Решение по дело №138/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260465
Дата: 13 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия: Симеон Георгиев Захариев
Дело: 20205300900138
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260465

гр.Пловдив, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

         ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                      СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ

при секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното от съдията   търговско дело № 138 по описа за 2020 година, намери за установено следното:

         Искове с правно основание чл. 432 от КЗ.

К.В.В. ***, съдебен адрес:*** – адв. А.С., твърди, че на *** г., на АМ ***, в посока град София, като пътник в лек автомобил „Фолксваген“, е пострадала от настъпило по вина на водача Е.М.И. ПТП, при което са й причинени увреждания: политравма, рана на главата, съпроводена с главоболие и световъртеж, реплантация на скалп, многофрагментарно нарушаване на целостта на тялото на прешлен с дислокация на фрагменти и проминиране на гръбначен канал. Травмите наложили оперативно и последващо болнично лечение, за което същата заплатила сумата 6530.53 лв. Твърди, че така настъпилото ПТП й е причинило силен стрес, значителни по интензитет болки и страдания, които оценява на сумата 60 000 лв. Твърди също, че виновният водач е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество – ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, адрес: град София 1407, район Лозенец, бул. Дж. Баучер 87, което било уведомено за настъпилото застрахователно събитие и пред което била заявена извънсъдебно претенция за изплащане на обезщетението, като не получила отговор. Ето защо, моли застрахователното дружество да бъде осъдено да й заплати обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от причинените й стрес и физически увреждания – в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2020 г. – датата, на която е изтекъл срока за произнасяне от дружеството по заявената пред него претенция от пострадалата, до окончателното плащане на сумата, както и да заплати сумата 6530.53 лв. – обезщетение за имуществени вреди – заплатени медицински консумативи и престой в болнично заведение.

Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

Ответното ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, адрес: град София 1407, район Лозенец, бул. Дж. Баучер 87, оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка, сключена между дружеството и собственика на процесния автомобил. Оспорва механизма на настъпване на вредите. Твърди също наличие на съпричиняване на настъпване на вредоносния резултат от поведението на пострадалата, която пътувала без поставен предпазен колан. Оспорва настъпилите за ищцата вреди по вид и степен като оспорва, че същите въобще са настъпили от процесното ПТП. Оспорва интензитета на твърдените от ищцата болки и страдания, както и продължителността на оздравителния процес. Оспорва и иска за имуществени вреди. Оспорва исковете по размер като прекомерни и несъобразени с икономическата ситуация в страната, както и че не съответстват на реално причинените неимуществени и имуществени вреди от ищцата. Ангажира писмени и гласни доказателства, претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доказателствата, събрани по делото, както и становищата на страните, намира за установено следното:

По делото е приет като доказателство констативен протокол за пътно-транспортно произшествие с пострадало лице от ***, съставен от Ж. Ж. – ***– град ***. Съгласно отразеното в него, на посочената дата, около 00.20 ч. на АМ ***, в посока София, автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДР № ***, управляван от водача Е.М.И. ***, при движение с несъобразена скорост с пътните и атмосферни условия, причинило загуба на управление на МПС, се удря в средната разделителна мантинела. В автомобила пътува пътника К.В.В. от с. ***, която видимо е с фрактура на гръбнака, „плаче и лежи“. Автомобилът е с деформация на предна част – броня, 2 бр.калници и преден капак, като около 20 м. от мантинелата са били повредени.

Въз основа на данните от цитирания констативен протокол, както и на приетите като доказателства протокол за оглед на местопроизшествието, скица и фотоалбум, съставени във връзка с образуваното по случая досъдебно производство № 375 ЗМ – 303/2019 г. по описа на РПУ - Чирпан, както и от заключението на изслушаната в настоящето производство комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, се установява следния най-вероятен механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие:

Е.М.И. е управлявал посочения лек автомобил по южната пътна лента на северното платно за движение на АМ *** в посока от изток на запад. На задната седалка на автомобила е пътувала К. В. В.. При достигане на зона на км.15+800 от пътя, Е.И. не преценил правилно пътно-климатичната обстановка и загубил контрол над автомобила, при което предната лява част на автомобила напуснала западното платно за движение отляво. В този момент скоростта на автомобила е била около 121 км/ч. Последвал приплъзващ удар в лявата страна на автомобила, в разделителната мантинела на двете платна за движение, след което автомобилът е продължил движението си на запад по платното за движение, като след около 35 м. отново го напуснал отляво като е настъпил удар на предно ляво колело в бордюр на разделителния остров и автомобилът в ротация, обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре, се е ударил в предната част на разделителната мантинела на двете платна за движение, след което по продължението на оставените следи от гуми, удряйки за трети път в мантинелата, е достигнал позицията, описана в Протокол за оглед, видна в приложения албум.

Изводите на комплексната авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза, в частта относно така описания механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие, не са оспорени от процесуалния представител на ответното застрахователно дружество.

Съдът намира така изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза за компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите събрани по делото писмени доказателства, поради което я кредитира изцяло.

Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото безспорно се установява механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, причините за това, както и участниците в него. Същите напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът намира за доказани. Възраженията на ответното дружество относно механизма на настъпване на произшествието, съдът намира за недоказани.

Налага се извод, че процесното ПТП е настъпило вследствие на поведението на водача на автомобила Е.М.И., който е загубил контрол върху управлението му и това е станало причина същият да напусне платното за движение и да се удари в разделителната мантинела.

От друга страна, самото участие на ищцата в процесното ПТП не е оспорено от ответната страна, както в отговор на исковата молба, така и в хода на делото. Възраженията на ответника се свеждат бланково до механизма на настъпване на произшествието и конкретната вина на водача на автомобила, които съдът намира за установени с оглед изложеното до момента.

Съгласно неоспореното в тази част от страните заключение на комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, в резултат на настъпилото произшествие на ищцата са били причинени:

Разкъсно-контузна рана в областта на главата, контузия на главата и гърба, контузия на гръдния кош и корема. Минимална контузия на белия дроб, компресионно счупване на тялото Тх 12. Серийно счупване на предна прешленна колона на нива ТН 4-5-6-7 – счупване на горна предна част на телата на прешлените без разместване. Компресия на гръбначномозъчния канал в областта на кръста. Минималната контузия на белия дроб е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Разкъсно-контузната рана в областта на главата, контузията на главата и гърба, контузията на гръдния кош и корема, поотделно и в съвкупност, са довели до разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл. 129 от НК. Компресионното счупване на тялото на Тх 12, серийно счупване на предна прешленна колона на посочените нива, компресията на гръбначномозъчния канал в областта на кръста, по отделно и в съвкупност, са довели до трайно затрудняване движенията на снагата.

Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет от удар или притискане с или върху такъв или неговото тангенционално действие и отговарят добре по начин и време да са получени, така както е описала ищцата – при настъпване на ПТП, когато е била разположена на задната седалка на колата.

Установява се от приложена епикриза, издадена от Клиника по НХ при УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД – град ***, че ищцата е постъпила в болничното заведение на *** г. и е била изписана на 27.08.2019 г. Била е с главоболие, световъртеж, силна болка в областта на гърба и кръста. Извършена е реплантация на скалп.

Ищцата е била транспортирана до болнично заведение в град ***, от където е насочена за хоспитализация в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив в клиника по НХ. Съгласно лист за преглед на пациент № 073017, пострадалата е с установена фрактура на ТН12, рана на главата, която вече е обработена и е била с поставена с основна диагноза – счупване на гръбначен прешлен. При рентгеново изследване са установени серийни фрактури на предна вертебрална колона на нива ТН-4-ТН5-ТН-6-ТН7, фрактури в горната част на телата на прешлените, без идслокация; многофрагментарна компресионна фрактура на тялото на ТН12 с дислокация на костен фрагмент назад в спиналния канал, компресия на дуралния сак.

Ищцата е била подложена на операция, при която са й били поставени 8 титаниеви винта на счупените прешлени. Постоперативния период е протекъл гладко и без усложнения, болките в кръста постепенно отшумели. Изписана е с добро общосоматично и неврологично състояние и вертикализирана. Съгласно епикризата е била с минимална контузия на белия дроб.

По делото е приложена и епикриза от 22.10.2021 г., издадена от КН към УМБАЛ „Св. Георги“, съгласно която на 20.10.2021 г. пострадалата е била подложена на нова операция – за експлантиране на поставените титаниеви пръчки и осемте винта. Операцията е протекла нормално, като пациентката е изписана в много добро общо състояние.

При изслушването си в открито съдебно заседание, вещото лице д-р М. Б., част от КСМАТЕ заявява, че така претърпяната втора операция е в пряка причинно-следствена връзка с първоначалната травма и лечение на ищцата.

В открито съдебно заседание, проведено на 26.10.2020 г. е изслушана свидетелката Т.Т.В.-В., майка на ищцата. Тя излага сведения, че след претърпяване на травмата дъщеря й е била постоянно на болкоуспокояващи, а в болницата се е наложило да й бъде придружител, тъй като не е могла да се обслужва сама. След изписване от болницата, заявява, че грижите за нея отново са продължили непрекъснато за период от около месец. Психическото състояние на ищцата било силно разклатено, тъй като се притеснявала да не остане инвалид. Заявява също, че ищцата е започнала рехабилитация още в болницата. Според нея, и към настоящия момент тя изпитва болки и скованост; не може да се навежда и да се движи.

Независимо от близката връзка с ищцата, която предполага вероятната заинтересованост от изхода на делото, съдът кредитира показанията на свидетеля. Същите почиват на преки и непосредствени възприятия от случилото се и не противоречат с останалите събрани по делото доказателства. Съдът намира за житейски обоснован и нормален факта, че именно майката е била най-близко до пострадалата през целия период на нейното възстановяване.

Съдът намира, че от така събраните по делото доказателства, се установява, че в резултат на настъпилото ПТП, ищцата е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания от настъпилите и подробно описани по-горе вреди. Същите са били със силен интензитет при настъпване на произшествието и постепенно намаляващ такъв с напредване на възстановяването. По делото не се ангажираха доказателства за настъпили усложнения при възстановителния процес, нито за неговото необичайно продължаване. При извършената втора операция на ищцата са били премахнати поставените й титаниеви винтове, като с оглед данните за общото й състояние, перспективите са за трайното й и пълно възстановяване. Същевременно, настъпилото ПТП безспорно е променило начина на живот на ищцата за продължителен период от време като е нарушен неговия обичаен ритъм – същата е прекъснала работата си, наложил се е период на продължително лечение в болнични и домашни условия. Ищцата не е могла да се обслужва норма при престоя си в болницата, както и за месец след изписването й, а посоченото е довело до промяна в начина на живот и на нейната майка.

По делото са приети като доказателства и фактура и касова бележка за средна средна транспедикуларна стабилизация на стойност 6090 лв. Според експерта, така направеният разход за медицински консумативи, е в пряка причинно-следствена връзка с травмата и необходимата оперативна намеса.

Така описаните негативни последици, имуществени и неимуществени вреди, съдът приема, че са пряко и непосредствено вследствие от настъпилото ПТП.

При това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя им.

Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на автомобила, е била застрахована при ответното застрахователно дружество. Безспорно е установено от коментираните по-горе доказателства  настъпилите за ищцата неимуществени вреди – физически и психически травми от настъпилото произшествие, както и причинно следствената връзка с поведението на водача на описания автомобил. Ето защо, налице са всички елементи за ангажиране на отговорността на водача, като причинител на вредите, респ. на неговия застраховател – ответник по прекия иск.

По делото е прието като доказателство искане от ищцата, чрез пълномощника й адв. А.С., за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение с входящ номер на ответното дружество от 08.11.2019 г. Не се представиха доказателства такова парично обезщетение да е определено и изплатено.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество. Следователно, справедливо обезщетение за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.

Воден от изложеното, съдът отчита обективно съществуващите, конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с вида и характера на причинените на ищцата физически травми, както и интензитета на причинените болки и страдания и тяхната продължителност.

Ищцата е получила процесните травми, които са довели до невъзможност да се движи, наложили са се две оперативни намеси, бил е променен, както нейния начин на живот, така и този на нейната майка.

Претърпените от ищцата болки и страдания са били изключително интензивни в момента на настъпване на произшествието и в началото на възстановителния процес като постепенно са отшумели. Техния интензитет се потвърждава и от показанията на изслушания пряк свидетел. Следва да се отчете, че възстановителния процес като краен резултат е протекъл нормално, а ищцата е напълно възстановена.

Едновременно с това, съдът приема, че в резултат на произшествието, ищцата е претърпяла неблагоприятна промяна на начина й на живот. Същата е жена в трудоспособна възраст с начин на живот, който внезапно е бил променен. От една страна, в значителен период от време същата е била във фактическа невъзможност въобще да се обгрижва сама, нуждаела се е от помощ, с което е променен начина на живот и на майка й. От друга страна, настъпването на травмата и наложителното домашно лечение, са довели до необходимост от временно преустановяване на трудовата й дейност.

При така установените болки и страдания от причинените физически травми, както и неудобства, породени от промяната в начина на живот от момента на травмата, до пълното приключване на оздравителния процес,  съдът намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което според настоящия състав кореспондира и на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, и на установената съдебна практика по сходни случаи, е в размер на 60 000 лева.

За да определи посочения размер, съдът отчита обстоятелството, че оздравителния процес е протекъл нормално и при обичайна за този род травми продължителност. Отчита се и обстоятелството, че за претърпените травми ищцата е претърпяла оперативно лечение на два пъти за период от две години, както и свързан с това болничен престой.

Съдът намира за недоказани и неоснователни възраженията за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от поведението на ищцата, направени от ответното застрахователно дружество в отговора на исковата молба. Конкретно твърди се от ответника, че тъй като ищцата не е била с поставен предпазен колан, посоченото е довело до така настъпилите за нея вреди.

Съгласно заключението по допуснатата КСМАТЕ, действително ищцата не е била с поставен предпазен колан при настъпване на произшествието. Експертите заявяват, че правилно поставен такъв, „вероятно е било възможно“ да се отрази на претърпените от нея травми.

Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. От страна на ответното дружество не се ангажираха допълнителни и конкретни доказателства, как евентуално поставен предпазен колан би се отразил конкретно на движението на тялото, както и кои травми, претърпени от ищцата /глава, гръбначен стълб, бял дроб/ биха били избегнати или намалени. Ето защо, тъй като съдът не може да обоснове изводите си на вероятности, така направеното възражение следва да се приеме за недоказано.

Ето защо, на основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, съдът намира, че на ищцата следва да се присъди обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на претърпените травми, резултат от процесното ПТП, в размер на 60 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди за заплатените от нея медицински консумативи в пълния предявен размер от 6530.53 лв.

На ищцата следва да се присъди и дължимата законна лихва, определена на основание и по размер съгласно чл. 429, ал.3 от КЗ. В този случай застрахователят дължи законната лихва за забава, считано от изтичане на 3-месечния срока за произнасяне по направеното на 08.11.2019 г. искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, т.е. от 09.02.2020 г., до окончателното му изплащане, както е претендиран от ищцата.

Страните претендират направените по делото разноски.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА, предвид размера на предявената претенция, уважена изцяло, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат А.С.С., личен номер *** САК, съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата по настоящото дело, в размер на 2525.92 лв.

Предвид изложените мотиви, на основание чл. 432 от КЗ, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, адрес: град София 1407, район Лозенец, бул. Дж. Баучер 87, да заплати на К.В.В. ***, съдебен адрес:*** – адв. А.С., обезщетение в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, за претърпени неимуществени вреди, физически и психически болки и страдания от причинена политравма, рана на главата, съпроводена с главоболие и световъртеж, реплантация на скалп, многофрагментарно нарушаване на целостта на тялото на прешлен с дислокация на фрагменти и проминиране на гръбначен канал, както и свързаните с тях оперативно и последващо болнично лечение, в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на *** г., на АМ *** в посока град София, като пътник в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДР № ***, причинено по вина на водача на автомобила Е.М.И. ***, за който автомобил и момент е налице сключена застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ Серия GA № 73862659 със ЗД „Бул Инс“ АД, както и сумата 6530.53 лева обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на същото ПТП, представляващи заплатени медицински консумативи, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 09.02.2020 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, адрес: град София 1407, район Лозенец, бул. Дж. Баучер 87, да заплати на адвокат А.С.С., личен номер *** САК, съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на К.В.В. ***, по т.д. № 138/2020 г. на ПОС, XII-ти състав, в размер на 2525.92 лв.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        Съдия: