Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 13.06.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-ви
въззивен брачен състав в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Хасъмска гр. дело № 6716 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435,
ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД ,,ОЗК-З.” АД
срещу постановление от 10.04.2019 г. по изпълнително дело №20198450400113 по
описа на ЧСИ П.М.с рег.№ 845 на КЧСИ, с което е оставено без уважение
възражението на длъжника за намаляване поради прекомерност на адвокатското
възнаграждение, определено на взискателя, и е определена пропорционална такса
по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 238,61 лв. Частният жалбоподател твърди, че
размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерен и не съответства на фактическата
и правна сложност на делото. Поддържа, че извършените от процесуалния
представител на взискателя действия в изпълнителното производство се изразяват
единствено в подаване на молба за неговото образуване с посочване на способ за
изпълнение, поради което от длъжника са дължими разноски за адвокатско
възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Излага, че разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
неприложима в настоящия случай, тъй като касае по-голяма фактическа и правна
сложност на делото, съответно активно поведение от страна на процесуалния
представител на взискателя по проучване на имущества на длъжника, справки,
предлагане на множество начини за изпълнение в течение на производството,
каквито в настоящото производство не са предприемани. С изложените доводи
жалбоподателят мотивира искането си за отмяна на обжалваното постановление в
частта, с което е оставено без уважение искането на длъжника по чл.78, ал.5 ГПК, и за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, определено на
взискателя, до размера на сумата от 200 лв., съгласно чл. 10, т.1 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На следващо място жалбоподателят твърди, че пропорционалната
такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е неправилно определена от съдебния изпълнител.
Поддържа, че материалният интерес, върху който се изчислява пропорционалната
такса, е само присъденото вземане по изпълнителния лист, и че в събраната сума
по смисъла на т.26 от Тарифата не се включва адвокатското възнаграждение, което
е отделно вземане за разноски по изпълнителното производство. Моли съда да
отмени обжалваното постановление и в частта относно определената пропорционална
такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Взискателят ,,ДЗИ - Общо З.” ЕАД
е депозирал писмени възражения по подадената жалба в срока по чл.436, ал.3 ГПК.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ П.М.с
рег.№ 845 на КЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди
доводите на жалбоподателя, взе предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Изпълнително дело № 20198450400113 по описа
на ЧСИ П.М.с рег.№ 845 на КЧСИ е образувано по молба на ,,ДЗИ-Общо З.” ЕАД
срещу ЗАД ,,ОЗК-З.” АД
въз основа на изпълнителен лист, издаден от СРС, І ГО, 165 състав, по гр.дело №
81031/2015 г.
С този изпълнителен лист ЗАД ,,ОЗК-З.” АД е осъдено да заплати на
,,ДЗИ-Общо З.”
ЕАД
сумата от 594,55 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2015
г. до окончателното плащане, сумата от 181,40 лв. – обезщетение за забава за
периода от 28.12.2012 г. до 28.12.2015 г., и сумата от 810 лв. – разноски по
делото. Към молбата за образуване на
изпълнителното дело по чл.426 ГПК са приложени писмени доказателства, от които
се установява, че взискателят ,,ДЗИ-Общо З.” ЕАД
е заплатил адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално
представителство в изпълнителното производство в размер на 452,77 лв. с ДДС.
Със запорно съобщение изх.№ 1127/03.04.2019
г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банкова сметка *** дружество
,,ОЗК-З.”
АД,
открита в ,,О.Б.” АД, до размера на
задължението му по изпълнителното дело. Видно от представено извлечение от
банкова сметка, ***.04.2019 г. дължимите суми по запора са преведени изцяло от
длъжника по сметка на съдебния изпълнител.
На 08.04.2019 г. на длъжника
ЗАД ,,ОЗК-З.”
АД е връчена покана за доброволно
изпълнение изх.№ 1126/03.04.2019 г.,
в която е посочен и размерът на дължимите разноски
по изпълнителното производство, в това число сумата 238,61 лв. – пропорционална
такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, и сумата 452,77 лв.- адвокатско възнаграждение.
По повод така определените
такси и разноски, възложени в негова тежест, длъжникът ЗАД ,,ОЗК-З.” АД е
сезирал ЧСИ с възражение вх.№ 1167/09.04.2019 г.
за намаляване на определеното на взискателя адвокатско възнаграждение като прекомерно, предвид правната и фактическа
сложност на делото, както и поради факта, че процесуалният представител на
взискателя е подал единствено молба за образуване на изпълнителното
производство. С възражението е оспорен и размера на определената пропорционална
такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ с довода, че материалният интерес, върху който се
изчислява тази такса, е само присъденото вземане по изпълнителния лист, и че в събраната
сума по смисъла на т.26 от ТТР към ЗЧСИ не се включва адвокатското
възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по изпълнителното
производство.
С постановление от
10.04.2019 г. ЧСИ П.М.е оставил без уважение възражението на длъжника за
намаляване поради прекомерност на определените на взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 452,77 лв. и е определил пропорционална
такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размера, посочен в поканата за доброволно
изпълнение – 238,61 лв.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от
процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния
едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК и срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление от 10.04.2019 г.,
с което е оставено без уважение възражение вх.№ 1167/09.04.2019 г. на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване
поради прекомерност на определеното на взискателя адвокатско възнаграждение в
размер на 452,77 лв., и с което е определена пропорционална такса по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ в размер на 238,61 лв.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в
изпълнителното производство. Съгласно чл.78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Систематичното място на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК в общите правила на ГПК
обосновава приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес.
Преценката за правната и фактическа сложност
на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за
обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правна и
фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките
на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл.426 ГПК, с която
е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя
не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване
на паричното вземане, като съдът съобразява, че по сметка на съдебния изпълнител са преведени изцяло
дължимите суми по изпълнителното дело от длъжника. При
тази хипотеза съдът приема, че изпълнителното дело не е усложнено от фактическа
и правна страна и взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на
изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не
и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т.
2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Във връзка с последния извод следва да се отбележи, че посоченият в молбата за образуване на
изпълнително дело способ за събиране на вземането - запор върху банковата
сметка на длъжника, не може да бъде ценен като отделно и самостоятелно действие
по събиране на вземането, извън подаването на молбата, тъй като съгласно
нормата на чл.426, ал.2 от ГПК той
представлява част /реквизит/ от самата молба.
При тези съображения
обжалваното постановление от 10.04.2019 г. по изпълнително дело № 20198450400113
по описа на ЧСИ П.М.с рег.№ 845 на КЧСИ,
с което възражението на длъжника по чл.78, ал. 5 от ГПК
е оставено без уважение, следва да бъде отменено като неправилно, като
определените на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва бъдат намалени до размер на сумата от 200 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1
и т. 2, каквито в случая не са налице. Такси по изпълнението се събират за
извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са
определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. Обикновените
такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата
/чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния
интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Основателна се явява жалбата на длъжника и
срещу постановлението за разноски на ЧСИ П.М.от 10.04.2019 г. в частта на
определената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 238,61 лв.
Съгласно т. 26, б. ,,в” от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение
се събира пропорционална такса върху събраната сума, която, ако е от 1000 лв. до 10000лв., е 100 лв. + 8 % за горницата над 1000 лв. Според забележка 4 към т. 26 от
Тарифата, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В
същия не следва да се включват и никакви такси и разноски по самото изпълнително
дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист. Съгласно
забележка 27а към т. 26 от Тарифата, максималният размер на пропорционалната
такса по т.26 не може да надвишава една десета от вземането. Ето защо и в
настоящия случай дължимата такса по т.26 е в размер на 178,51 лв., като
начислената от частния съдебен изпълнител такса в повече (за горницата над тази
сума до 238,61 лв.) е без основание.
С оглед гореизложеното обжалваното
постановление на ЧСИ П.М.от 10.04.2019 г. следва да бъде отменено и в частта
относно определената пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба на ЗАД ,,ОЗК-З.”
АД,
длъжник по изпълнително дело № 20198450400113 по описа на ЧСИ П.М., с рег.№ 845
при КЧСИ, постановление от 10.04.2019 г. на съдебния изпълнител в частта, с която
е оставено без уважение възражение на длъжника с вх.№ 1167/09.04.2019 г. за
намаляване поради прекомерност на определените на взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение, както
и в частта, с която е определена пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на сумата от 238,61 лева, като вместо това
постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя ,,ДЗИ-Общо З.” ЕАД по изпълнително дело № 20198450400113 по описа на частен съдебен изпълнител П.М., с рег. № 845 при КЧСИ, от 452,77 лева на 200 лева.
ОПРЕДЕЛЯ пропорционална такса по изпълнително
дело № 20198450400113 по описа на ЧСИ П.М., рег.№ 845 при КЧСИ, дължима
на основание т. 26 от ТТР към ЗЧСИ,
в размер на 178,51 лв.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.