РЕШЕНИЕ
№ 2048
гр. Бургас, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И. Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от И. Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120105572 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от ”Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, пл.”Света Неделя“ 7, представлявано от С.П. и
Ц.Г.М. против Д. Б., ЛНЧ *** от *** за установяване, че ответникът дължи на ищеца по
договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка от 03.12.2015г. сумата от 5020.24 лева главница, законната лихва
върху главницата, сумата от 2.03 лева неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит и сумата от
910.47 лева дължими лихви за забава и неустойки за периода от 19.02.2020г. до 15.02.2021г.
Твърденията са, че по посочения договор за кредит банката е предоставила на
ответника 5000 лева, като кредитът е трябвало да бъде върнат до 03.12.2020г. Сумите не са
платени на падежа. Моли се за уважаване на иска. Искът е по чл.422 ГПК вр. чл.430 ТЗ вр.
чл.79 ЗЗД.
Ответникът чрез особения си представител е подал отговор, с който оспорва иска.
Прави възражения, че срокът на договора не е удължен, че липсва възникнало
правоотношение между страните, че няма данни за размера на дълга. Счита, че вземанията
са погасени с давност. Оспорва извлечението от счетоводни книги, понеже то не отразява
направените от длъжника плащания по размер и поредност.
Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени
доказателства и съобрази закона, намира следното:
Между банката-кредитор и ответникът-кредитополучател е сключен договор за
1
банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № *** от 03.12.2015г. Според договора, общият размер на овърдрафта
е 5000 лева, ГЛП е 15.05%, срокът на усвояване на сумите е до 03.12.2016г., до тази дата
следва да се погаси и целият дълг. Договорът носи подписите на представител на ищеца и
лично на ответника, поради което е породил облигационна връзка между страните.
Крайният срок за връщане на всички ползвани по овърдрафта суми наистина е изтекъл на
03.12.2016г., но според чл.12.1 от договора, този срок се удължава многократно с период от
още една година, при условие, че кредитополучателят спазва условията на договора и не е в
просрочие по нито едно от своите задължения към кредитора в уговорените в договора
срокове, включително и по т.7, както и ако кредитополучателят не е подал междувременно
искане за отказ от удължаване на срока на овърдрафта. Банката има правото да не удължи
срока по т.7, ако през последните 12 месеца преди изтичането му кредитополучателят е бил
в просрочие за повече от 15 дни по някое от своите задължения към банката или ако към
датата по т.7 някой от съществуващите кредити на кредитополучателя или тези на
икономически свързаните с него лица не е класифициран като редовен съгласно банковото
законодателство. Съдът намира, предвид тези клаузи, че срокът за погасяване на кредита,
т.е. на действието на договора се удължава автоматично всяка година с още една година,
като това удължаване е изключено само ако длъжникът се откаже от договора или ако
кредиторът направи изрично изявление да не удължава срока. В случая нито една от двете
хипотези не е налице, поради което според БРС договорът е бил продължаван всяка година
и е бил в сила до 03.12.2020г., видно от твърденията на ищеца в исковата молба. Ето защо
възражението на ответника, че срокът не е бил продължен, се явява неоснователно. Явно е,
че ищецът счита договора за действащ до 03.12.2020г., а след тази дата е направил заявление
с исковата молба, че отказва удължаването му. Следователно крайният срок за погасяване на
овърдрафта е 03.12.2020г. и след тази дата кредитът е станал изискуем.
За доказване на иска и неговия размер, по делото е изготвена съдебно-икономическа
експертиза, според която за периода от подписване на договора до 17.02.2020г. кредитният
лимит е ползван многократно и след това е възстановяван от ответника. За времето от
18.12.2015г. до 17.02.2020г. са ползвани суми в общ размер на 353220.58 лева. Погасените
суми за ползвания овърдрафт за периода от 04.01.2016г. до 16.01.2020г. възлизат на
348173.77 лева. Към 17.02.2020г. непогасеният овърдрафт възлиза на 5046.81 лева. На 17 и
18.02.2020г. по сметката са постъпили 1634.38 лева, от банкомат са изтеглени 1580 лева и са
погасени лихви за 27.81 лева. Крайното салдо, което е отрицателно в размер на 5020.24 лева,
представлява непогасен овърдрафт. За периода от 19.02.2020г. до 16.02.2021г. не са отразени
плащания по погасяване на дължимата сума по главницата. Ето защо вещото лице е дало
заключение, че към 16.02.2021г. неизплатената сума по главница по договора за кредит
възлиза на 5020.24 лева, колкото се търси и с исковата молба. Същата сума остава дължима
като непогасена и към датата на изготвяне на експертизата. Следователно се установява по
безспорен начин, че ответникът е ползвал многократно овърдрафта, той е бил изцяло
усвояван и след това сумите са връщани, но са останали дължими 5020.24 лева главница по
кредита. Крайният падеж за връщане на сумата е настъпил на 03.12.2020г., след като ищецът
за в бъдеще счита договора за прекратен и отказва удължаването на срока му. Дългът е
падежирал и изискуем. Не е основателно възражението на ответника, че вземането е
погасено по давност. Падежът е настъпил на 03.12.2020г. и оттогава не е изтекъл 5-
годишният давностен сток за погасяване на дълга. Ето защо вземането не е погасено по
давност и се дължи. Следва решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи
на банката сумата от 5020.24 лева главница по договора, ведно със законната лихва от
16.02.2021г. до изплащането.
По отношение на иска за 2.03 лева неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит с падеж
на 28.02.2020г. съдът намира същия за неоснователен. Експертизата е посочила, че остават
дължими 5020.24 лева за главница по овърдрафта. Не е установено с експертизата, че се
дължат 2.03 лева за неразрешен овърдрафт, т.е. не се доказва основанието на иска. След като
това е така, БРС намира, че искът е недоказан и трябва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за сумата от 910.47 лева дължими лихви за забава и неустойки,
съдът намира претенцията за частично основателна. Съгласно договора, дължи се неустойка
за забава, начислявана за срока на просрочието върху всяка просрочена сума по кредита, в
това число неразрешен овърдрафт, като неустойката е равна на размера на законната лихва
2
/чл.5.5 от договора/. В чл.11.2 и чл.11.3 от договора също се предвижда, че при забава
дължимите суми се олихвяват с лихвата по чл.5.5. Налице е разминаване между тези
текстове, тъй като в тях се говори както за лихва, така и за неустойка. Доколкото обаче и
неустойката е в размер на законната лихва, съдът намира, че смисълът на договора е
обезщетението за забавата да е в размер на законната лихва при всички случаи, независимо
дали това обезщетение ще се нарече неустойка или лихва за забава. Експертизата е дала
заключение, че са начислени редовни и наказателни лихви в размер на 1108.90 лева, платени
са 200 лева и остават дължими 908.90 лева, но не е ясно колко от тях са за договорна лихва и
колко за лихва за забава, поради което в тази част съдът не кредитира заключението на
вещото лице. Отделно в извлечението от счетоводни книги по заповедното дело са
начислени лихва за просрочена главница и неустойка за просрочена главница, без да е ясно
всяка от тях върху какъв размер главница е начислена и защо е това разделение, след като и
двете са равни на законната лихва. Самото извлечение от счетоводни книги е оспорено от
ответника, представлява частен документ, поради което не доказва размерите на търсените
лихви и неустойки.
Съдът намира, че доколкото в договора всъщност е уговорено, че се дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва, следва да се присъди неустойка/лихва за
забава именно в този размер. За процесния период от 19.02.2020г. /когато вече са
преустановени плащанията по овърдрафта/ до 15.02.2021г. се дължи обезщетение за забава,
което изчислено по реда на чл.162 ГПК върху главницата от 5020.24 лева, възлиза на 506.21
лева. Следва решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи на банката
506.21 лева лихви за забава и неустойки, като се отхвърли искът за горницата до 910.47 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати
разноски на ищеца в размер на 1506.27 лева в исковото производство и в размер на 603.89
лева в заповедното дело, съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Б., ЛНЧ *** от ***, че дължи на
”Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
пл.”Света Неделя“ 7, представлявано от С.П. и Ц.Г.М. сумата от 5020.24 лева /пет хиляди и
двадесет лева и двадесет и четири стотинки/ главница по договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка от
03.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по
чл.417 ГПК – 16.02.2021г. до изплащането, сумата от 506.21 лева /петстотин и шест лева и
двадесет и една стотинки/ лихви за забава и неустойки за периода от 19.02.2020г. до
15.02.2021г., които вземания са присъдени със заповед за незабавно изпълнение № ***г. на
БРС по ч.гр.дело № ***г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 506.21 лева лихви за
забава и неустойки до целия претендиран размер от 910.47 лева, както и иска за сумата от
2.03 лева неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит с падеж на 28.02.2020г.
ОСЪЖДА Д. Б., ЛНЧ *** от *** да заплати на ”Уникредит Булбанк” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.”Света Неделя“ 7,
представлявано от С.П. и Ц.Г.М. сумата от 1506.27 лева /хиляда петстотин и шест лева и
двадесет и седем стотинки/ разноски в исковото производство и сумата от 603.89 лева
/шестстотин и три лева и осемдесет и девет стотинки/ разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
3
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
4