№ 38470
гр. София, 16.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110120014 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. И. И. срещу А. В.
К., с която е предявен иск за делба на съсобствен недвижим имот, представляващ
подземен гараж № 2 (две), представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по КККР на град София, одобрени със Заповед № РД-18-
108/13.12.2016 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в на адрес ***
(петнадесет, буква „Д“), вход „А“ /блок №8 (осем) строителна номерация/, на етаж -1
(минус едно) по кадастрална схема, а по документ за собственост на сутерена на
жилищната Сграда, със застроена площ от 23,96 кв. м., заедно с припадащите се на
гаража съгласно таблица за площообразуване 30,06% идеални части от общите части
на сутерена на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на град София. Първата фаза на делбата е приключила с
влязло в сила на 19.03.2025 г. Решение № 2416 от 13.02.2025 г.
С определение, постановено в проведеното на 09.07.2025 г. открито съдебно
заседание с участието на процесуалните представители на страните, съдът е
приключил съдебното дирене, след което е дал ход на устните състезания, като е
обявил, че ще се произнесе с решение.
На 09.07.2025 г. е постъпила молба от ищцата А. И. И., с която е направено
изявление за отказ от предявения иск за делба, поради постигане на извънсъдебна
спогодба между страните. Така направеното изявление има характер на такова по чл.
232 ГПК.
На 03.09.2025 г. е постъпила молба от ответника А. В. К., с която заявява
съгласие производството по делото да бъде прекратено, тъй като е постигната
извънсъдебна спогодба между страните.
На 15.09.2025 г. е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 189, том II, рег. № 6710, дело № 344 от 2025 г. на нотариус Валентина
Георгиева, рег. № 340 на НК.
Съгласно константната съдебна практика и правната теория при предявен иск за
делба всеки от съделителите – участници в общността има процесуалното положение
на ищец по делото, независимо от това кой от тях е инициирал производството. Също
в отклонение от типичния исков процес обемът на търсената защита се определя не
само от волята на сезиралия съда съсобственик, но и от тази на останалите участници
1
в имуществената общност. Тези особености на делбеното производство обуславят
аналогично приложение на разпоредбата на чл. 216, ал. 2, изр. 2 ГПК – оттеглянето на
иска изцяло или по отношение на някои от имотите, за които е образувано делото, е
допустимо само при съгласието на всички страни в процеса. Неприложимо е общото
правило на чл. 232, изр. 1 ГПК, според което до приключване на първото съдебно
заседание по делото ищецът може да оттегли иска без съгласието на ответника. Такова
съгласие всякога е необходимо (вж. Определение № 298 от 22.04.2014 г. по ч. гр. д. №
2291/2014 г., ІV Г.О., ВКС).
Освен това съдебната практика приема, че във втората фаза на делбеното
производство, която има за предмет прекратяване на съсобствеността по предвидените
за това способи, след като делбата е допусната с влязло в сила решение, отказът от
иска за делба е недопустим. Това следва от признатото право на прекратяване на
съсобствеността с нормите на чл. 34, ал. 1 ЗС и чл. 69, ал. 2 ЗН. В този смисъл е и
разрешението, дадено в ТР № 99 от 1979 г. по гр. д. № 80/1979 г. на ОСГК на ВС. Във
втората фаза на делбата страните не само нямат право да се откажат от иска, но и да
оттеглят исковата си молба по реда на чл. 232 ГПК. Това е така, защото съделителите
не могат да искат повторно прекратяване на съсобствеността (вж. Определение № 302
от 27.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3527/2013 г., І Г.О., ВКС, Определение № 394 от
19.09.2011 г. по ч. гр. д. № 393/2011 г., ІІ Г.О., ВКС). Решението по допускане на
делбата запазва своята сила и когато делбата не е продължила и не е завършила, както
и в случаите, когато производството е било спряно във втората фаза по общо съгласие
на страните и не е било възобновено. Това решение остава в сила и решените с него
въпроси не могат да бъдат поставени за ново разглеждане.
От друга страна, макар искът за делба да не може да бъде оттеглен във втората
фаза дори по взаимно съгласие на страните, съдебната практика приема, че съдът е
длъжен на общо основание да вземе предвид всички факти, които налагат
прекратяване на делбеното производство с оглед настъпили промени в материалното
правоотношение. В този случай производството във втората фаза на делбата следва да
бъде прекратено като безпредметно, като решението по допускане на делбата не е
пречка затова, доколкото същото има самостоятелно значение за констатиране на
правата на съделителите в съсобствеността. Крайната цел на делбеното производство е
прекратяване на съсобствеността и производството по делото следва да продължи
само доколкото това състояние на притежаване в съсобственост на вещни права върху
имуществото съществува. Настъпилата след влизане в сила на решението по
допускане на делбата промяна сочи на липса на съсобственост между съделителите,
която да бъде прекратена по съдебен ред, а оттам и на липса на предмет на делбеното
производство във фазата по извършване на делбата (вж. Решение № 387 от 29.09.2010
г. по гр. д. № 439/2009 г., ІІ Г.О., ВКС).
Съдът намира, че в настоящия случай е настъпило именно такова обстоятелство.
Съсобствеността върху процесния имот е била ликвидирана чрез придобиване на
собствената на ищцата А. И. И. ½ ид.ч. от другия съсобственик – ответника А. В. К. по
силата на договор за покупко-продажба от 14.07.2025 г., обективиран в нотариален акт
№ 189, том II, рег. № 6710, дело № 344 от 2025 г. на нотариус Валентина Георгиева,
рег. № 340 в НК. Чрез посочената сделка съделителят А. В. К. е станал единствен
собственик на процесния имот и съсобствеността между страните е била ликвидирана.
С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице формалните предпоставки на
чл. 253 ГПК за отмяна на определението, постановено в открито съдебно заседание на
09.07.2025 г., с което съдът е приключил съдебното дирене и дал е ход на устните
състезания, след което производството по делото следва да бъде прекратено като
безпредметно.
2
На основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, поради прекратяване на настоящото дело за делба страните
следва да бъдат осъдени да заплатят 100 лева държавна такса по сметка на съда.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК определение, постановено в открито
съдебно заседание на 09.07.2025 г., с което е приключено съдебното дирене и е даден
ход на устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 56213/2015 г. по описа на СРС, II Г.
О., 74-ти състав, във фазата по извършване на делбата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, А. И. И., ЕГН **********, и А. В. К., ЕГН
**********, да заплатят по сметка на Софийски районен съд дължимата за настоящото
производство държавна такса в размер на 100 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото
определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3