О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2424
гр. Бургас, 13.12.2018г.
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито
съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
Съдия: Диляна Йорданова
като
разгледа гр.дело № 1399 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба от Х.В.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, с адрес на призоваване гр.
Бургас, ул. Оборище №90, ет.1-2, адв. Евгени М., с която са предявени следните
обективно кумулативно съединени искове: 1./ иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.последно от ЗЗД
вр. чл. 17, ал.1 от ЗЗД срещу Т.П.Я., ЕГН**********, с адрес *** Симеон Велики
№143, вх.А, ет.2, за приемане за установено, че сключеният между ищеца и
ответницата договор за покупко-продажба с нотариален акт№ 93 по нот.дело№ 85 от
29.04.2009г. на нотариус с рег.№450 на Нотариалната камара с предмет недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 07079.608.60.1.5 по
КККР на гр. Бургас, е частично нищожен като привиден в частта му на посочената
цена и прикрива действително уговорена цена от 75 000 лева. 2./ иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл. 23, ал.1 от СК срещу С.Д.Б., ЕГН ***********,
с постоянен адрес ***, за приемане за установено, че самостоятелен обект с
идентификатор 07079.651.89.4.34 по КККР на гр. Бургас, който е придобит по
време на брака на ищеца с ответницата, е негова изключителна собственост поради
влагане на извънбрачни средства от продажба на личен имот. Ищецът твърди, че с
ответницата С.Б. са бивши съпрузи, като са били в граждански брак, считано от
17.04.1999г. до прекратяване на брака с решение №1100 от 24.07.2017г. по
гр.д.№1868/2017г. по описа на БРС. Излага, че ответницата Т.Я. е купувач на
апартамент, находящ се в гр. Бургас, ул. „Цар Симеон Първи“№99, ет.3, със
застроена площ от 79 кв.м., представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 07079.608.60.1.5 по КККР на гр. Бургас, който е закупен от него с
нотариален акт№93 по нот. дело№85/2009г. на нотариус Антоанета Дичева, рег.№450
на Нотариалната камара и придобит преди брака с лични средства. Посочва, че по
време на брака с първата ответница е продал посочения по-горе имот, за да
осигури от продажбата на личния си апартамент средства за закупуването на
апартамент за семейството, като в нотариалния акт за продажба на недвижим имот
с идентификатор 07079.608.60.1.5 по КККР на гр. Бургас е отразена не
действително уговорената и платена цена от 75 000 евро, а по-ниска сума от
50 000 лева. Поддържа, че преди продажбата е подписан предварителен
договор на 07.04.2009г., в който е отразена цена от 75 000 евро, платена
като капаро от 7500 евро в деня на подписването му и остатъка в деня на
нотариалната сделка. В исковата молба се твърди, че предварителният договор
съдържа под текста си разписка за извършено плащане на пълния размер на цената
в размер на 75 000 евро, както и че тази сума изцяло е вложена в
закупуването на жилище по време на брака по нотариален акт №42 по нот. дело
№411/2009г. Посочената разписка се сочи от ищеца като новооткрито
доказателство, с което по-късно се е снабдил на 04.05.2018г. при завръщането от
Германия на купувача по първата сделка Т.Я., поради което не е могъл да въведе
правото си на пълна трансформация в преклузивния срок по чл. 342 от ГПК по образуваното между него и ответницата С.Б.
делбено производство, понастоящем висящо пред БРС по гр.д.№6118/2017г. с предмет имот с идентификатор 07079.651.89.4.34
по КККР на гр. Бургас. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В законоустановения срок не е постъпил
отговор от ответницата Т.П.Я..
По делото в срок е депозиран писмен отговор от ответницата
С.Д.Б., с който се изразява становище за недопустимост на производство, тъй
като се касае за два отделни иска, с различни основания и срещу различни
ответници. При условията на евентуалност моли производството по делото да бъде
разделено. По същество оспорва предявения срещу нея иск за пълна трансформация
и моли за отхвърлянето му. Възразява, че процесният апартамент е придобит
изцяло с извънсемейни средства на ищеца, като се позовава на твърденията на
бившия си съпруг в исковата молба по висящо гр.д.№9618/2017г. на БРС за делба,
където е въвел в предмета на спора частична трансформация по отношение на
спорния имот. По това дело съдът е отказал да приеме представения с исковата
молба предварителен договор поради процесуална преклузия, предвид което моли
това доказателство да бъде изключено по настоящото дело. Оспорва твърденията за
привидна цена в нотариалния акт, като развива доводи, че съставената разписката
за плащане в предварителния договор не
може да се цени като начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2
от ГПК и са недопустими свидетелски показания за разкриване на симулацията. Оспорва
разписката като антидатирана и нарочно подписана от страните по предварителния
договор за целите на процеса, с цел да увреди нейните интереси. Възразява, че
спрямо нея този документ няма достоверна
дата и свидетелските показания са недопустими за установяване датата на съставяне
на разписката. Оспорва представената разписка за предаване на предварителния
договор на ищеца на л.9 по делото като антидатирана, като намира, че не следва
да бъде приемана, тъй като има характер на декларация, заместваща гласни
доказателства и възразява против допустимостта на свидетелски показания за
установяване достоверността на датата на съставянето й. Излага твърдения, че
ищецът е теглил многобройни кредити за лични нужди, които е погасил със
средствата от продажбата на имота-негова лична собственост и същите не са
вложени в продажбата на придобития по време на брака на страните апартамент в
ж.к. Меден рудник. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26,
ал.2, пр.последно от ЗЗД вр. чл. 17, ал.1 от ЗЗД и чл.124,
ал.1 от ГПК вр. чл. 23, ал.1 от СК, които са допустими.
БОС счете за
неоснователно възражението на ответницата Б. за недопустимост на
производството. Няма пречка в една искова молба, с оглед процесуална икономия,
ищецът да предяви в отношение на
обективно съединяване искове спрямо двама ответници, когато е налице
връзка между делата и исковете са в отношение на обусловеност, какъвто е
настоящият случай. Цитираната от ответната страна съдебна практика на ВКС касае
недопустимост на последващо съединяване на иск спрямо евентуален ответник и е
неотносима за конкретния случай. На следващо място съдът съобрази, че въпреки
пропускането на срока по чл. 342 от ГПК е допустимо да се предяви извън
делбеното производство иск за пълна трансформация, макар и страната да е
заявила само частична трансформация по висящото делбено производство в първа
фаза по допускане на делбата, с което не се заобикаля процесуалната преклузия /в
този смисъл Решение №120 от 13.06.2014г. на ВКС по гр.д.№6714/2013г. на I ГО/. Настоящият съдебен състав не намира, че обстоятелството, че
двата съединени пред него иска се намират
в отношение на обусловеност и са между различни ответници налага
разделяне на производството по тях. С оглед на това съдът не споделя
възражението за разделяне на производство в отговора на исковата молба, което
следва да се остави без уважение.
Съдът указва на ищеца, че за уважаване
на предявения иск с правно основание чл.26, ал.2,
пр.последно от ЗЗД вр.чл. 17, ал.1 от ЗЗД следва да установи при пълно и главно доказване, че
страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от посочената в него
продажна цена от 50 000 лева, а при
цена 75 000 евро, като целта им е била да създадат привидни правни
последици относно цената, чието настъпване не са желали. Ответницата Б. не е
страна по иска за установяване частична нищожност на сделката досежно цената
поради привидност, поради което не може да противопоставя възражения по него.
Въпреки това, по направените възражения от нея относно доказателствената
стойност и достоверната дата на разписката в предварителния договор и разписката
за предаването му на ищеца, съдът съобрази, че представляват начало на писмено
доказателство по смисъла на чл. 165, ал.2 от ГПК, изхождащи от другата страна и
правещи вероятно волеизявлението на ищеца, че съгласието е привидно, независимо
дали са били съставени преди, по време или след изповядване на сделката. По
изложените съображения съдът намира, че представените доказателства с исковата
молба на л.8 и л.9 по делото не обуславят недопустимост за изслушване на свидетелски показания. Доколкото липсва писмен отговор
на исковата молба от ответницата Т.Я.
съдът не следва да й указва доказателствената тежест по делото. По иска с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл. 23, ал.1 от СК ищецът следва да
установи, че имотът-предмет на иска е придобит изцяло с негови лични средства с
небрачен произход. Изцяло в тежест на ищеца е да установи твърденията си, че
получената продажна цена от сделката по продажба на имота-негова лична
собственост възлиза на 75 000 евро и с тази сума е напълно погасена цената
по сделката по покупко-продажба на придобития по време на брака имот.
Ответницата Б. следва да докаже възражението си, че ищецът е теглил кредити,
които са погасени със средствата от продажбата на апартамента – негова лична
собственост. По делото липсват
обстоятелства, ненуждаещи се от доказване.
Приложените към
исковата молба и отговора писмени доказателства са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да
бъдат допуснати, с изключение на приложената експертиза по гр.д.№9618/2017г. на
БРС Искането да бъде призовано вещото лице за потвърждаване на заключението си,
депозирано по друго дело е неоснователно
с оглед принципите за непосредственост и устност при събиране на доказателства
в гражданския процес, като за целите на настоящото производство не може да се
ползва заключението, представено по друго дело. Цитираната съдебна практика по
чл. 290 от ГПК в отговора на ответницата Б. в тази връзка е изцяло в подкрепа
на горния извод на съда. По искането за допускане на гласни доказателства съдът
ще се произнесе след конкретизиране на обстоятелствата, които ще се установяват
с всеки един от исканите свидетелите в
срок първото съдебно заседание.
Предвид гореизложеното и на основание чл.140
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА приложените писмени доказателства от ищеца с исковата
молба и от ответницата Б. с отговора.
СЪОБЩАВА
на страните проекта си за доклад на делото.
НАПЪТВА
страните към постигане на спогодба, към медиация или към друг способ за
доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.02.2019г.
от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от определението да се
връчи на страните, на ищеца - ведно с препис от отговора по постоянния му адрес.
Определението е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: