ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 903
гр. Пловдив , 20.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Анг. Станева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20215300502204 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Теленор
България“ ЕАД, против Разпореждане инкорпорирано в заповед по чл.410 от
ГПК № 7037/04.08.2021, по ч.гр.д.№ 1278716/2021, ПРС с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено
от жалбоподателя против Д. Д. К. за сумата от *********лв., неустойка и
***********лв., разлика между цената на устройството без абонамент и
преференциална обща лизингова цена по договора за лизинг, както и за
разноските над уважените размери до пълните претендирани.
Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане. Счита, че мотивът на заповедния съд за наличие
на неравноправна клауза, основан на извода, че неустойката представлява
сума съответстваща на периода до края на срока на договора, е неправилен.
Посочва, че претендираната неустойка е ограничена до не повече от три
месечни такси, а в случая неизпълнението на договора е за много по-дълъг
период. Поради това счита за очевидно, че размерът на вредите е много по-
висок от размера на неустойката. По отношение втората сума от ********лв.
счита, че потребителят е можел да направи преценка за размера на
евентуалното задължение при неизпълнение, т.к. е посочен размерът на
отстъпката, която му е направена при покупката. В конкретния случай
отстъпката е *********лв., който факт е бил известен на потребителя.
Неправилен бил е аргументът на съда, че не се дължало сметка за обема на
неизпълнение на задължението, т.к. се претендира много по-малка част от
размера на направената отстъпка. Моли за отмяна на обжалваното
1
разпореждане и издаване на заповед за изпълнение.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в
производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда
на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е дължимата ДТ, поради
което се явява допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил подаденото
от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение като е
приел, че за сумата от *********лв., претендираната неустойка е равна на
цената на самата услуга за три месеца, което позволява на доставчика да
получи пълен месечен абонамент без да предоставя услуга. Тази клауза е
квалифицирана като евентуално неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от
ЗЗП, т.к. задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да
изплати необосновано висока неустойка. По отношение на сумата от
*********лв. е приел, че клаузата, въз основа на която е начислена е вероятно
неравноправна. Посочил е , че в т. 5 от раздел IV на договора е уговорено, че
във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и разликата между цената на
устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на
оператора за съответното устройство към момента на прекратяване на
договора. Според заповедния съд в тази клауза липсва каквато и да било
конкретизация относно размера на задължението, което е
възможно да възникне при предсрочното прекратяване. Така потребителят е
приел клаузи, с които не е могъл да се запознае предварително / ценовата
листа на продавача към момента на неизпъленнието/, с което е бил
препятстван да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Преценил е и че тази клауза не отчита обема на неизпълнение на
договора, поради което е и приел, че е налице обоснована вероятност за
неравноправност на тази клауза. /
Заповедното производство е образувано по заявление на Теленор
България ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
срещу длъжника Д.К. за няколко суми, сред които и сумата от *********лв.,
съставляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги и сумата от *********лв., съставляваща разлика между цената на
устройството без абонамент и преференциална обща лизингова цена по
договора за лизинг. Посочено е, че абонатът не е изпълнил свои месечни
задължения, поради което и договорът е прекратен. При прекратяване на
договора по вина на потребителя, то последният дължи договорна неустойка,
която е в размер на всички оставащи месечни такси до края на срока на
договора, но не повече от 3. Така заявителят претендира сумата,
2
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси.
Видно от представения договор за мобилни услуги между страните,
действително са уговорили заплащане на неустойка при предсрочното му
прекратяване по вина на потребителя в размер на стандартните месечни
абонаменти за оставащия срок на договора, но не повече от три месечни
плащания /чл.2 от Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги от 25.02.2019/.
Настоящата инстанция намира, че тази клауза за определяне размера на
договорната неустойка между страните може да бъде евентуално
неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗД. Целта на договорната
неустойка е компенсация на евентуалните вреди за изправната страна при
предсрочно прекратяване на договора. В процесния договор е предвидена
неустойка при прекратяването им в размер на оставащите до кроя на
действието на договора стандартни месечни абонамента, но не повече от
три. Следва в един състезателен процес да се провери дали същата се явява
необосновано висока, тъй като не отчита размера на евентуалните вреди,
които операторът би претърпял. Тези вреди не следва да бъдат определяни
като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаменти.
Заплащането на месечните абонаменти за срока на договора е обвързано с
предоставяне на услуга, която с оглед прекратяване на договора вече не се
предоставя.
По отношение сумата от **********лв., съставляваща разлика между
цената на устройството без абонамент и преференциална обща лизингова
цена по договора за лизинг , съдът намира следното : На първо място, следва
да се отбележи, че самият договор за лизинг е напечатан на толкова ситен
шрифт, че съставлява затруднение дори за съда да го разчете, а потребителят,
в условията на обслужване в офис, едва ли би могъл изобщо да се запознае с
условията но този договор. На следващо място в заявлението е посочено, че
сумата представлява разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната цена по договора за лизинг, като в представения такъв не
се открива подобна клауза. В самото заявление също не е посочено на коя
точка от договора се претендира това начисляване. При това положение-
липса на договорно основание, се явява лишено от смисъл обсъждането дали
евентуалното такова съставлява неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП.
Ето защо съдът намира, че в изпълнение на задълженията си за проверка
по реда на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК правилно е отказано издаване на заповед
за изпълнение за двете посочени суми, т.к. основанието на което се
претендират представлява вероятна неравноправна клауза в потребителски
договор, а за втората липсва и основание.
В този смисъл изводите на заповедния съд за отхвърляне на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение са правилни и постановеното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
3
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане инкорпорирано в заповед по чл.410 от
ГПК № 7037/04.08.2021, по ч.гр.д.№ 1278716/2021, ПРС с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено
от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, против Д. Д. К. за сумата от
***************лв., неустойка и ******************лв., разлика между
цената на устройството без абонамент и преференциална обща лизингова
цена по договора за лизинг, както и за разноските над уважените размери до
пълните претендирани.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4