№ 2368
гр. Варна , 06.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100501559 по описа за 2021 година
и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на .................., със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. Владислв Варненчик № 258, Варна тауърс – Г, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 261460/26.04.2021 год., постановено по гр. дело №
12611/2020 год. по описа на РС-Варна, в частите, с които дружеството-въззивник „Енерго-
Про Продажби“ АД-Варна е осъден да заплати на .................. със седалище гр. Търговище,
на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, следните суми: сумата от 54, 61 лева без ДДС,
представляваща платена при начална липса на основание такса пренос „ниско напрежение”
за периода от 01.09.2015г. до 30.11.2015г., начислена за обект, представляващ битов
комбинат, намиращ се в гр. Търговище, ул. ”Славянска”, разположен в парцел IV – 4613, кв.
190 с площ от 1 700 кв. м., както и сумата от 14, 85 лева без ДДС, представляваща платена
при начална липса на основание такса достъп (средно/ниско напрежение) за периода от
01.09.2015г. до 30.11.2015г., начислени в същия обект, които суми са обективирани в
следните фактури: 1) № **********/05.10.2015г., издадена за периода от 01.09.2015г. до
30.09.2015г. на стойност 18, 40 лева без ДДС, от която 14, 47 лв. такса пренос „ниско
напрежение” и 3, 93 лева такса достъп (средно/ниско напрежение); 2) №
**********/05.11.2015г., издадена за периода от 01.10.2015г. до 14.10.2015г. на стойност 9,
20 лева без ДДС, от която 7, 23 лева такса пренос „ниско напрежение” и 1, 96 лева такса
достъп (средно/ниско напрежение) и за периода от 15.10.2015г. до 31.10.2015г. сумата от 12,
65 лева такса пренос „ниско напрежение” и 3, 44 лева такса достъп (средно/ниско
напрежение); 3) № **********/03.12.2015г., издадена за периода от 01.11.2015г. до
30.11.2015г. на стойност 25, 78 лева без ДДС, от която 20, 26 лева такса пренос „ниско
напрежение” и 5, 52 лева такса достъп (средно/ниско напрежение), ведно със законната
лихва върху всяка главница, считано от датата на депозиране на исковата молба –
07.10.2020г. до окончателното им изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, в евентуалност –
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че исковете са недопустими, съответно и
решението е процесуално недопустимо, тъй като дружеството-въззивник и ответник по
исковете няма пасивна процесуална легитимация да отговоря по предявените искове, тъй
1
като не е разпределително предприятие и не извършва, респ. не предоставя мрежови услуги.
В случая въззивникът по силата на закона е „събрал“ от ищцовото дружество процесната
сума, съставляваща цена на предоставени мрежови услуги за достъп и пренос до и през
електроразпределителната мрежа, собственост на електропреносното дружество и в
изпълнение на вмененото му по закон задължение е предал сумата на последното. Навежда,
че съставите на чл. 55 ЗЗД уреждат хипотези на неоснователно обогатяване, каквото в
случая по отношение на него не е налице. Поради това счита, че не е легитимиран да
отговаря по предявените против него от ищеца искове.
Неправилно и в разрез със събраните доказателства е прието, че трафопост (ТП)
„Битов комбинат“ е собственост на ищцовото дружество, тъй като в договора, въз основа на
който ищецът се легитимира като собственик на трафопоста, не е упоменато, че фигурира
трафопост или трафомашита като съоръжение, което ишщецът да е придобил. Не е
съобразено също, че процесният трафопост е въвевен в експлоатация през 1986 год. и
съгласно действащия към този момент Закон за електростопанството от 1975 година
трафопостът, като енергиен обект е бил държавна собственост и е бил вещ, изключена от
гражданския оборот. Твърди се още, че в случая не е налице предвиденото в чл. 2, ал. 2 от
Закона за електростопанството изключение, тъй като процесния трафопост обслужва повече
от един потребител, поради което за ищеца изначално не е съществувала правна възможност
да придобие и да бъде носител на право на собственост върху него. В евентуалност твърди,
че въпросът относно собствеността на трафопоста и съответните съоръжения е ирелевантен
за настоящото производство. Правото на собственост върху трафопоста има значение само и
единствено за уреждане на вещно-правните отношения между страните, но не и относно
облигационната връзка, уреждаща насрещни престации по ползване на мрежови услуги и
съответното им заплащане. Съобразно нормативните актове регулиращи отношенията в
енергетиката, понятието електроразпределителна мрежа като съвкупност от електропроводи,
ел. уредби и присъединителни съоръжения не прави разделение на описаните компоненти
по признак на кого принадлежи правото на собственост. Ето защо върпосът за
собствеността на трафопоста е ирелевантен за спора.
Неправилен е и изводът на на първоинстанционния съд, че извършеното от
разпределителното дружество измерване е неправомерно, поради монтиране на СТИ в
несъответствие с правилата на чл. 14 от ПИКЕЕ (2013 год.). Счита, че присъединяването на
обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа е направено при действието на друга
нормативна уредба, много преди приемането на ПИКЕЕ (2013 год.). Поради това и към
момента на присъединяване на обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа,
когато е било определено и мястото на мерене, не са съществували ПИКЕЕ (2013 год.),
поради което правните субекти нито са могли, нито са били длъжни да ги прилагат при
определяне на мястото на мерене. Предвид изложеното , изводът на районния съд, че е
налице несъответствие на мястото на измерване на ел. енергията през процесния период с
разпоредба от ПИКЕЕ (2013 год.) е неправилен.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване
на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените
разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуаален
представител, въззиваемата страна и ищец по предявените искове - .................. със седалище
гр. Търговище, оспорва жалбата, счита решението в обжалваните части за правилно и
настоява да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира разноски.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във
въззивната инстанция.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в
открито съдебно заседание.
2
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане подадената от .................., със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Владислв Варненчик № 258, Варна тауърс – Г, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 261460/26.04.2021 год., постановено по гр.
дело № 12611/2020 год. по описа на РС-Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 27.09.2021
год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3