Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
29.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5515 по описа за 2020г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът Б.М.К. твърди, че на
13.05.2015г. на кръстовището между бул.”Христо Ботев” и улица „Васил Левски” в
гр.Русе, което е регулирано със светофари, е възникнало ПТП между лек автомобил
„Опел Астра” с рег.№ *******, собственост на Й.Х.Я. и управляван от сина й А.М.Я.
и лек автомобил „Мазда” с рег.№ *******, който е негова собственост и
управляван от него. Причината за настъпилото ПТП била, че А.Я. навлязъл в
кръстовището с управлявания от него автомобил, като не съобразил, че няма да
може да премине преди изтичане на вече жълтия светофарен сигнал, с което си
поведение създал условие и станал причина за настъпилото ПТП и на практика не
извършил и е бил във фактическа невъзможност, поради несъобразяване със светлинния
сигнал и в този смисъл с пътната обстановка, да извърши желаната от него
маневра, конкретно преминаване /направо/ през кръстовището. Б.К. навлязъл в
кръстовището с управлявания от него автомобил и бил ударен от автомобила на А.Я.,
като сблъсъкът бил челен за Я. и страничен за К., в резултат, на което по
автомобила на последния били причинени имуществени вреди. За лек автомобил
„Опел Астра” с рег.№ *******имало сключена с „Лев Инс” АД задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица №
22114002049586 със срок на валидност от 08.08.2014г. до 07.08.2015г. По
подадено от ищеца заявление в „Лев Инс” АД от 09.06.2016г. била образувана
застрахователна преписка по щета № 0017-5000-15-304233. На 27.07.2016г. бил
извършен оглед на автомобила на ищеца, като в опис-заключение по щета №
0017-5000-15-304233 /л.12 от делото/ са описани причинените в резултат на
настъпилото ПТП увреждания по неговото МПС. Застрахователят обаче отказал да му
заплати обезщетение за претърпените от него имуществени вреди. Уврежданията по
автомобила на ищеца са описани в опис-заключение по щета № 0017-5000-15-304233
/л.12 от делото/ и са както следва: капак преден; врата предна лява; врата
предна дясна; врата задна лява; ляво огледало; калници предни ляв и десен;
калници задни ляв и десен; врата багажник; стопове задни ляв и десет; таван
купе; задна броня; греда заден мост; стъкло задно ляво и стъкло, огледало
дясно, които са на обща стойност 3 315.00 лева. Към тези вреди следва да се
добавят и 300.00 лева за покриване разходите по доставката на автомобилните
части, тъй като последните от този модел на автомобила се намират трудно и от
различни места. За извършването на ремонтните дейности по автомобила според
вида и обема на работата ще са нужни минимум 50 сервизни часа, като се има
предвид, че ще се наложи и цялостна подмяна с нова електрическа инсталация,
като цената на труда би възлязла на 3 000.00 лева. Ще са необходими и
100.00 лева за допълнителни консумативи, като кабели и други ел.консумативи и
подмяна тапицерията на купето; 200.00 лева за коригиране изкривявания и
деформации по незаменените части на автомобила и 100.00 лева за кори и други
уплътнения. Общата стойност за покриване на причинените имуществени вреди по
лекия му автомобил счита, че възлизат на обща 7 015.00 лева. Тъй като
последните не са му били заплатени, ответникът му дължи и лихва за забава върху
главницата в размер на 3 174.00 лева за периода 09.06.2016г. до
23.11.2020г. Твърди и че в резултат на отказа на застрахователното дружество да
изпълни едно свое задължение по застраховка „Гражданска отговорност”, а именно
да изплати дължимото му се обезщетение за имуществени вреди, той е претърпял и
неимуществени вреди изразяващи се в последвалият страх от това отново да не
претърпи ново ПТП, което му пречело да шофира спокойно, тъй като дори и да имал
застраховка се оказвал незащитен на пътя. След инцидента автомобилът му не
ставал за нищо и поради липса на средства нямало как да се сдобие с части за
ремонт или да си закупи същият модел, марка и респективно създаден от него
лично интириорен дизайн и комфорт, което довело до претърпени от него болки и
страдания. Последните изпитвал и поради факта, че изпитвал огромен сантимент
към своя автомобил преди отказа за изплащане на застрахователно обезщетение, а
вярвал на обещанията на застрахователя, че ще го подкрепи с полезни действия в
такъв труден за него момент, което обаче той не направил. Неимуществените вреди
били търпени от него през периода 28.09.2016г. до 26.11.2020г. и което той
оценява като обезщетение в размер на 10 464.00 лева. Поради това моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата
от 7 015.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” – полица № 22114002049586, на лек
автомобил „Опел Астра” с рег.№ *******– собственост на И.Х.Я., за претърпените
от него имуществени вреди, изразяващи се в нанесени му повреди на собствения
лек автомобил „Мазда МПВ” с рег.№ *******, в резултат на виновно причинено от А.М.Я.,
с ЕГН: **********, управляващ лекия автомобил „Опел Астра” с рег.№ *******,
пътно-транспортно произшествие на 13.05.2015г. в гр.Русе на кръстовището между
бул.”Христо Ботев” и ул.”Васил Левски”; сумата от 3 174.32 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата на обезщетението за имуществени
вреди за периода 09.06.2016г. до 23.11.2020г. и сумата от 10 464 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди през
периода 28.09.2016г. до 26.11.2020г., в резултат на отказа на Застрахователното
дружество да му заплати обезщетението за претърпените имуществени вреди от
настъпилото ПТП на 13.05.2015г., изразяващи се в страх, болки и страдания,
ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на предявяване на
исковете до окончателното им изплащане. Претендира и направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид
изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които
основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно
предявените обективно съединени искове по чл.432, ал.1 от КЗ.
Ответникът „Застрахователна
компания Лев Инс” АД със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Симеоновско шосе” № 67А, представлявано от изпълнителните директори Мария
Масларова – Гъркова и Павел Димитров, оспорва изцяло предявените искове като
твърди, че на първо място, причината за възникване на процесното ПТП е
виновното поведение на ищеца, за което му е било съставено влязло в сила
Наказателно постановление № 16-1085-000540/25.04.2016г., а със задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” се дължи застрахователно обезщетение за
вреди причинени на трети лица от виновния водач на МПС, а не и за такива на
последния. Б.К. е навлязъл с управлявания от него автомобил в кръстовището на
жълт сигнал на светофара, след който следвал червен сигнал и не успял да
напусне кръстовището, което предизвикало и настъпилото ПТП. Отделно от това
твърди, че все пак „ЗК Лев Инс” АД е заплатила на ищеца застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП в
размер на 250.00 лева, за което е сключено споразумение № 439/28.09.2016г. В
т.3 от последното К. е заявил, че няма неудоволетворени претенции към „ЗК Лев
Инс” АД за претърпени вреди, свързани пряко или косвено със събитието. Прави и
възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност на претенциите на ищеца,
която е започнала да тече от датата на настъпване на застрахователното събитие –
13.05.2015г. и е изтекла на 13.05.2020г., а настоящите искове са предавени едва
на 26.11.2020г. Оспорва и размера на претендираните имуществени вреди, тъй като
същите са силно завишени, като твърди и че ищецът не е претърпял посочените
неимуществени вреди, още повече и пък същите да са резултат и в
причинно-следства връзка от отказа да му бъде заплатено застрахователно
обезщетение.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.05.2015г., на кръстовището
между бул.”Христо Ботев” и улица „Васил Левски” в гр.Русе, което е регулирано
със светофари, е възникнало ПТП между лек автомобил „Опел Астра” с рег.№ *******,
собственост на Й.Х.Я. и управляван от сина й А.М.Я. и лек автомобил „Мазда” с
рег.№ *******, който е собственост на Б.К. и управляван от него, в резултат, на
което са настъпили имуществени щети и по двата автомобила. ПТП било посетено от
органите на полицията, които съставили Констативен протокол № 586/118 от
13.05.2015г. За лек автомобил „Опел Астра” с рег.№ *******имало сключена с „Лев
Инс” АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна
полица № 22114002049586 със срок на валидност от 08.08.2014г. до 07.08.2015г.,
а за лек автомобил „Мазда” с рег.№ ******* е имало сключена със Застрахователно
акционерно дружество „Виктория” АД задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” със застрахователна полица № BG15115000795959 със срок на
валидност от 16.03.2015г. до 15.03.2016г. В ответното дружество била образувана
застрахователна преписка по щета № 0017-5000-15-304233 по подадено уведомление
от 02.09.2015г., а на 27.07.2016г. бил извършен оглед на автомобила на ищеца,
като в опис-заключение по щета № 0017-5000-15-304233 /л.12 от делото/ са
описани причинените в резултат на настъпилото ПТП увреждания по неговото МПС,
но застрахователят не му заплатил обезщетение за претърпени имуществени вреди,
като първо се е позовал на неизяснени обстоятелства относно настъпилото ПТП и
вината на водачите, а през 2020 отново е отказано, като застрахователят се е
позовал на изтекла 5-годишна давност. „ЗК Лев Инс” АД е заплатила на ищеца
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
процесното ПТП в размер на 250.00 лева, за което е сключено споразумение №
439/28.09.2016г. В чл.4 от това споразумение страните са заявили и са се
съгласили, че нямат повече претенции една към друга във връзка с настъпването и
последиците от настъпилото застрахователно събитие на 13.05.2015г. в гр.Русе,
на кръстовището между бул.”Христо Ботев” и улица „Васил Левски”, причинено от А.М.Я.,
поради навлизане в зоната на кръстовището преди края на жълтия сигнал на
светофарната уредба след който следвал зелен сигнал, реализирал ПТП с лек
автомобил „Мазда МПВ“ с рег.№ *******, чийто водач Б.К.
навлиза в кръстовището след началото на жълт сигнал, след което следва червен
сигнал на светофарната уредба, с което самостоятелно съпричинява
за настъпване на произшествието, при което на водача на второто превозно
средство е причинена телесна увреда – временна
нетрудоспособност, с което са му нанесени неимуществени вреди, и няма да
предявяват и за в бъдеще такива, включително и пред компетентните съдилища, във
връзка с отношенията, произтичащи от цитираното застрахователно събитие, които
отношения страните считат за окончателно уредени с подписване на настоящото
споразумение, както и че застрахователят е изпълнил всички свои задължения по
Застрахователна полица № 22114002049586, валидна от 08.08.2014г.
в покритие до 07.08.2015г.
Съгласно справка извършена в
сектор ПП – гр.Русе /л.39 от делото/ против ищеца Б.М.К. е издадено НП №
16-1085-000540/25.04.2016г. за извършено административно нарушение по чл.6, ал.1
от ЗДвП – не съобразява поведението си със светлинните сигнали, в резултат, на
което е настъпило ПТП. Наказателното постановление му е било връчено на
13.05.2016г. не е било обжалвано и е приключено като влязло в сила. Против А.М.Я.
е издадено НП № 16-1085-000539/25.04.2016г. за същото извършено като ищеца
административно нарушение, което също е влязло в сила.
В показанията си свидетелят Д.С.Д.обяснява
обстоятелствата при които е настъпило процесното ПТП на 13.05.2015г., тъй като
той е пътувал тогава в автомобила на Б.К.. Твърди и че автомобилът на ищеца бил
много запазен и здрав, като той бил много привързан към него. Не давал нищо да
се повреди по нея, много я поддържал и автомобилът му бил в перфектно
състояние.
В показанията си свидетелят А.М.Я.,
който е другият участник в процесното ПТП, обяснява обстоятелствата, при които
то е настъпило, както и какви действия той бил предприел.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
На 13.05.2015г., на кръстовището
между бул.”Христо Ботев” и улица „Васил Левски” в гр.Русе, което е регулирано
със светофари, е възникнало ПТП между лек автомобил „Опел Астра”
с рег.№ *******, собственост на Й.Х.Я. и управляван от сина й А.М.Я. и лек
автомобил „Мазда” с рег.№ *******, който е
собственост на Б.К. и управляван от него, в резултат, на което са настъпили
имуществени щети и по двата автомобила. В ответното дружество била образувана
застрахователна преписка по щета № 0017-5000-15-304233 по подадено уведомление
на ищеца от 02.09.2015г., а на 27.07.2016г. бил извършен оглед на автомобила на
ищеца, като в опис-заключение по щета № 0017-5000-15-304233 /л.12 от делото/ са
описани причинените в резултат на настъпилото ПТП увреждания по неговото МПС.
Застрахователят не заплатил на ищеца обезщетение за претърпени имуществени
вреди, като първо се е позовал на неизяснени обстоятелства относно настъпилото
ПТП и вината на водачите, а през 2020г. отново е отказано, като застрахователят
се е позовал на изтекла 5-годишна давност. Съгласно разпоредбата на чл.197 от КЗ /отм./, но която е действала към момента на процесното ПТП и е приложима в
случая, правата по
застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата
на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и
"Злополука" и при
застраховки "Гражданска
отговорност" по т. 10
- 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата
на настъпване на събитието. Не са
предвидени никакви хипотези за спиране на давностните
срокове. В процесният случай давността за претенцията на ищеца за заплащане на
застрахователно обезщетение за претендираните причинени му имуществени вреди, е
започнала да тече от датата на застрахователното събитие – възникналото ПТП на
13.05.2015г. и е изтекла на 13.05.2020г. Искът на ищеца за заплащане на
застрахователното обезщетение за причинените му имуществени вреди е предявен на
26.11.2020г., т.е. след изтичане на 5-годишния давностен
срок. Ответникът в законовоустановения срок – с
подаване отговора на исковата молба, е направил надлежно възражение за
погасяване иска на ищеца по давност. Поради гореизложеното искът на ищеца за сумата от 7
015.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” – полица № 22114002049586, на лек
автомобил „Опел Астра” с рег.№ *******– собственост
на И.Х.Я., за претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в нанесени
му повреди на собствения лек автомобил „Мазда МПВ” с
рег.№ *******, в резултат на виновно причинено от А.М.Я., с ЕГН: **********,
управляващ лекия автомобил „Опел Астра” с рег.№ *******,
пътно-транспортно произшествие на 13.05.2015г. в гр.Русе на кръстовището между
бул.”Христо Ботев” и ул.”Васил Левски”, следва да бъде отхвърлен като погасен
по давност. Поради погасяването по давност на главния иск, погасен по давност
се явява и акцесорния за претендираната лихва за забава върху главницата в
размер на 3 174.32 лева за периода 09.06.2016г. до 23.11.2020г., който
също следва да бъде отхвърлен на това основание.
По отношение иска на ищеца за
сумата от 10 464 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди през периода 28.09.2016г. до 26.11.2020г., в резултат на
отказа на Застрахователното дружество да му заплати обезщетението за
претърпените имуществени вреди от настъпилото ПТП на 13.05.2015г., изразяващи
се в страх, болки и страдания, съдът намира същия за неоснователен. На първо
място по делото няма никакви доказателства, от които да може да се установи, че
в резултат на отказа на застрахователя да му изплати обезщетение, ищецът е
претърпял някакви неимуществени вреди и какви. Свидетелят Д.С.Д.разпитан по
делото единствено обяснява, че ищецът бил привързан към автомобила си и че го
поддържал, но това не са претърпени неимуществени вреди, още повече пък
претендираните. На следващо място съдът намира, че няма как да претендираш
неимуществени вреди от собственото си бездействие. Както бе посочено по-горе
претенцията за имуществените вреди е погасена по давност, т.е за период от 5
години ищецът не е предприел никакви действия за получаване на такова
обезщетение, включително и по принудителен ред срещу застрахователя, а от тези
си бездействия да твърди, че е претърпял неимуществени вреди. На последно място
неимуществени вреди може да бъдат претендирани, ако са причинени от деликт, а
не от неизпълнение на договорно задължение или застрахователно такова, тъй като
отговорността за неизпълнението на такива задължения е друга. Поради
гореизложеното искът за претендираните неимуществени вреди като неоснователен
следва да се отхвърли изцяло.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
и предвид отхвърлянето на предявените искове, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 20.00 лева –
заплатени разноски за свидетел. Не са представени доказателства за заплатено
възнаграждение на редовно упълномощения от ответника адвокат, поради което и
такова не следва да му се присъжда.
Мотивиран така и на основание
чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно
съединени искове от Б.М.К. ***, с ЕГН: **********, против „Застрахователна
компания Лев Инс” АД със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Симеоновско шосе” № 67А,
ЕИК121130788, представлявано от изпълнителните директори Мария Масларова –
Гъркова и Павел Димитров, за сумата от 7 015.00 /седем хиляди и петнадесет/
лева, представляваща застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” – полица № 22114002049586, на лек автомобил „Опел Астра” с рег.№ *******– собственост на И.Х.Я., за
претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в нанесени му повреди на
собствения лек автомобил „Мазда МПВ” с рег.№ *******,
в резултат на виновно причинено от А.М.Я., с ЕГН: **********, управляващ лекия
автомобил „Опел Астра” с рег.№ *******,
пътно-транспортно произшествие на 13.05.2015г. в гр.Русе на кръстовището между
бул.”Христо Ботев” и ул.”Васил Левски”; сумата от 3 174.32 лева /три
хиляди сто седемдесет и четири лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
лихва за забава върху главницата на обезщетението за имуществени вреди за
периода 09.06.2016г. до 23.11.2020г., като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.М.К. ***,
с ЕГН: **********, против „Застрахователна компания Лев Инс”
АД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Симеоновско
шосе” № 67А, ЕИК121130788, представлявано от изпълнителните директори Мария
Масларова – Гъркова и Павел Димитров, иск за сумата от 10 464.00 /десет
хиляди четиристотин шестдесет и четири/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди през периода 28.09.2016г. до
26.11.2020г., в резултат на отказа на Застрахователното дружество да му заплати
обезщетението за претърпените имуществени вреди от настъпилото ПТП на
13.05.2015г., изразяващи се в страх, болки и страдания, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б.М.К. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс” АД
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Симеоновско
шосе” № 67А, ЕИК121130788, представлявано от изпълнителните директори Мария
Масларова – Гъркова и Павел Димитров, сумата от 20.00 /двадесет/ лева –
направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: