Решение по дело №23/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 март 2020 г.
Съдия: Ивайло Йосифов Иванов
Дело: 20207200700023
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

     

гр.Русе, 12.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 Председател: ИНА РАЙЧЕВА

        Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

     ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

при секретаря Цветелина Димитрова и с участието на прокурора Кремена Колицова, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 23 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител, против решение № 889/04.12.2019 г., постановено по АНД № 1638/2019 г. по описа на РРС, с което е отменено наказателно постановление № 441489-F478515/11.06.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в  ЦУ на НАП. С наказателното постановление, на основание чл.185, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС, за две извършени нарушения по чл.59а, ал.3, т.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., на ответника по касационната жалба – „Ди Ес Ойл“ ООД, са наложени две административни наказания „имуществена санкция“, всяко в размер на 600 лева. Като касационни основания се сочат допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – „Ди Ес Ойл“ ООД не е депозирал писмен отговор по нея. В съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението на РРС.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да отмени наказателното постановление, въззивната инстанция е приела, че в извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Районният съд е счел, въз основа на иначе безспорно установената фактическа обстановка, че за едно извършено нарушение ответникът по касация бил наказан два пъти. Посочил е, че нарушени били и разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в акта за установено административно нарушение (АУАН) и в наказателното постановление (НП) не били посочени датата и мястото на извършване на нарушението.

Тези изводи не се споделят от касационната инстанция.

От събраните във въззивното производство доказателства се установява, че на 2б.02.2019 г. органите по приходите извършили проверка в стопанисваната от ответника по касация бензиностанция, находяща се в гр.Разград, ЗПЗ, ул.“Балчик“ № 7. Проверката била документирана с протокол по чл.50 от ДОПК  сер. АА № 0304639/26.02.2019 г. Било установено, че на 2б.02.2019 г. в посочената бензиностанция са доставени 11085 л. дизелово гориво по АДД УК № 0000000004379972/26.02.2019 г., с доставчик „Инса Ойл" ООД, както и още 6059 л. дизелово гориво по АДД с УК №0000000004379563/ 2б.02.2019 г., с доставчик „Сакса" ООД. На същата дата - 26.02.2019 г., била извършена нова доставка на още 2815 л. дизелово гориво в бензиностанцията по АДД с УК №  0000000004108711/12.10.2018 г., както и 200 л. дизелово гориво по АДД с УК №  0000000004112341/15.10.2018 г. За извършените две последни доставки управителят на наказаното дружество представил писмени обяснения, подкрепени с писмени доказателства за движението на горивото, приобщени с протокола за извършената проверка. От тях се установява, че ответникът по касация закупил на 12.10.2018 г. 11973 л. дизелово гориво от „Инса Ойл" ООД, натоварено на камион с peг. № Р 3246 ВН, със съпровождащи документи: експедиционна бележка №009945/12.10.2018 г., декларация за съответствие на качеството на течните горива № 10651/11.10.2018 г. и АДД с УК № 0000000004108711/12.10.2018 г., в които е посочен точен адрес на мястото на доставка и разтоварване гр.Русе, ул.“Александровска“ № 26. В качеството си на получател по доставка на течни горива същият подал електронен документ за получаване (ЕДП) 0021-878042/18.10.2018 г. На 13.10.2018 г. дизеловото гориво било претоварено на камион с peг. № Р 4608 АК. В НП и АУАН е изрично посочено, че за извършеното претоварване на горивото търговецът не подал на 13.10.2018 г. ЕДД за промяна на превоза (транспортно средство) спрямо това, посочено в еАДД. Съгласно представените документи за движение на дизеловото гориво, експедиционна бележка с № А00000182/13.10.2018 г. и документ за удостоверяване на точния адрес на мястото на доставка, съгласно приложение № 146 към чл.80 г, ал.1 от ППЗАДС с № **********/13.10.2018 г., част от горивото, в количество от 9158 л., е доставено в посочената по-горе бензиностанция, а останалите 2815 л. дизелово гориво, съгласно представените документи за движение на дизеловото гориво, експедиционна бележка с №А00000181/13.10.2018г. и документ за удостоверяване на точния адрес на мястото на доставка, били върнати в гр.Русе, бул.“Трети март“  № 59 и разтоварени в нает и използван за нуждите на дружеството резервоар, условно обозначен с Р-4.

Било установено също, че на 15.10.2018 г. санкционираното дружество закупило 119б1 л. дизелово гориво от „Инса Ойл" ООД, което било превозвано с товарен автомобил с peг. № ***** със съпровождащи документи: експедиционна бележка № 010126/15.10.2018 г., декларация за съответствие на качеството на течните горива № 10655/15.10.2018 г. и АДД с УК № 0000000004112341/15.10.2018 г., в които, като точен адрес на мястото на доставка и разтоварване, отново било посочено гр.Русе, ул.“Александровска“ № 26. Търговецът, като получател на доставка на течни горива, подал електронен документ за получаване (ЕДП) 0021-878053/18.10.2018 г. На 1б.10.2018 г. дизеловото гориво било претоварено на товарен автомобил с peг. № *****. В НП и АУАН е изрично посочено, за извършеното претоварване на горивото търговецът не подал на 16.10.2018 г. ЕДД за промяна превоза (транспортно средство) спрямо това, посочено в еАДД. Съгласно представените документи за движение на дизеловото гориво, експедиционна бележка с №А00000186/1б.10.2018 г., документи за удостоверяване на точния адрес на мястото на доставка, съгласно приложение №146 към чл. 80г, ал.1 от ППЗАДС с № **********/16.10.2018 г., била извършена доставка на 7961 л. гориво на бензиностанция, стопанисвана от ответното дружество, находяща се в гр.Попово, ул.“Раковска“. Според експедиционна бележка № А00000184/16.10.2018 г. и  документ за удостоверяване на точния адрес на мястото на доставка, съгласно приложение №146 към чл.80г, ал.1 от ППЗАДС № **********/16.10.2018 г., били доставени 2000 л. дизелово гориво и в посочената по-горе бензиностанция в гр.Разград. Останалите 2000 л. гориво, според експедиционна бележка с №А000000187/16.10.2018 г. и документ за удостоверяване на точния адрес на мястото на доставка, съгласно приложение №146 към чл. 80г, ал.1 от ППЗАДС, № **********/16.10.2018 г., били върнати в гр.Русе и разтоварени в посочения нает от дружеството резервоар.

Както беше посочено по-горе, видно от самия текст на НП и АУАН, в тях изрично е посочено, че на 13.08.2018 г. и на 16.08.2018 г. търговецът не е подал ЕДД за промяна превоза (превозното средство) спрямо това, посочено в подадените е АДД. Именно посоченото деяние, изразено чрез бездействие, изпълва състава на нарушението по чл. чл.59а, ал.3, т.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., за какви нарушения е санкциониран и ответникът по касация. Цитираната разпоредба регламентира задължението на лицето, получател на течни горива, да подава електронен документ за доставка (ЕДД) за промяна в превоза (превозвач, транспортно средство и/или водач), посочен в еАДД/ЕАД или предходен ЕДД. Задължението за подаване на ЕДД възниква на датата на възникване на промяна в обстоятелствата съгласно чл.118, ал.10, изр.второ от ЗДДС и чл.59б, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., в конкретния случай след приключване на претоварването на горивото в друго транспортно средство, което било извършено именно на посочените в НП две дати – на 13.08.2018 г. и на 16.08.2018 г. Касационната инстанция намира, че с тяхното посочване е удовлетворено изискването по чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в АУАН, съответно в НП, да бъде посочена датата на извършване на нарушението.

Константна е практиката на ВКС, според която отговорността за неправомерно деяние, осъществено чрез бездействие, възниква там, където е следвало да бъде извършено изискуемото се действие (в този смисъл определение № 36 от 4.10.1999 г. на ВКС по н. д. № 437/99 г., I н. о. и мн.други). В разглеждания случай дължимото действие се изразява в подаване от получателя на течните горива на електронен документ за доставка за промяна в превоза им. При подаването на документи по електронен път – чрез квалифициран електронен подпис в WEB базирано приложение на интернет страницата на НАП, на практика това задължение може да бъде извършено на всяко място, стига задълженото лице да разполага с достъп до интернет. За целите на административнонаказателната отговорност обаче, доколкото подаването на такива данни е очевидно свързано с упражняваната от получателя на горивото търговска дейност, следва да се приеме, че мястото, където се дължи извършване на посоченото действие, е по неговото седалище. Съгласно чл.132 от ЗЛС и чл.12, ал.1 от ТЗ седалището на юридическото лице, а такива са и търговските дружества, е населеното място, където се намира управлението на дейността му. В случая санкционираното търговско дружество има своето седалище в гр.Русе, което обстоятелство предопределя и компетентната териториална дирекция на НАП съгласно чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК.

Следователно мястото на извършване на процесните нарушения, изразяващи се в бездействие, чрез пропускане на дължимото правнорелевантно действие, което е следвало да бъде извършено по електронен път, е по седалището на получателя на течните горива. Това място е посочено в АУАН и НП чрез отразяване в тях на седалището на санкционираното дружество, което е достатъчно за целите на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и за определяне на местно компетентните административнонаказващ орган и районен съд, който да разгледа жалбата срещу НП – чл.48, ал.1 и чл.59, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл неоснователно е и заявеното от ответника по касация оспорване на местната компетентност на Районен съд - Русе, заявено във въззивната инстанция с молба с вх. № 39482/03.10.2019 г. на РРС.

Районният съд неправилно е приел, че се касае само до едно нарушение, за което търговецът бил наказан два пъти. Очевидно е, че се касае до две отделни доставки на различни като количество течни горива, извършени на две различни дати, придружавани от различни документи, установяващи произхода и движението на горивото. При това положение и в съответствие с чл.18 от ЗАНН административнонаказващият орган правилно  е наложил на нарушителя отделни наказания за всяко от двете установени нарушения. Доколкото те не водят до неотразяване на приходи, размерът на наложените имуществени санкции е определен законосъобразно към минимума, в пределите по чл.185, ал.2, изр.второ вр.ал.1 от ЗДДС.

По тези съображения решението на районния съд се явява неправилно и следва да бъде отменено. След отмяната му, на основание чл.222, ал.1 от АПК, касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие настоящият касационен състав намира, че оспореното наказателно постановление съответства на закона, поради което следва да бъде потвърдено.

Касаторът не е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което такова не му се следва.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 889/04.12.2019 г., постановено по АНД № 1638/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено наказателно постановление № 441489-F478515/11.06.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в  ЦУ на НАП и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 441489-F478515/11.06.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в  ЦУ на НАП, с което на „Ди Ес Ойл“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Александровска“ № 26, ет.4, ап.13, представлявано от управителя Юлиан В.С., на основание чл.185, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС, за извършени съответно на 13.10.2018 г. и 16.10.2018 г. нарушения по чл.59а, ал.3, т.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., са наложени две административни наказания „имуществена санкция“, всяко в размер на 600 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

                                            

                                             ЧЛЕНОВЕ: