Р Е Ш Е Н И Е
№ 260988/18.03.2020 г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и първи декември две хиляди и двадесета, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9590 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на §
4л, вр. чл. § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба
на М.А.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Заповед № * г. на кмета на Община А., с която е одобрена оценката на подобренията извършени в поземлен имот № ***по ПНИ на с.о. „Д.
л.“, землището на с. Д. в размер на 8194,00 лв., подлежаща на заплащане
от наследниците на Д. Ив. П..
Жалбоподателят оспорва заповедта, като твърди, че новообразуваният имот е
възстановен в полза на две групи физически лица, наследници на двама бивши
собственици, върху чиито някогашни имоти е образуван имот *. Затова счита, че задължени лица по заповедта са всички съсобственици, а
не само Д., в качеството му на лице, по чието искане е отпочната процедурата.
Счита, че и в административния акт е следвало да се посочи кой каква част от
сумата следва да заплати. Възразява и срещу оценката на всички подобрения, като
твърди на оценка да подлежат единствено тези, които са били налични към влизане
в сила на нормата на пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, не и впоследствие извършените такива.
Вън от горното твърди, че оценената постройка е незаконен строеж и като такъв
не следва да се цени, доколкото не желае запазването му. В тази връзка
поддържа, че е подал жалба по повод незаконния строеж, което обстоятелство е
известно на административният орган, който не е следвало да издава нова заповед
за оценка на подобренията, преди приключване на преюдициалната административна
преписка пред РДНСК-В.. Досежно оцененият кладенец сочи, че не е подобрение,
доколкото същият е сух и напълно безполезен. По отношение на допълнително
определената сума за данъци счита, че с наредба не могат да се определят
данъчни задължения, а и не желае да придобива незаконен строеж. Вън от това
сочи, че данък се следва само при придобиване въз основа на правна сделка,
каквато в случая не е налице. Твърди, че към заповедта няма приложен документ,
от който да е видно как е формирана стойността на подобренията. Моли за отмяна
на заповедта.
В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител адв. Д. М. поддържа жалбата.
Ответната страна Кметът на
Община А. оспорва жалбата в о.с.з. чрез проц. си представител юрк. М..
Заинтересованите страните П.А.П.,
М.К.П., П.К.П., А.Д.А., С.Д.С., М.М.Т.,
Е.Ж.Н., Б.Ж.К. и М.Ж.Н., чрез проц. си представител
адв. Д.А. оспорват с нарочен отговор жалбата. Поддържат, че административният
орган правилно е установил фактическата обстановка. Излагат, че всяка група
наследници следва да заплати единствено подобренията направени в ползвателските
имоти, които попадат в обхвата на съответния стар имот. Сочи, че адрестът на
заповедта е ясно посочен и че те самите не следва да са адресати доколкото вече
са заплатили по влезли в сила заповеди за одобряване на оценки подобренията
сторени в обхвата на стария имот на техния праводател. В тази връзка излагат,
че процесните подобрения направени в ползвателски имот № 272, в частност
жилищната сграда и кладенецът попадат изцяло в обхвата на стар имот №267,
записан на наследниците на Д. Ив. П..
Заинтересованите страните М.А.Д.,
К.Й.К., Г.Д.В., С.Д.К., И.М.Г. не се явяват, не се представляват.
След преценка на събраните в производството доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното по делото Удостоверение
№ * г., въз основа на ПМС № * и решение № * г. на ИК на ОбНС-А., на М. И. Г. е
предоставено право на ползване върху място с площ от 800,00 кв.м. в землището
на с. Д., район *, при граници: имоти № № * и път.
Приложено по делото е и
строително разрешение № * г., с което на М. Г. е разрешено изграждането на стопанска постройка за
сезонно ползване в горния имот, с площ на постройката от 21,00 кв.м.
Със Заповед № * г. на кмета на Община А., на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ и влезлият в сила план на новообразуваните имоти, Решение № * от * г. на ПК А.,
е наредено да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на М. Ж. Н., б.ж. на с. Д., съгласно удостоверение за наследници
№ * г., върху 1734 кв.м. ид.ч. от новообразуван имот с пл. № **, целият с площ от ** кв.м. по ПНИ на СО „Д. л.”, землището на с. Д., при
граници на имота: имоти №№ **.
Представено е заявление вх. № ** г. от жалбоподателя М.М.Т. за одобряване на оценка на
подобрения и трайни насаждения в имот * по ПКП, съставляващ част от новообразуван имот № **.
Приобщено по делото е обявление
от 05.10.2017 г., с което наследниците на М. Ж. Н. и всички заинтересовани страни се уведомяват за
започналото административно производство за оценка на подобрения в част от
новообразуван имот № *, включващ част от ПИ 1.272 по
ПКП, записан на М. И. Г..
В представената от ответника
административна преписка се съдържа и експертна оценка изготвена от оценителен
екип към „Л.” ООД, с ръководител Ж. Ст. Ч.,
сертифициран за оценителна правоспособност със сертификат № * г. Определената оценка на установените при огледа на 18.04.2018
г. трайни подобрения и насаждения е общо в размер на 8194,00 лв., както следва:
82,14 лв. – стойност на трайните насаждения – един брой орех; 472,44 лв. –
стойност на 184 броя лози и 3 броя лозови асми; 838,79 лв. – 79 броя оградни
бетоново колове, 10 кг оградна мрежа, кладенец, метална врата и 7 броя метални
колове тръбни; 6800,00 лв. –стойност на изградената в имота монолитна сграда на
един етаж.
С оспорената Заповед № * г., кметът на Община А., на основание § 30, ал. 2 от ПЗР към ПМС № ** г. за ИД на ЗСПЗЗ, § 31, ал. 3 от ПМС № * г. за ИД на ЗСПЗЗ, § 62, ал. 7 и 8 от ПМС 456 за ИД на
ЗСПЗЗ, във вр. с § 4з и 4в ПЗР на ЗСПЗЗ, Решение № * г. на ПК-А., Заповед № *. за възстановяване правото на собственост върху част
от НИ № ***по ПНИ на СО „Д. л.”, наследниците на Д. Ив. П. е идибрена оценка на подобренията в горния имот, попадащи в
част от ПИ № * по ПКП, е одобрена оценка на
създадените трайни насаждения и други подобрения в размер на 8194,00 лв., която
сума е посочено, че следва да бъде заплатена от наследниците на Д. Ив. П. в
3-месечен срок от влизане в сила на заповедта. Наред с горната сума е посочено,
че следва да бъде внесена и сума в размер на 245,82 лв. – 3% местен данък,
съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредба за определяне размера на местните данъци на
територията на Община А. и сумата от 163,88 лв. – 2% режийни разноски в полза
на Община А..
Заповедта е връчена на жалбоподателя
на 20.05.2019 г.
Жалбоподателят е подал жалба с
вх. № * г. до кмета на Община А., с
която е поискано премахването на сграда с РЗП от 25,00 кв. построена от
позлвателя на ПИ 272, находяща се понастоящем в ПИ 501.1446. По повод на
жалбата е водена кореспонденция между жалбоподателя, община А. и РДНСК.
По делото е прието като доказателство заключението на СТЕ
изготвено от вещото лице инж. П.М.. Вещото лице е установило, че кладенецът е
изграден на разстояние от 1,30 м. до 1,50 м. до уличната регулационна линия и
на 1,50 м. до 1,58 м. до страничната регуационна линия. Досежно масивината
монолитна сграда е посочено, че следва да бъде разположена на 5,00 м. от
уличната регулация и 3,00 м. от страничната съобразно правилата и нормативите
действали към момента на изгржадането ѝ, като същата е реализирана на
отстояние от 4,17 м. до 5,11 м. от уличната и от 3,45 м. до 2,75 . от
страничната регулация. Посочено е, че строежът е пета категория и е със ЗП от
26,46 кв.м. Посочено е, че строежът е търпим. Действителната стойност на
кладенеца е посочена на 319,00 лв., а на сградата 3841,00 лв.
Като доказателство по делото е
приложено гр.д. № * г. на ВРС, образувано по жалба
на М.А.Д. срещу Заповед №
*г., с която от кметът
на Община А., на основание § 30, ал. 2 ПЗР към ПМС № *г., § 31,
ал. 3 от ПМС № *г., § 62, ал. 7 и 8 от ПМС 456, във вр. с § 4з и 4в ПЗР на ЗСПЗЗ, решение
№ *г. на ПК-А., заповед № *г.
за възстановяване правото на собственост
върху част от НИ № ***по ПНИ на СО „Д. л.” е одобрена оценка на създадените
трайни насаждения и други подобрения попадащи в част от ПИ № 1.272 по ПКП в размер на 8350,00 лв., която сума е посочено,
че следва да бъде заплатена
от наследниците на Д. Ив. П. в 3-месечен срок от влизане
в сила на заповедта. Наред с горната сума е посочено, че следва
да бъде внесена
и сума в размер на 250,50
лв.
– 3% местен данък, съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредба за
определяне размера на местните данъци
на територията на Община А. и сумата от 167,00 лв. – 2% режийни разноски в полза на Община
А..
По гр.д. № * г. на ВРС е приложена Заповед № * г. на кмета на Община А., на основание § 4к, ал. 7 ПЗР
на ЗСПЗЗ и влезлият в сила план на новообразуваните имоти, решение № * г. на ПК А., е наредено да бъде възстановено правото
на собственост на наследниците на Д. Ив. П., б.ж. на с. Д., съгласно
удостоверение за наследници № * г., върху * кв.м. ид.ч. от новообразуван имот с пл. № **, целият с площ от ** кв.м. по ПНИ на СО „Д. л.”, землището на с. Д., при
граници на имота: имоти №№ ***.
Приложено към гр.д. № * г. на ВРС е и посоченото в горната заповед
удостоверение за наследници, видно от което Д. Ив. П., починал на * г. е оставил за наследници по закон жалбоподателя и
конституираните в настоящото производство заинтересовани страни М.А.Д., К.Й.К.
и Д. Ив. П..
В хода на настоящото
производство е починала заинтересованата страна Д. Ив. П., на мястото на когото
са конституирани наследниците му по закон Г.Д.В., С.Д.К..
С постановеното влязло в сила
Решение № ** г. по гр.д. № ** г. на ВРС Заповед № ** г. е отменена.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
С подадената жалба е сезиран
родово и местно компетентен съд, от процесуално легитимирано лице, предявена
срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, в
преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 от АПК, поради което производството се явява
допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При служебната проверка по реда
на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган в кръга на правомощията му.
Съгласно чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ след влизане в сила на плана
на новообразуваните имоти всяка от
двете категории заинтересовани лица – реституиран собственик или ползвател може
да поиска от кмета да
извърши оценка на имота и подобренията
върху него по реда на
§ 31, ал.1 от ПМС № *г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Цитираната разпоредба предвижда, че правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, в 30-дневен срок от влизането
в сила на плана на новообразуваните
имоти, могат да подадат молба
за оценка до кмета на
общината.
Съгласно § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ лицата извършили подобрения върху имотите подлежащи на връщане, имат
правата по чл.72 от ЗС. Специалният закон ги е приравнил
по статут на добросъвестни владелци, поради което следва да
бъдат оценени всички извършени подобрения под формата на обективно съществуващи обекти, с които се е увеличила
стойността на имота, определена към деня на
постановяване на съдебното решение. Извършените от ползвателите строителни работи следва да са трайно прикрепени към имота и така да са станали част
от същия.
Правото на ползвателите
да получат от
възстановените собственици паричната оценка на подобренията се поражда с влизане в сила на плана на
новообразуваните имоти по аргумент от
§ 31, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като на оценяване
подлежат всички подобрения, съществуващи към този момент.
Съгласно § 31, ал.2, т.3 от ПМС № *г.
за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ оценката на тези подобренията се извършва по
пазарни цени.
В случая от събраната
доказателствена съвкупност се установява, а и по делото не е било спорно, че
собствеността върху поземлен имот № ***по ПНИ на м-ст „Д. л.“ с площ от 2267 кв.м. е възстановена в полза на наследниците на Д. Ив. П., както и на
наследниците на М. Желев Н..
Не е било спорно и
обстоятелството, че съсобствеността в НИ е разпределена както следва: 533 кв.м.
ид.ч. за наследниците на Д. Панайотов и 1762 кв.м. ид.ч. за наследниците на М.Н..
Не е спорно и че в границите на НИ № ***по ПНИ е попадал с площ от 778
кв.м. ползвателски имот 272 с ползвател Михаил Иванов Г..
Не е спорно и че правото на ползване не е трансформирано
в право на собственост, респективно налице е хипотезата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и ползвателя или неговите
наследници имат право да получат от възстановените собственици стойността на извършените от тях подобрения върху имотите подлежащи
на връщане.
Следователно адресати на заповедта по § 31, ал.1 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ следва да са
собствениците на НИ по ПНИ.
В случая обаче съдът намира, че адресатът на заповедта не
е посочен адекватно, доколкото в заповедта административният орган е отразил
единствено, че сумата по оценката следва да се заплати от наследниците на Д..
Така формулиран адресатът на
административния акт не може да се приеме и за определяем, тъй като липсата на
конкретно посочени отделни физически лица наследници на единия от реституираните
собственици напълно препятства възможността на жалбоподателя да прецени дали
следва да заплати цялата сума по оценката или само част от нея, съответно го
поставя в неведение за финансовия ангажимент, който поражда за него индивидуалния
адиминистративен акт, каквата именно е целта на неговото издаване.
Наред с това адресат на
заповедта следва да бъдат всички съсобственици на НИ, а не само наследниците на
един от реституираните собственици както в случая, като до извод за обратното
не води и изрично отразеното в заповедта, че същата има предмет оценка на
подобренията извършени единствено в тази част на НИ № ***по ПНИ, която изцяло е
съвпадала със стар имот № * записан на Д.
П.
Нито една от нормите на ЗСПЗЗ
или ППЗСПЗЗ не поставя подобно условие при определяне от админстративния орган
на кръга от задължените по заповедта лица, т.е. подобно стеснително тълкуване,
че съсобствениците в НИ отговарят пред ползвателите само в пространствения
обхват на стария имот на своя наследодател е незаконосъобразно доколкото не
почива на валидно правно основание.
Констатираните по-горе нарушения при определяне кръга от
адресатите
на оспорения адимистративен акт
съдът приравняван на липса на надлежен адресат. Респективно заповедта е
издадена в нарушение на чл. 59, ал.2, т. 3 от АПК, сочеща, че издаденият в
писмена форма акт следва да съдържа адресат поради което се явява
незаконосъобразна на основание чл. 146, т.3 от АПК.
На следващо място напълно
неясно остава правното основание, въз основа на което с оспорената заповед административният
орган е одобрил начисляването на местен данък за придобиване на имущество,
както и режийни разноски в тежест на наследниците на собственика по реституция,
както и редът по който е формиран техния размер. В тази връзка както ЗСПЗЗ така
и ППЗСПЗЗ не съдържат дори индиция, че заповедта по § 31, ал.1 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ има и друга
функция наред с фиксирането на сумата за подобрения, която въстановените
собственици следва да платят на ползвателите, както и сроковете за това, още
по-малко, че същата поражда правото на издаващия я орган да начисли публични
задължения на адресатите ѝ. Респективно при издаването на заповедта е
нарушен и материалния закон, поради което се явява незаконосъобразна и на
основание чл. 146, т.4 от АПК
По всички гореизложени
съображения оспорваната заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
Само за пълнота следва да се
посочи, че заповедта е незаконосъобразна и доколкото одобрената от АО оценка е
силно завишена видно от заключението на изготвената по делото СТЕ, което съдът
намира за обективно, пълно и компетентно и което сочи, че действителната
стойност на изградената в имота масивна постройка и кладенец възлиза на 3841,00
лв., съответно 319,00 лв. или почти двойно по-малко от стойностите приети по
назначената от АО експертна оценка от 6800,00
лв., съответно 643,50 лв. Повторна съдебна експертиза не е поискана от
административния орган независимо, че същият е оспорил заключението на вещото
лице, респективно овтетникът не е установил по делото, че приетата от него за
меродавна оценка на подобренията в ползвателския имот съответства на
действителната им стойност.
Също само за пълнота следва да
се посочи, че възраженията на жалбоподателя срещу законността на процесната сграда, както и че част от подобренията не са били налични към влизане в сила на
нормата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ съдът намира за неоснователни. В
тази връзка съдебната практика е константна, че специалният закон - ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ,
не установяват изискването за изследване законността на строителството във
връзка с приложението на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ или на годината на извършването
му. Единствения критерий, на който следва да отговаря подобрението направено в ползвателския имот за да подлежи на заплащане по този ред е
да се касае за обективно съществуващ обект, с който се е увеличила стойността
на имота.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК
след отмяна на заповедта, преписката следва да бъде върната на административния
орган за извършване на нова оценка с указания съобразно мотивите на съда.
Предвид изхода на спора по правилата на чл.143, ал.1 от АПК разноските по делото сторени
от жалбоподателя в общ размер от 1240,00 лв. (600,00 лв. за платено в брой
адвокатско възнаграждение и 640,00 лв. депозит за СТЕ) следва да бъдат
възложени в тежест на административния орган.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № * г. на кмета
на Община А., с която е одобрена оценката на подобренията извършени в поземлен
имот № ***по ПНИ на с.о. „Д. л.“, землището на с. Д., по жалба на М.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1240,00 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.143, ал.1 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. В.,
в 14-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: