№ 25731
гр. София, 21.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110173477 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „****“ ЕООД, чрез адв. Г.
и адв. Х., срещу „***********“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно
съединение искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
367 ТЗ, вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3520,50 лева,
представляваща дължимо възнаграждение (навло) за извършен международен превоз на
стоки по релация от гр. *********, ********** до гр. *************, България по договор-
заявка за международен автомобилен превоз на товар с реф. № 7538 от 16.12.2016 г., за
което била издадена фактура № ********** от 23.12.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 1734,96 лева, представляваща мораторна лихва върху
претендираната главница за периода от 11.02.2017 г. до 20.12.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 16.12.2016 г. между ищеца, в качеството му на
превозвач, и ответника, в качеството му на спедитор, бил сключен заявка-договор за
извършване на международен автомобилен превоз на товар реф. № 7538/16.12.2016 г. На
20.12.2016 г. ищецът приел товара от товародателя „******************” на товарен пункт
в гр. *********, **********, превозил го до разтоварния пункт в гр. *************,
България и на 23.12.2016 г. го предал на товарополучателя „*****************“ ЕООД.
Твърди, че нито товародателят, нито товарополучателят били направили рекламации или
оспорвания във връзка с извършения превоз. За дължимото по процесния договор навло
ищецът издал на ответника, посочен като платец по т. 8 от договора, фактура № **********/
23.12.2016 г. за сумата 3520,50 лева с ДДС, която следвало да бъде платена от ответника в
срок от 50 дни след получаване на фактурата. Въпреки настъпването на падежа
задължението не било погасено, поради което ответникът дължал и лихва за забава. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
1
Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „***********“
ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв.
В.В.. Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни.
Възразява, че ищецът не бил изпълнил пълно и точно задълженията си по договора за
превоз, тъй като и към настоящия момент не бил изпратил на ответника нито оригиналната
фактура, нито оригиналните екземпляри от товарителницата CMR. Представянето на
посочените документи било условие за изплащане на договореното навло и тъй като същите
не били получени от ответника, за същия не било възниквало задължението да заплати
процесната сума и не бил изпаднал в забава. Искът бил преждевременно предявен. Освен
това възразява, че давностният срок за предявяването му бил изтекъл, като се позовава на
чл. 32, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR). Оспорва и акцесорния иск за обезщетение за забава по основание и размер, като
твърди, че падежът на задължението не бил настъпил, а и част от вземането било извън
тригодишния давностен срок, поради което било погасено. С оглед изложеното моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът не оспорва, че между него и ищеца през процесния период съществувало
валидно облигационно отношение, възникнало по силата на заявка-договор за
международен автомобилен превоз на товар реф. № 7538/16.12.2016 г.; че ищецът извършил
възложения превоз по релация от гр. *********, ********** до гр. *************,
България в уговорените срокове и че стоката била получена от товарополучателя без
възражения и забележки; че договореното навло за процесния превоз било в размер на 1800
евро с ДДС, с левова равностойност 3520,50 лв., за което от страна на ищеца била издадена
фактура № ********** от 23.12.2016 г. Тези обстоятелства не се оспорват от страните,
поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. настъпването на изискуемостта на процесното вземане за навло – изпращането до
ответника и получаването от последния на два броя оригинали на надлежно заверена CMR
товарителница и фактура;
2. изпадане на ответника в забава и размера на дължимата за исковия период
мораторна лихва;
3. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства. По
2
искането му за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в
първото по делото съдебно заседание.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединение искове, както следва: иск
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 3520,50 лева, представляваща дължимо
възнаграждение (навло) за извършен международен превоз на стоки по релация от гр.
*********, ********** до гр. *************, България по договор-заявка за международен
автомобилен превоз на товар с реф. № 7538 от 16.12.2016 г., за което била издадена фактура
№ ********** от 23.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1734,96 лева,
представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 11.02.2017 г.
до 20.12.2021 г.
ОТВЕТНИКЪТ НЕ ОСПОРВА, че между него и ищеца през процесния период
съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по силата на заявка-договор за
международен автомобилен превоз на товар реф. № 7538/16.12.2016 г.; че ищецът извършил
възложения превоз по релация от гр. *********, ********** до гр. *************,
България в уговорените срокове и че стоката била получена от товарополучателя без
възражения и забележки; че договореното навло за процесния превоз било в размер на 1800
евро с ДДС, с левова равностойност 3520,50 лв., за което от страна на ищеца била издадена
фактура № ********** от 23.12.2016 г. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ
ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. настъпването на изискуемостта на процесното вземане за навло – изпращането до
ответника и получаването от последния на два броя оригинали на надлежно заверена CMR
товарителница и фактура;
2. изпадане на ответника в забава и размера на дължимата за исковия период
мораторна лихва;
3. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е погасил претендираните вземания,
3
както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
По доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 11.10.2023 г. от
14,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4