№ 3458
гр. С., 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20221110211022 по описа за 2022 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на „************“ ЕАД, гр.С. срещу наказателно
постановление (НП) № НП-5/20.07.2022 г. на председателя на Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на дружеството е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000
(двадесет хиляди лева) лв. на основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетика
(ЗЕ) за извършено нарушение на чл.206, ал.1 от ЗЕ, във вр. с чл.92, ал.1, т.2,
предл.III-то от Наредба №3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в
енергетиката (НЛДЕ), във вр. с чл.21, ал.1, т.23 от ЗЕ.
С жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно, постановено
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта
на закона, като се оспорва осъществяването на нарушение, твърди се, че за
първото и второто споразумение към договора за продажба на природен газ
от 19.09.2013 г. не е давано разрешение от КЕВР, тъй като е прието, че
сключването им е в кръга на лицензионната дейност на дружеството,
алтернативно се моли за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
За жалбоподателя редовно призован в съдебно заседание се явява
процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира
1
за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и
необосновано, поради това, че от събраните доказателства не се е доказала
тезата на КЕВР, че е било необходимо да бъде изискано, съответно
представено разрешение за сключване на третото споразумение. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се
явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество
пледира за потвърждаване на наказателното постановление като
законосъобразно.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
С писмо до председателя на Държавна комисия за енергийно и водно
регулиране от 13.09.2013 г. същата е уведомена от изпълнителния директор
на „************“ ЕАД, че на 19.09.2013 г. ще бъде подписан в гр. Б., А.
договор за продажба на газ между „************“ ЕАД и А. държавна
нефтена компания SOCAR и се иска компетентно становище същият
необходимо ли е в съответствие с чл.21, т.23 от ЗЕ и чл.92, ал.1, т.3 от НЛДЕ
да получи предварително разрешение за подписването му. В отговор от
16.09.2013 г. председателя на Държавна комисия за енергийно и водно
регулиране е посочил, че сключването на договора не попада в обхвата на
разпоредбата на чл.21, ал.1, т.23 от ЗЕ, респективно чл.92, ал.1 от НЛДЕ, тъй
като е в изпълнение на основно лицензионно задължение, както и предвид
факта, че е ограничен в избора си на доставка, като се прави извод, че
решенията на дружеството са самостоятелни и трябва да са съобразени с
условията на издадената лицензия.
Сключен бил договор за продажба на природен газ между „************“
ЕАД и А. държавна нефтена компания SOCAR от 19.09.2013 г., подновен
чрез новация при заместване на субект на 17.12.2013 г. към A. G. S. C. L.
(AGSC) -А.. Последвали са следните споразумения по този договор, а именно:
Първо споразумение за изменение на договора от 29.12.2020 г., което урежда
временен период от 31.12.2020 г. до 30.09.2021 г., включително, през който
покупката и продажбата на газ ще се осъществява на междусистемна точка
между ТАР и гръцката преносна система „Неа Месимврия“, вместо
предишната изходна точка „Комотини“ и при намаление на ДДК; Второ
споразумение за изменение на договора от 29.12.2020 г., включващо
2
разпореждания за уреждане на спорове и оперативно споразумение от
29.12.2020 г. Като споразуменията касаят договорки, предимно касаещи
временен алтернативен маршрут на доставките, за да се гарантират, считано
от 31.12.2020 г. до 30.09.2021 г., включително.
Установява се от извлечение на протокол от заседание на Министерски
съвет, че с Решение от 22.12.2020 г. е одобрен постъпил в Министерски съвет
доклад с вносител МЕ за предприемане на действия за подписване на пакет от
документи, които са свързани с доставка на природен газ по договор между
„************“ ЕАД и А. държавна нефтена компания SOCAR от 19.09.2013
г., подновен чрез новация при заместване на субект на 17.12.2013 г. към
AGSC -А., считано от 31.12.2020 г. по временен алтернативен маршрут, за да
се гарантира сигурността на доставките.
Като измененията в договора от 19.09.2013 г. са свързани и със сключен
рамков договор за пренос на природен газ, сключен между „************“
ЕАД и ******** – Г. от м. декември 2020 г.
Установява се от препис-извлечение от протокол №47-2021/02.09.2021 г. на
Съвета на директорите на „**********“ ЕАД, че същите одобряват
сключване на Споразумение №3 към договор за продажба на природен газ
между „************“ ЕАД и AGSC - А. и се възлага на изпълнителния
директор на „**********“ ЕАД да внесе решението за получаване на
потвърждение от министъра на енергетиката, че не възразява. В последната
му част за получаване на потвърждение от министъра на енергетиката
горното е отменено с решение по неприсъствен протокол №48-2021 от
15.09.2021 г. на Съвета на директорите на „**********“ ЕАД.
С договор за продажба на газ – Трето споразумение за изменение между
„************“ ЕАД и AGSC - А. за удължаване на временния период за
доставка, касаещ втори временен период за доставка. Приложеният договор е
без поставена дата на сключване. Към същото е налице и приложение,
уреждащо периода от 01.10.2021 г. до 30.06.2022 г.
С оглед регламентираното в чл.21, ал.1, т.23 от ЗЕ правомощие на КЕВР да
контролира извършването на разпореждане с имущество, с което се
упражнява лицензионна дейност в случаите, предвидени в този закон, както и
на други сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване
сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното
предприятие. Предвид горното със Заповед №З-Е-49/01.03.2022 г. на
3
председателя на КЕВР е разпоредено да бъде извършена проверка на
„************“ ЕАД относно спазване изискванията на ЗЕ и НЛДЕ при
сключване на споразумение от 16.09.2021 г. за изменение на договор за
продажба на газ от 19.09.2013 г.
С констативен протокол №Г-3 от 15.03.2022 г. на определената със Заповед
№З-Е-49/01.03.2022 г. на председателя на КЕВР комисия е посочено, че в
КЕВР е постъпило писмо с вх. №Е-15-20-31 от 27.09.2021 г. от
„************“ЕАД, с което уведомява същата за необходимост от
подписване на Трето споразумение към договора с AGSC – А., а на 16.09.2021
г. е подписано същото, като не е поискало от КЕВР разрешаване на
сключване на същото. Посочената констатация е, че със сключването на
Третото споразумение между „************“ ЕАД и AGSC - А. за изменение
на договор за продажба на газ от 19.09.2013 г. не е получило от КЕВР
разрешение по реда на чл.92, ал.1, т.2 от НЛДЕ и при условията на чл.21, ал.1,
т.23 от ЗЕ, преди неговото сключване.
Изготвени са обяснения от „************“ ЕАД в качеството му на
проверявано лице относно констатациите изложени в съставения констативен
протокол, депозирано на 18.03.2022 г. в КЕВР.
На 05.04.2022 г. от оправомощеното длъжностно лице П. Л. К.: главен
експерт в отдел „Контрол и решаване на спорове – природен газ“, дирекция
„Природен газ“ при КЕВР, като оправомощаването му е на основание т.7 на
Заповед №З-ОХ-18/10.03.2022 г. на председателя на КЕВР, бил съставен акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 5/20.07.2022 г.
срещу „************“ ЕАД, за това, че е сключило на 16.09.2021 г. Трето
споразумение към договора с AGSC – А. от 19.09.2013 г., който е със срок на
действие по-дълъг от една година и с него се изменят условията по
сключения договор за продажба на газ от 19.09.2013 г., чийто предмет
обуславя необходимост от преценка дали сключването му води или може да
доведе до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на
задлъжнялост на енергийното предприятие, като сключването му не е
разрешено, преди сключването от КЕВР, с което е нарушило чл.92, ал.1, т.2,
предл.III-то от НЛДЕ, във вр. с чл.21, ал.1, т.23 от ЗЕ и е осъществен състав
на чл.206, ал.1 от ЗЕ. АУАН е бил съставен и предявен на пълномощник
Анжела Светлозарова Славова на 05.04.2022 г., т.е. на датата на съставянето
му. Срещу АУАН е постъпило писмено възражение на 12.04.2022 г.
4
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят излага показания
изцяло в подкрепа на констатациите по акта.
Въз основа на АУАН е съставено наказателно постановление № НП-
5/20.07.2022 г. от председателя на КЕВР. Наказателното постановление е
връчено на 25.07.2022 г. на упълномощен представител на дружеството юрк.
А..
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите по
делото писмени доказателства, както и гласните: показанията на свидетеля К..
Доколкото писмените и гласни доказателства са непротиворечиви и взаимно
допълващи се, съдът намира за ненужно подробното им анализиране и
обсъждане като се посочи кои от тях се кредитират и кои не и поради какви
причини.
Въз основа на тази фактическа обстановка съда стига до следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е допустима като подадена в
законния четиринадесетдневен срок, доколкото жалбата е подадена чрез
наказващия орган, видно от входирането й, на 08.08.2022 г. и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята
същност е основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП намира, че същите са съставени от оправомощени длъжностни лица, в
кръга на компетенциите им. Това е така, защото относно актосъставителя
правомощието му е определено в чл.225, ал.1 от ЗЕ и същият е оправомощен
на основание т.7 на Заповед №З-ОХ-18/10.03.2022 г. на председателя на
КЕВР, а относно административнонаказващия орган, същият черпи правата
си по силата на чл.225, ал.2 от ЗЕ. Посочени са дата и място на извършване на
същото, както и доказателствата, които подкрепят констатациите, които са
визирани в НП. Обстоятелствено и пълно са коментирани възраженията
срещу АУАН в процесното НП, с което е спазена и разпоредбата на чл.52,
ал.4 от ЗАНН.
Като в процесния случай, доколкото се твърди осъществяване на
административно нарушение по ЗЕ се прилага нормата на чл.34, ал.2 от
ЗАНН, която не е била спазена, поради следното: Установява се, че в хода на
проверката са били проверявани всички постъпили в КЕВР документи,
касаещи Третото споразумение на дружеството-жалбоподател с AGSC – А..
5
Сред тях е писмо, с вх. №Е-15-20-31 от 27.09.2021 г., с което
„************“ЕАД уведомява регулаторния орган относно това
споразумение. Предвид което от датата на получаване на писмото до датата
на съставянето на АУАН спрямо дружеството е изтекъл срок, който е по-
дълъг от предвидения в посочената разпоредба на ЗАНН, а именно над шест
месеца. Това е време, което е достатъчно контролните органи да установят, че
преди сключване на процесното споразумение не са били уведомени, а
уведомяването е осъществено постфактум, след сключването му.
Ирелевантен е факта, кога актосъставителят се е запознал с посоченото
писмо, тъй като се касае за служител, един от многото, които е натоварен с
регулаторни функции по ЗЕ. Предвид което съдът намира, че към датата на
съставянето на акта е била погасена възможността да бъдат реализирани
всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното
правоотношение, тъй като е налице настъпила давност за това, в какъвто
смисъл е и изложеното в Тълкувателно постановление №1/2015 г. на ВКС и
ВАС по т.д.№1/2014 г. и производството е следвало да бъде прекратено.
На следващо място следва да се посочи, че жалбата е основателна и по
същество поради следното:
Доказано по несъмнен начин по делото е, че се касае за субект, който е
титуляр на лицензия, издадена му от регулаторния орган ДКЕВР, сега КЕВР.
Предвид което относно дейността му, във връзка с така издадената му
лицензия, следва да се съблюдава нормативната уредба, регламентирана в ЗЕ
и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Същото има
качеството на „енергийно предприятие”, съгласно даденото за това
определение в §1, т.24 от ДР на ЗЕ. Дружеството следва да спазва
изискванията на издадената му лицензия и да осъществява дейност в обема
предоставен му по същата.
Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.2, т.7 от Наредба за лицензиране на
дейностите в енергетиката, която е обн., ДВ, бр. 53 от 22.06.2004 г. и е отм.,
бр. 38 от 23.04.2013 г. утвърдените от комисията Общи условия са неразделна
част от Лицензия №Л-135-07/13.08.2004 г. Тази уредба е преуредена към
настоящия момент с нормата на чл.49, ал.2, т.7 от Наредба №3 за лицензиране
на дейностите в енергетиката/НЛДЕ №3/, обн., ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г.
Отново се предвижда, че Общите условия са неразделна част от издадената
лицензия.
6
Лицензионната дейност се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЕ,
подзаконовите актове по прилагането му, действащото законодателство,
общите и индивидуалните административни актове на комисията, условията
на лицензията и добрите практики.
В сила от 02.02.2021 г. е нов раздел Осми на ЗЕ, обнародван ДВ, бр. 9 от
2021 г., който урежда споразуменията по експлоатацията на преносни
газопроводи или добивна газопроводна мрежа. Доколкото дружеството-
жалбоподател се явява и оператор на газопреносната мрежа, то за него са
приложими именно залегналите в този нов раздел правила, които се
различават от действащите преди. Като в случая приложеното писмо на
директора на КЕВР от месец септември 2013 г. е неотносимо към процесното
Трето споразумение и действията, които е следвало да се осъществят преди
сключването му по силата именно на този раздел, като в случая участие е
следвало да вземе и правителството в хода на съответните преговори за
удължаване срока на сключения договор.
От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството-
жалбоподател не е осъществило така вмененото му с акта и НП
административно нарушение.
По силата на посочената норма на чл.92, ал.1, т.2 от НЛДЕ дружеството не е
имало задължение да уведомява КЕВР за сключване на Третото
споразумение. Сочената норма на НЛДЕ предвижда задължение само за
сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване сигурността на
снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие по чл.
21, ал. 1, т. 23 от ЗЕ. Посочената сделка не би могла да доведе до нарушаване
сигурността на снабдяването, а напротив води до непрекъсваемостта на
същото с природен газ и то от качествен източник, какъвто е ноторно
известно, че е азерския газ. Предвид и което не се налага даване на
разрешение преди сключване на процесното Трето споразумение на съгласие
по смисъла на чл.21, ал.1, т.23 от ЗЕ от КЕВР като регулаторен орган.
Нормата на чл.21, ал.1, т.23 от ЗЕ предвижда даване на разрешение от КЕВР
за „извършването на разпореждане с имущество, с което се упражнява
лицензионна дейност в случаите, предвидени в този закон, както и на други
сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване сигурността на
снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие“. Но
както се посочи по-горе процесната сделка не води и не би могла да доведе до
7
нарушаване сигурността на снабдяването, поради задлъжнялост на
дружеството, такава хипотеза не е налице, а и не се прилагат доказателства в
тази насока за наличие на задлъжнялост на същото по сделката. Установи се,
че с няколко поредни споразумения по договор за продажба на природен газ
между „************“ ЕАД и А. държавна нефтена компания SOCAR от
19.09.2013 г., подновен чрез новация при заместване на субект на 17.12.2013
г. към AGSC - А. е продължен срока му. Горното води до извод, че преди
приключване на срока дружеството-жалбоподател е предприело съответните
мерки за осигуряване снабдяването на страната ни с природен газ от
посочения доставчик. Ето защо не е налице осъществено административно
нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗАНН с посочена правна квалификация
в акта и НП по чл.206, ал.1 от ЗЕ. Относно факта, че е следвало съгласуване
на правителствено ниво продължаването на договора с процесното Трето
споразумение, то същото както се посочи по-горе е уредено в друг раздел и
няма отношение към правата и задълженията на дружеството-жалбоподател,
за което е привлечено към административно наказателна отговорност.
Предвид всичко гореизложено НП като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН следва
да бъде отменено на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, с произтичащите от
това правни последици.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт на дружеството,
който се е явил в проведеното съдебно заседание, но самото дело се преценя,
че не такова с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно
заседание, поради което съгласно чл.63д, ал.3, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр.
с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 100 (сто лева)
лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №НП-5 от 20.07.2022 г. на
председателя на КЕВР, с което на „************” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул. „***************” №47, представлявано от
8
изпълнителния директор Л. В. Й., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ, с
адрес: гр. С., бул. „**************“ № 8-10, с БУЛСТАТ ************ да
заплати в полза на „************” ЕАД, с ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул. „***************”№47, представлявано от
изпълнителния директор Л. В. Й. сумата от 100 (сто лева) лв., представляващо
юрисконсултско възнаграждение за процесуалното им представителство пред
СРС по делото.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр.С. на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9