РЕШЕНИЕ
№ 958
***, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430104976 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД от ГПК.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковата молба е подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД,
против А. З. А. и Г. А. А. от ***, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК
за установяване на дължимост от ответниците общо на следните суми, както
следва: сумата от 320.04 лв. - главница за периода 01.02.2020г. - 31.03.2021г.,
43.09 лв. - мораторна лихва за периода 02.04.2020г. до 05.04.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението –
20.04.2022г. до окончателно изплащане на вземането, като претенциите са
при условията на разделност за всеки един от ответниците – по ½ ид.ч.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 2202/2022г. на РС Плевен, по
което съдът е издал Заповед за изпълнение № 1266/21.04.2022 г., а
впоследствие след връчване на заповедта по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, му е
1
указал, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Ищецът твърди, че на
основание чл. 153 от ЗЕ ответниците са ползватели на топлинна енергия на
адрес: ***, у***, ***, и същата не е заплатена. Това обстоятелство, според
ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с
който се иска признаване дължимостта на вземането по издадената Заповед за
изпълнение № 1266/21.04.2022 г. по ч.гр.д. № 2202/2022г. на ПлРС.
Претендира разноски.
В едномесечния срок след получаването на и.м. ответниците,
представлявани от особен представител, са представили писмен отговор по
делото, в който се твърди, че исковите претенции са неоснователни и следва
да се отхвърлят. Оспорва се, че между страните е възникнала облигационна
връзка, че ответниците имат качеството на потребители, че няма данни
фактурите да са били предявени на ответниците. Заявено е, че представените
по делото фактури и справки имат доказателствена сила, същите се оспорват.
Счита, че дяловото разпределение не е правилно, че няма данни за реален
отчет на уредите, че не е доказано реалното доставяне на начислената ТЕ.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното
ч.гр.д. № 2202/2022г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал
на 20.04.2022г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу ответниците за исковите суми. Установява се
също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за
изпълнение № 1266/21.04.2022 г., връчена на двамата длъжника по реда на чл.
47 ал. 5 ГПК. С разпореждане на заповедния съд е указано на заявителя да
предяви иск за установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от
ГПК. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок, той касае
сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за
допустим.
От представения по делото ***, е видно, че ответниците са собственици
на процесното жилище на адрес: ***, в който и двамата са посочени като
собственици на имота по наследство и давност. Имотът е ипотекиран през
2008г. от собствениците в полза на Банка ДСК ЕАД, като ипотеката е
подновена през 2018г., видно от представения ****. По делото са
представени 9 бр. фактури за ползвана ТЕ в имота на ответниците, които
2
обхващат исковия период 01.02.2020г. - 31.03.2021г., обобщени в две справки,
издадени от ищеца – справка за главницата от 320.04лв., разпределена по
компоненти: за отопление без ИРУ – 171.21лв.;, за ТЕ, отдадена за сградна
инсталация – 144.32лв., и за дялово разпределение – 4.51лв. От изготвената по
делото СИЕ се установява, че през процесния период 01.02.2020г. -
31.03.2021г. размерът на главницата, представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлинна енергия за ***, е в общ размер на 320.04
лв. по посочените и от ищеца компоненти, че в имота няма налични нито
водомери, нито измервателни уреди, а лихвата за периода от датата на
изпадане на ответниците в забава, първоначално от 02.04.2020г. до
05.04.2022г. е изчислена в размер на 43.09лв., като задължението при
условията на разделност – по ½ част за всеки от ответниците възлиза на по
160.02лв. – главница и 21.54лв. – мораторна лихва. Констатирано е, че не са
налице плащания по процесната партида от м. 02.2020г. до м. 03.2021г.
По делото е изготвена и СТЕ, която е констатирала, че абонатната
станция /АС/, захранваща СЕС, е работила през процесния период,
разпределението на топлинна енергия за процесния имот е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката -
Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна
собственост, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяване №
16-334 /2007 г. и Наредба № Е-РД- 04-1 / 2020 г. за топлоснабдяването.
Разлики в изчисленията на топлинния счетоводител не са констатирани, като
пример с изчисленията вещото лице е направило за данните за м.декември
2020г. След проверка вещото лице е отговорило, че отчитането на общата ТЕ
в АС е било чрез търговски уред – топломер, който е преминал изискващите
се държавни проверки, а монтажът на уреда е извършен съгласно
изискванията на производителя.
Съдът кредитира изцяло заключението на изготвените по делото
съдебни експертизи, те са отговорили ясно и аргументирано на всички
поставени към тях въпроси, потвърждават и съдържанието на всички
представени по делото доказателства, независимо от тяхното оспорване.
Ищецът е представил ОУ още в заповедното производство, прието в
настоящето исково такова, няма данни по делото ответниците да са ги е
оспорили след тяхното публикуване, в тях липсват неравноправни клаузи и те
са съобразени и със съдебната практика на национално и европейско ниво.
3
Представени са протоколи от 19.07.2002г. от ОС на ЕС на адрес г*** за избор
на топлинен счетоводител Техем Сървисис ЕООД, Договор от 20.08.2002г.
между топлинния счетоводител Техем Сървисис ЕООД и ЕС за отчитане на
разходите за ТЕ, споразумителни протоколи от 10.08.2002г. между ищеца и
ЕС и посочения от ЕС топлинен счетоводител за извършване на
разпределението на ТЕ за ЕС.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Доказателствата, представени от ищеца, съобразени от съда
в своята цялост и последователност, сочат, че за процесния период
01.02.2020г. - 31.03.2021г. ответниците са били собственици на имота, за
който се претендират суми за отдадена ТЕ от ищеца. Съобразно нотариалният
акт за признаване правото на собственост, двамата ответници притежават
равни части от собствеността на топлофицирания апартамент, т.к. техните
права не са изрично разграничени в титула. Понятието "потребител на
топлинна енергия" е уредено в Закона за енергетиката, в който, съгласно чл.
153, ал. 1, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия; чл. 150
от ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в
сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи
заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните
тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация. Ето защо, и с оглед представения
констативен нотариален акт, съдът приема, че ответниците са "потребители"
по силата на приложимата нормативна уредба и се явяват потребители на
топлонергия за битови нужди. Ирелевантна е липсата на договор между
страните по делото, каквото възражение се прави от представителя на
ответниците - между страните са налице договорни отношения съгласно чл.
153 от ЗЕ. Общите условия на топлофикационното дружество се одобряват и
4
публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в сила и няма данни да са
оспорени от ответника. В случая е налице е колективна услуга, която се
ползва от всички собственици в сграда-етажна собственост, като няма данни
да са спазени изискванията за спиране на топлоподаването в сградата /чл. 153,
ал.2 ЗЕ/, нито ЕС да е направила постъпки в тази насока. По делото са
представени доказателства, неоспорени от ответниците, че същите са
собственици на имота от 2008г., но имотът е бил топлофициран още към
2002г., както сочи протоколът на ОС на ЕС. Към този период в действие все
още е бил ЗЕЕЕ. Съгласно чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия. А според нормата на чл. 106а, ал.3 от ЗЕЕЕ (отм.) след
изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те
влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Според чл. 149, ал.1,
т.6 от ЗЕ, когато става въпрос за отношения между доставчик на топлинна
енергия и потребител в сграда - етажна собственост, продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмен договор при общи условия,
сключен между доставчика и потребителя. Вярно е, че ако се изхожда само от
тази норма би следвал извод, че публикуването на Общи условия не е
достатъчно, за да възникне облигационна връзка, а че е необходимо да бъде
сключен писмен договор, макар и бланков, при Общи условия. Като се има
предвид обаче разпоредбата на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, според която всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал.3, следва, че сключване на писмен договор
като форма за действителност, за да възникне облигационна връзка между
топлофикационното дружество и потребителя, както предвижда чл. 149, ал.1,
т.6 от ЗЕ, е необходимо само за нови потребители, докато за т.нар. заварени
потребители в сграда - етажна собственост /в сграда, която е топлофицирана
към момента на влизане в сила на закона/, облигационната обвързаност
възниква по силата на самия факт на съществуващо присъединяване към
абонатна станция, без да е необходимо сключване на писмен договор или
5
подаване на заявление за откриване на партида. В случая несъмнено е, че
представените по делото Общи условия на ищеца са влезли в сила, доколкото
са били одобрени от ДКЕВР и публикувани. Съответно, според нормата на чл.
150, ал.3 от ЗЕ, в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия. С оглед елемента на административно регулиране в чл. 150 от
закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия и без да
необходимо изричното им приемане от потребителя. Касае се за презумирани
от закона облигационни отношения между страните, в който смисъл е и
постановената по реда на чл. 290 ГПК практика, имаща задължителен
характер, обективирана в решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3184/2013 г., III г. о., ГК, решение № 457/01.11.2012 г. по дело № 1460/2011 г.
и др. В този смисъл - че между страните са възникнали облигационни
отношения във връзка с доставката на топлоенергия по силата на закона, без
да е необходимо сключване на индивидуален договор с ответниците,
съответства на практиката на ВКС, отразена в решение № 443 от 21.11.2013 г.
по гр. д. № 5934/2013 г. на IV ГО на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по
т. д. № 5/2010 г. на II ТО на ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр.
д. № 4372/2013 г. на III ГО на ВКС. Поради всичко дотук изложено, всички
възражения на ответниците, касаещи оспорвания на базата на липса на
договор, се явяват неотносими и неоснователни. По делото се доказа чрез
СТЕ, че в сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и
поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а
ответниците, като физически лица - собственици на топлоснабден имот, са
лица, ползващи ТЕ за битови нужди в процесното жилище и имат качеството
на клиенти. Следва да се посочи по отношение на претендираната ТЕ,
отдадена за сградна инсталация, че в мотивите на КС, в Решение № 5 от
22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/09 г., с което е отхвърлено
искането за противоконституционност на чл. 153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ, е
посочено, че разпоредбите изпълняват конституционните изисквания да
6
защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия.
Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички
собственици и носители на вещни права, следва да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ.
Съдът намира, че следва да цени отчетеното от топлинния счетоводител
отдадено количество ТЕ за аб. номер 1003870 на АС, на базата на които са
начислени сумите, претендирани в настоящето производство, т.к. отчетът е
потвърден от заключението на изготвената по делото СТЕ. Посочването от
ответниците, че фактурите не са им предявени не е основание за липсата на
задължение за плащане, доколкото чл.31, ал.1 от представените в заповедното
производство Общи условия, предвижда, че купувачите са длъжни да
заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
При всички посочени изводи на съда, както и при кредитираните
заключения на изготвените по делото съдебни експертизи, които съдът
възприема, се налага общ извод, че за исковия период е имало потребление на
ТЕ в процесния топлофициран имот в ***, у***, ***, за която следва да бъде
ангажирана разделната отговорност на ответниците, като потребители, в общ
размер на по 160.02лв. – главница. Тежестта на доказване на плащането на
сумите в исковия период или в хода на делото, е на ответниците, но в случая
изготвената СИЕ не е констатирала плащане, такова не се и твърди.
Съгласно цитираната разпоредба на чл.31, ал.1 от ОУ и на основание
нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за
периода на забава, лихвата за забавеното плащане върху дължимите
главници, възлиза в размер на по 21.54 лв. за периода 02.04.2020г. до
05.04.2022 г.
Поради всичко дотук изложено, исковете се явяват основателни и
доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство, възлизащи на: 25.00лв. - държавна
такса; 300лв. - депозит за експертизи, 400лв. – депозит за особен
представител; и 100лв. юрк. възнаграждение /определено от съда на осн. чл.
78 ал. 8 от ГПК/, или общо 825.00лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от
7
ищеца и в заповедното производство, възлизащи на 75.00лв. Доколкото в
случая се претендира разделност на вземането при равни права, всеки от
ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца половината от така
определените разноски в двете производства.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че А. З. А., ЕГН
**********, от ***, у***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД с
***, със седалище и адрес на управление ***, „Източна индустриална зона”
№128, сумата 160, 02 лв. главница за периода от 01. 02. 2020 год. до 31. 03.
2021 год., сумата 21, 54 лв. лихва за забава за периода от 02. 04. 2020 год. до
05. 04. 2022 год., законната лихва върху главницата, считано от 20. 04. 2022
год. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 1266/21.04.2022г. по ч.гр.д. № 4976/2022г. на ПлРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че Г. А. А., ЕГН
**********, от ***, у***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД с
***, със седалище и адрес на управление ***, „Източна индустриална зона”
№128, сумата 160, 02 лв. главница за периода от 01. 02. 2020 год. до 31. 03.
2021 год., сумата 21, 54 лв. лихва за забава за периода от 02. 04. 2020 год. до
05. 04. 2022 год., законната лихва върху главницата, считано от 20. 04. 2022
год. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 1266/21.04.2022г. по ч.гр.д. № 4976/2022г. на ПлРС.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, А. З. А., ЕГН **********, от ***,
у***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД с ***, със
седалище и адрес на управление ***, „Източна индустриална зона” №128,
разноски в исковото производство в размер на 412.50лв., и разноски по ч.гр.д.
№ 4976/2022г. на ПлРС в размер на 37.50лв.
8
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Г. А. А., ЕГН **********, от ***,
у***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД с ***, със
седалище и адрес на управление ***, „Източна индустриална зона” №128,
разноски в исковото производство в размер на 412.50лв., и разноски по ч.гр.д.
№ 4976/2022г. на ПлРС в размер на 37.50лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9