№ 3861
гр. София, 25.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110171011 по описа за 2022 година
Ищецът А. В. М. води съединени установителни искове срещу
ответниците против: "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД и
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД. В исковата молба се твърди, че
М. е страна по договор за паричен заем № 4459518 от 19.04.2022г.,
сключен с дружество „Изи Асет Мениджмънт “ АД.
Съгласно Договор за паричен заем №4459518 тя получила
заемната сума от 1900 лева, и общо дължима сума с лихва 2 217.90
лева, при срок на кредита 10 вноски.
Във връзка с чл.4 от Договор за паричен заем тя сключва с
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, договор за предоставяне на
поръчителство №4459518, с който да бъде обезпечен сключеният
заем. Възнаграждението което следва да заплати, за поръчител е в
общ размер на 1512.10 лева или 151.21 лева за всяка вноска.
По този начин общото задължение по договора за заем и по
допълнително сключения във връзка с него договор за предоставяне
на поръчителство е в общ размер на 3 730 лева.
Ищцата инвокира нищожност на договор за паричен заем №
4459518 сключен с „Изи Acer Мениджмънт “ АД на основание чл, 26,
ал, 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от
ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от Договор за
паричен заем №4459518 сключен с ответното дружество „Изи Асет
Мениджмънт “ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД,
чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.
В исковата молба подробно се излагат аргументи за всяко от
посочените законови основания на иска. Твърди се, че годишният
1
процент на разходите е неправилно и подвеждащо определен в
договора, като пно-специално в него не е включена стойността на
ообезпечителната сделка с втория ответник.
Поддържа, че посочената годишна лихва в договора за паричен
заем, не е ясно какво точно съдържа и как е изчислена по отношение
на общия ГПР. Твърди, че необходимостта заемателят да тълкува
всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в
ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10
от ЗПК.
Заявява, че доколкото сключването на договор за поръчителство
бил постъвен, като елемент от сключването на договор за паричен
заем, без когото последният не може да бъде сключен е налице е
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките
за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство
се нарушава изискването ГПР да не бъде по- висок от пет пъти
размера на законната лихва.
Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по
партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани
лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Файненшъл
България" ЕООД е "Изи Асет Мениджмънт" АД. Основен предмет на
дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната.
Следвателно печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от
извършената от него търговска дейност като поръчител, се
разпределяла в полза на едноличния собственик "Изи Асет
Мениджмънт" АД. С оглед това обстоятелство ищецът заключава, че
със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се
уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено
като печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД.
В условие на евентуалност ищецът моли съда да установи
нищожността на обезпечителната клауза на чл. 4 от процесния
договор.Твърди се, че в отношенията на ищеца със заемателя тази
клауза е неравноправна а отношенията му с „Файненшъл България“
ЕООД е нищожен поради това, че води до нарушаване на нормативно
предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание
чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.Ищецът твърди, че
договор за предоставяне на поръчителство №4459518, сключен с
„Файненшъл България“ ЕООД, е недействителен на основание чл.143
ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП. Договорът бил сключен във вреда на
2
потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и
справедливост и води до неравновесие в правата на страните.
Предявеният петитум е както следва:
Съдът да приеме, че договор за паричен заем №4459518 сключен
с ответното дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от
ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на
чл.4 от Договор за паричен заем № 4459518 сключен с ответниковото
дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожна на основание чл.
26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.
Въз основа на гореизложеното съдът да приеме, че договор за
предоставяне на поръчителство № 4459518 е нищожен на основание
чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19
ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Претендира разноски.
Ответникът„Изи Асет Мениджмънт “ АД оспорва изцяло иска и
правните тълкувания на ищеца. Твърди, че добросъвестно е
предоставил на заемателя всичката законоизискуема информация и не
го е подвел в заблуждение. Излага правни аргументи, че цената на
обезпечителната сделка не следва да се калкулира в ГПР по кредита.
Посочва, че задължението по договора за предоставяне на гаранция не
е обвързано с договора за паричен заем. Това възнаграждение към
„Файненшъл България“ ЕООД не представлява пряк разход, свързан с
кредита, а ищецът е имал и други опции за предоставяне на
обезпечение, но сам е избрал процесната.
Излага правни и фактически аргументи, че процесната
обезпечителна клауза в договор е уговорена индивидуално, тъй като
заемателя е имал възможност да влияе на съдържанието й.
Оспорва и иска срещу втория ответник, но не взема отношение
по твърдението на ищеца, че в процесния период е бил собственик на
капитала на „Файненшъл България“ ЕООД.
Моли иска срещу него да бъде отхвърлен и претендира разноски.
На основание процесния договор за кредит дружество „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е завело насрещен осъдителен иск на
осн. чл. 23 от ЗПК . Насрещният ищец твърди, че първоначалния не е
изпълнил изцяло договорните си задължения, без изрично да посочва
размера и вида на изпълнената част. Претендира в условия на
евентуалност както следва:
-/ В случай че бъде уважен предявеният от А. В. М. иск, то моли
3
ищецът да бъде осъден да заплати сумата от 791,05 лв.,
представляваща дължимата главница по процесния договор.
-/ Ако бъде отхвърлен предявеният срещу Изи Асет Мениджмънт
АД иск, то А. В. М. ще дължи сумата от 1108,95 лв., представляваща
неплатена главница 1018,16 лв., както и дължима възнаградителна
лихва - 90,79 лв.
Претендира разноски.
Насрещният ищец не посочва на какви обстоятелства и права се
основава разликата в главницата на евентуално предявените насрещни
искове.
В писмения си отговор "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД
излага обширно възражение 9срещу допустимостта на
установителните искове като посочва, че за същото ищецът разполага
с осъдителен иск. Оспорва подробно твърденията на ищеца, че
обезпечителната сделка нарушава добрите нрави и е неравноправна.
Моли иска срещу него да бъде отхвърлен и претендира разноски.
Първоначалния ищец оспорва евентуално предявените от „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД насрещни искове.
Моли съда, в случай, че уважи насрещните искови претенции на
основание чл. 241 от ГПК да разсрочи изпълнението на търсената
сума от 791.05 лева на 15 месечни вноски, а в случай на уважаване на
евентуалните искове, за разсрочване на сумата на 15 месечни вноски.
Позовава се на обстоятелството, че първоначалния ищец е частично
освободен от заплащане на държавна такса.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца да се яви лично за да изложи пред съда
обстоятелствата, при които е сключил оспорените сделки.
УКАЗВА на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД да вземе
отношение по твърдението на ищеца, че в процесния период е било
собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД.
УКАЗВА на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД да посочи на
какви обстоятелства и права се основава разликата в главницата на
евентуално предявените насрещни искове.
Ще се произнесе по доказателствените искания след изслушване
на страните в съдебно заседание
4
ПРЕПИСИ от отговорите да се изпратят на насрещните страни.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да
се връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 26.04.2024г., от 10:20 ч., за която дата и час да се призоват
страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5