№ 13678
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20231110158836 по описа за 2023 година
Ищецът *** извежда съдебно предявени си субективни права въз основа издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена по чл.47,ал.5 ГПК на длъжника В. И. А. за сумите 1
023,07 лева, представляваща главница по Договор за кредит № 850603/30.03.2017 г. ,
сключен с ***, ведно със законна лихва за период от 22.05.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 170,63 лева, представляваща договорна лихва за период от 30.03.2017 г. до
31.07.2018 г., сумата 547,52 лева, представляваща мораторна лихва за период от 30.03.2017 г.
до 17.05.2023 г.,
Твърди се, че *** и В. И. А. сключили за кредит № 850603/30.03.2017 г., по силата на който
договор кредиторът предоставил в заем на длъжника главница от 1023,07 лева, при
задължение да я върне на 16 вноски от по 118,73 лева в срок до 31.7.2018г. Твърди се, че
договорът за кредит бил обезпечен с договор за поръчителство, като на 30.3.2017г.
длъжникът и *** сключили договор за поръчителство. Поради неплащане на задълженията
по договора за кредит, вземането било потърсено от кредитора, от поръчителя, който се
твърди, че на 23.2.2021г. заплатил на кредитора сочените суми, след което, с договор за
цесия от 2.3.2021г., прехвърлил вземанията си по отношение на длъжника, на заявителя,
включително и правото да уведоми длъжника за прехвърлянето, което се твърди да е
сторено.
Ответникът, в срока за отговор, чрез особения представител, назначен от съда, оспорва
иска, като счита, че същият е недопустим, защото не е спазена разпоредбата на чл.99 ЗЗД /
възражение по същество/. Сочи се, че в договора за цесия няма включени данни, че
вземането против А. се прехвърля, няма счетоводна справка за плащания. ДПК и
приложенията не са подписани от ответника, уведомителното писмо не е връчено от
кредитора, договорът е нищожен, поради липса на съгласие, накърняване на добрите нрави,
1
а договорът за поръчителство – нищожен, поради липса на основание. Сочи се, че съгласно
чл.147,ал.1 ЗЗД поръчителството е било прекратено, договорът за поръчителство е нищожен,
поради нарушение на ЗПК. Договорът за цесия – нищожен, поради липса на предмет.
Прави се възражение за давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Претенцията на ищцовото дружество се основава на следните твърдения: че
длъжникът и ***, сключили Договор за кредит № 850603/30.03.2017 г по силата на който на
длъжника били предоставени в заем сумата 1500лева, при задължението да я върне на 16
вноски. Твърди се, че договорът бил обезпечен с договор за поръчителство, сключен между
длъжника и ***. Твърди се, че на 2.3.2021г. кредиторът е прехвърлил на заявителя
вземането си спрямо длъжника. Тези твърдения, ищецът е навел в заявлението по чл.410
ГПК, като заповедта за изпълнение е издадена при тях.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад, без възражения на ищеца, на
ищеца е указано, че не сочи доказателства за твърденията си, че сумата е предоставена, че
вземането е платено от поръчителя, че вземането е прехвърлено с договор за цесия, както и
че длъжникът е уведомен. Определението е връчено редовно на ищеца, като процесуални
действия или искане за събиране на доказателства не са предприети. Ето защо, следва
изводът, че представеният договор за цесия не е достатъчен да докаже твърдението на
ищеца, че именно вземането против ответницата му е било прехвърлено от страна на
поръчителя. Видно от представения по делото договор за цесия, същият е с приложения,
непредставени по делото. В приложение 1 би следвало да се съдържа списък на
прехвърлените на ищеца вземания. Отново следва да се посочи, че въпреки указанията от
СРС, ищецът не е предприел никакви процесуални действия. Недоказано е и твърдението,
че сумата е предадена в собственост на заемополучателя. Недоказано е твърдението, че
поръчителят е заплатил вместо длъжника заемната сума.
Ето защо, не следва да се навлиза в съществото на оспорванията, направени от страна
на ответника, доколкото ищецът не доказва основанието си да претендира сумата, и искът
следва да се отхвърли само по посочените съображения.
Заповедта за изпълнение следва да се обезсили за разликата над предявеното вземане
от 313,57 лева, до пълния размер на претенцията по заповедта 547,52 лева – лихва за забава
за период от 30.03.2017 г. до 17.05.2023 – за тази сума, ищецът не е предявил иск в дадения
от съда срок.
При този изход на спора, право на разноски има само ответната страна, но разноски
не й се следват, защото е представлявана от особен представител и няма доказателства за
сторени разноски.
При тези мотиви Софийски районен съд,
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения против В. И. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК
ДРУЖБА, бл.90, вх.В, ет.1, ап.48 чрез особен представител адвокат Ю. М., САК, иск за
установяване на вземане по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, на *** с ЕИК: *** и
адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81 В, ап. 3, за: сумите 1 023,07 лева (, представляваща
главница по Договор за кредит № 850603/30.03.2017 г. , сключен с ***, кат осе твърди, че
вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 2.3.2021г., ведно със законна лихва
за период от 22.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 170,63 лева , представляваща
договорна лихва за период от 30.03.2017 г. до 31.07.2018 г., сумата 313,57 представляваща
мораторна лихва за период от 30.03.2017 г. до 17.05.2023 г., за които суми по гр.д.
№27872/2023г. от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.
№ 27872/2023г. за горницата над сумата 313,57 лева до пълния размер на претенцията по
заявлението и заповедта, от 547,52 лева – мораторна лихва за период 30.03.2017 г. до
17.05.2023 г
Решението, в частта, в която заповедта се обезсилва, има характер на определение, и
подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред СГС, в едноседмичен срок от
връчването му, а в останалата част, решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3