Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
Плевен,15.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на десети януари през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря ГАЛИНА
КАРТАЛСКА като
разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 6443 по описа за 2018 година, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното
Иск с правно
основание чл.439 ГПК
Делото е образувано по искова молба
от В.М.К. против „***“, с ЕИК ***, гр.***. В исковата молба ищецът твърди, че
на 20.10.2004г. между „***“ ЕАД и Д.Г.П. бил сключен договор за текущо
потребление за сумата от 10000 лева. Твърди, че договорът бил обезпечен с
поръчителството му, като се е задължил да отговаря за задължението солидарно.
Твърди, че с допълнително споразумение от 08.02.2010г. срокът на договора за
кредит бил удължен с още 20 месеца. С уточняващата молба ищецът е посочил, че е
реализиран състава на чл.439 ГПК. Твърди, че за задължението бил издаден
изпълнителен лист от 07.06.2011г. въз основа на Заповед №2646/03.06.2011г. по
ч.гр.дело №3551/2011г. Твърди, че възоснова на листа било образувано изп.дело №***
по описа на ЧСИ П.Д., което било прекратено по молба с правно основание чл.433
ал.1 т.8. Ищецът твърди, че с молба от
18.04.2018г. било образувано ново изпълнително дело срещу кредитополучателя и
поръчителите. Ищецът твърди, че по това дело има наложен запор върху трудовото
му възнаграждение и по банкови сметки в „***“ ЕАД, „***“ АД, „***“ АД и „***“
АД. Ищецът твърди, че считано от 07.06.2011г. до момента на извършване на първото
валидно изпълнително действие по изп.дело №***по описа на ЧСИ П.П., е изминал
продължителен период от време – повече от седем години.
Ищецът твърди, че съгласно ТР
№2/26.06.2015г., давността не се прекъсва с образуване на изп.дело, изпращане и
връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване състоянието на длъжника,
извършване на справки, набавяне на документи.
Твърди, че прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен
длъжник не произвежда действие действие спрямо останалите съдлъжници. Твърди,
че дори да има извършени изпълнителни действия, те не са произвели действие,
тъй като са незаконосъобразни поради настъпила по силата на закона перемпция и
не могат да прекъснат давността.
В заключение моли съда да признае за
установено, че не дължи на ответника сумата от 6963,85 лева поради изтекла
погасителна давност.
В едномесечния срок е постъпил
писмен отговор, в който ответникът оспорва иска. Твърди, че вземането не е
погасено по давност. Твърди, че исковата молба е недопустима, тъй като по същия
спор, съдът се е произнесъл с влязло в сила определение. Твърди, че с издаване
на изпълнителния лист по ч.гр.дело №3551/2011г. било образувано изпълнително
дело и са били поискани изпълнителни действия спрямо ищеца. Ответникът твърди,
че по делото бил наложен запор на ищеца на 15.07.2014г., с което давността била
прекъсната и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност.
Твърди, че изпълнителното дело №511/2011г. по описа на ЧСИ П.Д. било
преобразувано в изпълнително дело № 428/2018г. При така изложеното твърди, че
за периода от 15.07.2014г. до момента на образуване на новото изпълнително дело
не е изтекла погасителна петгодишна погасителна давност.
В съдебно
заседание страните поддържат доводите в исковата молба и отговора.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
Безспорно
по делото е, че с издадена по ч. гр. дело № 3551/2011г. по описа на Плевенския
районен съд Заповед № 2642/03. 06.2011г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК е било разпоредено ищецът В.М.К.,
заедно с Д.Г.П., Г.В.Т. и И.С.Ц. солидарно да заплатят на *** ЕАД на кредитора «***»
ЕАД гр.***, сумата общо в размер на
3620,16лв., в т.ч. : Предсрочно изискуема главница в размер на
3406,93лв., лихва за забава в размер на 182,83лв., дължима за периода от
27.09.2010г. до 30.05.2011г., санкционираща лихва по общите условия към
договора за кредит в размер на 30,40лв. за периода 27.09.2010г. до
30.05.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.05.2011г. до окончателното и изплащане, и сумата от 72,40лв.-разноски по
делото и юрисконсултско възнаграждение в размер 248лв.
Безспорно
по делото е и се установява от приложените в копие писмени доказателства, че на
основата на горната заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист по молба на «***» ЕАД гр.*** е било образувано изп. дело № ***/
2011г. по описа на частен съдебен изпълнител П.Д. с район на действие
Плевенския окръжен съд и рег.***.
Установява
се от представеното изпълнително производство, че на 06.10.2011г. съдия
изпълнителя и изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника (получена на
13.10.2011г.) и запорно съобщение до работодателя (получена на 11.10.2011г.), като по делото не са представени
доказателства длъжникът да е подал възражение за недължимост на сумата.
Установява
се, че на 17.10.2011г. запорът върху трудовото възнаграждение на ищеца е
вдигнат по молба на взискателя.
Установява
се от приложеното изпълнително дело, че с молба от 14.11.2014г. „***“ ЕАД е
направила искане за спиране на производството по делото, като по делото липсва
произнасяне на съдия изпълнителя.
На
10.07.2014г., с молба с Вх.№ 974 от същата дата „***“ ЕАД, ответник в
настоящето производство, е поискал конституиране като взискател в
изпълнителното производство.
Установява
се, че на 21.07.2014г. отново е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца, който запор е вдигнат на 04.02.2015г.,
когато взискателят е подал и молба за спиране на производството по делото.
Липсва произнасяне по направеното искане.
Безспорно
по делото е, че изп.дело №*** е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК,
като за прекратяването няма издадено постановление, но длъжниците са уведомени
за прекратяването.
Безспорно
по делото е, че след прекратяването на горното изпълнително производство на основата
на издадения изпълнителен лист по ч. гр. дело № 3551/2011г. по описа на
Плевенския районен съд ответникът „***“ ЕАД е инициирал образуването на изп. дело № ***г.
по описа на частен съдебен изпълнител П.П. с район на действие Плевенския
окръжен съд.
При така изложените
безспорни факти се налагат следните правни изводи:
Претенцията
на ищеца В.М.К. намира своето правно основание в разпоредбата на чл.439 от ГПК.
Касае се за отрицателен установителен иск, предпоставка за допустимостта на
който е наличието на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния
случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на
процесното вземане, който факт е настъпил след издаването на изпълнителен лист
по ч. гр. дело № 3551/2011г. по описа на Плевенския районен съд. Това води до
извода, че предявеният иск за недължимост на въведената като предмет на делото
сума от 6963,85 лв. е процесуално допустим, а по същество и основателен. На
първо място в тази връзка следва да се отбележи обстоятелството, че процесното
вземане произтича от сключения между „***“ ЕАД и Д.Г.П. договор за заем
в размер на 10000 лева, по който ищецът е поръчител. По силата на
този договор ищецът като поръчител
се е задължил да погаси задължението на кредитополучателят чрез : удръжки в
брой, чрез касиер платец или чрез разплащателна сметка.
Крайният
срок за погасяване на кредита е 20.10.2011г., който срок е изменен с анекс към
договора / 08.02.2010г. на 08.09.2011г. Съдът приема, че анексът на договора не
обвързва ищеца, тъй като не е подписан от него. Поради това и следва да се
приеме, че крайния срок за издължаване на кредита е 20.10.2011г.
Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №
3551/2011г. по описа на РС Плевен е подадено преди изтичане на крайния срок на
договора. По това обстоятелство ищецът е могъл да възрази в двуседмичен срок,
считано от получаване на поканата за доброволно изпълнение, което той не е
направил – видно е, че поканата е получил на 13.10.2011г., след което по
приложеното ч.гр.дело № 3551/2011г. няма приложено възражение. С изтичане на срока за подаване
на възражение е преклудирана и възможността на длъжника да оспорва вземането
поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането или с иск по чл.147 ЗЗД.
Ненастъпването на предсрочвна изискуемост не може да се приеме, че е основание
за предявяване на иск по чл.424 ГПК. Оттук насетне единствена възможност
длъжникът има да предяви иск по чл.439 ГПК като докаже наличието на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е
издадено изпълнителното основание. В тежест на ищеца е да докаже твърденията
си, че по отношение на вземането е изтекла петгодишна давност.
От
приложеното изпълнително дело №*** на ЧСИ П.Д. е видно, че последното
изпълнително действие по делото срещу ищеца е било налагането на запор върху
трудовото му възнаграждение на 11.10.2011г.
След тази
дата, не са извършвани никакви други действие от съдебния изпълнител до
21.07.2014г., когато върху трудовото възнаграждение на ищеца отново е наложен
запор, който съдът приема, че не е произвел действие по следните съображения:
За периода от 11.10.2011г. до 11.10.2013г. са изтекли две години, през който
период съдия изпълнителя не е извършил никакви действия и с изтичането на този
срок, по силата на закона, изпълнителното дело е прекратено. В случая не е
необходимо съдия-изпълнителя да издаде постановление за прекратяването на
изпълнителното производство. В т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС се приема, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
Това прекратяване настъпва по силата на закона и няма значение дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение. Този
акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече
от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Т.е. в
случая на 11.10.2013г. изпълнителното производство е прекратено по силата на
закона, а наложеният на 21.07.2014г. запор се обезсилва по право, тъй като не
представлява изпълнително действие, изграждащо изпълнителен способ, от
извършването на който трето лице е придобило права – запорът е вдигнат преди да
е събрана каквато и да е сума. Последното по време валидно изпълнително
действие е било на 11.10.2011г. и от тази дата тече нова давност. Петгодишната
давност, в която взискателят е могъл да си претендира вземането с нови
принудителни действия на съдебния изпълнител или с образуване на ново
изпълнително производство, е изтекла на 11.10.2016г.
Новото
изпълнително производство № ***на ЧСИ П.П. с район на действие Окръжен съд
Плевен е образувано след тази дата, а именно на 18.04.2018г. след като вече
задължението на ищеца, произтичащо от договора за поръчителство е било погасено
по давност.
Що се касае
за доводите на процесуалния представител на ответното дружество, че по време,
когато е било спряно изпълнителното производство погасителна давност не е
текла, то следва да се посочи, че практиката на ВКС е в обратния смисъл – т.е.
давността не спира да тече при спряно изпълнително производство (Решение
№45/30.03.2017г. по дело №61273/2016г. на ВКС т.к., IV г.о.). В същото се приема, че
„молбата на взискателя за спиране на изп.производство не спира течението на
давностния срок за вземането, защото не представлява правна невъзможност за
действие, а е избор на кредитора да не предприема изпълнителни способи за
удовлетворяване на вземането си.“ Т.е., дори в хода на изпълнителното
производство, същото да е спирано по молба на взискателя, то през този период
погасителната давност е продължила да тече.
След като
се установи, че последното валидно изпълнително действие и било налагането на
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца на 11.10.2011г., то следва
правния извод, че по силата на закона изпълнителното производство е прекратено
на 11.10.2013г., а вземането е погасено по давност на 11.10.2016г. Правнорилевантно
за спора е образуваното изп.дело №***г. В продължение на седем години „***“ ЕАД
/а впоследствие и неговият частен правоприемник/ не е предприел никакви
действия по движението на изпълнителния процес. Самото изпълнително производство е прекратено поради перемпция на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и поради тази причина всички изпълнителни
действия по него (включително наложеният през 2014г. запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца) се считат обезсилени по право и не произвеждат
процесуални и материални последици относно погасителната давност в отношенията
между взискателя и длъжника. В този смисъл е постановена т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК. В хипотезата на
прекратяване поради перемпция не може да се говори за валидни изпълнителни
действия и погасителната давност не може да се счита прекъсвана на основание
чл.116 б.„в“ от ЗЗД.
Без значение за делото се явява и последващото изп. дело ***г.,
тъй като същото е образувано след изтичането на петгодишния давностен срок. За
пълнота следва да се отбележи,че юридически факт, който би могъл доведе до
отпадането на правните последици от изтичането на давността, се явява отказът
на длъжника от изтекла давност по смисъла на чл.113 от ЗЗД, но настоящият
случай не е такъв.
При така
изложеното, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен. С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените по делото разноски в размер на 650 лева за адвокатско
възнаграждение и 325,10 лева държавна такса.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „***“, с ЕИК ***, гр.***, ***, че В.М.К.,
ЕГН ********** *** не му
дължи сумата от 6963,85 лева, от
която 3277,98 лева, представляващи главница, сумата от 109,27 лева
представляваща законна лихва за периода 18.04.2018г. – 18.08.2018г., сумата от
2349,98 лева неолихвяеми вземания , сумата от 1226,62 лева такси към Тарифа за
ЧСИ, дължими към 18.08.2018г., част от които суми са отразени в изпълнителен
лист по ч. гр. дело № 3551/2011г. по описа на Плевенския районен съд и са
предмет на изпълнение по образуваното изп. Дело № ***г. по описа на частен
съдебен изпълнител П.П. с район на действие Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА „***“,
с ЕИК ***, гр.***, ***, да
заплати на В.М.К., ЕГН ********** *** направените деловодни разноски размер на 650 лева
за адвокатско възнаграждение и 325,10 лева държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: