Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 263
гр.Бургас, 26.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–и наказателен
състав, в публично заседание на седми февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 5261 по описа на БРС за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод жалба на И.П.Д., ЕГН:**********, адрес: ***4, чрез адв.
С.И. ***, срещу Наказателно постановление № *от 24.06.2019 г., издадено от
Началник група ПП към ОД на МВР Бургас, с което на жалбоподателя, на основание
чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП, за извършено нарушение
по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят, чрез процесуален
представител оспорва наказателното постановление, като излагат възражения за
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли НП да бъде
отменено. В съдебно заседание процесуалният представител отново моли за отмяна
на атакувания акт, както и за присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е
изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на НП. Прави се доказателствено искане за събиране на гласни доказателства
посредством разпит на актосъставителя. Други доказателствени искания не се правят.
Съдът приема, че жалбата е
подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 27.06.2019 г., а жалбата е депозирана на
02.07.2019 г.), от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 25.05.2019 г., около 22.45
часа, в гр.Бургас, по бул.“И. Вазов” до бл.71
жалбоподателят, като водач на лек автомобил „АудиА4” с рег.№*,
собственост на Соня Кирова Добрева, бил спрян за проверка от органите на
полицията. По време на проверката е бил изпробван за употреба на алкохол,
резултатът от която проверка бил отрицателен. След това бил поканен да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо
средство DREGER DRUG TEST 5000, с фабричен №ARAM0005, но отказал. Бил издаден
талон за изследване №0002836, в който Д. записал, че няма да даде кръв за
анализ. Талонът не бил връчен на жалбоподателя. Свидетелят Д.Г., в качеството
си на полицейски орган, издал АУАН №455019, в който като нарушена била посочена
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на
жалбоподателя, който го разписал без възражения. Жалбоподателят не депозирал и
в по-късен момент възражения.
Сезиран с преписката, АНО издал
атакуваното понастоящем наказателно постановление, с което на основание чл.
174, ал. 3, предл. второ ЗДвП, за извършено нарушение
по чл. 174, ал. 3 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева
и наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и
гласни доказателствени средства. Показанията на
свидетеля Г. са обективни, последователни, безпротиворечиви,
като те възпроизвеждат факти, които е възприел при осъществяване на неговата
служебна функция. Показанията на свидетеля и събраните писмени доказателства в
пълна степен разкриват всички относими факти и
обстоятелства. Съдът кредитира и показанията на св. Б., както и показанията на
св. Христо Добрев. Показанията на последния не се оборват от останалите
свидетели и се подкрепят от наличните писмени доказателства.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова
– Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към
материалите по делото копие на Заповед № 8121з-505/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в редакцията към
датата на извършване на нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2
000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което
управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което
води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни
или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат
наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му.
Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е било от
тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение.
Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ
от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за
медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от
2.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
973/2017 г. Основната цел да се запрети такова деяние
е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за
наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил,
че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много
по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай
от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че
въпреки че е бил поканен жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол, както и че е записал, че отказва да
даде кръв за анализ.
Полицейските
служители обаче частично са спазили законовата процедура уредена в Наредба № 1
от 19.07.2017г. за реда за установяване на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози /наричана по долу Наредбата/ поради
което обжалваното НП следва да бъде отменено. В съответствие с разписаните
правила полицейските служители са съставили АУАН след отказа на жалбоподателя
да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство,
издали са талон за медицинско изследване на водача, като както талонът за
медицинско изследване, така и съставения АУАН са били предявени на водача и
същият ги е подписал. В издадения талон за медицинско изследване жалбоподателят
отразил, че не приема показанията на техническото средство и че отказа да даде
кръвна проба. В съставения акт не е изразил
никакво възражение. Въпреки гореизложеното обаче в нарушение на чл. 6,
ал. 6 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, екземпляр от талона за
изследване не е бил връчен на
жалбоподателя срещу подпис, и в него не е посочено мястото и срока в който има
право да се яви за да даде кръвна проба, ако реши да го стори. Видно от
приложения към преписката талон, мястото отредено за подпис от жалбоподателя
като доказателство за това, че екземпляр от талона е бил връчен е останало
непопълнено и неподписано. Не е оформен и отказ с подпис на свидетел на водача
да получи талона. При това положение настоящия състав приема че на водача не е
бил връчен екземпляр от талона за изследване, каквото е изискването на чл. 6,
ал. 1 от Наредбата. Това е опорочило цялото проведено
административно-наказателно производство и е довело до съществено нарушаване
правото на защита на жалбоподателя което води до отмяна на издаденото НП.
Жалбоподателят твърди, че талон за изследване не му е бил предоставян, като
това обстоятелство се потвърждава и от
показанията на актосъставителя, който в хода на
съдебното следствие заявява само, че би трябвало да му е връчен. Актосъставителят също посочва, че дори и при изразен отказ
на водача, на същия следва да се връчи талон, в случай че реши да даде проба в
указания срок. В този случай, дори и да е искал водача да даде кръв, което е
негово право, макар и да е написал, че не желае да даде кръв, не е могъл да го
стори, тъй като не му е бил предоставен екземпляр от талона и не му е било
посочено в какъв времеви период и в кое лечебно заведение може да го стори.
Обстоятелството, че е записал, че няма да дава кръв, не освобождава
полицейските служители от задължението да предоставят на нарушителя екземпляр
от талона за изследване и да спазят реда уреден в чл. 6 от Наредбата.
Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените процесуални
нарушения, което опорочава цялата административно-наказателна процедура и води до отмяна на наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред.
ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния
кодекс, поради
което искането на адв. И.
се явява своевременно направено. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството
и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно
се прилагат правилата на ГПК. В случая са представени договори за правна защита и разписки (л. 5 от НАХД № 2861/2019 г. на БРС,
л. 5 от КНАХД № 2238/2019 г. на АдмС-Бургас и л. 15 от НАХД № 5261/2019 г. на БРС ), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер общо на 1500 лв. Тъй като не бе
направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., предвижда, че ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата,
то следва да бъде заплатено
цялото поискано възнаграждение в размер на 1500 лв. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от
който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на
актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта,
съдът намира, че следва да
осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените
в настоящото производство разноски.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *от
24.06.2019 г., издадено от Началник група
ПП към ОД на МВР Бургас, с което на И.П.Д., ЕГН:**********, адрес:
***4, на основание чл. 174, ал.
3, предл. 2 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на И.П.Д., ЕГН:**********, адрес:
***4, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500
(хиляда и петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: Д.Б.