Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
05.07.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №5732/2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Й.Х.С., с която са предявени срещу С.Х.Д. искове
както следва:
с правно
основание чл.26, ал.2 ЗЗД за обявяване на нищожност на Договор за дарение на
недвижим имот от 07.11.2017 г., сключен с нотариален акт №129, том I,
рег. №14389, дело №118 от 2017 г. на нотариус №140 при НК с район на действие
СРС, поради липса на основание;
евентуален
иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване на нищожност на Договор за
дарение на недвижим имот от 07.11.2017 г., сключен с нотариален акт №129, том I,
рег. №14389, дело №118 от 2017 г. на нотариус №140 при НК с район на действие
СРС, поради нарушение на добрите нрави;
евентуален
иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗЗД за унищожаване поради измама на Договор
за дарение на недвижим имот от 07.11.2017 г., сключен с нотариален акт №129,
том I, рег. №14389, дело №118 от 2017 г. на нотариус №140 при НК с
район на действие СРС;
евентуален
иск с правно основание чл.227, ал.1, б.„в“ ЗЗД
за отмяна поради непризнателност на Договор за дарение на недвижим имот от
07.11.2017 г., сключен с нотариален акт №129, том I, рег.
№14389, дело №118 от 2017 г. на нотариус №140 при НК с район на действие СРС.
Ищцата твърди,
че с нотариален акт №129, том I, рег. №14389, дело №118 от 2017 г. на нотариус
№140 при НК е дарила на
ответницата – нейна сестра, недвижими имоти, както следва: сграда с
идентификатор 68134.4140.33.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-19-18 от 29.03.2010 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находяща се в гр. София, кв. Суходол, ул. „*********, с площ от 95 кв.м.,
с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, заедно с мястото, в което е
построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор 68134.4140.33 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-19-18 от
29.03.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящо се в гр. София, кв.
Суходол, ул. „*********, с площ от 697 кв.м. (по скица) и 715 кв.м. (по
нотариален акт). Твърди, че при сключване на сделката не е имала намерение да
прояви щедрост или да изпълни свой нравствен дълг и с дарствено намерение да
прехвърли имотите на ответницата, поради което сделката е нищожна поради липса
на основание. Твърди, че към момента на сключване на сделката е била в тежко
психическо състояние – непосредствено след загубата на сина си и проявилите се
след това проблеми с вестибуларния апарат, не е осъзнавала, че се намира в
нотариална кантора, за да прехвърли безвъзмездно собствеността върху
единствения си имот, била емоционално неустойчива и особено уязвима, в тежко
физическо и финансово състояние. С оглед на това е била психически нестабилна и
икономически слаба като участник в гражданския оборот и е извършена злоупотреба
с това й състояние чрез извършване на разпореждане, от което търпи значителна
загуба и разместване на имуществени права, което не е желано и очаквано. В
следствие на изложеното процесната сделка е проява на недобросъвестност и
накърнява добрите нрави. При условията на евентуалност поддържа, че от
ответницата й е създадена невярна представа относно сделката, като ищцата е действала
с убеждението, поддържано от ответницата, че ще „оправи“ документите си за
собственост след смъртта на сина си, за да фигурира само нейното име в
нотариалния акт и това ще се отрази благоприятно по отношение на дължимия данък
за имота. При условията на евентуалност – ако сделката не бъде обявена за
нищожна или унищожена, иска извършеното дарение да бъде отменено поради
непризнателност. Твърди, че има трайна нужда от издръжка, изпитва невъзможност
с получаваните от нея доходи да задоволява основните си жизнени потребности,
изпратила е на ответницата на 09.05.2020 г. писмено искане за издръжка, но
ответницата отказва да й я предоставя.
Ответницата
оспорва исковете, оспорва изложените от ищцата фактически твърдения. Сочи, че
по време на боледуването на сина на ищцата е оказвала морална и финансова
подкрепа, закупувала е медицински консумативи по време на болничния му престой,
а след смъртта му, заедно с брат им е организирала и заплатила погребението му.
Твърди, че след смъртта на племенника си в продължение на 40 дни е придружавала
ищцата всеки ден до гроба на сина й, поела е чистенето и готвенето в дома й.
Това е мотивирало ищцата да вземе решение за сключване на процесната сделка,
като ищцата лично е подала необходимите заявления за снабдяване с документите
за изповядване на сделката, а по време на сключването й нотариусът е прочел от
началото до край съдържанието на нотариалния акт и то е било изрично одобрено
от ищцата. Оспорва в някакъв момент преди, по време на и след сключване на
сделката състоянието на ищцата да е било такова, че да не може да ръководи
действията си, а прехвърлянето на имота е било продиктувано от намерението да
надари сестра си, която в тежък момент се е погрижила за нея, без да търси
насрещно действие. Счита, че това се потвърждава и от обстоятелството, че
ищцата е запазила за себе си вещното право на ползване на имота докато е жива. Поддържа,
че дарението не противоречи на добрите нрави, а е в съответствие с житейските
норми на справедливост и добросъвестност. Оспорва да е въвеждала сестра си в
заблуждение относно документите, които подписва, като поддържа, че сделката е
станала изцяло по инициатива на ищцата. Твърди, че преди и след сделката е
подпомагала сестра си в грижите за градината и е поемала разходи за поддръжка и
ремонт на имота. Твърди, че неочаквано през 2019 г. й е отказан достъп до
имота, а ищцата не отговаря на телефонните й позвънявания. Оспорва да е във
възможност да плаща издръжка на ищцата, като посочва, че доходите й не са
достатъчно, за да задоволява собствените си жизнени потребности, а с даването
на издръжка би поставила себе си в по-лошо положение от това на ищцата.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по чл.26, ал.2 ЗЗД за обявяване на нищожност на Договор за
дарение на недвижим имот от 07.11.2017 г. поради липса на основание:
Установява
се от нотариален акт за дарение на недвижими имоти №129, том I, рег. №14389,
дело №118 от 2017 г. на нотариус №140 при НК с район на действие СРС, че на
07.11.2017 г. е сключен договор между страните, по силата на който ищцата Й.Х.С.
е дарила на сестра си – ответницата С.Х.Д. следните свои собствени недвижими
имоти: сграда с идентификатор 68134.4140.33.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-19-18 от 29.03.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр. София, кв. Суходол, ул. „*********,
с площ от 95 кв.м., с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, заедно с
мястото, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с
идентификатор 68134.4140.33 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-19-18 от 29.03.2010 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящо се в гр. София, кв. Суходол, ул. „*********, с площ от 697 кв.м.
(по скица) и 715 кв.м. (по нотариален акт). Дарителката си е запазила правото
на ползване върху дарените недвижими имоти до края на живота си. Дарената е
приема дарението. В нотариалния акт е удостоверено, че същият е прочетен на
страните, одобрен от тях и подписан от същите, като ищцата се е подписала като
„дарител“.
Ищцата се
позовава на порок на волята при сключване на договора – липса на основание на
същия. Основава иска си на твърдението, че при сделката отсъства дарствено
намерение на прехвърлителя – да прояви щедрост или да изпълни свой нравствен
дълг, както и че при извършване на волеизявлението си не е имала воля да
прехвърли безвъзмездно имотите си на ответницата.
Липсата на
основание като порок на една сделка е налице когато обичайната и традиционно
целена с даден каузален договор правна последица отсъства. Основание на
договора е причината страните да се задължат. Причината не е необходимо да е
посочена в договора, тъй като се предполага. Настоящият съдебен състав изцяло
споделя съображенията, изложени от САС в Определение №1325/18.05.2021 г. по
ч.гр.д. №1006/2022 г. относно липсата на основание като порок, водещ до
нищожност на договора, а именно: „преценката
за наличието или липсата на основание се извършва с оглед външно обективираната
в договора воля на страните или характера на съдържащите се в него уговорки,
ако от тях може да се направи извод за причината на уговореното с него
имуществено разместване. Несъответствието между изразената при сключването на
договора воляна странитеили на някоя от тях и тяхната действителна такавае
основание за нищожност на договора поради липсата на други елементи от
фактическия състав на валидното му сключване … с оглед специфичното основание
на договора за дарение – donandi causa, нищожност
поради липса на основание по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД при него е налице
когато липсва инкорпорирано в него волеизявление на дарителя за базвъзмездно
облагодетелстване на надарения и насрещно изявление на последния за приемане на
дарението, извършено в негова полза.“.
В настоящия
случай в процесния договор, сключен във формата на нотариален акт, е
обективирано изрично изявление на ищцата да надари ответницата с процесните
имоти. От договора се установява основанието на същия – намерение у дарителя да
достави имуществена полза на надарения, без да търси насрещно действие
(еквивалент) за себе си, т.е. безвъзмездно. Ето защо наличието на основание на
процесния договор е категорично и безусловно установено от съдържанието на
изявлението, направено от ищцата при сключването му.
Пороци при
формиране на волята за сключване на договора, например невъзможност да се разсъждава
разумно, неправилна представа за характера и последиците от договора, погрешни
мотиви за сключването му, неправилно външно обективиране на действителното
желание на прехвърлителя и т.н., ако са налични, или водят до други основания
за недействителност (напр. чл.31 ЗЗД, чл.28 ЗЗД) или не представляват порок на
волята, влияещ на действителността на договора (напр. извършването на дарение,
без дарителят да счита, че има нравствен дълг към надарения, не прави сделката
недействителна). С ТР №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС са дадени изрични указания, че
при предявен иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна
сделка, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба
порок на сделката, в противен случай е налице нарушение на диспозитивното
начало. Ето защо и съгласно указанията на ВКС по редовността на този иск,
дадени с определение №50379 от 30.09.2022 г. по ч.гр.д. №2921/2022 г., при
изложените фактически твърдения съдът е длъжен да разгледа по същество иска за
обявяване на нищожност поради липса на основание. Изложените от ищцата
фактически твърдения (че дарителката не е имала дарствено намерение, че не е
имала желание да прояви щедрост или да изпълни свой нравствен дълг, че е целяла
друг резултат от сделката - да „оправи“ документите си за собственост след
смъртта на сина си), дори и да са се осъществили, не водят до нищожност поради
липса на основание по изложените по-горе съображения. Ето защо предявеният иск
е неоснователен и следва да се отхвърли.
По
иска по чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване на нищожност на Договор за дарение на
недвижим имот от 07.11.2017 г. поради нарушение на добрите нрави:
Ищцата се
позовава на порок на волята при сключване на процесния договора за дарение –
накърняване на добрите нрави.
С термина „добри
нрави“ се означават неписаните правила за поведение, установени от обществото,
кореспондиращи с минималния необходим морал в конкретния етап от развитие на
обществените отношения. Нищожна е онази сделка, която със съдържанието си или
начина на сключването си накърнява добрите нрави. Съгласно константната съдебна
практика на ВКС основание за нищожност на договора поради противоречието му с
добрите нрави е налице при значителна нееквивалентност на престациите (нарушение
на принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските отношения). Безвъзмездността
обаче не води до накърняване на добрите нрави. Други примери за нарушение на
добрите нрави съобразно съдебната практика са сделките за извършване на акт в
явно нарушение на обществения ред и ценности или сделките, свързани със
сексуалната свобода или с други изключителни лични права.
В настоящия
случай с процесния договор за дарение ищцата прехвърля безвъзмездно и с
дарствено намерение собствените си недвижими имоти на сестра си – ответницата. Съдържанието
на сделката не противоречи на обществения морал, напротив – в съответствие с
него е, доколкото безвъзмездните сделки между роднини са обичайни според
българските традиции.
Не се
установява противоречие с моралните норми и в начина на сключване на сделката.
Между страните не се спори, а и се установява безпротиворечиво от разпитаните
свидетели, че единствени родственици на ищцата са нейните две сестри и брат,
ищцата е загубила съпруга и сина си и няма други наследници извън брата и
сестрите си, че сделката е сключена скоро след смъртта на единственото дете на
ищцата. Тези обстоятелства не сочат на нарушение на добрите нрави. Личните
отношения между дарителката и надарената не могат да имат отношение към
действителността на сделката – безвъзмездното разпореждане в полза на лице, с
което дарителят не е в добри отношения, не е изначално неморален акт. Неморално
въздействие върху волята на дарителя е друг порок, който ще бъде обсъден при
разглеждане на иска за унищожаемост поради измама. Невъзможността на
дарителката да разсъждава разумно поради скорошната загуба на детето си и влошеното
си здравословно състояние също представлява друг порок на волята, водещ до
недействителност по чл.31 ЗЗД, но такъв иск не е предявяван, а както бе
посочено по-горе, в съответствие с диспозитивното начало съдът е обвързан да се
произнесе само по посочения от ищеца порок на сделката. Накърняването на
добрите нрави като порок на волята намира приложение само там, където не е
налице друго основание за нищожност – представлява субсидиарно спрямо другите
основание за нищожност. В този ред на мисли, договарянето с лице в момент, в
който то не е в състояние да действа разумно, може житейски да се оцени като
неморален акт, но порокът на сделката би бил такъв по чл.31 ЗЗД – водещ до
унищожаемост, а не нищожност поради противоречие с добрите нрави.
По
изложените съображения съдът приема, че не се установява процесният договор да
е сключен в нарушение на добрите нрави и предявеният иск е неоснователен.
По иска
по чл.29, ал.1 ЗЗД за унищожаване поради измама на Договор за дарение на
недвижим имот от 07.11.2017 г.:
По силата
на чл.29, ал.1 ЗЗД, измамата е основание за унищожаване на договора, когато
едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане
в заблуждение. Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, ищцата
следва да докаже, че е била подведена от ответницата да сключи договора чрез
умишлено предизвикване, създаване и/или поддържане на невярна представа относно
определени обстоятелства от фактическия състав на сделката – относно нейното
съдържание, характер и последици.
Ищцата
твърди, че измамливите действия се изразяват във възползване от ответницата от
влошеното й психично и здравословно състояние, за да й внуши невярна представа,
че ще „оправи“ документите си за собственост върху процесния имот след смъртта
на сина си, заличавайки го от нотариалния акт за собственост, което ще се
отрази благоприятно върху размера на данъците върху имота. За установяване на
тези твърдения ищцата е ангажирала гласни доказателства – разпит на свидетелите
А.Т.И.и В.Б.Я.. По почин на ответницата са разпитани свидетелите В.М.и М.Е..
Свидетелят
А.И., във фактическо съпружеско съжителство с ищцата, посочва в показанията си,
че е придружавал през 2017 г. ищцата и ответницата при нотариуса, но не са го
допуснали вътре в кантората на нотариуса при извършване на дарението.
Свидетелят посочва още, че ищцата си е мислела, че нотариусът ще й прехвърли
къщата да бъде само нейна, тъй като е единствен наследник на покойния си
съпруг, като изрично сочи, че преди да отидат при нотариуса, С. е казала на Й.,
че ще ходят „да й прехвърли къщата да е
само на нея, да няма други наследници“. След излизането от нотариуса свидетелят
и ищцата разбрали, че ответницата ще получи собствеността на къщата. След този
случай са се влошили отношенията между С. и Й..
В.Я.,
съпруга на брата на ищцата и ответницата, сочи в показанията си, че в деня на
сделката ищцата е била придружавана от С. и А., но С. е забранила на последния
да присъства на сделката – казали са му да чака отпред, не са го допуснали
вътре. Посочва, че ищцата не е знаела за какво става въпрос когато нотариусът е
чел нотариалния акт, а само е чула: „подписвай
бързо тук“ и подписала. Дали са й документите, прибрала се е вкъщи и там е
прочела и разбрала какво е станало. Сочи още, че отношенията между двете сестри
след сделката рязко са се влошили след като ищцата е прочела, че е дарила
къщата.
Ангажираната
от ответницата свидетелка В.М.– леля на страните, сочи в показанията си, че
ищцата лично й е казвала, че иска да прехвърли имота си на С., защото много й
помага и е много благодарна. Свидетелката посочва, че откакто се е разболял синът
на ищцата, ответницата е помагала на ищцата, двете са били близки, а самата
свидетелка, която също като ищцата живее в кв. Суходол, често е посещавала
къщата й и е виждала там ответницата. След като синът й е починал, Й. е казала на
свидетелката, че С. ще я гледа и иска да й прехвърли имота си. Свидетелката
разказва още, че след сделката Й. ги поканила да се
почерпят в тях, като поводът е бил, че е прехвърлила къщата на сестра си. Според
свидетелката двете сестри са били в добри отношения докато ищцата не е отишла
на село при брат си, като брат им е провокирал споровете между тях.
Свидетелката
М.Е. – нотариус, изповядала процесната сделка, сочи в показанията си, че макар
да не си спомня процесният договор, по всички сделки процедира идентично, а
именно: страните се качват кабинета й, снема им се самоличността, чете се акта
от начало до край и се подписва. Според свидетелката страната осъзнава какво
действие извършва и няма риск Й.С. да е останала с впечатление, че си запазва
собствеността, въпреки че дарява, тъй като ако има и най-малкото съмнение, че
лицата не съзнават действията си, няма да извърши сделката.
От
изложеното е видно, че само двама от свидетелите дават показания за
обстоятелства, свързани с представите на ищцата относно процесната сделка,
предшестващи сключването й и това са А.И. и В.М.. Останалите две свидетелки не разкриват
обстоятелства от значение за предявения иск, а именно – мотивацията за ищцата
да сключи сделката и очакванията й за характера и последиците от същата.
Свидетелката В.Я. не дава сведения относно представите на ищцата преди
да пристъпи към сключване на сделката, съответно – дали някой е предизвикал у
нея неверни такива, а само разказва за събитията след сделката – че след като
се прибрала и прочела нотариалния акт, е разбрала какво е подписала, което не
сочи на наличие на измамливи действия, мотивирали ищцата към сключване на
сделката. Свидетелката Е. също не дава сведения за действия, предшестващи
сключване на договора, които да са предизвикали неверни представи у ищцата.
Свидетелите А.И. и В.М.от своя страна като очевидци сочат думи и действия,
предшествали дарението, мотивирали ищцата да го сключи. Свидетелят А.И. сочи,
че преди да отидат при нотариуса, ответницата е казала на Й., че ще ходят „да й прехвърли къщата да е само на нея, да
няма други наследници“. Свидетелката В.М.от друга страна посочва в
показанията си, че ищцата лично й е казала, че иска да прехвърли имота си на С.,
защото много й помага и й е много благодарна, както и че след сделката ищцата
ги поканила, за да се почерпят по повод прехвърляне на къщата на сестра си. При
анализ на противоречивите гласни доказателства съдът съобрази следните
обстоятелства: свидетелят А.И. е в съпружеско съжителство с ищцата и има
интерес от изхода на процеса, докато В.М.е нейна леля и няма данни да е
заинтересована от делото. Показанията на А.И. са житейски нелогични – при
условие, че ищцата е съзнавала, че след смъртта на сина си, като единствен
наследник на съпруга си е едноличен собственик на имота, е отишла със сестра си
при нотариус, за да й прехвърли сестра й същия този имот. Нелогично е и твърдението,
че чак след като се прибрала и прочела нотариалния акт, разбрала каква сделка е
сключила. Наименованието на договора – „дарение“ не е строго юридически термин,
непознат за широката публика, а напротив – използва се широко в разговорната
реч и сред неюристи със същото значение, което влага в него и правото, а именно
– безвъзмездно прехвърляне на собственост, даване на дар, надаряване. Заглавието
на договора – „Нотариален акт за дарение на недвижими имоти“ е изписано с
увеличен шрифт и с черно удебеляване на текста, напълно видимо и при бегъл
поглед. В нотариалния акт е удостоверено, че същият е прочетен на страните,
одобрен от тях и подписан от същите, като ищцата се е подписала като „дарител“.
Не може да се приеме за възможно, че ищцата е потвърдила пред нотариуса
желанието си да дари имотите на ответницата, а в действителност е действала с
убеждението, че по този начин тя получава собствеността върху тях. Всички тези
житейски неправдоподобни и логически несъвместими твърдения на свидетеля внасят
съмнение в достоверността на показанията му. От друга страна показанията на
свидетелката В.М.са логични и последователни, житейски правдоподобни и смислени
и нито едно от останалите събрани доказателства не ги опровергава в тяхната
цялост. Ето защо съдът приема, че следва да даде вяра на показанията на М. и да
не кредитира показанията на И..
При така
установените факти и с оглед извършения анализ на доказателствата, съдът
приема, че при сключване на процесната сделка ищцата е била мотивирана от
желанието си да се отблагодари на ответницата за полаганите грижи при
боледуване на сина на ищцата и след смъртта му, а след изповядване на сделката
е събрала близки, за да почерпи по повод прехвърляне на имота на сестра си.
Ищцата не е действала с неверни представи относно характера и последиците на
сделката, а е целяла ефекта на договора за дарение. Поради това предявеният иск
за унищожаване на договора като сключен при измама е неоснователен и следва да
се отхвърли.
По иска
по чл.227, ал.1, б.„в“ ЗЗД за отмяна
поради непризнателност на Договор за дарение на недвижим имот от 07.11.2017 г.:
Установи се
по делото, че ищцата и е прехвърлила на ответницата процесните недвижими имоти,
представляващи сграда с идентификатор 68134.4140.33.1, находяща се в гр. София,
кв. Суходол, ул. „*********, с площ от 95 кв.м. и мястото, в което е построена
сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор 68134.4140.33, находящо се
в гр. София, кв. Суходол, ул. „*********, с площ от 697 кв.м. (по скица) и 715
кв.м. (по нотариален акт) с договор за дарение, сключен с нотариален акт нотариален
акт за дарение на недвижими имоти №129, том I, рег. №14389, дело №118 от 2017
г. на нотариус №140 при НК с район на действие СРС.
За
основателността на предявения иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: дарителят да има трайна нужда от издръжка, да
е поискал такава от дарения, който да е отказал престирането й, макар да е имал
достатъчно средства да предостави издръжката, без да постави себе си в по-лошо
положение от това на дарителя.
Установява
се от писмено изявление на ищцата, озаглавено Становище, връчено на ответницата
на 09.05.2020 г., че ищцата е отправила до ответницата искане за предоставяне
на издръжка в размер на 170 лв. месечно.
Установява
се от представените писмени доказателства и счетоводната експертиза, че ищцата
е пенсионер и към м. май 2020 г., когато е отправила поканата за издръжка, е получавала
пенсия в размер на 298,94 лв. От писмените доказателства и заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установява, че ищцата страда от следните
заболявания: хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, стенокардия, последици
от други неуточнени мозъчно-съдови болести, хиперхолестеролемия. В процесния
период заболяванията са лекувани медикаментозно, като лечението им продължава и
към настоящия момент. Средната месечна стойност на всички ползвани медикаменти
е в размер на 23,71 лв. до м. юни 2020 г., а след това – 33,70 лв.
От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че разходите за издръжка за
едно лице при домакинство от един човек за м. май 2020 г. е в размер на 651,68
лв., а за едно лице при домакинство от две лица – 616,86 лв. Съобразно
разходите за лекарства и общия разход за издръжката на едно лице, доходите на
ищцата към м. май 2020 г. не са били достатъчни за покриване на разходите, като
недостигът е 376,45 лв. или 341,63 лв., в зависимост от това дали става въпрос
за домакинство от едно или от две лица.
От
изложеното съдът приема, че считано от м. май 2020 г. за ищцата е възникнала
трайна невъзможност сама със собствените си доходи да посреща ежедневните си
нужди. Поради това съдът приема, че доходът на ищцата към момента на изпращане
на покана до ответницата за плащане на издръжка не е достатъчен за задоволяване
на ежедневните й нужди и същата трайно се нуждае от издръжка.
Установява
се от представените писмени доказателства и от приетата счетоводна експертиза,
че към м. май 2020 г. ответницата е получавала пенсия в общ размер от 397,62 лв.,
а за периода до предявяване на исковата молба – м. април 2021 г. пенсията й е
увеличена до 477,86 лв. или средмонесечен размер на доходите – 459,87 лв. По
делото не се твърди, а и не се установява ответницата да е имала друг източник
на доход, извън пенсията си. Съгласно данните по делото ответницата е живеела
сама в домакинство и разходът за едно лице при домакинство от едно лице към м.
май 2020 г. е 651,68 лв., а средномесечно за периода до подаване на исковата
молба – м. април 2021 г. – 667,25 лв. По делото не са представени доказателства
за разходите за медикаменти на ответницата за периода от м. май 2020 г. до
подаване на исковата молба. От изложеното следва, че към м. май 2020 г. и в
периода до подаване на исковата молба – м. април 2021 г. доходите на
ответницата. не са били достатъчни за покриване на разходите й, като недостигът
е 254,06 лв. за м. май 2020 г, а средномесечно за целия период недостигът е в
размер на 207,38 лв. на месец.
От така
установеното съдът приема, че считано от м. май 2020 г. и за целия период до
подаване на исковата молба – м. април 2021 г. ответницата е била в невъзможност
сама със собствените си доходи да посреща собствените си ежедневни нужди.
Поради това съдът приема, че ответницата е нямала материална възможност да предоставя
на дарителката си издръжката, от която последната се нуждае.
Дарението е
едностранен безвъзмезден договор, по силата на който дарителят отстъпва веднага
и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. За дарения не възникват правни
задължения със сключването на договора, той има само морално задължение за
признателност, тъй като целта на договора е той да бъде облагодетелстван. С
разпоредбата на чл.227, ал.1, б.„в“ ЗЗД е предвидена възможност за отмяна на
дарението - когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той
се нуждае. Това са и обстоятелствата, при които моралното задължение на дарения
се трансформира в правно такова. До отмяна на дарението обаче се достига само
при драстични форми на непризнателност – тези, които са силно обществено
укорими (наред с убийство, опит за убийство, набедяване в тежко престъпление) –
това са случаите, при които дареният отказва да даде поисканата от него
издръжка, за която има материална възможност да предоставя (в т.см. ТР №1/2013
на ОСГК на ВКС). „Такава високо укорима
непризнателност ще има, когато дареният има възможност да даде и осигури
издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди и обичайната
издръжка на лицата, на които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я
даде. … Признателността изисква дареният да намали собствения си стандарт на
живот в случаите, при които дарителят му трайно се нуждае от издръжка, но до
нивото на минималните лични и обичайни нужди на дарения и лицата, на които той
дължи издръжка по закон. … С оглед на изложеното, право на отмяна на дарението
следва да се признае на дарителя само тогава, когато дареният отказва да даде
поисканата от него издръжка, от която той трайно се нуждае и за което дареният
има материална възможност, освен в случаите, при които поради липса на
достатъчно средства при даването на издръжка на дарителя, той би поставил себе
си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на
дарителя.“ - ТР №1/2013 на ОСГК на ВКС. В настоящия случай ответницата не е
във възможност да покрие собствените си разходи за издръжка, а предоставянето
на издръжка на ищцата в размер на нужната (независимо дали се вземе предвид
поисканата – от 170 лв. на месец или необходимата съгласно експертизата да
покрие недостига в размер на 376,45 лв. за м. май), би поставило ответницата в
по-лошо положение от това на дарителя (с недостиг за месец май в размер на 427,06
лв. при издръжка от 170 лв. или недостиг от 630,51 лв. при издръжка от 376,45
лв.).
По
изложените съображения съдът приема, че не е налице проява на непризнателност,
доколкото отказът на ответницата да даде издръжка на ищцата е обоснован с
липсата на достатъчно средства за това, като в конкретния случай с даването на издръжка
на дарителя, дареният би поставил себе си в по-лошо положение от това на дарителя.
Ето защо предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ищцата няма право на разноски.
На ответникът следва да се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв.
Поради което Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.Х.С., ЕГН **********, срещу С.Х.Д., ЕГН **********,
искове както следва:
с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за обявяване на нищожност на Договор
за дарение на недвижим имот от 07.11.2017 г., сключен с нотариален акт №129,
том I, рег. №14389, дело №118 от 2017 г. на нотариус №140 при НК с район на
действие СРС, поради липса на основание;
евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване на
нищожност на Договор за дарение на недвижим имот от 07.11.2017 г., сключен с
нотариален акт №129, том I, рег. №14389, дело №118 от 2017 г. на нотариус №140
при НК с район на действие СРС, поради нарушение на добрите нрави;
евентуален иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗЗД за унищожаване поради
измама на Договор за дарение на недвижим имот от 07.11.2017 г., сключен с
нотариален акт №129, том I, рег. №14389, дело №118 от 2017 г. на нотариус №140
при НК с район на действие СРС;
евентуален иск с правно основание чл.227, ал.1, б.„в“ ЗЗД за отмяна
поради непризнателност на Договор за дарение на недвижим имот от 07.11.2017 г.,
сключен с нотариален акт №129, том I, рег. №14389, дело №118 от 2017 г. на
нотариус №140 при НК с район на действие СРС.
ОСЪЖДА Й.Х.С., ЕГН **********, да заплати на С.Х.Д., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1500 лв., представляващи съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: