№ 226
гр. Пловдив, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20205300900562 по описа за 2020 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.86
от ЗЗД.
Н. В. Д. от град ***, съдебен адрес: *** - адв. М. К., твърди, че на
05.07.2018 г., майка му М.Ч.Д. пътувала в товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер, с рег. № ***, управляван от Н. Г. Б.. Водачът загубил контрол
върху управлението на автомобила, ударил мантинелата на км. 131 на
автомагистрала „Тракия“ в посока Пловдив като при инцидента М.Д.
починала на място. С влязла в сила присъда № 21/27.02.2020 г. на ОС -
Пловдив по НОХД 179/2020 била установена вината на водача на товарния
автомобил Н. Б..
Ищецът твърди, че в резултат на смъртта на неговата майка, претърпял
изключителни болки и страдания. Връзката помежду им била много близка,
тя заедно със съпруга си му помагала да отглежда своето болно дете, всички
заедно живели под един покрив. Две години след внезапната й смърт, тази
тъга не намалявала, а ищецът загубил опора в живота си, затворил се в себе
си, престанал да споделя, дълго време не можел да извършва адекватно
своите ежедневни задължения.
Ищецът твърди, че предвид наличието на застрахователна полица по
застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на процесния автомобил,
предявил пред ответното застрахователно дружество претенция за заплащане
на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 130 000
лв., ведно със законната лихва от 05.07.2028 г. до окончателното плащане. На
29.05.2020 г., получил отговор, че определеното от застрахователя
обезщетение е в размер на 60 000 лв., която сума била преведена на
1
10.07.2020 г.
Ищецът счита, че така определеното от застрахователя обезщетение не е
справедливо. Претендира ответното застрахователно дружество ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК ********* да бъде осъдено да заплати му заплати
допълнително обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от
смъртта на неговата майка, в размер на 70 000 лв. до пълния предявен пред
застрахователя размер от 130 000 лв., ведно със законната лихва от 05.07.2018
г. до окончателното плащане, както и законната лихва върху сумата 60 000 лв.
за периода 05.07.2018 г. до датата на плащане 10.07.2020 г. в размер на
12283.33 лв.
Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
Ответното ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, адрес: град
София, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. Света София № 7, съдебен
адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Х., Т. и И., представлявано от адв. Т.
Т., оспорва исковете. Не оспорва и между страните са обявени за безспорни
следните факти:
- че за процесния товарен автомобил „Мерцедес Спринтер, с рег. №
***, управляван от Н. Г. Б., към 05.07.2020 г., е налице валидно сключена
застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“;
- че пред ответното застрахователно дружество, в
законоустановения за това срок, е била предявена от ищеца претенция за
заплащане на неимуществени вреди в общ размер от 130 000 лв.;
- че по така предявената претенция, ответното застрахователно
дружество е изплатило на ищеца обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от смъртта на майка му, в размер на 60 000 лв.
Твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалата, която пътувала без поставен предпазен колан, както и от
техническото състояние на пътната настилка в този участък. Оспорва
механизма на настъпване на произшествието. Счита също, че исковете са
завишени по размер и прекомерни. Оспорва и предявения иск за заплащане на
лихви.
Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доказателствата, събрани по делото, както и
становищата на страните, намира за установено следното:
По делото е приета като доказателство влязла в сила присъда №
21/27.02.2020 г., постановена по ПОХД № 179 описа на съда за 2019 г., с
която подсъдимия Н. Г. Б. от град ***, е виновен за това, че на 05.07.2018 г. на
автомагистрала Тракия, 131-ви километър, при управление на МПС – товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег. № ***, е нарушил правилата за
движение и ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Ч.Д..
Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от
ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на ПТП,
противоправността на деянието, извършено от Н. Г. Б. и неговата вина.
2
Заверен препис от цитираното НОХД е приложено по настоящото дело.
Въз основа на данните от констативния протокол, протокол за оглед на
местопроизшествието, скица, фотоалбум, съставени във връзка с досъдебно
производство, както и от заключението на изслушаната в настоящето
производство, неоспорена от страните комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, се установява следния механизъм на
пътнотранспортното произшествие:
На 05.07.2018г. около 15.54 часа на северното платно за движение на
АМ „Тракия“ в района на 131 км, Н. Г. Б. управлявал товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с рег. № *** по северното платно за
движение на АМ „Тракия“ в посока от изток на запад с около 110 км/ч. Като
пътник на предна дясна седалка в същия автомобил пътувала М.Ч.Д.. При
внезапно отклоняване на неизвестен товарен автомобил от дясна към лява
пътна лента, водачът Б. задействал спирачната система на автомобила, при
което загубил управление над него. Последвало напускане на северното
платно за движение от южния му край (наляво), като автомобилът продължил
движението си с направление към северната мантинела на разделителния
остров на двете платна за движение. Настъпил удар в предна лява част на
автомобила със северната мантинела на разделителния остров. След удара
задната част на т.а. „Мерцедес Спринтер“ с ротационно движение започнал да
изпреварва предната, завъртайки автомобила обратно на движението на
часовниковата стрелка, при което дясната страна на автомобила започнала да
се плъзга по деформираната мантинела. В този контакт с мантинелата
участвал и пътника в автомобила. Последвала втора ротация на автомобила
около предната му част с направление обратно на часовниковата стрелка,
отделяне от мантинелата и падане на автомобила на колела на асфалтовата
настилка. В тази ротация са се отворили предна дясна врата и задните врати
на автомобила, а телата на водача и пътника са се отправили напред и
надясно. В края на ротацията, предна дясна врата, достигайки максимално
отворено положение, се е отправила в обратна посока - да се затваря, при
което вратата затиснала главата на пътничката към предна дясна колонка на
автомобила. Така автомобилът достигнал в положението, отразено в
Протокола за оглед и видно във фотоалбума. Произшествието е настъпило на
хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през деня.
Платното за движение в мястото на произшествието е с настилка от асфалт,
която по време на произшествието е била суха.
Причината за загубата на управление от Б. върху т.а. „Мерцедес
Спринтер" са неговите действията. Съгласно изложеното от експерта, че при
всички варианти на скорости и дистанции водачът е имал техническа
възможност да спре или да пропусне друг, неизвестен товарен или друг
автомобил, без да настъпи удар между тях.
Изводите на експертите относно така изложения механизъм на
настъпване на произшествието, не бяха оспорени от ответното
застрахователно дружество, не противоречат на събраните по делото
доказателства, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
3
Не бяха ангажирани доказателства от ответника относно второто му
основно възражение, а именно, че произшествието е настъпило поради
неравности в магистралата в този й участък, които са повлияли върху
контрола върху автомобила от страна на водача. Съгласно заключението -
произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя,
без да са налице данни за неравности по пътя. Ето защо, съдът намира това
възражение за недоказано и неоснователно.
Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото
безспорно се установява механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие, причините за това, както и участниците в него. Същите
напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът намира
за доказани. Възраженията на ответното дружество относно механизма на
настъпване на произшествието, съдът намира за недоказани.
Налага се извод, че процесното ПТП е настъпило вследствие на
поведението на водача на автомобила Н. Г. Б., който е загубил контрол върху
управлението му и това е станало причина същият да напусне платното за
движение, да се удари в разделителната мантинела и да излезне извън
платното.
От друга страна, самото участие на починалата в процесното ПТП не е
оспорено от ответната страна, както в отговор на исковата молба, така и в
хода на делото.
Съгласно неоспореното в тази част от страните заключение на
комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, в резултат
на настъпилото произшествие на ищцата са били причинени:
Пълно прекъсване на гръбначния и продълговатия мозък на ниво 1-ви –
2-ри шиен прешлен, с размекчаване на продълговатия мозък, дифузен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, многофрагментно счупване на
втори шиен прешлен и отделянето му от първи шиен, частични счупване на
трети шиен прешлен, разкъсно - контузна рана в дясна лицева половина и към
окосмената част на главата, разкъсване на кожа, подкожие, мускули и
кръвоносни съдове на дясна мишница и предмишница, счупване на дясна
лъчева кост, кръвонасядане по шията и по долните крайници.
Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на
удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, както и от действието на
твърд тъп предмет с добре оформен ръб и е възможно да са получени по
начина, който се посочва в делото, а именно, като пътничка на предната
седалка в дясно на микробус, който се движи в лявата лента на магистрала
„Тракия“ и след това се удря с предната си лява част в мантинелата, в
резултат на което се обръща на дясната си част върху нея и се плъзга по нея,
при което от действието на ръба на мантинелата са получени раните по
дясната половина на лицето и дясната мишница и предмишница, а при
усукването на главата се е получило счупването на втори и трети шийни
прешлени и прекъсване на гръбначния мозък на нивото 1-2 шиен прешлен с
последвало падане на колелата след превъртане на автомобила през таван.
4
Смъртта на Д. се намира в пряка причинно- следствена връзка с
процесното ПТП.
Изводите на експертите в тази част от изслушаната по делото КСМАТЕ
не бяха оспорени от страните, същите са компетентно изложени, поради
което и съдът ги кредитира изцяло.
В открито съдебно заседание, проведено на 22.02.2021 г., е изслушана
като свидетел П.С.Т., без родство със страните.
Тоя заявява, ме с ищеца Н.Д. се познава от деца, израснали заедно и
поддържат много добри приятелски отношения, с постоянни контакти.
Заявява също, че познавал лично и майката на Н. от честите посещения в
техния дом. М. била „двигателят“ на това семейство, имала собствен бизнес и
си помагали много взаимно.
Отношенията между майка и син били много добри. Тя се грижела за
цялото семейство, за домакинството, помагала им изключително, тъй като
ищецът и съпругата му имат момченце, болно от ***. Това налагало
съпругата да не работи. Свидетелят сочи, че М. се грижела за абсолютно
всичко – помагала им за детето от финансова и от морална гледна точка, била
им подкрепа във всяко едно отношение. Описва я като „много добър човек,
всеотдаен, лидер до момента, в който се случи тази трагедия.“
Според свидетеля, смъртта на М. се отразила много зле на Н.. По
принцип той бил жизнен човек. Когато се случила трагедията с майка му, той
се затворил в себе си, станал съвсем различен човек, ограничил контактите
си, почти до минимум, затворил се в себе си, „може би нещо като депресия“ и
до ден днешен му било много трудно да превъзмогне нещата. Смъртта на
майка му, както и нуждите, свързани със здравословните проблеми на детето
наложили да приема по-ниско платена работа.
В същото съдебно заседание е изслушана и свидетелката Д.И.Л., също
без родство със страните.
Тя заявява, че познава ищеца от 18-19 години, къщите им били една
срещу друга и са в много близки отношения. Постоянно се събирали.
Познавала и майка му, която описва като „изключително добра жена“. Тя
била за семейството си „всичко“, „не даваше никога нищо лошо да се случи,
никога някой нещо лошо да каже, ….. Тя им помагаше както финансово, така
и морално, просто беше един изключителен човек, който се бореше с всичко.
Тя излизаше сутрин в 06.00 часа и се прибираше вечер в десет. Гледаше си
къщата, децата, сплотяваше ги. Даваше сили, особено на Н., който в момента
има изключителен проблеми с детето, което е много трудно. Въпреки
умората, която имаше, тя се прибираше вечер и отделяше време за детето, за
тях, за всички.“
Между Н. и М. отношенията били много силни. Ищецът изключително
тежко изживявал загубата й. Много пъти, когато е намирал време да ги
посети вкъщи, винаги се просълзявал, казвал, че „все едно дясната му ръка е
отрязана“, че човекът, на който е разчитал най-много в живота и го е
5
подкрепял във всичко, вече го няма. Ищецът бил „на голям кръстопът“ и не
знаел накъде да поеме. Ищецът бил сринат буквално. Поне година след
нейната смърт, ищецът бил без работа, тъй като до момента работил при
майка си. Той не можел да си намери работа, тъй като когато сподели какъв е
проблемът с детето му и, че може да отсъства често от работа, „всеки се
отдръпваше“.
Свидетелят описва ищеца като „много емоционално момче“, който след
смъртта на майка си е много свит, подтиснат, отдал се е само на детето си. Не
искал да излиза с приятелите си.
Изслушан е и свидетеля Г.И.Я., брат на съпругата на ищеца.
Заявява, че с Н. били добри приятели още преди брака на сестра му с
него. Виждали се постоянно, като семейни приятели и роднини. Свидетелят
сочи, че е близък със сестра си, колкото и с Н., приема го за част от
семейството си и за много добър приятел. Много добре познавал М., виждали
се с нея, колкото и с него. Според него, Н. и М. имали едни от най-топлите и
човечни връзки, които виждал между майка и син, просто защото М. била
много отговорен и добър човек, и много добър родител. Тя сплотявала
семейството. Свидетелят заявява, че след загубата на М., животът на Н. и
семейството му, станал много труден. Потвърждава, че те имат болно от ***
дете и М. помагала много за отглеждането му – „не само като финансова, но
най-вече като морална подкрепа“. Н. вече не бил същия човек след загубата
на майка си, не излизал, не се виждал с приятели. Той работил при майка си,
загубил работата и доходите си, и му се наложило да приема всякакви работи,
за да издържа съпругата и сина си. С него вече било трудно да се комуникира
от близки и приятели, изпитвал дискомфорт, изгубил самочувствието си след
случилото се, заявявал, че емоционално и финансово му е много трудно да
успее да преодолее ситуацията.
Съдът намира, че така изслушаните и изложени показания на свидетели,
следва да се кредитират изцяло. Същите не си противоречат и съдържат
детайлна и фактическа информация за семейството на ищеца и за личните му
отношения с неговата майка. Свидетелите са непосредствени очевидци на
ежедневни, трайни и изключително близки отношения между майка и син,
които са били внезапно прекъснати със смърттта на майка, която се отразила
изключително тежко върху сина й.
Всички тези негативни последици и вреди, съдът приема, че са пряко и
непосредствено вследствие от настъпилото ПТП.
При това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя им.
Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на
автомобила, е била застрахована при ответното застрахователно дружество.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че същото е материалноправно
легитимирано да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 432
от КЗ.
Съдът намира за недоказани възраженията за съпричиняване на
6
настъпилия вредоносен резултат от поведението на починалата, направени от
ответното застрахователно дружество, в отговора на исковата молба.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения.
Ответното дружество твърди наличието на съпричиняване на
настъпване на вредоносния резултат от поведението на починалата, която не
използвала предпазен колан.
Съдът намира, че изводът, че в момента на удара, починалата е била без
поставен предпазен колан за безспорен. В тази насока данни се съдържат в
приложения по делото протокол за оглед на произшествие с пострадал, както
и в снимковия материал, приложен по досъдебното производство и неоспорен
от страните.
Според заключението на експертизата, ефективността на предпазният
колан е в пряка зависимост от посоката на нанесения удар. Правилно
поставен предпазен колан, въпреки че ограничава движението на тялото,
предпазва основно при челен удар, като при страничен, заден или удар отгоре
или отдолу на купето, при висока скорост или удар с тяло с голяма маса и
скорост, защитата на водача или пътниците с предпазни колани в превозното
средство е почти без значение за настъпване на травмите от третия
сблъсък (вътрешния сблъсък).
По време на изследваното ПТП, автомобилът е извършвал сложно
ротационно движение при завъртане през таван. Първоначалният удар е с
предна лява част в мантинелата, в резултат на което автомобилът се обръща
на дясната си част върху нея и се плъзга по нея, при което от действието на
ръба на мантинелата са получени раните по дясната половина на лицето и
дясната мишница и предмишница, а при усукването на главата се е получило
счупването на втори и трети шийни прешлени и прекъсване на гръбначния
мозък на нивото 1-2 шиен прешлен с последвало падане на колелата след
превъртане на автомобила през таван. Според експерта, захвата на правилно
поставен предпазен колан би ограничило частичното излизане на горната
дясна част на пострадалата през отвора в зоната на стъклото на дясна врата и
контакта на дясната половина на лицето и дясната мишница и предмишница в
мантинелата и усукването на главата довело до счупването на втори и трети
7
шийни прешлени и прекъсване на гръбначния мозък на нивото 1-2 шиен
прешлен.
Според съда, така изложените изводи на експерта, не обосновават извод
за основателност на направеното възражение. От една страна, експертите са
категорични, че ефективността на правилно поставен предпазен колан, е
основно при челен, а не при страничен удар, какъвто безспорно е настъпил в
процесния случай. От друга страна, не се оспориха изводите, че след първия
страничен удар, автомобилът се е завъртял обратно на часовниковата стрелка
и се е плъзгал с дясната си част върху мантинелата, при което са настъпили
травмите по главата на починалата. Същевременно, сложното ротационно
движение, което е извършил автомобила, след удара е довел до усукване на
главата на починалата от страничното движение и сили. Именно при това
двукратно обръщане на автомобила /веднъж върху мантинелата и втори път –
на собствените му колела/ е настъпило и отварянето на предна дясна, както и
задните врати на автомобила. Налага се извод, че травмите на починалата, са
резултат не на челен сблъсък, а на страничен удар, който би могъл да е
настъпил, както при затискане на главата, каквото е констатирано при огледа
и последната от приложените снимки, така и от всеки друг удар на главата й
при настъпилия сложен удар и странично въртеливо движение. Именно тези
два фактора, според експертите, са довели до усукване главата на починалата,
от което тя е получила фаталното счупване на 1-ви и 2-ри шийни прешлени,
пряка причина за смъртта й, а не от притискането на главата, респ.мозъка й от
предна дясна врата. Ето защо, съдът намира, че няма нито преки, нито
косвени доказателства, от които може да се направи извод, че правилно
поставен от починалата колан, би осуетил усукване на главата й, а от там и
счупването на шийните прешлени. Да, такъв колан вероятно би попречил на
излизане на тялото й с движение надясно, но не би попречил на усукване на
главата в резултат на страничните й удари в колата, при настъпилото
ротационно движение. Както се посочи по-горе, правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. В настоящия случай, при констатирания
страничен удар, обърнато движение на моторното превозно средство върху
дясната му страна и върху мантинелата, както и ротационното му движение и
ново обръщане върху гумите му, водят единствено до вероятности и
предположения при кой точно удар на главата във вътрешността на
автомобила, е настъпило счупване на шийните прешлени и нейното усукване.
Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на
увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е
дори само предполагаем. Приносът на пострадалата следва да бъде не само
надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение, какъвто е
настоящия случай, но и да бъде доказан по категоричен начин при условията
на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Такива
доказателства в рамките на настоящото производство не се събраха, поради
което съдът намира посоченото възражение за неоснователно и недоказано.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
8
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е
свързано всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на самото общество. Следователно, справедливо
обезщетение за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда
онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено
лице емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Воден от изложеното, съдът отчита обективно съществуващите,
конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с вида и характера на
причинените на ищеца психически травми, както и интензитета на
причинените му болки и страдания и тяхната продължителност.
Събраните по делото гласни доказателства установяват, че ищецът е
преживял смъртта на майка си като внезапна промяна в семейството, тъй като
тя е била част от него. Той е възприемал до този момент баща си като опора,
както в личен, така и във финансов план и по отношение на всички свои
потребности. Смъртта на майка му е била за него внезапно и неочаквано
събитие, което напълно е нарушило нормалния му жизнен цикъл, а
посоченото е породило остра стресова реакция, която е резултат на
изключително, внезапно, неприятно или застрашаващо събитие. Тази остра
стресова реакция е била продължителна, като описаните психологически
преживявания на страх за бъдещото и тревога за семейството, са довели до
нарушена адаптация и промени във всички сфери на функциониране. Това е
довело до емоционални симптоми на тревожност, понижена самооценка,
ограничени контакти. Настъпилата смърт е довела до необратима социална
загуба, носеща траен отпечатък върху личностовото и социалното
функциониране на ищеца.
Съдът приема, че смъртта на М.Д., е променила необратимо и
изключително неблагоприятно живота на най-близките й хора – синът й и и
неговото семейство. Установява се по несъмнен начин, че същите са били
изключително задружно и щастливо семейство, в което починалата и синът й
са работили заедно, а майката е била опора за неговото семейство и
трудностите, свързани с отглеждането на болното им дете, изискващо
непрестанни грижи и отдаденост. Семейството е живяло сплотено, а М.Д. е
била опора за всеки от членовете му. Смъртта й внезапно е променила живота
на ищеца е всеки от семейството.
При така установените психически травми, промяна в начина на живот
и страдания на ищеца, съдът следва да определи „справедливо обезщетение“.
Нищо не би могло да замести загубата на починалата, необратимата липса на
майка. Няма парична сума, която да може да се определи като справедлив
финансов или друг еквивалент на тази загуба. Като взе предвид всички
подробно изложени мотиви относно личните отношения на ищеца с
починалата, степента на преживените психически травми и стрес, както и
задължението на съда да се съобрази с икономическата конюнктура, както и с
9
установената към момента съдебна практика по сходни случаи, намира, че
справедливо обезщетение за така претърпените неимуществени вреди за
ищеца, е сумата 130 000 лв.
Между страните е безспорно, че ответното дружество е изплатило на
ищеца сумата 60 000 лева на 10.07.2020 г., поради което искът да се заплати
сумата 70 000 лв. е основателен и доказан в пълния му предявен размер.
Така определената сума следва се присъди ведно със законната лихва.
Съобразно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, застрахователното
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, обхваща и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Съобразно
чл.497, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил
в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3.
Пред ответното застрахователно дружество е била образувана преписка
щета по повод подадена от ищеца покана за плащане на 08.08.2018 г., поради
което следва да се приеме, че 3-месечния срок по чл. 496, ал.1 от КЗ изтича на
08.11.2018 г., от когато застрахователят дължи законна лихва върху
главницата, а не както претендира ищеца, считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие.
Ищецът претендира и заплащане на законната лихва върху изплатената
част от застрахователното обезщетение в размер на 60 000 лв., което искане
следва да бъде уважено със същите мотиви, за периода 16.12.2018 г. до
10.07.2020 г. Съдът извърши служебно изчисление на дължимия размер лихва
за този период и определя същия на 10166.67 лева, като в останалата част до
пълния предявен размер от 12283.33 лв., този иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Страните претендират направените по делото разноски.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА, предвид размера
на предявената претенция и уважената претенция, ответното застрахователно
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат М.И. К. от АК -
Пловдив, личен номер ***, адрес: ***, адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца Н. В. Д. по настоящото дело, в
размер на 2935 лв.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от
предявените искове, на ответното дружество се дължат от ищеца разноски в
размер на 136.20 лв.
Предвид изложените мотиви, на основание чл. 432 от КЗ, съдът
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, адрес: град
София, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. Света София № 7, съдебен
адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Х., Т. и И., представлявано от адв. Т.
Т., да заплати на Н. В. Д. от град ***, съдебен адрес: *** - адв. М. К.,
допълнително обезщетение в размер на 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, към
вече изплатени на 10.07.2020 г. 60 000 лв. /шестдесет хиляди/ лева - за
претърпени неимуществени вреди - психически болки и страдания от смъртта
на майка му М.Ч.Д., починала на 05.07.2018 г., при пътно-транспортно
произшествие, причинено виновно от Н. Г. Б., при управление на товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер, с рег. № ***, за което е постановена влязла в
сила присъда по НОХД № 179/2020 г. на ПОС, ведно със законната лихва
върху главницата от 70 000 лв., считано от 08.11.2018 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на законна лихва върху
посочената главница, считано от 05.07.2018 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, адрес: град
София, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. Света София № 7, съдебен
адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Х., Т. и И., представлявано от адв. Т.
Т., да заплати на Н. В. Д. от град ***, съдебен адрес: *** - адв. М. К., сумата
10 166.67 лева, представляваща законна лихва върху изплатената на
10.07.2020 г. главница от 60 000 лева, за периода 16.12.2018 г. до 10.07.2020
г., като ОТХВЪРЛЯ този иск в останалата му част до пълния предявен размер
от 12283.33 лв., както и за периода 05.07.2018 – 16.12.2018 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, адрес: град
София, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. Света София № 7, съдебен
адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Х., Т. и И., представлявано от адв. Т.
Т., да заплати на адвокат М.И. К. от АК - Пловдив, личен номер ***, адрес:
***, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
ищеца Н. В. Д. по т.д. № 562/2020 г. на ПОС, съобразно уважената част от
исковете, в размер на 2935 лв.
ОСЪЖДА Н. В. Д. от град ***, съдебен адрес: *** - адв. М. К., да
заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, адрес: град София,
район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. Света София № 7, съдебен адрес:
***, чрез Адвокатско дружество „Х., Т. и И., представлявано от адв. Т. Т. ,
деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете в размер
на 136.20 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11