Р Е Ш Е Н И Е № 13

гр. Сливен, 07.03.2023  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публичното заседание на осми февруари

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретаря                                Галя Георгиева                            и с участието на прокурора                              Красимир Маринов                                 като разгледа докладваното от                     председателя                     КАНД № 276       по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 442 от 11.11.2022 г., постановено по АНД № 20222230200744/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 22-0804-001723 от 31.05.2022 г. на Началника на група към ОД на МВР гр. Сливен, с което на М.А.Х., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено наказание глоба в размер на 20 лева; за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 12 контролни точки, и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева; като М.А.Х. е осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Горното решение е обжалвано от М.А.Х., чрез процесуален представител. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Твърди, че по безспорен начин било установено, че при извършената проверка за у. на а. касаторът не е имал качеството на водач на МПС. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен,  както и наказателното постановление. Алтернативно моли да бъде изменено НП в санкция по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с п. адв.Х., който поддържа жалбата, като излага доводи за нейната основателност. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен,  както и наказателното постановление.

Ответникът по касацията -  ОД на МВР – Сливен, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище по делото, подадено от пълномощник заявява, че оспорва подадената жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила атакуваното съдено решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че решението се явява законосъобразно и обосновано, като са налице условия да бъде оставено в сила.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 05.05.2022 г. докато патрулирали на п. в. „П.", полицейски служители забелязали, че от б. до з. „Л.“ излязло лице, което при придвижването си к.; качило се да управлява лек автомобил, поради което полицейските служители го последвали, за да му извършат проверка. Подали на водача светлинен и звуков сигнал. На п. з. на „П." лицето спряло управлявания от него автомобил „Хонда" с рег. № ********, като непосредствено зад него спрял и полицейският автомобил. Полицейските служители извършили проверка на документите на лицата от автомобила, като установили, че жалбоподателят е водачът на автомобила. Спътниците на жалбоподателя не носили документите си и самоличността им била установена по данните, които предоставили. Жалбоподателят представил СУМПС, което обаче било с изтекъл срок на валидност, но не представил контролния талон към него. Полицейските служители поискали съдействие от к. си от С. ПП, които да направят проверка на жалбоподателя за у. на а. Предупредили го, че са повикали к. си и че ще му бъде извършена проверка за у. на а. Поради метеорологичните условия разрешили на жалбоподателя да влезе в заведението, до пристигане на к. им. След пристигането на служители от С. ПП, те поискали от жалбоподателя да бъде и. за у. на а., като лице, за което им било съобщено, че е управлявало автомобила. Жалбоподателят категорично отказал, с мотив че не той е управлявал автомобила. За констатираното при проверката бил съставен АУАН на жалбоподателя за нарушение на чл.150а, ал. 1 от ЗДвП, чл.174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, районният съд е приел, че безспорно е установено извършването на административните нарушения по НП, като при налагането на административните наказания не са допуснати съществени процесуални нарушения. При тези мотиви районният съд  потвърдил издаденото НП като законосъобразно.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. От събраните от Районен съд – Сливен доказателства става ясно, че административните нарушения, за които касаторът е санкциониран са извършени. По делото е установено, че на 05.05.2022 год., жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Хонда" с рег. № *******, като при предложение да му бъде извършена проверка за у. на а., водачът на автомобила отказал да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер алкотест“ 7510 с номер 0800 за у. у. на а. в к. Бил издаден талон за изследване № 0055899, в който е отразен отказът на Х. да бъде изпробван.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване у. на а. в к. и/или с тест за установяване у. на н. в. или т. а. или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на к. на а. в к. му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за у. на у. на н. в. или т. а., се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. В разглеждания случай, посочената административнонаказателна разпоредба е приложена законосъобразно от наказващия орган с налагане на наказания в предвидения от закона размер, тъй като по делото е установено, че Х. е управлявал процесния лек автомобил, като е отказал да бъде изпробвана с техническо средство за у. на а. в к.

В касационната жалба се релевира възражение за неоснователност на предложението касаторът да бъде тестван за у. на а., защото към момента на отправянето му вече не е имал качеството на водач на МПС. За установените нарушения на ЗДвП, в т.ч. и за констатираното нарушение на чл. чл.174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП, е съставен АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин.

По делото пред районния съд по искане на жалбоподателя са изслушани свидетелите - Х. И. И., С. В. А., М. Р. А. и П. К. М., чиито показания не може да се приеме, че оборват констатациите по акта, тъй като не са присъствали на проверката осъществена от полицейските служители на жалбоподателя, поради което не са достатъчно конкретни и не съответстват на останалите обстоятелства по делото. Тези свидетели потвърждават, че оспорващият е останал при полицаите и им е дал документите, но нямат възприятия какво се е случило след този момент и при какви обстоятелства е изискана от него проверка за у. на а. Свидетелите возили се в един автомобил с касатора потвърждават, че той го е управлявал. Жалбоподателят е уведомен от служителите на МВР, че са поискали съдействие за у. у. на а. и у. в., като са му разрешили да влезе в заведението, но са продължили да го наблюдават.  Показанията на изслушаните като свидетели полицейски служители са еднопосочни и безпротиворечиви, като кореспондират с констатациите в съставения акт. От тези показания по безспорен начин се установява, че касатора е бил водач на процесния автомобил, поради което основателно му е предложено да бъде и. за у. на а. и у. в. При конкуренция на горепосочените доказателства съдът следва да приеме, че констатациите по акта не са оборени в хода на съдебното производство.

Съгласно нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. За нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, на основание чл. 185 от ЗДвП се налага глоба в размер на 20 лева. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение на водача на моторно превозно средство да носи контролния талон към СУМПС. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е определено административно наказание за водач, който не носи контролен талон - глоба 10 лева.

От събраните пред Районния съд доказателства е установено, че при проверката жалбоподателят не носи контролния талон към СУМПС, а свидетелството му за управление на МПС е с изтекъл срок на валидност, с което е нарушил нормите на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Доказателства, които да формират извод в противоположния смисъл, не са представени по делото.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства следва да се направи извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на закона при определяне съставомерността на деянията, правна им квалификация като административни нарушения по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП и по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и при определяне на наложените административни наказания.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

По изложените по-горе съображения Административен съд - Сливен намира, че решение на Районен съд – Сливен следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо, обосновано и законосъобразно.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. чл.221, ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 442 от 11.11.2022 г., постановено по АНД № 20222230200744/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

  2.