№ 178
гр. Ботевград, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:К. В. Н.
при участието на секретаря Л. Б. П.
като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20231810100258
по описа за 2023 година
С исковата молба от „Т.“ АД срещу М. А. Р. са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ
във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, съответно за сумите: 1.) главница в размер на 2087,89 лв. по
Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от
22.11.2016 г.; 2.) договорна лихва в размер на 998,91 лв. – за периода от 30.06.2020 г.
до 31.12.2022 г. по същия договор.
Ищецът твърди, че на 22.11.2016 г. между страните по делото е сключен Рамков
договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити. На ответницата
била предоставена платежна карта за усвояването на кредита и й бил отпуснат
револвиращ кредит в размер на 1600 лв. С Анекс от 05.07.2017 г. максималният размер
по договора бил увеличен на 2100 лв. Според договорните клаузи, ответницата
следвало да погасява задълженията си до 15-то число на месеца, следващ месеца, през
който са усвоявани суми по кредита. В случай на забава се начислявала лихва в размер
на 18,5 % на годишна основа. На кредитополучателя се изпращали месечни извлечения
за погасителните вноски. След 22.11.2016 г. ответницата извършвала плащания, чрез
които усвоявала суми в рамките на предоставения кредитен лимит. Към момента на
депозиране на исковата молба натрупаното задължение за главница възлизало в размер
на 2087,89 лв., а дължимите договорни лихви за периода от 30.06.2020 г. до 31.12.2022
г. възлизали в размер на 998,91 лв. По същество искането към съда е да осъди
ответницата да му заплати гореописаните процесни суми. Претендират се и
разноските, сторени в исковото производство.
1
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок
не е депозирал отговор.
В откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща
представител, но с писмена молба от 03.07.2023 г. взема становище по същество и
моли за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна и правна страна:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК формулира кумулативно изискуемите
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, а именно:
1.) същият да не е представил отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК;
2.) да не се е явил в първото заседание по делото, без да направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и 3.) изрично искане от страна на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Нормата на чл. 239, ал. 1
от ГПК поставя още две допълнителни изисквания – 1.) на ответника да са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
съдебно заседание и 2.) искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай всички законови предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице.
Ответникът е получил на 21.04.2023 г. препис от Разпореждане № 247/08.03.2023
г. по гр. д. № 258/2023 г. по описа на Районен съд – Ботевград, в което разпореждане
изрично му се указва, че при непредставяне на отговор по исковата молба в срок и
неявяване в първото по делото заседание, без ответникът да е направил искане за
разглеждането на делото в негово отсъствие, на основание чл. 238 от ГПК може да
бъде поискано постановяване на неприсъствено решение. Въпреки това ответникът не
е депозирал отговор по исковата молба.
На 16.08.2023 г. на ответника надлежно е връчено Определение №
490/07.06.2023 г., с което съдът е съобщил проекто – доклада си и е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание. Ответникът не се е явил в първото открито
съдебно заседание, не е изпратил свой упълномощен представител, нито е депозирал
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Налице е и процесуалната предпоставка за произнасяне на неприсъствено
решение срещу ответника, а именно ищецът своевременно е направил искане за
постановяването на решение по реда на чл. 239 във вр. с чл. 238 от ГПК.
2
Отделно от това искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, а именно заверени
преписи на: Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити от 22.11.2016 г., ведно с ценова листа, Анекс от 05.07.2017 г., Приемо –
предвателен протокол от 11.07.2017 г., Приемо – предвателен протокол от 11.10.2017
г., Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост изх. № 20230090/26.01.2023 г.,
Справка за дълг на ответника към 31.12.2022 г.
С оглед гореизложеното, предвид наличието на визираните от законодателя
предпоставки и съгл. чл. 239, ал. 2 от ГПК, са налице основанията за уважаване на
предявените искове чрез постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
като последното не е необходимо да се мотивира по същество.
По разноските
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид
представения списък по чл. 80 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в исковото производство –
общо 493,52 лв. (четиристотин деветдесет и три лева и петдесет и две стотинки), от
които 133,52 лв. – държавна такса, 360,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 239 във връзка с чл. 238 от
ГПК, Ботевградският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
М. А. Р. –Божкова с ЕГН: **********, с постоянен адрес: Б., да заплати на „Т.“ АД с
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: С. сумата от 2087,89 лв. (две хиляди
осемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща главница по
Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от
22.11.2016 г., ведно с Анекс от 05.07.2017 г.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
М. А. Р. –Божкова с ЕГН: **********, с постоянен адрес: Б., да заплати на „Т.“ АД с
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: С. сумата от 998,91 лв. (деветстотин
деветдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки), представляваща договорна
лихва за периода от 30.06.2020 г. до 31.12.2022 г. по Рамков договор за предоставяне на
платежни услуги и потребителски кредити от 22.11.2016 г., ведно с Анекс от
05.07.2017 г.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. А. Р. –Божкова с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: Б., да заплати на „Т.“ АД с ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление: С. съдебни разноски в исковото производство – общо 493,52 лв.
(четиристотин деветдесет и три лева и петдесет и две стотинки), от които 133,52 лв.
– държавна такса, 360,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на отмяна по реда на чл. 240 от ГПК, която може да бъде
поискана пред Софийски окръжен съд в едномесечен срок от връчването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
4