Решение по дело №6554/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1681
Дата: 30 юни 2022 г. (в сила от 30 юни 2022 г.)
Съдия: Йоана Генжова
Дело: 20221100506554
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1681
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова

Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Йоана Генжова Въззивно гражданско дело №
20221100506554 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК
Образувано е по жалба на „М.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт
Н.И. – взискател по изп. дело №20098510401079 по описа на ЧСИ М.П. с
район на действие СГС срещу разпореждане на съдебния изпълнител от
10.02.2022г. за приключване на изпълнителното производство по отношение
на длъжниците И.В.М. и В.А.М.. В жалбата се посочва, че изпълнителното
производство е образувано на 11.09.2009г. по молба на „УниКредит Булбанк“
АД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.07.2009г. по ч.гр.д.
№34703/2009г. по описа на СРС срещу И.В.М., В.А.М. и Х.В.А. като
солидарни длъжници. „М.“ АД било конституирано като взискател по
изпълнителното производство на основание сключен с кредитора „УниКредит
Булбанк“ АД договор за продажба и прехвърляне на вземания, с което му
били прехвърлени всички вземания по отношение на горепосочените
длъжници. На 01.11.2017г. била депозирана молба по изпълнителното дело от
длъжника Х.В.А., чрез пълномощника адв. С.А., с която било поискано
прекратяване на изпълнителното производство по отношение на него на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Молбата била уважена и производството
по отношение на този длъжник било прекратено на 01.11.2017г. Същият
депозирал искане до „М.“ АД да му бъдат възстановени всички събрани суми
1
след настъпване на перемпцията, а именно сумите, събрани в периода от
14.07.2014г. до 16.03.2017г. от наложения запор върху трудовото му
възнаграждение, съгласно издадено от съдебния изпълнител удостоверение.
На 31.01.2019г. между „М.“ АД и Х.В.А. било сключено споразумение,
съгласно което дружеството се задължило да му възстанови сумата в размер
на 3838,91 лева, представляваща погасена по давност част от направените
удръжки от запора на трудовото възнаграждение, получавано от длъжника.
Сумата била възстановена по посочена от лицето банкова сметка. Била
подадена молба от взискателя до съдебния изпълнител, с която същият бил
уведомен за сключеното споразумение и възстановените суми към длъжника
Х.А., като бил посочен и актуалният размер на дълга към 15.02.2021г., а
именно 7370,49 лева, от които 4295,96 – главница и 3074,53 лева –
неолихвяемо задължение. По изпълнителното дело постъпвали суми до
датата на неговото приключване. На 20.01.2022г. на взискателя била
разпределена сума в размер на 599,50 лева, а като основание било посочено
„окончателно плащане по делото“. Жалбоподателят излага доводи, че все още
има непогасена част от задължението, поради което подал до съдебния
изпълнител молба, в която бил посочен актуалният размер на задължението
към 25.01.2022г., а именно 3450,71 лева, от които 3445,92 лева главница и
4,79 лева неолихвяемо задължение. Въпреки това съдебният изпълнител
постановил обжалваното разпореждане за приключване на изпълнителното
производство. Поради изложеното моли обжалваното разпореждане да бъде
отменено и делото да бъде върнато на ЧСИ за продължаване на
принудителното изпълнение до пълното удовлетворяване на взискателя.
Длъжниците и ответници по жалбата – И.В.М. и В.А.М., не са
депозирали писмени възражения по реда на чл.436, ал.3 от ГПК.
Представени са мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, мотивите на ЧСИ, и
се запозна с приложения препис от изп.дело №20098510401079 по описа
на ЧСИ М.П. с район на действие СГС, намира следното :
Жалбата срещу разпореждането на ЧСИ за приключване на
изпълнителното дело, е подадена в двуседмичния срок по чл.436, ал.1 от ГПК,
от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на
2
съдебния изпълнител – разпореждане за приключване на изпълнителното
дело (чл.435, ал.1, т.3 от ГПК), поради което е процесуално допустима.
От представения препис от изп.дело №20098510401079 по описа на
ЧСИ М.П. с район на действие СГС, се установява, че същото е образувано по
молба на „Уникредит Булбанк“ АД, чрез адв. М.Г., за принудително събиране
на присъдени вземания срещу И.В.М., В.А.М. и Х.В.А. като солидарни
длъжници по изпълнителен лист, издаден на 21.07.2009г. по гр.д.
№34703/2009г. по описа на СРС, 50 състав, както следва: 5073,45 лева –
главница по договор за кредит от 05.11.2004г. и 4093,67 лева договорна лихва
от 08.05.2007г. до 05.07.2009г., ведно със законната лихва върху главницата
от 06.07.2009г. до изплащането й, както и сумата от 681,35 лева разноски по
делото.
На 29.03.2013г. е подадена молба от „М.“ АД да бъде конституирано
като взискател по делото в качеството му на цесионер по сключен с
„УниКредит Булбанк“ АД договор за прехвърляне на вземания от
04.12.2012г., по силата на който са му прехвърлени всички вземания на
банката по отношение на длъжниците по изпълнителното дело.
Подадена е на 23.07.2018г. до съдебния изпълнител молба от длъжника
Х.В.А., чрез пълномощника адв. С.А. за прекратяване на производството по
делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и за възстановяване на
принудително събраните суми за периода от 14.07.2014г. до 16.03.2017г.
Постъпила е на 05.11.2018г. молба от взискателя „М.“ АД, чрез
пълномощника юрисконсулт В.З., с която е направено искане за прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК по
отношение на длъжника Х.В.А. поради пълно погасяване на задължението
към взискателя.
С постановление за прекратяване от 15.11.2018г. ЧСИ е прекратил на
основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК изпълнителното производство срещу
длъжника Х.В.А..
Подадена е на 22.02.2021г. молба от взискателя, в която същият
посочва, че на 31.01.2019г. между „М.“ АД и Х.В.А. е подписано
споразумение, според което дружеството се задължило да възстанови по
банкова сметка на посоченото лице сумата в размер на 3838,91 лева и същата
била върната на длъжника. Поради това актуалният размер на задължението
3
към 15.02.2021г. бил 7370,49 лева, от които 4295,96 лева – главница и 3074,53
лева – неолихвяемо задължение.
На 28.01.2022г. е подадена нова молба от взискателя до съдебния
изпълнител, в която се посочва, че към 25.01.2022г. до пълно погасяване на
задължението остават още 3450,71 лева, от които 3445,92 лева – главница и
4,79 лева – неолихвяемо задължение.
С обжалваното разпореждане от 10.02.2022г. съдебният изпълнител е
приключил изпълнителното дело на основание чл.433, ал.2 от ГПК.
От извършените отбелязвания върху изпълнителния лист се установява,
че в полза на взискателя са преведени суми в общ размер на 16027,25 лева, с
което вземанията му по изпълнителния лист са погасени изцяло. С оглед
обстоятелството, че в случая длъжниците отговарят при условията на
солидарност, взискателят може да се удовлетвори от имуществото на всеки от
съдлъжниците, тъй като солидарната отговорност е обща за всички солидарни
длъжници за целия размер на дълга. Между солидарните длъжници е налице
единство в предмета на престацията към кредитора, и той може да иска
изпълнение на цялото задължение, от когото и да е от тях, съгласно чл.122,
ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1 от ЗЗД, действието на
изпълнението от един съдлъжник е в полза на всички солидарни длъжници,
като смисълът на нормата е да се прекрати колкото е възможно по-скоро
състоянието на солидарност, което е обременително за съдлъжниците.
Удовлетворяването на взискателя чрез осъществяването на изпълнителен
способ с предмет имущество на някой от солидарните длъжници има
прекратителен ефект по отношение на изпълнението спрямо задълженията и
на останалите съдлъжници. В случая в хода на изпълнителното производство
са събрани суми и от тримата солидарни длъжници, с които вземанията на
взискателя по издадения изпълнителен лист са погасени изцяло, поради което
и с оглед разпоредбата на чл.123, ал.1 от ЗЗД всички солидарни длъжници са
се освободили от задължението, и на основание чл.433, ал.2 от ГПК
изпълнителното производство подлежи на приключване, а последващото
доброволно възстановяване от страна на взискателя на принудително събрани
суми на един от солидарните длъжници не може да бъде взето предвид.
Ето защо жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
4
уважение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ЧЖ-ІV-Е състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „М.“ АД, чрез пълномощника
юрисконсулт Н.И. – взискател по изп. дело №20098510401079 по описа на
ЧСИ М.П. с район на действие СГС срещу разпореждане на съдебния
изпълнител от 10.02.2022г. за приключване на изпълнителното производство
по отношение на длъжниците И.В.М. и В.А.М..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5