Мотиви към присъда от
19.07.2016г. по НОХД № 60/2016г. по описа на РС-гр.С.
Районна прокуратура –гр.С. е внесла обвинителен акт по производство
№386/2013 год. по описа на РУ МВР - С.; пр. преписка рег. №1619/2013 год. по описа на Районна
прокуратура –С. , срещу:
И.С.А., с установена по делото самоличност , за това, че на 31.10.2013год. за времето от 06:50 часа до около
13:30часа, в гр. С., обл. С., като непълнолетен, но
могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи
постъпките си, от дървена постройка, находящя с в
„Общежития на ДЗ (Б.)” №1, чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот (взломяване на врата) е отнел чужди движими вещи – 1 бр. музикална уредба марка „С.”, модел „М.”
на стойност 102,00лв;, 1 бр.мобилен апарат марка „Н.”, модел „.” на стойност
18,00лв.; 2 бр.спортни екипи тип анцунг, на единична
стойност 4,00лв. и на обща стойност 8,00лв.; 1 чифт спортни обувки тип „бутонки” на стойност 12,00лв.; парична сума в размер на
100,00лв. или всичко на обща стойност 240,00лв. от владението на В.Т.П., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои . Престъпление по чл. 195, ал.1,
т.3, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл. 63, ал.1, т.3 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-гр.С. поддържа
повдигнатото обвинение срещу подсъдимият. Моли подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършването на горепосоченото престъпление. При индивидуализация на
наказанието моли съдът да отчете , че са налице смекчаващи вината
обстоятелства, а именно фактът че към датата на извършване на деянието,
подсъдимия е бил неосъждан. По отношение вида и размера на наказанието не
излага съображения.
Подсъдимият И.С.А.,
се явява в съдебна зала, не дава обяснения, излага последна дума.
Защитникът на подсъдимия, И.С.А., адв.Д.Г., твърди, че
от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод оносно виновността на подзащитния му, без да навежда доводи
в тази посока, поради което моли да бъде постановена оправдателна присъда.
Алтернативно, в случай, че съдът не уважи искането му, моли да бъде съобразено
от съда, че към момента на деянието, подс.А. е бил
неосъждан, ниската стойност на отнетите вещи, както и младата възраст на
подсъдимия.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимият,
И.С.А. е роден на ***г. в гр. С..
Българин е, български гражданин. Живее в гр. С., ж.к. „Л.“ № .. Има основно
образование, не е женен, осъждан е и е безработен, ЕГН **********.
Свидетелката В.П. и малкият й син – св. Д.П. *** в
едноетажна временна посторойка на адрес „Общежития на
ДЗ (Б.)” №1. Задната стена на бараката е направена от плоскости, дъски и
найлон.
На 31.10.2013год. към 06:50 часа св. В.П. излязла от дома
си заедно със сина си Д.П., заключила вратата на стаята и входната врата с
катинари и отишла на сметището, а синът й – на училище.
За времето от 06:50 часа до около 13:30 часа на
31.10.2013г., когато в домът на св. П. нямало никой, подс.
И.А. премахнал плоскости и найлон от задната стена на бараката и проникнал в
дома на св. П.; счупил катинара на вратата на стаята. От стаята на св. П.,
изваждайки чекмеджетата на секцията и разхвърляйки вещите подс.
А. взел: 2 бр.спортни екипи тип анцунг; 1 чифт спортни
обувки тип „бутонки”; парична сума в размер на
100,00лв; 1 бр. музикална уредба марка „С.”, модел „М.”;, 1 бр.мобилен апарат
марка „Н.”, модел „.”. Преди да си
тръгне, подс.А. се изходил по голяма нужда в един
леген, който оставил в стаята и излязъл от посторойката.
Към 13:30 часа на
31.10.2013г. св. Д.П. – големият син на св. П., отишъл до дома на майка
си; отключил катинара на входната врата и констатирал, че катинара на стаята е
счупен, а в стаята цари безпорядък – чекмеджетата на секцията били извадени и
вещите били разхвърляни. Той веднага отишъл при майка си – св. П., на
сметището, за да й каже за видяното. Малко след това св. Д.П. се прибрал от
училище. Виждайки разхвърляната стая, той установил, че липсва музикалната уредба
от домът им. Св. Д.П. веднага отишъл при майка си на сметището, за да й съобщи.
Там заварил брат си. Тримата се прибрали в дома си. Св. П. установила
липсващите вещи, като една от тях бил 1
бр.мобилен апарат марка „Н.”, модел „., на който отзад св. П., с карфица
била надраскала инициалите си „ВТП”. Под леглото в стаята си намерила дрехи – 1
бр. плетена фланела и 1 бр. долнище анцунг. Тя
веднага ги познала, тъй като предишният ден видяла подс.
И.А. облечен с тях. Свидетелката познава подс.А. от
дете, покрай отношенията си с леля му, с която била в приятелски отношения.
Същият ден подс. А. продал
мобилния телефон марка „Н.”, модел „. на
св. И.В. за сумата от 4,00лв., а той от своя страна го продал на св. К.Я. за
сумата от 10,00лв. Свидетеля Я. предал доброволно мобилния телефон на
полицейските органи.
Музикалната уредба подс. А.
също продал на непознато лице.
Видно от заключенията на изготвените по делото две
оценителни експертиза стойността на
предмета на престъплението – 2 бр.спортни
екипи тип анцунг; 1 чифт спортни обувки тип „бутонки”; 1 бр. музикална уредба марка „С.”, модел „М.”;, 1
бр.мобилен апарат марка „Н.”, модел „.”, възлиза общо на 140,00лв. към
момента на извършване на деянието.
Съгласно заключението на назначената съдебно психиатрична
експертиза: Осв. И.С.А., 15 годишен е НЕ СТРАДА ОТ
ПСИХИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ. Въпреки, че е бил непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си.Деянието не е извършено поради увлечение или лекомислие.Може да участва в
наказателното производство.
Горепосочената фактическа обстановка ,съдът приема за
доказана, въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства и доказателствени средства, както следва:
а/Гласни доказателства – съдържащи се в свидетелските
показания на В.Т.П.,
Д.И.П., Д.И.П., И.Р.В. и К.Ц.Я. .
б/Прочетени и приети като доказателства на основание 283
от НПК протоколи и други документи изготвени и приложени по бързо досъдебно
производство № 386/2013г. по описа на РУ-гр.С., а именно: Протокол за
доброволно предаване на мобилен телефон (л.22), протокол за оглед на веществено
доказателство и фотоалбум (л.28-33), оценителни експертизи (л.46-48 и л.
115-117), психолого-психиатрична експертиза
(л.л.50-55), докладна записка (л.119), Справка за съдимост (л.99 и л.127-129),
Характеристика (л.101), както и приетите в хода са съдебното следствие, а
именно – справка от ГДИН-Поправителен дом - Бойчиновци .
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на
свидетелите
В.Т.П., Д.И.П., Д.И.П., И.Р.В. и К.Ц.Я., защото са
непротиворечиви и свидетелите са последователни при отразяване на фактите и
обстоятелствата, свързани с извършеното престъпление. Съпоставени с останалите
доказателства по делото , е видно, че те кореспондират с тях. Не се откриват
противоречия между фактите ,установени със свидетелските показания и фактите,
които се установяват с другите събрани доказателства. Писмените доказателства
не противоречат на останалите доказателства и установяват идентични факти и
обстоятелства с тези установени чрез свидетелските показания.
Въз основа на анализа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и във взаимна връзка, се установи по
несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия А. на 31.10.2013год.
за времето от 06:50 часа до около 13:30часа, в гр. С., обл.
С., като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието
си и да ръководи постъпките си, от дървена постройка, находящя
с в „Общежития на ДЗ (Б.)” №1, чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот (взломяване на врата) е отнел чужди движими вещи – 1 бр. музикална уредба марка „С.”, модел „М.”
на стойност 102,00лв;, 1 бр.мобилен апарат марка „Н.”, модел „.” на стойност
18,00лв.; 2 бр.спортни екипи тип анцунг, на единична
стойност 4,00лв. и на обща стойност 8,00лв.; 1 чифт спортни обувки тип „бутонки” на стойност 12,00лв.; парична сума в размер на
100,00лв. или всичко на обща стойност 240,00лв. от владението на В.Т.П., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои. Предвид изложеното от обективна и субективна
страна, подсъдимия е осъществил състава на престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 63,
ал.1, т.3 от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА
СТРАНА – подсъдимия А. е отнел изброените по- горе вещи от владението на В.Т.П.,
без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.
По отношение на квалифициращите деянието признаци –
подсъдимия е осъществил квалифициращите елементи на деянието, визирани
чл.195,ал.1,т.3, пр.1 , вр. чл.194, ал.1, от НК.1.
Повредил е преграда здраво направен за защита на имот – счупен катинар, с който
е била заключена вратата. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл.195, ал.1,т.3, пр.2, вр. чл.194,
ал.1 от НК. От събраните по делото доказателства е видно, че подсъдимият е
предприел действия, насочени към отнемане на чужди движими вещи. В конкретния
случай изпълнителното деяние е довършено и са настъпили предвидените общественоопасни последици- подс.А.
предприемайки действия по отчуждаване на отнетите вещи демонстрира отношение си
към тях – счита ги за свои и че има право да се разпорежда с тях.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимия А. е
извършил деянието като непълнолетен, тъй като е имал навършени 15 години, но
след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
От субективна страна при осъществяването на деянието подс.А. е действал при пряк
умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Подс.А. е съзнавал, че
прекъсва досегашната и установяват своя
фактическа власт върху вещите -предмет на престъплението, че последните са
чужди и липсва съгласие за отнемането им, а противозаконното им присвоително
намерение се доказва от последващите действия –
разпореждането с тях, като част от вещите е продал, а останалата част е
запазил за себе си. Подсъдимият е имал представа в съзнанието си за
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им – т.е. действувал е виновно, с пряк умисъл
– чл.11 ал.2 предл.1-во от НК.
Видно от
приложените по делото свидетелства за съдимост, подсъдимият А. не е бил осъждан
към датата на извършване на деянието.
ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Несъмнено
е , че с оглед на извършеното престъпление, подсъдимият следва да понесе
съответната наказателна отговорност и извършеното от него деяние подлежи на
наказание.
По
чл.54, ал.1 и ал.2 от НК - на първо място следва да се съобрази степента на
обществена опасност на деянието. Съдът намира, че то е с висока степен на
обществена опасност, защото с него се накърняват сериозно обществените
отношения, свързани със защита на собствеността на гражданите.
Смекчаващи
вината обстоятелства- съдът приема като такива тежкото финансово състояние на
подсъдимия, тежкото му семейно положение , останал е сирак в детска възраст.
Следва да се отчете като смекчаващо вината му обстоятелство и факта, че деянието
е извършено от него като непълнолетен , навършил 15г. и прави впечатление, че
деянието е извършен ден след рождения му ден.
Отегчаващо
вината обстоятелство- съдът приема като такова незачитането на правовия ред и липсата
на критично отношение към извършеното. Фактът, че подс.
А. се е изходил и демонстративно е оставил фекалиите си на видно място в дома
на пострадалата, демонстрира желанието му да се подиграе с тях и цели да ги
унижи.
Причини,
мотиви и условия – причина за извършване на престъплението е ниската правна
култура, несъобразяване със
законодателството на РБългария, липсата на семейна и
подкрепяща среда.
С оглед
на изложеното съдът приема, че наказанието за престъплението по чл.195,
ал.1,т.3,пр.2, и т. 4, вр. чл.194, ал.1 от НК, следва
да бъде определено при условията на чл.54 от НК, за да се постигнат целите на
наложеното наказание, посочени в чл.36 от НК. Наказанието , предвидено за
престъпление по чл.195 от НК е “лишаване от свобода” от една до десет години,
редуцирана на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК в „лишаване от свобода „ до три
години. Съдът счита , че в конкретният случай, на подсъдимия следва да бъде
определено наказание към предвидения минимум в горепосочената особена
наказателноправна норма и то следва да бъде една година ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът счита, че са налице предпоставките по чл.66 от НК, а именно- подсъдимият
не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и намира,
че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на
подсъдимия не е наложително да изтърпи определеното наказание. Предвид горното
, съдът счита, че изтърпяването на наложеното наказание на подсъдимия А. следва
да бъде ОТЛОЖЕНО ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.
Предвид
изхода на делото, подсъдимия А. бе осъден да заплати по сметка на РС-С., сумата от 20,00 / двадесет лева / и сумата от 180,00 /сто и осемдесет лева/
лева по сметка на РУП-С.,
Воден от горното съдът постанови
присъдата си.
Председател: