Решение по дело №219/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юни 2025 г.
Съдия: Розалина Георгиева Ботева
Дело: 20251110100219
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11748
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110100219 по
описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 15.04.2024г. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение против М. П. Я. за сумата 4968,60 лева, представлява цена на топлинна енергия,
доставена в обект, с административен адрес: гр. София, *******************, за периода м.
май 2021г.- м. април 2023г., сумата 654,51 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
15.09.2022г.- 21.03.2024г., сумата 25,70 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м. май 2021г.- м. април 2023г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 15.4.2024г., до
окончателното плащане на сумата; сумата; сумата 5,33 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 16.07.2021г.- 21.03.2024г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр.
дело № 22704/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.05.2024г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
1
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2021г.- м. април 2023г. е доставил на ответницата
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. София,
*******************, за периода м. май 2021г.- м. април 2023г. като купувачът не бил
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период
действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за
битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че
съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на
доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в
процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за
извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата
дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на М. П. Я. за сумата 4968,60 лева,
представлява цена на топлинна енергия, доставена в обект, с административен адрес: гр.
София, *******************, за периода м. май 2021г.- м. април 2023г., сумата 654,51 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на топлинна енергия за периода 15.09.2022г.- 21.03.2024г., сумата 25,70 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2021г.- м. април 2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 15.4.2024г., до окончателното плащане на сумата; сумата; сумата 5,33 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2021г.- 21.03.2024г., за което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.05.2024г. по ч.гр. дело № 22704/ 2024г. по описа
на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който е
изразено становище за неоснователност на исковете. Ответникът оспорва, че между страните
е възникнало облигационно правоотношение, като сочи, че имотът се обитава от трето лице.
В отговора се оспорва обстоятелството, че в процесния имот е доставена топлинна енергия в
количество, съответстващо на претендираната цена. Ответникът оспорва съществуването на
вземане на ищеца за обезщетение за забава в размер на законната лихва.
В обобщение ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде
постановено решение, с коетп същите да бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
2
следното от фактическа страна:
От събраните писмени доказателства се установява, че на 01.07.1988г. е скл. договор за
продажба на жилище по реда на чл. 117 ЗТСУ, по силата на който Главна дирекция за из
изграждане на София при СНС е прехвърлил на К. П. Я. правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ апартамент № 46, с адрес: гр. София, ж.к. "Люлин", бл. 981,
вх. Б, ет.7, за което е съставен договор за покупко- продажба на жилище, скл. по реда на чл.
117 ЗТСУ, рег. № 43, том XIV/ 1988г.
Установява се от представеното удостоверение за наследници, изх. № РЛН23- УГ52- 104/
14.07.2023г., издадено от Столична общиа, район Люлин, че К. П. Я. е починал на
05.02.1993г. и е оставил наследници по закон Николай К.ов Я. и Петър К.ов Я.. Петръ К.ов
Я. е починал на 20.09.2021г. и е оставил наследници по закон М. П. Я..
На 12.09.2002г. е етажните собственици в сграда- етажна собственост, с адрес: гр. София,
ж.к. "Люлин", бл. 981 са взели решение да възложат извършването на услугата дялово
разпределение на "Т.С." ЕООД.
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2022г. за отчетен
период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер
на сумата 5604,90 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2023г. се
установява, че за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за процесният имот е начислена
топлинна енергия в размер на сумата 4567,23 лева.
Относно количеството топлинна енергия, доставена през процесния период, е назначена
съдебно- техническа експертиза (СТЕ), съгласно заключението на която през процесия
период абонатът не е осигурил достъп за отчет ИРРО (/индивидуален разпределител на
разходите за отопление), и на водомера, за което са съставени Протоколи от 04.06.2022г. и от
27.05.2023г. Според Главните отчети и изравнителните сметки на дружеството за дялово
разпределение през процесния период в имот има три радиатора с ИРРО, за които, поради
липсата на достъп, е начислена топлинна енергия по МСРС (максимален специфичен разход
на сградата). Поради липсата на достъп за отчет на водомера, топлинната енергия за БГВ
(битово горещо водоснабдяване) е начислена на основата на брой лица, с разходна норма
140 л./ денонощие за един потребител. През процесния период за имота е начислена
топлинна енергия за БГВ за трима потребителя.
Абонатната станция на процесната сграда е индиректна, автоматизирана с пластинчати
подгреватели. Захранва един вход. Общият топломер се отчита по електронен път в 0 часа
на първо число на месеца. Отчитането не е визуално, а чрез електронно устройство. От
отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните загубите на топлина
в самата абонатна станция от топлоотдаване на съоръженията, които се намират в нея.
През процесния период в имота е доставена топлинна енергия на стойност 10172,13
лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
3
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест
на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти. Правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от
писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а
форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при
публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия
за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият
клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54
от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
4
ОСГК, т.1.
Конкретиката на случая сочи, че К. П. Я. е придобил правото на собственост върху
процесния имот по реда на чл. 117 ЗТСУ (отм). Договорът е скл. в предвидената в закона
форма и е породил вещноправен ефект.
Конкретиката на случая сочи, че К. П. Янкое е починал на 05.02.1993г., когато е открито
наследството му, съгласно чл. 1 ЗН. В случая при откриване на наследството
наследодателят е оставил наследници от първи ред- низходящи, те са призовани към
наследяване и изключват наследниците от следващи редове. Съгласно разпоредбата на чл. 5,
ал. 1 Закона за наследството (ЗН), децата на починалия наследяват по равни части.
Следователно, с откриване на наследството на низходящите му от първа степен- Николай
К.ов Я. и Петър К.ов Я., са придобили правото на собственост на върху притежавания от
последния недвижим имот при равни дялове- по 1/2 ид.ч. Петър К.ов Я. е починал на
20.09.2021г. и е оставил наследник по закон низходящия от първа степен М. П. Я..
Съобразявайки разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН, М. П. Я. е придобил правото на собственост
върху притежавания от наследодателя му дял в имота в размер на 1/ 2 ид.ч.
Неоснователни са доводите на ответницата, че имотът се ползва единствено от другия

съсобственик. По въпроса "Кои правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката?" е постановено
Тълкувателно решение № 2/ 2017 от 17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, т. 1.
Съгласно даденото в същото разрешение собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за

продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на които
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената .
Конкретиката на случая сочи, че Николай К.ов Я.. С оглед изложеното, обстоятелството кой
е ползвал имота е ирелевантно.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
5
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
наследодателят на ответниците е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало облигационни
правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за периода м. 05.2021г.- м. 04.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач “Директ” ЕООД.
Количеството топлинна енергия, доставена в процесния имот се установява от
заключението на изслушаната СТЕ. С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот
на ответника е доставена топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно. Съгласно заключението на СТЕ, стойността на
доставеното количество топлинна енергия е 10172,13 лева. Съобразявайки диспозитивното
начало в гражданския процес, съдът счита, че предявеният иск за установяване вземането на
ищеца за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна енергия
в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална
6
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действащата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни
или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това “изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски (равни или
прогнозни), а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл.
22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/ 06.04.2007г. за топлоснабдяването и
на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда-
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
В съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС отговорността на съсобствениците за
заплащане на разноските за общата вещ е разделна и се разпределя съобразно квотите им в
съсобствеността. Ето защо, предвид установените дялове на всеки от съсобствениците на
имота, следва да се приеме, че всеки от ответниците следва да отговаря за заплащане на по
½ ид.ч. от стойността на потребената топлинна енергия и цената на услугата дялово
разпределение.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ
7
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да плащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за
изпълнение до длъжника, тъй като длъжникът изпада в забава с изтичане на срока за
изпълнение (срокът кани). Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Видно от фактура № **********/ 31.07.2022г. падежът на
вземанията за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. е настъпил на 14.09.2022г.,
задълженията по фактура №**********/ 31.07.2023г., за отчетен период 01.05.2022г. –
30.04.2023г. са станали изискуеми, считано от 14.09.2023г. Обезщетението за забава в размер
на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2022г.-
21.03.2024г.,е в размер на 654,51 лева.
По отношение на претендираната от ищеца мораторна лихва върху стойността на
главницата за извършеното дялово разпределение, следва че доколкото по делото не беше
установено наличието на главно изискуемо вземане за извършеното дялово разпределение,
то неоснователно се явява и искането за плащане на акцесорното вземане.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
113,08 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ. Съобразно дела на ответника в имота и уважената част от исковете, на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 137,95 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
113,08 лева, депозит за възнаграждението на вещо лице в размер на 400 лева и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя същото в размер на 100 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 612,50 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Същият е представил доказателства, че е направил
претендираните разноски и е поискал присъждането им своевременно.
В случая в заповедното производство ответникът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Съразмерно с отхвърлената част от иска, на ответнока
8
следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 0,28 лева.
В исковото произоводство ответникът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 1020 лева. Съразмерно с отхвърлената част от исковете,
на отвер=тника следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 0,96 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът









РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. П. Я., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **************, за сумата 4968,60
лева, представлява цена на топлинна енергия, доставена в обект, с административен адрес:
гр. София, *******************, за периода м. май 2021г.- м. април 2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 15.4.2024г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ; сумата 654,51 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
15.09.2022г.- 21.03.2024г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 25,70 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2021г.- м. април
2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение- 15.4.2024г., до окончателното плащане на сумата, на основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение от 10.05.2024г. по
ч.гр. дело № 22704/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **************, против М. П. Я., с ЕГН
**********, иск за установяване съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД за сумата 5,33
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
9
цена на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2021г.- 21.03.2024г., с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. П. Я., с ЕГН **********, съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД, с
ЕИК **************, сумата 137,95 лева, представляваща разноски в производството по
ч.гр. дело № 22704/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, съразмерно с
уважената част от исковете и сумата 612,50 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково прозводство , съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **************, да плати на М. П. Я., с ЕГН
**********, сумата 0,28 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело №
22704/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, съразмерно с отхвърлената
част от исковете и сумата 0,96 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
исково производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението е постановено при участието на "Директ" ЕООД като трето лице помагач на
страната на "Т.С." ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски
градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10