РЕШЕНИЕ
№ 1312
гр. Велико Търново, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110100806 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен положителен установителен иск за
установяване съществуване на вземане на взискател по подадено заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.10 от ГПК, срещу която в срок е подадено
възражение от длъжника. Правното основание на предявения иск е чл.422 ал.1, вр. с чл.415
ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че на ****ответникът, като издател на
запис на заповед се задължила безусловно и без протест да заплати на ищцата, като
поемател по записа на заповед на падеж ****сумата 6000 лв. Ищцата заявява ,че ответникът
не изпълнил задължението си, поради което депозирала до ВТРС заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника
М. А., като по образуваното частно гр.дело ******г за сумата 6000лв, главница по запис на
заповед, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2023.до окончателното изплащане и
разноски в размер на 1320лв. в заповедното производство, срещу която длъжникът подал
възражение по чл.414 от ГПК и заявителят предявил настоящия установителен иск за
установяване дължимост на сумата по заповедта за изпълнение. Отправя искане съдът да
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 6000лв. по запис на заповед от
**** ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по горепосоченото частно
гр.дело.Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
1
оспорва иска. Твърди, че не дължи посочените в исковата молба суми и заявява, че не е
подписвала запис на заповед. Твърди, че не познава ищцата и не е контактувала с нея. Моли
за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът е депозирал на 03.02.2023г. до Великотърновски районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ответника М. Й. А. въз основа
на запис на заповед, издаден на 24.11.2022г., с падеж 24.12.2022г. Въз основа на заявлението
е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК***** на Великотърновски районен съд против М. Й. А. за заплащане на
сумата 6000 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 24.11.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
03.02.2023г. до окончателното изплащане.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение,
длъжникът е подал възражение за недължимост на сумата по нея. В едномесечния срок от
съобщаването заявителя е предявил настоящия положителен установителен иск.
По делото е представен в заповедното производство запис на заповед от
24.11.2022г., за сумата 6000лв. с падеж-24.12.2022г., по която запис на заповед издател е
ответника М. Й. А., а поемател-Д. Л. Д.. В записа на заповед е посочено място на плащане.
От представено по делото банково извлечение от ****, от 24.11.2022г. от банкова
сметка с титуляр ищцата Д. Л. Д. е извършен банков превод на сумата 6000лв. в полза на
ответницата М. Й. А., като основанието посочено в банковия документ е „заем“.
От заключението на назначената по делото във връзка с откритото производство по
реда на чл.193 от ГПК съдебно-графическа експертиза се установява, че подписът на
„издател“ в записа на заповед, изписаното ръкописно в записа на заповед и изписаните
имена в записа на заповед са изписани от М. Й. А.. Вещото лице е посочило, че подписът,
положен от М. Й. А. и ръкописно изписаните имена под запис на заповед не са с техническо
устройство от друг документ, а са изписани върху хартията с пишещо средство, като
подписът е положен с химикална паста.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с
чл.415 ал.1 от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземането си по издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение
от страна на длъжника.
Разгледан по същество същият е основателен и доказан. Съображенията за това са
следните:
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
2
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответницата – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от запис на заповед,
представляващ от една страна абстрактна сдЕ., а от друга – частен писмен документ, вид
ценна книга.
В настоящото производство на първо място съдът трябва да направи проверка дали са
спазени изискванията на закона относно формалните реквизити на записа на заповед, т.е
редовността му от външна страна. При извършване на проверка относно наличието на
формалните реквизити на записа на заповед от 24.11.2022г., които са съществено условие за
неговата действителност, съдът констатира, че същият е редовен от външна страна, т.е.
налице са всички изискуеми съгл. разпоредбата на чл.535 от ТЗ реквизити – съдържа
наименованието “запис на заповед” в текста; безусловно обещание да се плати определена
сума пари; падеж –конкретна дата.; името на лицето, на което или на заповедта на което
трябва да се плати; дата и място на издаване; място на плащане; подпис на издателя.
В настоящото производство ответникът оспори подписа на издател върху записа на
заповед, с оглед на което оспорване беше открито производство по реда на чл.193 от ГПК
по оспорване истинността на частен документ. Видно от заключението на съдебно-
графическата експертиза по делото, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
както подписът на „издател“, така и ръкописния текст в записа на заповед са положени,
респ. изписани от ответника М. А.. С оглед изложеното съдът приема, че ответникът не
доказа, че процесният запис на заповед е неистински документ, поради което същият следва
да бъде ценен като доказателство по делото, ведно с останалите събрани по делото
доказателства.
На следващо място, с оглед самото твърдение на ищеца в исковата молба за наличие
на каузално отношение между него и издателя по договор за заем, обезпечено със записа на
заповед, съдът следва да извърши проверка на фактите и обстоятелствата, свързани със
съществуването на вземането по самата каузална сдЕ., респ. с изпълнението или
неизпълнението на задълженията по нея.
Съдът намира, че по делото се установи възникване на правоотношение по договор
за заем между страните по делото. Договорът за заем е неформален, реален договор, който се
сключва със самото предаване на паричната сума. По силата на договора за заем
заемодателят предоставя в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да
върне заетата сума. Видно от представеното по делото извлечение от банкова сметка от
24.11.2022г. ищцата е извършила в полза на ответника банков превод на сумата 6000лв.,
които видно от посоченото в банковото извлечение са дадени като „заем“. Неоснователно е
възражението на ответницата, че не е получила процесната сума. Представеното банково
извлечение на банков превод на сумата 6000лв. е писмен документ, който удостоверява
3
предаването на сумата 6000лв., по банков път, като в банковия документ ответникът е
посочена като получател на сумата. По делото, до приключване на съдебното дирене в първа
инстанция, не бяха представени доказателства от страна на ответника за връщане на
получената в заем сума от 6000лв.
Като безспорно по делото съдът приема и това, че за обезпечение вземането на
ищеца срещу ответника е издаден запис на заповед от 24.11.2022 год., послужил като
изпълнително основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист. Досежно връзката между вземанията по договора за заем и записа на заповед, съдът
изхожда от наличието на идентичност между страните по договора за заем и записа на
заповед, обстоятелството, че двете сделки са сключени в един ден – 24.11.2022г., на която
дата е извършен банковия превод от 6000лв., по който ответницата е получател и на същата
дата е подписан запис на заповед за сума 6000лв., по която запис на заповед ответницата е
издател, а ищцата-поемател. В случая, видно от записа на заповед, падежът е настъпил и
задължението е изискуемо.
С оглед изложеното, съдът намира, че по делото се установи съществуването на
задължението на ответника М. А. по каузалната и абстрактната сдЕ. – записа на заповед от
24.11.2022г. Поради това предявения положителен установителен иск за сумата от 6000 лева
следва да бъде уважен, като основателен и доказан.
Върху посочената главница от 6000 лева следва да се признае за дължима и законната
лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 03.02.2023г., съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от
ГПК.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 1320 лв., от които държавна такса в
размер на 120 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. В исковото
производство направените от ищеца разноски са 120лв. за държавна такса и 1200лв. за
адвокатско възнаграждение. При това положение общият размер на разноските на ищеца за
заповедното и исково производство възлиза на 2640 лв., като с оглед уважаване на исковите
претенции на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата общо 2640 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково производство.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски за възнаграждение за вещо лице,
но с оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски в негова полза.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Й. А. с ЕГН
**********, с адрес ***** ДЪЛЖИ на Д. Л. Д. с ЕГН **********, с адрес ***** сумата от
6000 лв./шест хиляди лева/, по запис на заповед от 24.11.2022г., с падеж 24.12.2022г., ведно
със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
/03.02.2023г./ до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК №149/06.02.2023г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№412/2023г. на ВТРС.
ОСЪЖДА М. Й. А. с ЕГН **********, с адрес гр***** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Л. Д. с
ЕГН **********, с адрес г******* сумата общо 2640лв./две хиляди шестстотин и
четиридесет лева/, представляваща направени от ищеца в заповедното и в настоящото
производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№412/2023г. на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5