Решение по дело №420/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 530
Дата: 24 април 2023 г. (в сила от 24 април 2023 г.)
Съдия: Бранимир Веселинов Василев
Дело: 20235300500420
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 530
гр. Пловдив, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300500420 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. С. С., чрез особения представител
адв.М. Т.-Д. от АК Пловдив срещу решение № 4282/16.12.2022г. по гр.д. №
17805/2021г. на РС Пловдив, с което е осъден Н. С. С. ЕГН **********, адрес:
*** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес ***, представляван заедно
от изпълнителните М.К. и С.С. сумата от 5000 (пет хиляди) лв.,
представляваща част от изплатеното от Гаранционен фонд по щета №
210055/27.02.2015 г. обезщетение от 150 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба - 10.11.2021г., до
окончателното изплащане, както и сумата от 935 лв. (деветстотин тридесет и
пет лева) за разноски за производството.
Решението се обжалва изцяло.
Решението се обжалва от особения представител на Н. С. С. като
неправилно и необосновано. Сочи се, че съдът е извършил погрешен анализ
на доказателствения материал по делото. Съдът не е обсъдил всички
доказателства по делото в тяхната съвкупност. Нарушил е процесуалните
1
правила, свързани с преценка на доказателствата. Нарушил е чл.236 ал.2 от
ГПК във връзка с т.19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС във връзка с
преценката на доказателствата. Не се е аргументирал за претърпените
неимуществени вреди. Липсват мотиви защо да приеме, че разноските от
Гаранционния фонд в изпълнителното производство следва да бъдат
присъждани в тежест на жалбоподателя. Сочи се, че решението е
необосновано и следва да бъде отменено, като се отхвърли изцяло
предявеният иск.
Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба от Гаранционен фонд
гр.София, с който жалбата се намира за неоснователна, а решението за
правилно. Иска се оставяне на жалбата без уважение, потвърждаване на
решението. Претендират се разноските за настоящата инстанция. Няма
искания по доказателствата.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят Н. С., чрез особения
представител, че съдът е извършил погрешен анализ на доказателствения
материал по делото, а също че съдът не е обсъдил всички доказателства по
делото в тяхната съвкупност. Конкретни нарушения съврзани с преценката на
доказателствата във въззивната жалба не се сочат. Въззивният съд също не
установява такива нарушения свързани с преценката на доказателствата. Ето
защо липсва нарушение на чл.236 ал.2 от ГПК във връзка с т.19 от ТР №
1/2001 г. на ОСГК на ВКС във връзка с преценката на доказателствата.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят Н. С., чрез особения
представител, че съдът не се е аргументирал за претърпените неимуществени
вреди. По този въпрос важи задължителната сила на мотивите по влязлото в
сила решение №5786/11.07.2016г. по гр.д. №12167/2015г. на СГС /л.24-27/,
2
като решението е постановено с участието на Н. С. като трето лице помагач на
ответника - Гаранционен фонд и съдът в настоящия процес няма право да
пререшава въпроса за това дали са причинени неимуществени вреди и как те
следва да се оценят /чл.223 ал.2 от ГПК/.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят Н. С., чрез особения
представител, че липсват мотиви защо следва да се приеме, че разноските от
Гаранционния фонд в изпълнителното производство следва да бъдат
присъждани в тежест на жалбоподателя. В уважения от РС Пловдив иск с
правно основание чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ /отм./, която норма е продължена
с чл.558 ал.7 от новия КЗ, няма включени разноски в някакво изпълнителното
производство. Ето защо обжалваното решение на РС Пловдив като правилно
следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на
въззиваемия - Гаранционния фонд гр.София следва да се присъдят разноски
на основание 78 ал.1 от ГПК при следните предели. Такива направени в
производството пред ОС-Пловдив в размер на сумата от 300 лв. за депозит на
особения представител на жалбоподателя /л.15/ по представения списък с
разноски /л.25/. Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4282/16.12.2022г. по гр.д. № 17805/2021г.
на РС Пловдив.
ОСЪЖДА Н. С. С. ЕГН **********, адрес: *** да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес *** сумата от 300 лв. за направени разноски
пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4