М О Т И В И
към присъда № 179
от 13.10.2016 година, постановена по н.ч.х.дело № 2057 на Старозагорския районен съд по описа за 2015 година:
Обвинението против подсъдимия Я.Д.Р., роден на ***
*** Загора, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, българин, български
гражданин, със средно специално образование, неженен, работещ- охрана,
неосъждан, с ЕГН ********** е
за това, че на 12.08.2015 год. в 19.30
часа в град Стара Загора на паркинга на магазин ”Кауфланд” е причинил на Т.М.В.,
с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
гръдния кош, множество травматични отоци и кръвонасядания на главата и двете
предмишници, оток и кръвонасядане на долната челюст в ляво, кръвонасядане на
дясната ключица, охлузване на дясната колянна става, довели
до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК –
престъпление по чл.130, ал.1 от НК,
В случая при правната квалификация на деянието съдът изходи изцяло от
фактите и обстоятелствата, изложени в тъжбата. Посочено е, че причиненото на
тъжителя телесно увреждане е било установено с приложеното към тъжбата
съдебно-медицинско удостоверение № 257/2015 год., като в него изрично е
отразено, че констатираното при прегледа телесно увреждане на тъжителя е
причинило на същия разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Ето защо, доколкото описанието в тъжбата на телесното увреждане на тъжителя
(контузия на гръдния кош, множество травматични отоци
и кръвонасядания на главата и двете предмишници, оток и кръвонасядане на
долната челюст в ляво, кръвонасядане на дясната ключица, охлузване на дясната
колянна става) е идентично с това в
съдебно-медицинското удостоверение и тъй като тъжителя изрично се позовава на
последното в тъжбата си, относно вида и характера на телесната повреда, съдът
изходи именно от отразеното в съдебно-медицинското удостоверение – временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, съставляващо лека телесна повреда по смисъла
на чл.130, ал.1 от НК.
В съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявения граждански иск от тъжителя Т.М.В. против подсъдимия Я.Д.Р. за
сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на причиненото му на 12.08.2015 год. в град Стара Загора
телесно увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането до окончателното изплащане на сумата, а тъжителя Т.М.В. беше
конституиран като граждански ищец в наказателното производство.
Тъжителят и граждански ищец Т.М.В. и
повереникът му адв.Д. поддържат повдигнатото с тъжбата обвинение и пледират
подсъдимия Я.Д.Р. да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание
”Пробация” или ако са налице предпоставките на чл.78а от НК същият да бъде
освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно
наказание над средния размер предвиден в закона, а гражданският иск - да бъде
уважен до претендирания размер, като на тъжителя и граждански ищец бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия Я.Д.Р. адв.Н. оспорва
обвинението и счита, че подзащитният й не е извършил твърдяното с тъжбата
деяние. Пледира за оправдателна присъда и моли гражданския иск да бъде
отхвърлен.
Подсъдимият Я.Д.Р.
поддържа пледоарията на защитника си и моли да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за
установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Тъжителят
и граждански ищец Т.М.В. *** и
поддържа приятелски отношения с Красимира Славчева Щерионова. На 12.08.2015
год. подсъдимият Р. се обадил по мобилния телефон на св.Щерионова, с която
преди време имал приятелски отношения и поискал от нея да се видят, поради
което отишъл на работното й място, а именно в магазин ”Матстар” намиращ се на
територията на магазин ”Кауфланд”, където същата работела като
продавач-консултант. Междувременно, преди пристигането на подсъдимия
св.Щерионова се обадила на тъжителя и го уведомила за намерението на подсъдимия
да я посети на работното й място. След като пристигнал на работното място на
св.Щерионова подсъдимият поискал да си разяснят отново отношенията, поради
което и тъй като очаквала тъжителя да пристигне, свидетелката излязла заедно с
подсъдимия извън територията на магазин ”Кауфланд”, на паркинга пред него, за
да го изслуша какво има да й каже. Поради обстоятелството, че си забравила
мобилния телефон св.Щерионова отново влязла до работното си място където
провела разговор с тъжителя и го уведомила, че подсъдимият вече е пристигнал и
излиза извън територията на магазина. Малко по-късно се появил и тъжителя В.,
който след като видял подсъдимия и св.Щерионова да разговарят поискал обяснение
от подсъдимия защо продължава отново да търси приятелката му, като му разяснил,
че двамата са вече заедно и не му е приятно да го вижда около нея. Предвид на
това, че св.Щерионова трябвало да се върне и да започне работа, двамата с
тъжителя се обърнали за да си тръгнат. В този момент ядосан от категоричността
на тъжителя относно отношенията му със св.Щерионова подсъдимият се запътил към тъжителя
и започнал да му нанася удари отзад в гърба, в главата, като го съборил на
земята и започнал да го рита. В този момент се намесил служител на СОТ и
св.Щерионова, които извикали на подсъдимия да спре, при което последният пуснал
тъжителя и си тръгнал от паркинга. Тъжителят, който не се чувствал добре
вследствие на нанесения му побой, изчакал пристигането на полицейски екип, след
което си тръгнал и впоследствие отишъл на преглед в ЦСМП Стара Загора, където
бил прегледан, направена му била рентгенова снимка и издаден лист за преглед на
пациент от спешно отделение. На следващия ден бил прегледан и от съдебен лекар,
който му издал съдебно медицинско удостоверение.
В резултат на извършеното спрямо него от подсъдимия деяние тъжителят
получил контузия на гръдния кош, множество травматични отоци и
кръвонасядания на главата и двете предмишници, оток и кръвонасядане на долната
челюст в ляво, кръвонасядане на дясната ключица, охлузване на дясната колянна
става, съставлващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК.
Към датата на извършване на инкриминираното деяние и към момента на
постановяване на присъдата подсъдимият не е осъждан по смисъла на НК и не е
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, както следва:
обясненията на подсъдимия Я.Д.Р. и показанията
на свидетелите Красимира Славчева Щерионова, Т. Тачева В., Д.М.В., Марияна
Тенева Р., Слави Илиев Славов, В.М.М., Г.Д.Г., П.А.Н., разпитани в хода на
съдебното следствие;
съдебно-медицинско удостоверение № 257/2015
год. от 13.08.2015 год., докладна записка до
Началника на Второ РУ Стара Загора, доклад за установен факт и предприето
действие, лист за преглед на пациент в спешно отделение от 12.08.2015 год.,
допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно отделение, приети
като писмени доказателства в хода на съдебното следствие;
заключението на съдебно-медицинската
експертиза по писмени данни № 203/2016 год., изслушано в съдебно заседание,
неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено
и обясненията на експерта при изслушването му.
В случая, доколкото са налице съществени
противоречия между събраните по делото доказателства, съдът намира за
необходимо да обсъди същите поотделно в тази им част.
Спорният момент по делото е дали подсъдимият
Я.Р. е нападнал тъжителя Т.В., респективно – дали телесното увреждане на
тъжителя е било причинено при нападение от страна на подсъдимия. В тази им част
гласните доказателства са противоречиви: от една страна са показанията на свидетелката
Красимира Щерионова и Слави Илиев Славов, кореспондиращи с възприетата от съда
фактическа обстановка, показанията на св.Т. Тачева В., Д.М.В. (съответно майка
и брат на тъжителя), станали свидетели на състоянието на тъжителя след
инцидента и съответно придружили го до ЦСМП и показанията на полицейския екип
посетил произшествието след подаден сигнал на тел.112 св.В.М.М., Г.Д.Г., П.А.Н.,
а от друга страна – показанията на св.Марияна Тенева Р. (майка на подсъдимия),
кореспондиращи с версията на подсъдимия, отхвърляща изложените в тъжбата
твърдения, че е извършител на деянието, т.е. че на посочената в тъжбата дата тъжителя
безпричинно е обиждал и псувал подсъдимия, поради което последният се отправил
към автомобила си и именно в този момент тъжителя ударил подсъдимия в тилната
част вследствие на което го избутал, за да се качи в колата и да си тръгне и
поради това избутване тъжителя паднал.
На първо място, свидетели очевидци
на целия инцидент са св.Красимира Щерионова и Слави Славов, които твърдят, че
подсъдимият действително е нанесъл телесното увреждане на тъжителя и
показанията им изцяло съответстват на възприетата от съда за установена и
изложена по-горе фактическа обстановка, поради което и не се налага да бъдат
възпроизвеждани;
Свидетелите В.М.М., Г.Д.Г., П.А.Н.,
като и тримата са видели тъжителя след инцидента, след като подсъдимият вече е
напуснал паркинга на магазина и в тази им част показанията им кореспондират с
показанията на очевидците на целия инцидент (с изключение на св.Славов, който
си е тръгнал непосредствено след инцидента, а св.Д.Д., дал сведение по повод
подадения сигнал и въпреки положените от съда усилия не бе намерен, за да бъде
призован по делото) и не могат да бъдат ползвани от съда за извеждане на
фактическите му и правни изводи за действията на подсъдимия преди този финален
за инкриминираното деяние момент. От друга страна не може да не бъде споменат и
факта, че дадените в хода на съдебното следствие показания на св.М. изцяло
кореспондират с изложеното в докладната му записка изготвена до Началника на
Второ РУ Полиция Стара Загора след запознаване и снемане на сведение от охранителя
на магазин ”Кауфланд”.
Свидетелите Т. Тачева В. и Д.М.В. установяващи здравословното състояние на
тъжителя непосредствено след инцидента и предприетите действия по установяване
на нараняването и съответното му следващо се лечение и възстановяване.
На следващо място, налице са
съществени противоречия между показанията на свидетеля, допуснат и разпитан по
искане на подсъдимия и пълномощника му (Марияна Тенева Р.), от една
страна, и възприетата и изложена в хода на съдебното следствие от пълномощника
на подсъдимия версия, от друга страна, в частта им относно наличието на
словесно пререкание между страните и причиняването на телесното увреждане на
тъжителя, както и относно обстоятелството по какъв начин е причинено същото. За
да приеме, че тъжителя е бил ударен, съдът кредитира с доверие в тази им част
показанията на поискания от повереника на тъжителя свидетели Щерионова и Славов,
тъй като същите дават логическо издържано и житейски правдоподобно обяснение за
мотивите, обусловили последващите действия на подсъдимия и намират подкрепа с
изложеното в докладната записка след запознаване със случая по извършената по
заявление проверка от св.М..
Същевременно заключението на
съдебно-медицинската експертиза по писмени данни също позволява да се направи
категоричен извод в тази насока: според същото причиненото на тъжителя временно
разстройство отговаря да е получено по време и начин, посочени в тъжбата. В
случая следва изрично да се отбележи, че показанията на св.Щерионова и Славов,
на св.В. и В., здравословното състояние на тъжителя след извършване на деянието
и именно заключението на съдебно медицинската експертиза по писмени данни,
включително и обясненията на експерта при изслушването му, кореспондират
помежду си, взаимно се допълват, като преценени в съвкупност потвърждават
версията на тъжителя за случилото се, изложено в тъжбата, поради което съдът ги
кредитира с доверие (показанията на св.В. и В. кореспондират помежду си относно
състоянието на тъжителя след извършване на деянието и в частност св.Щерионова и
Славов относно преустановяване на действията на подсъдимия предприети по
отношение на тъжителя).
На следващо място, налице са съществени
противоречия между показанията на свидетелите Марияна Р., допусната и разпитана
по искане на защитата на подсъдимия, от една страна, и събраните по делото
доказателства, от друга страна, в частта им относно обстоятелството ударил ли е
подсъдимия тъжителя или го е блъснал, за да влезе в автомобила си, т.е.
показанията на св.Р. противоречат на всички останали гласни доказателства (с
изключение на версията на подсъдимия), съдържащи данни за съставомерни факти,
поради което и съдът не ги кредитира с доверие в тази им част.
Респективно – съдът не кредитира
с доверие в тази им част и показанията на св.Марияна Р., кореспондиращи с
версията изложена от защитника на подсъдимия, тъй като се намира в близки
родствени отношения с подсъдимия и подставящи под съмнение нейната обективност
и безпристрастност, и освен това е възприела случилото се посредством мобилно
обаждане от подсъдимия непосредсвено след нападението над тъжителя. За да
приеме, че по описания по-горе начин на тъжителя е било причинено телесно
увреждане, съдът кредитира с доверие в тази им част основно показанията на
свидетелите Щерионова, Славов и М., също така и на св.В. и В., описващи
състоянието на тъжителя в по-късен момент, като взаимно допълващи се в тази им
част и намиращи подкрепа в заключението на съдебно-медицинската експертиза по
писмени данни, а не възприема показанията на св.Марияна Р., които не биха могли
да бъдат приети за достоверни, тъй като това би означавало да се пренебрегнат
телесните увреждания на тъжителя, установени от експертизата по вид, време и
начин на причиняване.
В останалата им част, ако и да са налице
противоречия между събраните по делото доказателства, същите не е необходимо да
бъдат поотделно обсъждани, понеже са несъществени, тъй като не водят до промяна
на приетите за установени съставомерни факти и обстоятелства.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените по делото факти и обстоятелства съдът прие за
доказано по безспорен и несъмнен начин, че на 12.08.2015 година в град
Стара Загора,
подсъдимия Я. Динов Р. е причинил на тъжителя Т.М.В. лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на гръдния кош, множество травматични отоци и
кръвонасядания на главата и двете предмишници, оток и кръвонасядане на долната
челюст в ляво, кръвонасядане на дясната ключица, охлузване на дясната колянна
става, довели до разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, с което свое деяние е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение, съдът прие, че той е съзнавал интензитета на
физическата сила, с която ударил тъжителя и го е повалил на земята и е предприел
действия, довели до увреждане по отношение на тъжителя, както и че вследствие
на начина, по който е бил повален на земята, описан по-горе, тъжителя е бил
наранен от подсъдимия, което недвусмислено навежда на извода, че подсъдимия е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и е допускал настъпването им. На този извод
недвусмислено навеждат механизмът и начинът на извършване на деянието, както и
обстоятелствата, при които то е било извършено.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Имайки предвид, че към датата на извършване
на инкриминираното деяние подсъдимият, видно от приетата като писмено
доказателство справка за съдимост, не е осъждан за престъпление от общ характер
и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, а от
друга страна – от деянието не са причинени имуществени вреди, които да подлежат
на възстановяване, и за извършеното престъпление законът предвижда наказание ”лишаване
от свобода” до две години или ”пробация”, съдът на основание чл.78а, ал.1 от НК
освободи подсъдимия Я.Д.Р. от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление, като му наложи административно наказание ”глоба” в размер на 1000
лева, т.е. в минималния предвиден от закона размер, отчитайки като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният граждански иск намира правно
основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от изложената фактическа
обстановка, са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане:
виновно поведение от страна на подсъдимия, вреди от неимуществен характер за
тъжителя и гр.ищец вследствие на нанесеното му телесно увреждане и причинна
връзка между тях. Имайки предвид от една страна вида и характера на конкретното
телесно увреждане на тъжителя, което, ако и да е лека телесна повреда, далеч не
е безобидно и последиците от него, видно от представената медицинска
документация и обясненията на експерта при изслушване на заключението на съдебно-медицинската
експертиза по писмени данни е необходим известен макар и кратък период на
възстановяване, а от друга страна – периодът от време, изминал от извършване на
деянието до постановяване на присъдата и критериите за справедливост,
установени от закона и изяснени от съдебната практика в тази насока, съдът
намира, че гражданският иск се явява основателен и доказан до размера на 2000
лева, поради което и го уважи до този му размер, ведно със законната лихва от
датата на деянието (12.08.2015 год.) до
окончателното изплащане на сумата, респективно - отхвърли гражданския иск в
останалата му част до претендирания размер от 10 000 лева, като неоснователен
недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Имайки предвид, че решаването на въпроса за
разноските е последица от изхода на делото, като в случая подсъдимият беше
признат за виновен, а гражданският иск – частично уважен, съдът осъди подсъдимия
да заплати на тъжителя и гр.ищец сумата в размер на 1312 лева, представляваща
направени от него разноски по делото (за един адвокат и ДТ), както и да заплати
на Държавата сумата от 50 лева, представляваща държавна такса за разглеждането
на гражданския иск съобразно уважения му размер, както и сумата в размер на 200,00
лева, направени разноски за изготвяне на съдебно медицинска експертиза.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: