съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното. В тежест на деликвента е да обори презумпцията за вина.
От приобщеното нохд 170/2020г. на РС П. и изготвената по ДП 178/2019 на РУ П.
СМЕ и показанията на св.К., св.М. и св.П. се доказа наличието на причинно следствена
връзка между поведението на ответника П.Х., който е ударил със седалката от велосипеда си
в областта на главата ищеца К. и му е причинил счупване на носни кости и неимуществени
вреди. Последните се изразяват в затруднено дишане на ищеца в резултат на счупването на
носните кости, като оздравителният процес видно от СМЕ по ДП178/2019 на РУ П. е
завършил с изкривяване на носната преграда, със значително стеснение на десния носов ход,
което обуславя невъзможност за нормално носово дишане. Това изкривяване на носната
преграда, затруднението на дишането през носа биха могли да бъдат отстранение
оперативно. С нанесените удари по лицето на ищеца ответника Х. му е причинил
загрозяване на лицето, изразяващо се в разкъсно-контузна рана в лявата челнотеменна
област с дължина З см.; кръвонасядания и травматичен оток по клепачите на лявото око;
кръвонасядания по клепачите на дясното око и областта на дясното рамо на долната челюст,
кръвонасядано по лигавицата на дясната буза, травматичен оток в областта на носа. Видно
от показанията на св.К. в резултат на загрозяването на лицето ищеца се е срамувал да излезе
от дома си около един месец и съответно не е ходил на работа. Нанесените телесни
увреждания освен физически дискомфорт са причинили на ищеца и психически такъв. Той
все още не може да спи спокойно предвид затрудненото носово дишане, изпитвал е страх да
излезе нощем от дома си, за да не му се случи подобен инцидент.
От приетото по делото решение от 22.12.2004 г. по бр.д. № 89/2004 г. по описа на РС
П. се установи, че с Решение от 22.12.2004г. по гр.д.89/2004г. е прекратен бракът между
В.Х. и В.Г.-Х.а, като е определено местоживеенето на детето при майката в град П., *** , на
майката е възложено упражняването на родителски права по отношение на детето. От
обясненията на отвентиците П.Х. и В.Г., както и от показанията на св.М. и св.П. се
10
установи, че ответницата В.Г. е възпитавала и упражнявала родителски надзор над сина си
П.Х., като детето е живеело заедно с нея. Бащата В.Х. се е дезинтересирал от сина си като не
е поддържал никакви отношения с него от 2004г., съответно не е участвал при неговото
възпитание и не е упражнявал родителски надзор. Ответника П.Х. не общува с баща си,
само го познава визуално.
При установената фактическа обстановка съдът приема, че в случая е осъществен
съставът на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД от ответника П.Х. и по чл.48, ал.1 от
ЗЗД от майка му ответницата Г.. В случаите, когато непълнолетно, но наказателно
отговорно лице, бъде признато за виновно за извършено престъпление то отговаря за
причинените гражданоскоправни вреди на основание чл.45 ЗЗД. На основание чл.48, ал.1 от
ЗЗД солидарно с него отговаря и майка му ответницата Г. на лично основание, изразяващо
се в недостатъчно упражнен родителски надзор и недостатъчен контрол върху поведението
на сина си. Съдът намира, че ответницата Г. не е осъществила достатъчен надзор върху
поведението на сина си и достатъчно добро възпитание, като не го е научила да се отнася с
възрастните с уважение (от показанията на св.К. се доказа, че ответника Х. е обиждал
ищеца), не го е научила да спазва правилата (от показанията на св.П. се установи, че
външните маси на заведението „Зелени камъни“ са били оградени с лента, която е показвала,
че не трябва да се влиза вътре, въпреки това отв.П.Х. е влязъл във външната част на
заведението), как да решава конфликтите, в които попада без да проявява прекомерна
агресия, не го е научила да овладява емоциите си, поради което се е стигнало до там
ответника П.Х. да удари със седалката на велосипеда си ищеца. Ответницата Г. не е
упражнявала достатъчен надзор върху поведението на сина си, което се доказва и от
показанията на св.П., според които ответника Х. е оставал няколко пъти нощем макар и за
15-20 минути след 22:00 часа т.е. не е спазвал вечерния час.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ответника В.Х., че ответника П.Х., тъй като е осъден като пълнолетен следва само той да
носи отговорност по чл.45 ЗЗД, но не и родителите му. Отговорността на родителя по чл.48,
ал.1 от ЗЗД, който упражнява родителските права се носи при извършване на престъпление
от непълнолетното му дете, независимо, че то е навършило пълнолетие към момента на
осъждането му. Меродавен е момента на извършване на деянието.
Съдът намира за основателно възражението на процесуалният представител на
ответника В.Х. по чл.48, ал.3 ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл.48, ал.3 от ЗЗД, родителите
и настойниците се освобождават от отговорност, само ако успеят да докажат, че не са могли
да предотвратят вредата. В случая се доказа, че родителските права спрямо П.Х. са
упражнявани от майката, детето е живяло само с майка си, не е поддържало никакви
отношения с баща си. Предвид на това ответника П.Х. не е имал никаква възможност да
предотврати настъпването на процесните вреди, поради което не носи отговорност за тях.
Предвид гореизложеното предявеният иск срещу ответника В.Х. е неоснователен и следва
да се отхвърли.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната съдебна практика на ВКС, при
определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че
понятието ”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
11
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие
на обществото в Държавата.
Предвид обсъдените по-горе претърпени от ищеца неимуществени вреди част, от
които продължават и към момента на приключване на устните състезания – затруднено
дишане и проблеми със съня съдът намира за справедливо обезщетение сума в размер на
5000 лева ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на деликта –
03.07.2019г. до момент на изплащане на вземането.
По възраженията на ответниците П.Х. и В.Г. по чл.51, ал.2 ЗЗД и по чл.45 ЗЗД и за
съдебно прихващане на сума в размер на 5000 лева съдът ги намира за частично
основателни. На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, когато пострадалия е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат обезщетението му може да се намали. В случая съдът
намира, че е налице съпричиняване на настъпилите неимуществени вреди на ищеца. От
показанията на св.К., св.П. и св.М. се установи, че след като ищеца е видял, ответника и
приятелите му да стоят на масите пред заведението му, които са били оградени, за да не се
влиза е излязъл и е започнал да псува и обижда децата и да ги гони. След това е хванал
ответника П.Х. за шията и е започнал да го души. С това своя агресивно поведение ищецът
К. е направил така, че конфликта между него и ответника П.Х. да ескалира, с което е
допринесъл за нанесените му неимуществени вреди. Съдът намира, че съпричиняването е в
размер на 10% от присъденото обезщетение в размер на 5000 лева или сума в размер на 500
лева. Поради това определеното от съда обезщетение на К.К. следва да бъде намалено на
4500 лева.
С гореописаното поведение ищеца е причинил на ответника П.Х. неимуществени
вреди, изразяващи се в уплаха от случилото се. Видно от показанията на св.П. и св.М. в
резултат на поведението на ищеца К. ответника П.Х. се е изплашил, имал е проблеми със
съня, същия ден го е било страх да мине през центъра на гр.П.. Уплахата на ответника П.Х.
се дължи и на обстоятелството, че той знае, че ищеца е бил борец и се е страхувал от него.
Ответникът П.Х. не успя да докаже, че гъбични обрив по кожата, който се получил след
процесното престъпление е в резултат на стреса, който е изпитал от поведението на ищеца.
Изготвените по делото СМПЕ и СМЕ са категорични, че обрива по кожата на П.Х. не се е
появил в резултат на изпитания стрес от поведението на ищеца. Стресът, който е изпитал
ответника П.Х. от поведението на ищеца е бил краткотраен, видно от показанията на св.М. и
св.П. и от изготвената по делото СМПЕ, в частта психологическа експертиза. Това
преживяване е отшумяло и не е останало като психична травма у ответника П.Х.. Поради
това съдът намира, че за причинените от ищеца К.а на ответника П.Х. неимуществени
вреди, посочени по-горе му се дължи обезщетение в размер на 500 лева.
Поради това възражението на ответника П.Х. по чл.45 ЗЗД е основателно за сума в
размер на 500 лева, с която сума следва да се прихване присъденото обезщетение на ищеца
Х., поради направеното изявление от ответника за съдебно прихващане. Възражението за
прихващане, заявено в хода на висящия исков процес, е допустимо и когато вземането не е
ликвидно, нито изискуемо в тази хипотеза на съдебно прихващане погасителния ефект
настъпва, след като влезе в сила решението, тъй като от този момент вземането става
ликвидно и безспорно.
Предвид гореизложеното ответниците П.Х. и Г. следва да бъдат осъдени да заплатят
солидарно на ищеца сума в размер на 4000 лева, обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди от процесното престъпление, ведно със законната лихва от
03.07.2019г., като предявения иск следва да се отхвърли за разликата от уважения размер до
предявения и изцяло спрямо ответника В.Х.. Направеното от ответника П.Х. възражение за
прихващане следва да се уважи за сума в размер на 500 лева и да се отхвърли за разликата от
12
този размер до претендирания от 5000 лева.
С оглед изхода на спора и направените искания в полза на страните следва да се
присъдят разноски. Ищецът претендира 650 лева за адвокатско възнаграждение, като
процесуалния представител на ответника В.Х. е направил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, предвид
цената на иска, фактическата и правна сложност на делото, провеждането му в две съдебни
заседания. Съразмерно с уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят 144.45
лева.
На ответника В.Х. следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 630
лева за адвокатско възнаграждение, предвид отхвърлянето на иска спрямо него.
Ответниците П.Х. и В.Г. са претендирали разноски в размер на 500 лева за СМПЕ и
СМЕ, от които съразмерно с отхвърлената част от предявените искове следва да им се
присъди сума в размер на 166.67 лева.
Дължимата такса по делото е в размер на 240 лева. Ищецът е освободен от заплащане
на държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК. Ответниците П.Х. и В.Г. следва да
заплатят дължимата държавна такса съответно на уважените спрямо тях искове или сума в
размер на 160 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Провадийски районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.52 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД и чл.48, ал.1 ЗЗД, ПЛ. В. ХР., ЕГН
**********, гр.П., *** и В. ПЛ. Г., ЕГН **********, гр. П., *** да заплатят солидарно на
КР. Ж. К., ЕГН **********, гр. П., ул.*** сума в размер на 4000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на извършено престъпление по
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 т. 3 от НК от ПЛ. В. ХР. на 03.07.2019г. в гр. П., общ.
П., обл. Варна, за което е признат за виновен с одобрено от съда споразумение по нохд
170/2020г. на РС П., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 03.07.2019 година до окончателното изплащане на задължението,
след извършено съдебно прихващане на определеното от съда обезщетение на ищеца в
размер на 4500 лева с вземане с правно основание чл.45 ЗЗД на ответника ПЛ. В. ХР. спрямо
ищеца КР. Ж. К. за причинени неимуществени вреди – изпитан страх и трудности в
заспиването в резултат на деликт извършена на 03.07.2019г. в гр.П., изразяващ се в псуване,
хващане и стискане за врата на ПЛ. В. ХР. от КР. Ж. К., като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за разликата от присъдения размер от 4000 лева до предявения размер от 6000 лева и
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане за разликата от 500 лева до претендирания
размер от 5000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.52 ЗЗД вр.чл.48, ал.1 ЗЗД, за
осъждане на В. СТ. ХР., ЕГН **********, гр. П., ул.„***да заплати солидарно с ПЛ. В. ХР.,
ЕГН **********, гр.П., *** и В. ПЛ. Г., ЕГН **********, гр. П., *** на КР. Ж. К., ЕГН
**********, гр. П., ул.*** сума в размер на 6000 лева, представляваща обезщетение за
13
неимуществени вреди, настъпили в резултат на извършено престъпление по чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 т. 3 от НК от ПЛ. В. ХР. на 03.07.2019г. в гр. П., общ. П., обл.
Варна, за което е признат за виновен с одобрено от съда споразумение по нохд 170/2020г. на
РС П., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от 03.07.2019 година до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ПЛ. В. ХР., ЕГН **********, гр,.П., *** и В. ПЛ. Г., ЕГН **********, гр.
П., *** да заплатят на КР. Ж. К., ЕГН **********, гр. П., ул.*** сумата от 144.45 лева,
представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно
уважената част от исковете, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА КР. Ж. К., ЕГН **********, гр. П., ул.*** да заплати на В. СТ. ХР., ЕГН
**********, гр. П., ул.*** сумата от 630 лева, представляваща сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА КР. Ж. К., ЕГН **********, гр. П., ул.*** да заплати на ПЛ. В. ХР., ЕГН
**********, гр.П., *** и В. ПЛ. Г., ЕГН **********, гр. П., *** сумата от 166.67 лева,
представляваща сторените по делото съдебни разноски, съразмерно отхвърлената част от
исковете, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ПЛ. В. ХР., ЕГН **********, гр.П., *** и В. ПЛ. Г., ЕГН **********, гр.
П., *** да заплатят на РС П. сумата от 160 лева, представляваща държавна такса по делото,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
14