Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Троян, 18.02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен
съд първи
състав
на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка
Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията Симеонова
гражданско дело №
560 по описа на съда за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
Съдът е сезиран с иск
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК по
молба от П.А.Б. ***, починал на 03.04.2018г./, предявена против Е.П. Р., Д.Е.Р.,
П.П.Б., И.И.М. и И.И.М.-Б., с цена на иска 9 773,50 лв. Ищецът е
привлякъл като трето лице „Райфайзенбанк“ ЕАД, което дружество съдът е
конституирал с определение № 349 от 27.06.2017г. като трето лице-помагач.
В процедурата,
проведена по реда на чл.131 от ГПК, е установено, че отв.И.И.М.
е починал на 01.12.2017г. Ищецът е представил удостоверение за наследници
на И.М., от което се установява, че
негов единствен наследник по закон е дъщеря му И.И.М.-Б.,
като починалият ответник е заличен като страна и е конститурана дъщеря му, също
ответник в настоящето производство.
На 23.04.2018г. е
постъпила молба от пълномощника на ищеца-адв.К.Н., с
която същият уведомява съда, че ищецът П.А.Б. е починал. Съдът служебно изиска
удостоверение за наследници от Община Троян и от предоставеното такова е видно,
че ищецът П.А.Б. е починал на 03.04.2018г. и неговите наследници
по закон са дъщеря му Е.П. Р. и сина му П.П.Б. – и
двамата ответници в настоящето производство.
Предвид разпоредбата на чл.227 от ГПК, съдът
заличи като страна в процеса по гр.д. № 560/2017г. починалото лице-ищец по
делото и конституира като страни в процеса неговите законни наследници. Поради
сливане на качеството ищец и ответник в едно производство на лицата Е.П. Р. и П.П.Б., поради недопустимост на иска в тази част, производството по гр.д. № 560/2017г. по описа
на ТРС беше прекратено частично.
На 14.09.2018г. е
постъпила молба вх. № 4934 от пълномощника на ищците адв.Н., с която е
конкретизирана обстоятелствената част на ИМ и е съобразена същата с
формулирания петитум, от който съдът определя правна квалификация на предявения
иск като положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. С
молбата е направено изявление, че ищците оттеглят иска в частта, в която същият
е предявен срещу ответницата И.И.М. – Б.. Предвид
което съдът с определение № 491 от
25.09.2018г. прекрати производството в частта на иска, предявен срещу ответницата И.И.М. – Б..
В
ИМ се твърди, че недвижим имот с идентификатор № *****-жилище /апартамент/ в
гр.Троян, ******, не принадлежи изцяло на длъжника по изпълнително дело № ******
на ЧСИ рег. № **** ******* – ответникът Д.Р.. Твърди се, че ищците са
съсобственици на общо 4/16 ид.части от имота, които наследодателят им П.А.Б. е
получил по наследство от покойния му баща и техен дядо.
В ИМ се твърди, че бабата на ищците по бащина
линия Е.Б. е закупила имота по време на брака си с А. Б. и същият е станал
съпружеска имуществена общност. А. П.Б. починал на 08.09.1970 г. Съгласно
Семейния кодекс от 1968 г., чл.14, ал.7 предложение последно, „когато преживелият съпруг наследява заедно с
деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия
съпруг от общото имущество», т.е. след
смъртта на дядо им, баща им П.Б. е станал съсобственик на имота с майка си и
сестра си при права- 1/2 ид.ч. за майка му Е.И.Б., и по ¼ /една четвърт/
идеална част за него и сестра му К. М., придобити по наследство от баща им.
В молбата се твърди, че с нотариален акт №
160, т.3, н.д. № 1129/1994г. Е.И.Б. е продала на ищците П.П.Б.
и на Е.П.Б. /нейни внуци и деца на първоначалния ищец/ целия
процесен апартамент. Е.П. Р. е придобила ½ ид.
част от имота заедно със съпруга си –отв. Д.Е.Р., в режим на СИО, а другата
½ ид.ч. е придобил П.П.Б.. С нот.акт № 141,
т.12, рег. № 11172, д.1913/2004г. „Райфайзенбанк“ ЕАД е отпуснала заем на отв. Д.Р.,
като за обезпечаване на вземането П.П.Б., Е.П. Р. и Д.Е.Р.
учредили в полза на банката ипотека върху целия имот.
В допълнителна молба, след дадените указания
на ищците, същите са уточнили петитума на предявения иск, като са направи
искане съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника Д.Е.Р., че ищците Е. Р. и П.Б. са собственици общо на 4/16
ид. части от процесния недвижим имот, придобит по наследство от баща им П.А.Б..
Ответникът
Д.Е.Р., на когото е връчено разпореждане
№ 1363 от 27.06.2017г. по реда на чл.131 ГПК чрез посочения съдебен
адресат адв.Д.П. от ЛАК, не е представил отговор, не
е взел становище по иска и не е ангажирал доказателства.
Третото
лице „РАЙФАЙЗЕН БАНК“ ЕАД е представило отговор чрез юрисконсулт Д. И., в който
е взето становище за неоснователност на предявения иск. Ангажирани са
доказателства.
В съдебно заседание
ищците не се явяват, представляват се от пълномощника си адв.К.Н.
***, който поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен. Ищците не
претендират присъждане на направените по делото разноски. В представена по
делото писмена защита адв.Н. е развил подробни аргументи в подкрепа на искането
си.
В съдебно заседание ответникът Д.Р. не се
явява и не се представлява от процесуален представител. Същият не е взел
становище по иска.
В съдебно заседание за третото лице „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД не се явява
законен представител и не се представлява от пълномощник. В представено писмено становище чрез юриск. Д. И. е направено искане предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с
чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Ищците
се легитимират като законни наследници на П.А.Б.,***, починал на 03.04.2018г.,
като основават претенцията си на придобито право на собственост върху 4/16 ид.части
от процесния имот по наследство и давностно владение. От изискано удостоверене
за наследници се установява това обстоятелство.
От
приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници изх № 02-04-0073
от 26.01.2017 г., издадено от Община Троян за лицето А. П. ***, починал на 08.09.1970
г., се установява, че негови законни наследници са Е.И.Б. - съпруга, починала
на 22.08.20103г., П.А.Б.- син и К.А.Б.-дъщеря, починала на 12.03.2011г.син,
починал на 12.01.2015г. и оставил един свой законен наследник - дъщеря си А.Н.В..
Не е спорно по делото, че процесният имот е бил
собственост на А.
П. ***, починал на 08.09.1970 г. и неговата съпруга Е.И.Б., починала на
22.08.2003 г., а и това обстоятелство се установява от представения нотариален
акт за собственост на жилище, строено в парцел, отчужден за групово и
кооперативно жилищно строителство № 13/2 , том ІІ от 27.06.1968 г.
Представен е
нотариален акт № 160, т.3, н.д. №
1129/1994г. от 12.10.1994г., от който е видно, че Е.И.Б. е продала на ищците П.П.Б. и на Е.П. Р. /нейни внуци/ целия процесен апартамент срещу задължение за
издръжка и гледане. Тъй като Е. Р. е била в граждански брак с ответника Р., то
тя е придобила ½ ид. част от имота заедно със съпруга си в режим на СИО,
а другата ½ ид.ч. от имота е придобил П.П.Б..
Представен
е нот.акт № 141, т.ХІІ рег. № 11172, д.1913/2004г. , с който е учредена
договорна ипотека в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД върху три имота,
като третият е процесният апартамент, за отпуснат заем на Д.Е.Р..
В нотариалния акт са посочени документите, въз основа на които е учредена
ипотеката – три нот.акта, удостоверяващи правото на собственост върху трите
имота, първите два от които собственост на отв.Д.Р..
Ищците са ангажирали
гласни доказателства в подкрепа на твърденията си, изложени в ИМ. Разпитан е
свидетелят П. Й.Ц., който също притежава
апартамент в блок „Юмрукчал“ в гр.Троян, ***** От
неговите показания се установява, че той познава страните, бил е в близки
отношения с техния баща от 1962г. , когато са заживели в посочения блок.
Свидетелят сочи, че П.А.Б. от 1962г. до смъртта си през 2018г. е живял само в
този апартамент, не го е напускал трайно, не е променял местоживеенето си. Ц.
заявява, че майка му Е. Б. е продала
целия апратамент на внуците си без да уведоми за това сина си П., тъй като се
притеснявала той да не злоупотреби с имота, предвид факта, че той
злоупотребявал с алкохол. П.А.Б. разбрал за прехвърлянето едва когато били
предприети принудителни действия спрямо апартамента.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля като последователни, логични и безпристрастни.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Съдът
намира, че по делото се доказа, че процесният апартамент е придобит от Е.И.Б. -
майката на първоначалния
ищец и баба на настоящите ищци, с нот.акт № 13/2 т.2 д.340/1968г. , в който е посочено,
че апартаментът е придобит „ ПО ПОКУПКА" от Троянски градски народен съвет
/л.9/. Като основание за издаване на
акта е посочен чл.55г от ЗПИНМ , съгласно който
окръжните и градските народни съвети могат да
продават жилища в построените сгради. Купувачът придобива
собствеността на жилището и на съответните общи части от сградата, построена
върху държавната земя. Нотариусите снабдяват купувачите с нотариален акт
безплатно по писмено искане на съответния народен съвет. Посочена е цената на имота
-7067лв., за която е отразено , че изплатена напълно в брой.
Видно от представените документи, родителите на
първоначалния ищец-А. и Е.Б., са сключили гр.брак на 26.04.1942г. Апартаментът
е закупен по време на брака и по действащия към онзи момент СК /68-85г./ няма
друг режим на имуществени отношения между съпрузите и имотът по закон е станал
съпружеска имуществена общност.
Не са ангажирани доказателства,
които да установят, че апартаментът е лична собственост на Е.И.Б. и да оборят
законовото предположение за съпружеска имуществена общност /няма данни да е
отстъпен като обезщетение за отчужден имот, да е закупен с лични или дарени
средства/. Съпругът й А. Б. е починал 1970г. и съгласно Семейния кодекс, действувал от 68
до 1985г., след смъртта на Б. съпругата му Е.Б. остава с ½ ид.част от жилището,
а останалата ½ се разпределя по равно между децата им П.Б.
/първоначален ищец/ и К* Б., /т.е. всеки от двамата е придобил по
наследство по 1/4
ид.част/.
От така изложеното съдът приема за установено
и доказано, че към 1970г. П.А.Б. - първоначален ищец и баща на настоящите
ищци, е придобил собствеността върху 1/4
ид.ч. от описания апартамент по силата на наследственото правоприемство.
Извършената продажба с нотариален акт № 160/1994г. от Е.Б. на внуците си Е. Р. и П.Б. на ЦЕЛИЯ ИМОТ срещу
задължение за издръжка и гледане е действителна сделка, но тя не поражда правни
последици за тази част от имота, която е притежавал нейния син-първоначалният
ищец П.А.Б. до ¼ ид.част от имота. Продажбата
на чужда вещ, в случая ид.част от имота, не поражда вещно-прехвърлително
действие. Приобретателят не може да придобие повече права от своя праводател и
щом последният не е бил изцяло собственик на имота, то и първият не е станал изцяло
негов собственик. Този резултат е следствие не на нищожността на договора, а на
обстоятелството, че действителният собственик на ¼ ид. част, в случая –първоначалния
ищец, не е загубил своите права в съсобствеността.
Съдът намира, че от придобиването на имота
от Е. и А. Б. до отчуждаването му 1994 г.
не са налице писмени или гласни доказателства, които да дадат основание да се
приеме, че Е.И.Б. , вместо на ½ ид.ч. от имота, е станала
собственик на целия имот, тъй като не е налице отказ от наследство от страна на
П.А.Б.. Не е налице нотариален акт или твърдения на някоя от страните, че Е.И.Б.
е придобила останалата част по давностно владение. Не е налице отказ от право
на собственост или прехвърлителна сделка от страна на П.А.Б..
От горното следва извод, че към датата на
сделката от 12.10.1994 г. Е.И.Б. е била собственик само на 1/2
ид.част от
имота, а останалата част е била собственост на децата й П. и К**** - по ¼
ид.ч. на всеки един от тях. След като първоначалния ищец П.А.Б. е починал
в хода на делото, единствени негови наследници са настоящите ищци -Е.П. Р. и П.П.Б., които са придобили по наследство неговата 1/4 идеална част. Понеже е налице наследяване,
наследеното имущество е лична собственост и съпругът на Е. Р.-отв.Д.Р., не е придобил
част от тази ¼ ид. част от имота.
При тези изводи настоящият
състав намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен, като бъде признато правото на собственост на ищиците върху 1/4 ид.
част от процесния имот.
Ищците не
претендират присъждане на направените по делото разноски.
Мотивиран от горното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено
по отношение на Д.Е.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че Е.П. Р.,
ЕГН ********** и П.П.Б., ЕГН **********, са собственици по наследство на ¼ / една четвърт/ идеална част от
поземлен имот с идентификатор 73******
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-11/20.04.2007г на Изп.директор на АГКК, адрес на имота: гр.Троян, *******.
Самостоятеленият обект се намира в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор ******
Предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, целият с площ 8555
кв.м. Брой нива на обекта: 1. Съседни самостоятелни обекти на същия етаж ******
под обекта-няма, над обекта ****** заедно със същите ¼ ид.части от
прилежащите към жилището МАЗЕ № 9 с площ
от 15.45 кв.м., таван № 7 от 17.5 кв. и 7.590 % ид.части на сградата и
отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор *****
Решението е постановено при участие на трето
лице-помагач -Райфайзенбанк“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, *********, представлявано от А.В.А., О.Р.М.Й.П.и Н.В.М.-съвместно
от всеки от двама изпълнителни директори или един изпълнителен директор и един
прокурист.
ОПРЕДЕЛЯ на ищците
шестмесечен срок от влизане в сила на решението за отбелязването му на
основание чл. 115, ал. 2 от ЗС.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: