РЕШЕНИЕ
№ 812
гр. Бургас, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20242100501125 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Д. Я. Д. от гр.К., ул.“Л. М.“ № *,
подадена чрез пълномощник адв.Димитринка Вълева, против решение №
132/20.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 217/2024 г. по описа на РС-Карнобат, с което
е отхвърлен предявения от него иск против „Карнобатплод“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Карнобат, Промишлена зона, за заплащане на
сумата от 2426.16 лв., представляваща незаплатен нощен труд за 2021 г. и 2022 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Със същото решение Д. Я. Д. е осъден да заплати на
„Карнобатплод“ АД сумата от 500 лв. за съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като
счита същото за неправилно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Оспорват се като неправилни изводите на съда, че по делото не са
били събрани доказателства, установяващи полагането на нощен труд от ищеца за
процесния период. В тази връзка са изложени съображения за допуснати от районния
съд съществени процесуални нарушения, като е лишил ищеца от възможността да
събере доказателства за доказване основателността на претенцията си, подхождайки
1
очевидно формалистично към преклузията и ограничавайки по този начин правото му
на защита в процеса. Сочи се, че в първото по делото заседание ищецът е оспорил
истинността на представените от ответника отчетни форми, за което представил
тетрадка на работещите в дружеството пазачи и е направил доказателствени искания,
но съдът е оставил всичките му искания без уважение, като е приел, че са
преклудирани, без ответната страна да е направила възражение за преклузия. Сочи се
също, че ищецът е оспорил изслушаната във второто съдебно заседание експертиза и е
поискал поставяне на допълнителна задача към вещото лице да изчисли размера на
положения от него нощен труд според записванията в представената тетрадка, но
съдът не уважил искането му отново поради настъпила преклузия. В тази връзка, във
въззивната жалба са направени доказателствени искания – за приемане и разглеждане
на извършеното от ищеца оспорване на представените от ответника отчетни форми; за
приемане като доказателство на представената пред районния съд тетрадка относно
положения от ищеца нощен труд; за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
която да изчисли какъв е размера на положения от ищеца нощен труд според
записванията в тетрадката по делото. Настоящият въззивен съд е оставил без уважение
тези доказателствени искания като преклудирани на основание чл.313 ГПК по
съображения в определението си по чл.267 ГПК.
Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с
което да уважи ищцовите претенции като основателни и доказани. Претендират се
разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна “Карнобатплод“ АД, подаден чрез пълномощник адв.Теодор Трайков, в който
са изложени пространни съображения за неоснователност на въззивната жалба и за
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Възразява
се против направените във въззивната жалба доказателствени искания. Претендират се
разноските по делото.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
от легитимирано лице, поради което съдът я намира за допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено следното:
Районен съд – гр.Бургас е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.261
КТ, предявен от Д. Я. Д. против „Карнобатплод” АД, за заплащане на сумата общо от
2426.16 лв. – неплатено трудово възнаграждение да положен от ищеца нощен труд за
периода от м.януари 2021 г. до м.юли 2022 г., подробно конкретизиранипо месеци и
размери, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба
до окончателното плащане.
2
Изложени са твърдения, че ищецът е работил в ответното предприятие от 2016
г. до 04.01.2024 г., когато трудовото му правоотношение било прекратено със заповед
на работодателя, като работил на длъжността „пазач“ и получавал минимална работна
заплата, като в последната година бил преназначен на длъжността „работник“, но
въпреки това изпълнявал задълженията си като пазач. Твърди също, че работното му
време започвало от 17.00 ч. и продължавало до 07.00 ч. сутринта на следващия ден,
като за започването и завършването на смяната се подписвал на специална тетрадка.
Твърди се, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца
работодателят му дължал заплащане на положения от него нощен труд, който за 2021г.
бил в размер на 1544.48 лв., а за 2022 г. – в размер на881.68 лв., или обща сума от
2426.16 лв., която не му била заплатена и тази сума се претендира с настоящия иск,
ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба.
В депозирания писмен отговор ответникът е оспорил исковите претенции като
неоснователни, за което е изложил подробни съображения.
Пред първата инстанция страните са ангажирали писмени и гласни
доказателства, както и съдебно-счетоводна експертиза.
След обстоен анализ на събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение
през процесния период, но по делото не са събрани доказателства, от които по
безспорен начин да се установява полагането на нощен труд от страна на ищеца за
претендирания период и неговия размер. Прието, че твърденията на ищеца не се
установяват от показанията на св.К., като същите противоречат на представените от
работодателя отчетни форми, които не са били оспорени от работника, а представената
по делото тетрадка не може да послужи като доказателство за твърденията в исковата
молба, тъй като за нейното приемане е настъпила преклузия и отделно от това тя
представлява изходящ от страната частен свидетелстващ документ, който не се ползва
с обвързваща съда доказателствена сила. Поради това, КРС е отхвърлил предявения
иск като неоснователен и недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на
първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените
оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на
императивни материалноправни норми.
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява
такава, каквато е изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и
3
анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е
достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани
допустими доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата
инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и
препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят
отново събраните пред районния съд доказателства.
Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите правни изводи на КРС
за неоснователност на предявения иск по чл.261 КТ, поради неустановяване по делото
на положен нощен труд от ищеца. Изводите на първата инстанция за неоснователност
на исковата претенция са формирани въз основа на установената в пълнота фактическа
обстановка, като БОС намира същите за правилни и в съответствие с приложимия
закон, поради което препраща към мотивите на първоинстанционното решение на
основание чл.272 ГПК и по този начин те стават част и от настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към
съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Неоснователни са възраженията на въззивника за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения, като такива не се констатират от настоящия съд. В
случая, с доклада на делото районният съд е дал ясни и точни указания на ищеца във
връзка с упражняването на процесуалните му права, като същият не е заявил
доказателствените си искания в дадения му от съда срок по чл.312, ал.2 ГПК, като след
изтичането на едноседмичния срок е настъпила процесуалната преклузия по чл.313
ГПК за посочване, представяне и събиране на доказателства, поради което КРС
правилно не е приел като доказателство представената от ищеца тетрадка в съдебното
заседание и не е налице твърдяното от въззивника процесуално нарушение.
Произнасянето на районния съд по направеното от ищеца искане за приемане като
доказателство на представената тетрадка е съобразено с трайната съдебна практика на
ВКС по приложението на чл.313, вр. чл.312, ал.2 и ал.3 ГПК, според която по делата,
разглеждани по реда на Глава ХХV ГПК – „Бързо производство“, каквото е
настоящото производство, преклузията за ангажиране на доказателства от страните
настъпва с изтичането на дадения им срок по чл.312, ал.2 ГПК, като единственото
изключение от тази преклузия се отнася до доказателства за установяване на
новонастъпили факти. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като с определението
си по доклада районният съд изрично е указал на страните, че имат едноседмичен
срок, в който да вземат становище по дадените им указания и да предприемат
съответните процесуални действия, т.е. да ангажират и доказателства. От данните по
делото е видно, че в предоставения срок по чл.312, ал.2 ГПК ищецът не е направил
доказателствени искания, а едва след изтичането на срока, в съдебно заседание е
представил въпросната „тетрадка“ и е поискал приемането й като доказателство и въз
4
основа на нея е поискал и поставяне на допълнителна задача на вещото лице. Ето защо
и предвид настъпилата преклузия по чл.313 ГПК за ангажиране на доказателства, за
която не е необходимо да има възражение от насрещната страна, районния съд
правилно е отхвърлил исканията на ищеца, поради което възраженията му във
въззивната жалба за допуснати от КРС процесуални нарушения са неоснователни. По
тази причина и направените във въззивното производство идентични доказателствени
искания са оставени без уважение от БОС.
Спорният по делото въпрос е дали за процесния период м.януари 2021 г. –
м.юли 2022 г. ищецът е полагал нощен труд, за който да му се дължи трудово
възваграждение в претендирания с исковата молба размер. В случая, въззивният съд
намира за правилен извода на КРС, че по делото не са събрани доказателства, от които
по безспорен начин да се установява полагането на нощен труд от страна на ищеца за
претендирания период и неговия размер, поради което и предявеният осъдителен иск е
изцяло неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.2 КТ, нощен е трудът, който се полага от
22.00 ч. до 06.00 ч., като на основание чл.261 КТ положеният нощен труд се заплаща с
увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от
размерите, определени от Министерския съвет. Този труд се полага най-често при
сменен непрекъснат режим на работа, тогава когато в самото предприятие или
производството налага това. Изрично този труд се уговаря в трудовия договор и се
заплаща в размер, уговорен от страните по трудовото правоотношение, съобразен с
нормата на чл.261 КТ. Най-често този труд се установява, чрез графиците за редуване
на смени, и то поименни, съставени за всеки отделен месец от работодателя и
представени на работника за изпълнение. В конкретният случай в трудовия договор на
ищеца не е уговорено, че същият ще полага нощен труд, нито са налице графици за
нощен труд, нито пък е начисляван и изплащан такъв труд, като доказателства в този
смисъл не са ангажирани от Д., чиято е доказателствената тежест да установи това
обстоятелство. От събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е
полагал нощен труд за исковия период. Обратен извод не следва от показанията на
св.К., тъй като от същите не се доказва, че ищецът е полагал нощен труд по смисъла
на чл.140, ал.2 КТ, доколкото свидетелят не установява релевантни факти за целия
процесен период, същият е заявил, че е работил като пазач в ответното дружество от
01.04.2022 г. Освен това, показанията на св.К. не се подкрепят от никакви други
доказателства в производство и противоречат на утвърдените от работодателя отчетни
форми, представени по делото и неоспорени от ищеца по надлежния ред, от които се
установява, че работата се е извършвала на три смени – първа смяна от 6ч. до 15ч.,
втора смяна от 13ч. до 22ч. и трета смяна от 8ч. до 17ч., т.е. никоя от смените не е била
през нощта, като ищецът е работил първа смяна. Съдът кредитира установения в
представените отчетни форми начин за полагане на труда на смени, като той се
5
установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото
лице е проверило на място в ответното дружество всички необходими документи във
връзка с работата на ищеца (работни графици, заповеди, ведомости за заплати и др.) и
не е установило данни за положен нощен труд от ищеца. Освен показанията на св.К.,
които съдът не кредитира по горните съображения, по делото не са ангажирани
доказателства от ищеца, че полаганият от него труд на смени е бил през нощта – след
22ч. В тази връзка, настоящият съд не цени представената от Д. „тетрадка“, която не е
приета като доказателство в производство, поради настъпилата по чл.313 КТ
преклузия.
При липсата на други годни доказателства, настоящата инстанция приема, че
ищецът не е доказал полагането от него на нощен труд в ответното предприятие за
процесния период, поради което предявеният иск за неговото заплащане е
неоснователен и правилно е отхвърлен от районния съд.
Предвид изложеното, Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна, а поради съвпадане изцяло на изводите на настоящата инстанция с тези
на районния съд, постановеното от КРС решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, на въззивника Д. Д. не му се дължат съдебни
разноски и такива не следва да му се присъждат, като на основание чл.78, ал.3 ГПК
същият следва да заплати на въззиваемата страна „Карнобатплод“ АД сумата от 600
лв. за разноски във въззивното производство за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 132 от 20.06.2024 г., постановено по гр.д.№
217/2024 г. по описа на РС-Карнобат.
ОСЪЖДА Д. Я. Д., ЕГН **********, да заплати на „Карнобатплод“ АД,
ЕИК *********, сумата от 600 лв. (шестстотин лева) за направените във въззивното
производство пред БОС съдебни разноски.
Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6