№ 16804
гр. София, 13.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от М. В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело №
20231110119708 по описа за 2023 година
Ищцата С. А. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., със съдебен адрес: гр. С..., чрез адв.
В. В. – САК е предявила срещу „С“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С... иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сума в размер на 785 лв.,
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди за заплатени от ищцата
медицински прегледи, изследвания и консумативи, ведно с мораторната лихва върху всяка от
заплатените суми, от датата на плащанията на всяка една от тях до датата на завеждане на
исковата молба, в общ размер на мораторната лихва от 100, 95 лв., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им заплащане, както и за сума в
размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
представляващи болка и страдание от настъпило на 31.08.2020г. ПТП, ведно с мораторна
лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 31.08.2020г. до датата на
предявяване на исковата молба в размер на 5311, 11 лв., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска до изплащане на сумата.
Ответникът е получил препис от исковата молба, ведно с приложените към нея документи
и е депозирал отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Претендира
съпричиняване от страна на пострадалата.
Като трето лице – помагач на страната на ответника е конституирано ЗАД „Б“ с ЕИК
********* – гр. София.
Ищцата основава претендираните от нея имуществени и неимуществени вреди с
настъпило на 31.08.2020г. ПТП, което е реализирано от автобус на Софийския градски
транспорт, пътуващ по линия № 76, около 07:50 ч. в гр. София, в близост до автобусна
1
спирка № 271, бл. 43, ж.к. Младост 1, намираща се на бул. А.М. срещу блок № 43. Ищцата
станала от мястото, на което седяла в автобуса, преди той да спре, за да има достатъчно
време да се придвижи до вратата му, за да слезе. Стъпвайки обаче с единият крак на
пътеката, още преди да стъпи с другия крак, автобусът рязко спрял, при което тя загубила
равновесие и паднала. При падането се претърколила няколко пъти, стигайки до
шофьорската кабина, като се удряла на различни места по тялото, а накрая и по главата в
следствие на което загубила съзнание. Във връзка с инцидента, шофьорът на автобуса
извикал Бърза помощ, а след това ищцата била транспортирана за лечение в болница „Света
Анна“. В исковата молба ищцата е описала както болничното си лечение, така и
извънболничното такова, претърпените неимуществени вреди в следствие на изживените
болки и страдания, както и имуществените вреди, изразяващи се в разходи за: шийна яка –
70 лв.; първичен преглед в ортопедичен кабинет – 75 лв.; компютърна томография – 200 лв.;
за удостоверение от съдебна медицина – 40 лв.; за физиотерапия в УМБАЛ Св. София – 400
лв.
Ответникът чрез пълномощника си е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска по основание и размер като излага подробни съображения в тази насока.
Счита, че не е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане, че не е налице
противоправно деяние на водача на процесния автобус, тъй като неговите действия са били
предизвикани от неправилно движение на лек автомобил, че не е налице вина, обсъдени са
данни за липса на оплаквания от страна на ищцата при изписването й от болницата, твърди
се, че ищцата не представя доказателства за всички сторени от нея разходи, във връзка с
лечението. От името на ответника се твърди съпричиняване от страна на ищцата, както и
прекомерност на претендираното обезщетение.
Правната квалификация на предявените главни искове е чл. 49 от ЗЗД, а на акцесорните
искове за заплащане на мораторна лихва за забава е чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
От събраните по делото писмени, гласни доказателства и изпълнените експертизи се
установи следното във фактическо отношение:
На 31.08.2020г. е настъпило пътно-транспортно произшествие. Свидетелят А. К. Х. –
шофьор на автобуса, с който е реализирано ПТП си спомня случая и за това, че на
31.08.2020г. ищцата е пътувала в процесния автобус. Той дава показания за механизма на
ПТП, за поведението и нараняванията на ищцата. Твърди, че спирането на автобуса не е
било рязко, а причината е поведението на друг водач на МПС, който го засекъл и спрял в
управлявания от него автобус, т.е. не той е било лицето, което не е спазило правила за
движение по пътищата, а водачът на другия автомобил. Свидетелят дава показания за това,
че свидетелката станала права в коридора на автобуса на около 150 м. преди спирката, при
падането си според свидетелят тя е ударила само главата си, текло кръв, той не е видял
други наранявания по тялото, а след инцидента ищцата е говорела по телефона с приятелка.
Преди инцидента, според свидетелят ищцата с едната си ръка е държала количка, а с другата
бастун и торби с покупки. Свидетелят Х. се е обадил на тел. 112, както и на внукът й, с цел
да уведоми нейн близък за инцидента. Ищцата е транспортирана с линейка до болница
2
„Света Анна“, където й е указана медицинска помощ.
От показанията на свидетеля С.С., който е внук на ищцата, се черпят данни както за
механизма на ПТП, за който е разбрал от баба си – рязко спиране на автобуса, което е
предизвикало падането й, така и за нараняванията й, и процеса на лечение. Според този
свидетел при падането ищцата е ударила главата си и е изпаднала в безсъзнание. След
инцидента ищцата била с болки по цялото тяло – ръцете, плешките, кръста и краката,
говорела трудно и бавно, носела яка. Известно време ищцата не можела да ходи и да се
обслужва сама. Според свидетелят ищцата е много жизнен и деен човек, с богат социален
живот. Към момента продължава да изпитва страх от придвижване с градския транспорт,
както и да излиза самостоятелно, не е този жизнен човек, който е бил преди това. Физически
постоянно се оплаква от болки. Преди инцидента тя винаги е ходела сама да си пазарува, на
лекари. Преди инцидента не е имала болки в кръста, не се е оплаквала от здравословни
проблеми, освен от астма и високо кръвно.
Свидетелят Ч Т познава С. С. от 1995 г., тъй като е баба на негов приятел – първият
свидетел, затова е запознат с начина й на живот. Той е виждал ищцата много пъти. Описва я
като много жизнена възрастна жена, доста активна преди инцидента, която готвела, шетала в
дома си в кв. Дружба. След процесното ПТП, за което е подробно запознат от приятелят си,
е предоставил инвалидна количка за придвижването на ищцата при изписването й от
болницата. След това била преместена в семейството на дъщеря си, защото не можела да се
обслужва сама. Свидетелят знае, че ищцата имала уплах от пътуване и се е случвало той да
й помага, да я закара до някъде. Много пъти се е налагало да я возят до болница или за
изследвания. Преди инцидента ищцата била жизнена, а след това била много уплашена от
пътуване, оплаквала се от болки в тялото. След ПТП тя била с бастун и с проходилка и не
можела да се обслужва сама. Преди инцидента не е имала проблем с придвижването и не е
използвала каквито и да е помощни средства.
От изпълнената и приета като доказателство по делото съдебно-медицинска експертиза
се установи, че процесното ПТП е причинило следните наранявания на ищцата: малка
разкъсано-контузна рана с дължина 1,5 см. с продължително кървене (до момента на
оперецията в неврохирургичната клиника); контузия с подкожно кръвонасядане на площ
17/11 см. в шийната област отзад в дясно от вертебралната линия; контузия в областта на
лакътя и по протежение на лявата предмишница с кръвонасядания с размери 1/1 см., 3,2/2,5
см., 1,5/1,5 и 2,1 см.; кръвонасядане по предно-вътрешната повърхност над дясното бедро
към коляното с кръвонасядане на площ 8/6 см.; кръвонасядане на площ 13/8 см. по задно-
външно- страничната повърхност на дясната подбедрица; кръвонасядане на площ 3.5/2.5 см.
по външно-страничната повърхност на лявото бедро към долната му трета; сътресение
(комоцио) на мозъка със загуба на съзнание.
Относно характера и степента на телесните увреждания на С. С. вещото лице е дало
следното заключение: 1. Налице е била черепномозъчна травма с продължително кървяща
рана в окосмената част на главата (мозъчния череп) със загуба на съзнание и продължително
кървене, което не е било преустановено преди хирургичната операция; 2. Установено е
3
продължително оставане на легло в дома повече от 3 мес. с невъзможност за ставане от
леглото и напускане на стаята, което се дължи на дифузни болки в котузионите области по
краката и тялото; 3. Налице са били постоянни и продължителни болки в главата след
претърпяното ПТП на 31.08.2020г. - в контузените области на гръбначния стълб в кръстната
област и в долните крайници, заради които ищцата е ползвала 3-кратки болнични
хоспитализации през 2023г.; 4. Невроастеничен синдром с болки и замаяност в главата със
световъртеж, притъмняване пред очите, разстройство на съзнанието, промяна в
настроението и висшата нервна дейност в редуване на съня и бодърстване, продължаващ и
до изготвяне на експертизата.
В изпълнената по делото съдебно-медицинска експертиза вещото лице обобщава
нараняванията на ищцата, лечението й и възстановителния период по следния начин:
Освидетелствената в момента на произшествието е имала силни болки в главата и лявата
плешка (шийно-раменна-гръдна област), лявата ръка, в кръста и в десния крак, страх от
безнадежност, обляна в кръв от раната на главата, загуба на съзнание за неопределено време
в автобуса, чувствала световъртеж и гадене, не можела да се движи и „помръдне” главата си.
Пострадалата е била хоспитализирана по спешност в Неврохирургична клиника на МБАЛ
„Св. АННА” - ж.к. Младост и оперирана неотложно - веднага преди да бъде настанена в
болничната стая. Хирургичната обработка на раната представлява хирургична операция,
която е извършена под местна инфилтрационна анестезия, което означава, че под визуален
контрол се почиства ранената повърхност и се достига до кървящия кръвоносен съд или
съдове. С лигатура /връзване с конец- ако е по-голям/ или с електокоагулация се затваря
кървящия отвор. След това послойно се възстановяват разкъсаните тъкани. Оставяне на
дренажна тръбичка или плосък дренаж, зашиване на подкожните тъкани и накрая - шев на
кожата и превръзка.
Относно отражението върху жизненоважни функции на организма на пострадалата в
резултат на ПТП, вещото лице дава заключение, че на първо място на ищцата е причинен
травматичен шок с настъпване на стресово състояние в съзнанието, поради което тя не е
била в състояние да извърши никакво защитно спасително движение. Според вещото лице,
ищцата е изпаднала в безсъзнание за неопределено време. Двигателната й дейност е била
блокирана от остро настъпилите болеви усещания по цялото тяло и крайниците. В основата
на подтиснатата двигателна дейност на крайниците първоначално след травмата е болката от
директната контузия на мускули и стави, но след период от няколко месеци, прекарани на
легло у дома, локалните болки са редуцирани с възстановяване на механичните травматични
увреждания, но са останали неврологичните болки от травматично увредените структури на
периферната нервна система: плексуси, периферни нерви и ганглии - структури от
соматичната и от вегетативната нервна система. Множествената травма е засегнала всички
периферни нервни структури: периферни нерви, плексуси и гангли (възли), които също са
травмирани. Поради това, след травматичните болки по цялото тяло и крайници, вещото
4
лице счита, че те продължават дълго след претърпяната политравма, а понякога до края на
живота на пострадалия. Вещото лице счита, че ищцата е останала с тежки функционални
нарушения, най-вече дифузни болеви усещания, блокиращи движенията в големите стави и
мускулни групи и нервнопсихологично състояние с подтиснато настроение от непрекъснати
болки и замаяност в главата с нарушена координация и затруднени волеви движения най-
вече в краката с нарушена сетивност за допир и болка в долните крайници.
Вещото лице е дало заключение, че при освидетелстваната от него С. А. С. е завършен
възстановителният период по отношение на травматичните увреждания. Наличните болеви
оплаквания в главата, крайниците и кръстна област като резултат от дифузна травма на
меките тъкани - не са от счупени кости и стави. Тези болки са от травма на подлежащите
нервни образувания /плексуси, нерви и ганглии/. Вещото лице дава обяснение на
поставената диагнозата „Увреждания на лумбосакралните коренчета, некласифицирани
другаде“, а именно, че отразява адекватно произхода и характера на уврежданията, защото
последните нямат биологичен произход: дегенеративен, възпалителен, некротичен и
т.н., а са с травматичен произход и навярно затова не са класифицирани другаде, а болките в
главата и световъртежът са последствие от съпътстващата открита черепномозъчна травма
със загуба на съзнание.
Относно въпроса дали ПТП се е отразило на психичното здраве на ищцата, вещото лице е
отговорило, че няма описана психична симптоматика в наличната медицинска документация
по делото, като и че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
телесните увреждания на ищцата.
С изготвената и приета като доказателство по делото съдебно-авто техническа експертиза
се установява механизма на процесното ПТП, а именно: автобус модел Ман, марка Лион С
Сити Г, с ДКН СА ... ХС се е движел по бул. „Ал. М“ с посока от бул. Цариградско шосе към
бул. Околовръстен път. В него като пътник се е намирала С. С.. Пред блок 43 в ж.к. Младост
1 автобусът е засечен от неустановен лек автомобил и с оглед избягването на удар с него,
водачът А. К. Х. е предприел рязко спиране, а ищцата е паднала.
Като доказателство по делото е приета и представената от ответника застраховка
„Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз“ със задължително покритие
рискове и обезщетения за временна загуба на трудоспособност с твърдение за предвидена
застрахователна сума за всеки пътник, снабден с редовен документ, в размер на 65 000 лв.,
сключена на 19.03.2020г. със ЗАД „Б“, което е дало основание този застраховател да бъде
конституиран като трето лице – помагач на ответника.
При установеното по-горе във фактическо отношение, съдът счита предявения иск за
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. за основателен за
сума в размер на 5 000 лв., а предявения иск за обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 785 лв. за основателен за сума в размер на 315 лв., поради следното:
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Установи се по
5
делото, че ответникът „С“ ЕАД е работодател на свидетелят А. К. Х., който е причинил
процесното пътно-транспортно произшествие от 31.08.2020г. Поради това ответникът е
възложител на работата на А. Х., която последният е осъществявал при ответника по време
на ПТП. При същото е пострадала ищцата С. А. С., която по това време е пътувала в автобус
на столичния автотранспорт, управляван от А. Х., в изпълнение на възложена му от
ответника работа.
При осъществен състав на деликта по чл. 49 от ЗЗД, отговорността на възложителя на
работата е безвиновна и гаранционно-обезпечителна. Тя възниква при доказано от ищецът
противоправно деяние, което е извършено виновно от лице, служител на ответника. Следва
да са налице претърпени неимуществени и/или имуществени вреди, настъпили от
действията на лицето, на което е възложена работа от ответника, както и причинна връзка
между деянието и уврежданията, настъпили за ищцата така, както са посочени от нея.
Ответникът следва да докаже невиновно поведение на служителят си – водач на процесния
автобус.
Законовите предпоставки, обосноваващи основателността на предявените по делото
искове, в приетите от съда размери, са налице.
Съдът приема, че водачът на автобуса на столичния градски транспорт на 31.08.2020г. по
време на процесното ПТП е осъществил виновно и противоправно деяние, което се изразява
в управление на автобус модел Ман, марка Лион С Сити Г, с ДКН СА ... ХС по бул. „Ал. М“
с посока от бул. Цариградско шосе към бул. Околовръстен път, при което пред блок 43 в ж.к.
Младост 1 автобусът е засечен от неустановен лек автомобил и с оглед избягването на удар с
него, водачът А. К. Х. е предприел рязко спиране, а пътуващата в автобуса ищца е паднала и
получила телесни увреждания.
Това деяние е преценено от органите, които осъществяват контрол на движението по
пътищата като деяние, осъществено от участник в движението, което създава пречки за
движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората. Деянието е
противоправно, защото представлява нарушение по чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП и се наказва на
осн. чл. 185 от ЗДвП. Водачът на автобуса е санкциониран по посочената правна норма.
Наложено му е наказание глоба в размер на 200 лв. с наказателно постановление № 20-4332-
015848 от 04.09.2020г. на началник група към СДВР, отдел Пътна полиция, което е влязло в
сила на 09.10.2022г. Поради изложеното, съдът счита вината на лицето, на което е възложена
работата и противоправността на осъщественото от него деяние за безспорно доказани.
Налице са неимуществени вреди, претърпени от ищцата във връзка с ПТП от 31.08.2020г.
Те са пряка и непосредствена последица от физическите наранявания, които тя е получила в
следствие на падането си на пода на автобуса, след осъщественото рязко спиране.
Установените по делото неимуществени вреди се изразяват в болки по цялото тяло – ръцете,
плешките, кръста и краката, затруднен говор, носене на яка. Невъзможност да се ходи
самостоятелно и самостоятелно да се осъществяват ежедневни дейности. Изпитване на страх
от придвижване с градския транспорт, страх да се излиза самостоятелно. Всичко това рязко
влошило качеството на живот на ищцата, което тя имала дотогава – да се движи свободно, да
6
се грижи за себе си самостоятелно. Съдът приема за вярно заключението на вещото лице,
дадено в съдебно-медицинската експертиза, че произхода и характера на уврежданията,
получени при процесното ПТП нямат биологичен произход: дегенеративен,
възпалителен, некротичен и т.н., а са с травматичен произход, а болките в главата и
световъртежът са последствие от съпътстващата открита черепномозъчна травма със загуба
на съзнание.
За определяне на размера на обезщетението, обаче, решаващ е извода на вещото лице, че
при освидетелстваната от него С. А. С. е завършен възстановителният период по отношение
на травматичните увреждания, както и извода му, че травмите от процесното ПТП не се
отразили на психичното здраве на ищцата. Вещото лице е отговорило, че няма описана
психична симптоматика в наличната медицинска документация по делото, поради което
съдът приема, че процесното ПТП не се е отразило на психиката на ищцата.
Съдът счита, че обезщетението за причинените неимуществени вреди в размер на 5 000
лв. е справедливо, с оглед на извода и обобщението за вида и характера на нараняванията на
ищцата, лечението й и възстановителния период, които са направени в съдебно-
медицинската експертиза, а именно: Освидетелствената в момента на произшествието е
имала силни болки в главата и лявата плешка (шийно-раменна-гръдна област), лявата ръка,
в кръста и в десния крак, страх от безнадежност, обляна в кръв от раната на главата, загуба
на съзнание за неопределено време в автобуса /което с оглед показанията на разпитаните
свидетели не може да се определи като продължително/, чувствала световъртеж и гадене, не
можела да се движи и „помръдне” главата си. Пострадалата е била хоспитализирана по
спешност в Неврохирургична клиника на МБАЛ „Св. АННА” - ж.к. Младост и оперирана
неотложно - веднага преди да бъде настанена в болничната стая. Хирургичната обработка на
раната представлява хирургична операция, която е извършена под местна инфилтрационна
анестезия, което означава, че под визуален контрол се почиства ранената повърхност и се
достига до кървящия кръвоносен съд или съдове. С лигатура /връзване с конец- ако е по-
голям/ или с електокоагулация се затваря кървящия отвор. След това послойно се
възстановяват разкъсаните тъкани. Оставяне на дренажна тръбичка или плосък дренаж,
зашиване на подкожните тъкани и накрая - шев на кожата и превръзка.
Както от разпита на свидетелите, така и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза се прави безспорен извод, че е налице причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и телесните увреждания на ищцата съответно причинените й болки и
страдания обосноваващи претърпените от нея неимуществени вреди.
По искът за присъждане на мораторна лихва за забава на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД върху
присъденото обезщетение за причинени неимуществени в размер на 5 000 лв. за времето от
датата на деликта - 31.08.2020г. до датата на предявяване на иска - 12.04.2023г. се дължи
сума в размер на 1346, 51 лв.
На обезвреда по реда на чл. 49 от ЗЗД подлежат и причинените имуществени вреди.
Ищцата ги определя на сума в размер на 785 лв., която е изразходвала за лечението си в
7
следствие на процесния деликт. Съдът счита, че по делото са доказани следните разходи за
медицински изследвания и лечение, които са в пряка причинно-следствена връзка с
телесните увреждания на ищцата, причинени й на 31.08.2020г.: 200 лв. разход от 12.09.2020г.
за компютърна томография и 75 лв. за осъществен преглед в ортопедичен кабинет на
12.09.2020г. Към тези суми следва да се прибавят и 40 лв. за издаване на съдебно
медицинско удостоверение за причинените на ищцата увреждания, съгласно приложеното по
делото сверено копие на фискален бон от 14.09.2020г., тъй като този разход макар да не е за
изследване или лечение, също е в пряка причинно-следствена връзка с уврежданията на
ищцата, които тя е имала право да удостовери по този начин. За други разходи по лечението
си, извън платените от здрваната каса, ищцата не е представила доказателства по делото,
поради което предявения от нея иск за имуществени вреди следва да бъде уважен в размер
на 315 лв.
По искът за присъждане на мораторна лихва за забава на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД върху
всяка от сумите, съставящи общия размер на доказаните имуществени вреди се дължи сума
в общ размер на 83, 74 лв., от които: 53, 20 лв. мораторна лихва за забава върху главницата
от 200 лв. за времето от 12.09.2020г. до 12.04.2023г.; 19, 94 лв. мораторна лихва за забава
върху главницата от 75 лв. за времето от 12.09.2020г. до 12.04.2023г. и 10, 60 лв. мораторна
лихва за забава върху главницата от 40 лв. за времете от 14.09.2020г. до 12.04.2023г.
Не се установи съпричиняване от страна на ищцата на установените по делото
неимуществени и имуществени вреди.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Сторените от ищцата разноски възлизат в размер на 2800 лв., представляващи заплатен
адвокатски хонорар. При обща цена на предявените искове от 26 197, 06 лв., този размер не
е прекомерен като минимално установен съгласно чл. 7, ал.2, т. 1 и т. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съразмерно на
размера на уважаната част от исковете обаче, от 315 лв. за претърпени имуществени вреди и
5 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден относно адвокатското възнаграждение да заплати на ищцата сума в общ
размер на 720, 94 лв.
Сторените от ответната страна разноски са в размер на 3600 лв. за платено адвокатско
възнаграждение. Това са разноски от заплащането на които ищцата не е освободена по реда
на чл. 83, ал.2 от ГПК, затова на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на „С“ ЕАД се дължат разноски в
размер на 2079, 05 лв., изчислени при размер на адвокатско възнаграждене в размер на 2 800
лв., с оглед направеното възражение за прекомерност на претендираното такова от 3 600 лв.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК, тъй като делото е решено в полза на лице освободено от
заплащане на държавна такса и разноски в производството, сторените разноски и
дължимите държавни такси следва да се платят от осъденото лице. Дължимите по делото
държавни такси са в размер на 1112, 44 лв. Сторените разноски за изпълнените две
8
експертизи са в общ размер на 1209, 75 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... да
плати на С. А. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., със съдебен адрес: гр. С..., чрез адв.
В. В. – САК по предявения от С. А. С. срещу „С“ ЕАД иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД
за причинени имуществени вреди, сума в размер на 315 лв., представляващи обезщетение за
заплатени от ищцата медицински прегледи, изследвания и консумативи, ведно с мораторната
лихва върху всяка от заплатените суми, от датата на плащанията на всяка една от тях до
датата на завеждане на исковата молба, в общ размер на мораторната лихва от 83, 74 лв.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 12.04.2023г. до
окончателното им заплащане, като иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди
за сумата над 315 лв. до сумата 785 лв., ведно със законната лихва от датата на иска до
изплащането й, отхвърля като неоснователен, както и иска за мораторна лихва върху сумата
от 470 лв. за времето от 12.09.2020г. до 12.04.2023г. в размера над 83, 74 лв. до 100, 95 лв.
отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА „С“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... да
плати на С. А. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., със съдебен адрес: гр. С..., чрез адв.
В. В. – САК по предявения от С. А. С. срещу „С“ ЕАД иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД
за причинени неимуществени вреди, сума в размер на 5 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи болка и страдание от
настъпило на 31.08.2020г. ПТП, ведно с мораторна лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането – 31.08.2020г. до датата на предявяване на исковата молба – 12.04.2023г. в
размер на 1346, 51 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
изплащане на сумата, като иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
сумата над 5 000 лв. до сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на иска до
изплащането й, отхвърля като неоснователен, както и иска за мораторна лихва върху сумата
от 15 000 лв. за времето от 31.08.2020г. до 12.04.2023г. в размер над 1346, 51 лв. до 5311, 11
лв. отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА „С“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... да
плати на С. А. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., със съдебен адрес: гр. С..., чрез адв.
В. В. – САК сума в размер на 720, 94 лв. - сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. А. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., със съдебен адрес: гр. С..., чрез
адв. В. В. – САК да плати на „С“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С... сума в размер на 2079, 05 лв. - сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „С“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... да
9
плати в полза на Софийски районен съд дължимите по делото държавни такси в размер
на 1112, 44 лв. и сторените по делото разноски, платени от бюджета на съда в размер на
1209, 75 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е постановено с участието на третото лице – помагач на ответника - ЗАД „Б“ с
ЕИК ********* – гр. София.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10