РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Русе, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V състав, в
публично заседание на 2 февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
адм. дело № 498 по
описа за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Уонда“ ЕООД, със седалище
гр.Русе, срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 193-ФК/18.10.2022 г., издадена от началник отдел
"Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ
на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски
обект – ведомствена бензиностанция, находящ се в гр.Ветово , стопанисван от
дружеството и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни, на основание
чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на административния акт поради
противоречие с материалноправните норми, несъответствие с целта на закона; претендира се отмяна на оспорената заповед.
Ответникът
по жалбата – Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представител, счита, че оспореният акт е
законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за
установено следното:
От представените с административната преписка
писмени доказателства се установява, че на 19.09.2022г. е извършена
съвместна проверка на служители на БИМ и НАП на ведомствената бензиностанция, ,
стопанисвана от дружеството; проверката била по заявление на дружеството, след
ремонт на ЕСФП. За проверката е съставен ПИП №0061252/19.09.2022г. В приложение №1 – неразделна част
от протокола е посочено, че в обекта има 1 бр.ЕСФП, регистрирано, отпечатващо
„резерв -2“, налице са договор за сервизното му обслужване, паспорт, книга за
дневни финансови отчети. Установено е, че данните от брояча и нивомера
отговарят на проточените количества гориво, няма прекъсвания в дистанционната
връзка на устройството с НАП. При проверка за наличие и цялост на ЗХЗ се
установява наличността и ненарушената цялост. Със същия протокол са изискани
документи. След представянето им, 04.10.2022 г., служители на НАП – Варна извършили в
сградата на офис Русе нова проверка и установили, че на 09.09.2022г. е
доставено дизелово гориво – 8939 литра, като доставката не е въведена чрез
баркод четец и данните за нея не са подадени по дистанционна връзка с НАП /
протокол №1534347/04.10.2022г., стр.23-24 от преписката/.
Във връзка с констатациите при проверката било прието, че
е извършено нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, поради което със ЗНПАМ №193-ФК/18.10.2022 г., издадена от началник отдел
"Оперативни дейности" Варна, оправомощен
със Заповед № ЗЦУ – 1148 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „г и т.4, б
„г““ от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект" – ведомствена бензиностанция, находящ се в гр.Ветово, стопанисван от дружеството
и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни.
Като мотиви относно продължителността на срока, АО е
посочил, че е взел предвид вида и местоположението на обекта /тараба,
разположена на общинския пазар в гр.Ветово/, както и че търговецът има множество
нарушения на ЗДДС, като за последното не се сочат никакви доказателства.
Съставен е АУАН№F683214/31.10.2022г., а
впоследствие е издадено и НП №681396/1З.12.2022г. На 23.12.2022г. наложената с
НП имуществена санкция в размер на 500 лева е заплатена от дружеството, но
молба от административнонаказаното
лице по реда на чл.187, ал.4 от ЗДДС до органа за прекратяване на ПАМ не е
подадена.
С оглед на установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима.
Подадена e от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от
представляващия дружеството на 31.10.2022 г., видно от собственоръчно попълнена
и подписана от него разписка (л. 5 от преписката). Жалба до съда е подадена законоустановения 14-дневен срок за оспорване по чл. 149,
ал. 1 от АПК вр. чл. 186, ал. 4 ЗДДС.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен административен орган – в
съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ – 1148 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за
приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите
на Дирекции „Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и Началниците на Отдели
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане
на принудителни административни мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС.
Спазена е
изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Спазени са
процесуалните правила за издаване на оспорваната заповед.
Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и
установяване на нарушението са документирани по надлежния ред с протоколи за
извършена проверка, в които са посочени проверените документи, както и
събраните при проверката доказателства.
Описаната в ЗНПАМ фактическа обстановка и
посоченото нарушение се подкрепят и от ПИП серия АА №1534347 от 04.10.2022 г., по отношение на който е налице и
изрично позоваване в ЗНПАМ.
Съгласно чл.
118, ал. 6 от ЗДДС, данъчно задължено лице, извършващо
доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата,
извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да
предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
За нарушение на посочената разпоредба,
санкционната норма на чл. 185, от ЗДДС предвижда налагането на глоба или
имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата или имуществената
санкция, разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда и налагането на
принудителна административна мярка – „Запечатване на обект за срок до 30 дни“,
като в конкретния случай са посочени хипотезите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“г“ от ЗДДС – не подава данни от ЕСФП
по чл. 118 в Националната
агенция за приходите.
В конкретния случай няма спор, че на
посочената в ЗППАМ дата лицето по
чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. не е въвело доставката на дизелово гориво
чрез баркод четец и данните за тази доставка не са подадени по дистанционна
връзка с НАП.
Съдът, като съобразява, че изискването на закона е подаваните данни да са
такива, даващи възможност за определяне на наличните
количества горива,
т.е. точното количество, намиращо се в резервоарите към момента на подаване на
информация, намира, че е налице нарушение чл. 118, ал.
6 от ЗДДС. Това мотивира и законосъобразното приложение на принудителната
административна мярка „Запечатване на търговски обект".
Съдът приема, обаче, че определеният срок от 14 дни за
запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок, постановен в
условията на оперативна самостоятелност, не е съобразен с целите, предвидени в
чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е незаконосъобразен.
От съдържанието на заповедта е видно, че
продължителността на срока на ПАМ е съобразена с местоположението на обекта,
тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, както и необходимостта
да се защити обществения интерес. Посочено е, че ще се предотврати възможността
за извършване на нови нарушения. Изложени са и доводи, че определеният към
средата на предвидения в чл.186, ал.1 от ЗДДС срок е необходим на търговеца, за
да създаде нормална организация за отчитане на дейността, тъй като
съществуващата „…няма за цел и не води до изпълнение на установените правни
регламенти.“
Принудителната административна мярка е принуда, която,
съгласно чл. 22 от ЗАНН, се прилага само в четири хипотези - за предотвратяване
и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. Цели, различни от заложените в
горецитираната разпоредба – например посоченото на стр. втора от заповедта
„Целта на настоящата ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите
норми и ще осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово
деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти“, очевидно
противоречат на чл. 22 от ЗАНН и не следва изпълнението им да се обезпечава с
ПАМ. Прилагане на ПАМ за такива цели придава на мярката характер на наказание,
а в ЗАНН законодателят изрично разграничава административното наказание от
принудителната административна мярка. Затова и критериите за определяне на
продължителността на последната следва да се изведат единствено от целта, за която
е приложена. Съдът намира, че критерии за определяне на продължителността на
ПАМ не могат да бъдат нито местонахождението на търговския обект, нито тежестта
на извършеното нарушение и последиците от него, нито наличие на други нарушения
- каквито обичайно, а и в настоящия казус се сочат от административния орган.
Всички тези обстоятелства имат отношение само към административнонаказателната
отговорност и особено към индивидуализиране на наложеното наказание.
В
конкретния случай нарушението вече е извършено и не може да се преустанови; вредните
последици от него също са настъпили, поради което не могат нито да се
преустановят, нито да се предотвратят. Видно от мотивите на оспорената
заповед, ПАМ е приложена, за да се предотврати извършване на ново /очевидно от
изложените доводи - същото по вид/
нарушение, т.е. с определената продължителност на мярката се цели да се даде
възможност на търговеца да предприеме такива действия, че в последващата му
дейност да не се допуска непредаване по дистанционна връзка на Националната
агенция за приходите на данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия
с течни горива. При безспорните данни, че в търговския обект има регистриран и работещ
ЕКФП, всички останали действия, които търговецът трябва да предприеме за
недопускане на идентично на установеното нарушение е да доведе до знанието на
единственото наето в обекта лице, че неподаване на данни е административно
нарушение и да го мотивира да не извършва друго такова. Извършването на тези
действия не кореспондира с определения от административния орган 14 дневен
срок. Така визираният в ПАМ по-продължителен срок не служи за предотвратяване
на ново нарушение, а има характер на наказание и противоречи на визираната в
чл.22 ЗАНН цел на закона. В разглеждания случай налагането на ПАМ за срок от 14 дни
не би могло да се определи като съразмерно, доколкото то засяга права и законни
интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за
целта, за която актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 от АПК и в този смисъл оспорената заповед е издадена при неправилно приложение
на материалния закон.
По гореизложените съображения съдът намира оспорената
заповед за незаконосъобразна, на което основание се следва отмяната й.
С оглед
изхода на спора – отмяна на заповедта, се следват разноски за жалбоподателя в
размер на 50 лева – внесена държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Уонда“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Русе,
бул.“Христо Ботев“ №5, ЕИК *********, представлявано от Б.А.А., Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
193-ФК/18.10.2022 г., издадена от началник отдел "Оперативни
дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е
наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект –
ведомствена бензиностанция, находящ се в гр.Ветово , стопанисван от дружеството
и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите, представлявана от изпълнителния
директор, да заплати на „Уонда“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Русе,
бул.“Христо Ботев“ №5, ЕИК *********, представлявано от Б.А.А., сумата от 50 лева
– деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Съдия: