№260027
гр. Силистра, 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, в открито заседание на
девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева
1.Добринка Стоева
ЧЛЕНОВЕ:
2. Огнян Маладжиков
при секретаря Антоанета Ценкова, като разгледа докладваното от
съдия Василева в. гр. д. № 123 п о описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по въззивна жалба, предявена от К.К.П., чрез процесуален представител, срещу решение №85/26.02.2020г., постановено по гр.д. №1794/2018г. по описа на Районен съд, гр. Силистра, в частта, с която съдът я е ОСЪДИЛ заедно с майка и С.Н.П., да премахнат поставения в ПИ с идентификатор 66425.501.258, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-66/02.08.2008г. на ИД на АГКК, намиращ се в гр.Силистра, ул.“Опълченска“, с площ от 774 кв.м., метален павилион, с идентификатор 66425.501.258.1., както и за заплатят на ответника Х.А.К., сумата от 1280(хиляда двеста и осемдесет) лева- разноски по делото. Жалбоподателката се позовава на процесуални нарушения, материална незаконосъобразност и необоснованост при разглеждане на делото и постановяване на обжалвания съдебен акт то първоинстанционния съд, поради което моли съда да го отмени изцяло и вместо него постанови друго, с което отхвърли предявения против нея негаторен иск поради липса на нарушено материално право, попадащо в предмета на защита по чл.109 от ЗС , както и евентуално искане съдът да отмени атакуваното решение изцяло и след като събере отказаните от Силистренския районен съд доказателствени средства да отхвърли предявените от въззиваемия Х.А.К. претенции, както и да и присъди направените в хода на производството разноски. В с.з. пред тази инстанция не се явява представител.
Писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК е постъпил от ответника по жалбата – Х.А.К., чрез процесуален представител, който счита, че жалбата е неоснователна, моли да бъде потвърдено обжалваното решение. В с.з. пред ОС се явява адв. Д., който поддържа отговора.
Впоследствие към делото е приобщена въззивна жалба, предявена от С.Н.П., чрез адв. А.П. от САК, против същото решение №85/26.02.2020г., постановено по гр.д. №1794/2018г. по описа на Районен съд- Силистра по отношение на същата част от него. Жалбоподателката счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалните и процесуалните правила и е необосновано. Изложила е съображения за това, моли съда да го отмени и постанови ново, с което да което да остави без уважение предявения против нея иск по чл. 109 ЗС. В с.з. Пред тази инстанция не се явява представител.
В дадения на страните срок по чл. 263 ГПК за отговор на тази въззивна жалба, такъв е постъпил само от ответника Х.А.К., чрез процесуален представител по реда, който счита, че жалбата е допустима, но неоснователна, като е препратил към съображенията си в тази насока по повод въззивната жалба на К.П.. В с.з. пред ОС адв. Д. поддържа отговора.
ОС, като съобрази доводите н страните, данните по делото и относимите правни норми, прие за установено следното: Жалбите са предявени от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 259 и сл. ГПК, поради което с допустими.
Пред районния съд е предявен негаторен иск по чл. 109 ЗС, от настоящия въззиваем Х.А.К., против ответниците, понастоящем въззивници – С.Н.П. и К.К.П., като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да премахнат метален павилион, монтиран върху бетонова площадка в ПИ № 66425.501.258 по КК на гр.Силистра, одобрена със Заповед № РД-1866/02.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК. Съгласно представеното пред районния съд Постановлението за възлагане от 21.08.2018г., въззиваемият Х. А.К. е придобил чрез публична продан горепосочения с идентификатор 66425.501.258. Безспорно е, че въззивниците са предходните собственици на имота, а и понастоящем на намиращата се в него сграда с идентификатор 66425.501.258.1, която именно е металния павилион, който пречи на въззиваемия да упражнява правото си на собственост върху имота.
И пред двете инстанции основното възражение срещу иска е дали процесната сграда е движима или недвижима вещ, съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗС, както и доколко обстоятелството, че сградата е снабдена с удостоверение за търпимост по §16 от ПР на ЗУТ, води до извода, че не подлежи на премахване и забрана за ползване.
Изследвайки въпроса за характера на сградата като движима или недвижима вещ, следва да се има предвид, че по делото са приложени документи от предходния собственик „Дръстър“ЕООД- документи относно закупуването на обекта от праводателя на ответниците –К.С.П., според които се касае за движима вещ. В същата насока е и представения инвестиционен проект, чийто възложител е С. Н.П., в които сградата също е означена като „метален павилион“, „монтиран върху бетонова площадка“. Заключението на назначените от районния съд експертизи също е непротиворечиво, касае се за движима вещ, която макар и сграда, е преместваем обект.
Без да се впуска в анализ на характера на удостоверението като индивидуален административен акт или не, което е заело значима част от обжалваното решение и от жалбите пред тази инстанция, следва да се отбележи, че е налице обилна и непротиворечива практика , че в производство по чл. 109 ЗС удостоверението за търпимост по § 16 ПЗР на ЗУТ не може да послужи като безусловно основание за запазването на строежа и съответно - за отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС. Удостоверението за търпимост по § 16 от ПЗР на ЗУТ установява само благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес. Когато обаче такъв строеж засяга правата на трети лица, същите могат да претендират неговото премахване по реда на чл. 109 ЗС. В този см. вж. Решение № 74 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6580/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 238 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2011 г., I г. о., ГК, Решение № 129 от 22.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4880/2013 г., I г. о., ГК и много други. А че в случая правата на собственика на земята са нарушени е безспорно и той не е длъжен да търпи чужда вещ върху своята собственост, обратно на застъпеното от жалбоподателите становище, че липсва посегателство /нарушение или активно поведение/ върху собствеността, поради което липсва и нарушено материално право по смисъла на чл.109 от ЗС. Интересно, какъв по – буквален и конкретен пример на пречене по чл. 109 ЗС може да бъде посочен, от това собственикът на земята да търпи в имота си чужда движима вещ.
Напълно неотносим към настоящия казус е доводът на въззивниците, че ищецът, придобивайки правото си на собственост чрез деривативен способ, който, макар и подчинен на процесуалните правила на публичната продан, поражда продажбено отношение между него, в качеството му на купувач и ответника С.П. като ипотекарен длъжник и собственик, поради което в рамките на относителното правоотношение, създадено чрез приключилата публична продан, купувачът на имота и ищец търпи функционните правни последици на чл.188 от ЗЗД. Как се преодолява в тази конструкция визираната в чл. 109 възможност на собственика на недвижим имот да иска да бъде преустановено всяко неоснователно действие, което му пречи да го ползва?! И как, собственикът на имота хем трябва да търпи чуждата вещ по смисъла на чл. 188 ЗЗД, хем, според твърденията на жалбоподателите в случая липсва посегателство /нарушение или активно поведение/ върху собствеността, поради което и липсва и нарушено материално право по смисъла на чл.109 от ЗС.
Предвид гореизложеното решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в обжалвана част. Въззиваемият претендира разноски за тази инстанция, но няма данни да е направил такива.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №85/26.02.2020г., постановено по гр.д. №1794/2018г. по описа на Районен съд, гр. Силистра, в частта с която съдът е ОСЪДИЛ К.К.П., и С.Н.П., да премахнат поставения в ПИ с идентификатор 66425.501.258, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-66/02.08.2008г. на ИД на АГКК, намиращ се в гр.Силистра, ул.“Опълченска“, с площ от 774 кв.м., метален павилион, с идентификатор 66425.501.258.1., както и за заплатят на ответника Х.А.К., сумата от 1280(хиляда двеста и осемдесет) лева- разноски по делото.
В останалата част решението е влязло в сила поради необжалване.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от получаването му от страните по делото.