Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.
София, 08.01.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на единадесети декември
две хиляди и седемнадесета година в следния състав
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т. д. № 7949 по описа за 2016 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени частични
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр.
чл. 101 ЗЗД.
Ищецът „Б.П.Б.”
АД, ЕИК *********, твърди, че ответниците - „Б.П.” ООД, ЕИК ********, В.В.С.,
ЕГН ********** и В.К.Г., ЕГН **********, са солидарни длъжници за задълженията
по сключен на 18.04.2003 г. договор за предоставяне на кредит и анекси към
него. Твърди, че с подписани 28 броя анекси, а именно - Анекс А1-132/2003 от
04.12.2003 г., Анекс А2-132/2004 от 19.05.2004 г., Анекс А3-132/2004 от
22.12.2004 г., Анекс А4-132/2005 от 29.04.2005 г., Анекс А5-132/2006 от
26.04.2006 г., Анекс А6-132/2006 от 30.05.2006 г., Анекс А7-132/2007 от 10.04.2007
г., Анекс А8-132/2007 от 10.12.2007 г., Анекс А9-132/2008 от 30.04.2008 г.,
Анекс А10-132/2008 от 23.06.2008 г., Анекс А11-132/2009 от 27.01.2009 г., Анекс
А12-132/2009 от 28.04.2009 г., Анекс А13-132/2010 от 29.04.2010 г., Анекс
А14-132/2010 от 29.05.2010 г., Анекс А15-132/2010 от 21.09.2010 г., Анекс
А16-132/2011 от 30.03.2011 г., Анекс А17-132/2011 от 30.05.2011 г., Анекс
А18-132/2011 от 29.06.2011 г., Анекс А19-132/2011 от 30.08.2011 г., Анекс
А20-132/2011 от 29.09.2011 г., Анекс А21-132/2012 от 24.08.2012 г., Анекс
А22-132/2013 от 20.05.2013 г., Анекс А23-132/2013 от 07.10.2013 г., Анекс
А24-132/2014 от 29.05.2014 г., Анекс А25-132/2014 от 30.06.2014 г., Анекс
А26-132/2014 от 28.11.2014 г., Анекс А27-132/2015 от 27.03.2015 г. и Анекс
А28-132/2015 от 29.06.2015 г., е променен размерът на кредитния лимит,
условията по договора и крайният срок за издължаване на усвоената главница.
Твърди, че ответниците – В.В.С. и В.К.Г. – са встъпили в дълга и са придобили
качеството на солидарни длъжници по всички задължения по договора за кредит и
анексите, съгласно уговореното. Твърди, че е настъпила изискуемост на вземането
за цялата усвоена главница, като датата 30.09.2015 година е по-късната от двете
възможни дати на изискуемост, съобразно договореното по Анекс А28-132/2015 от
29.06.2015 г., доколкото към тази дата не е имало действащи банкови гаранции. Сочи, че
поради неплащане в уговорения срок на дължими и изискуеми суми по договора за
кредит за главница, лихви и такси на 13.07.2016 г. банката предприела действия
по принудителното им събиране, като се снабдила със Заповед № 1946 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
14.07.2016 г. и Изпълнителен лист от 14.07.2016
г., издадени от РС - гр. Перник по ч. гр. д. № 02663/2016 г. за сумата от 1 564
664 лева, представляваща част от главница по Договор за кредит № 132/2003
от 18.03.2003 г. и анексите към него, ведно със законната лихва върху
главницата от 1 564 664 лева, считано от датата на постъпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 13.07.2016 г. до окончателно изплащане на сумата,
както и сумата от 31 293,28 лева - държавна такса и сумата от 23 999,96
лева - юрисконсултско възнаграждение. Моли да се постанови решение, с което да
се установи съществуване на посочените вземания на ищеца към ответниците при
условията на солидарност по договора за кредит и анексите към него, за които са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и за
осъждане на ответниците да му заплатят направените в заповедното производство и
по настоящото дело разноски.
Ответниците подават
идентични отговори на искова молба като възразяват, че изискуемостта на
вземането не е настъпила на посочената от ищеца дата, както и че въобще не е
настъпила, че съответно – банката не е упражнила надлежно правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Навеждат се доводи, релевантни към проверката
на съда от формална страна по реда на чл. 417, вр. чл. 418 ГПК. Настоящата
преценка на съда е досежно съществуването на ликвидно и изискуемо вземане,
предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение. Ответниците – В.В.С. и В.К.Г.
– твърдят и че по отношение на тях е изтекъл срокът по чл. 147 ЗЗД, като същите
имат качеството на поръчители, а не съдлъжници по договора за кредит.
Предявени са субективно съединени частични
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр.
чл. 101 ЗЗД.
Ищецът носи
тежест да докаже следните релевантни факти по иска с правно основание чл. 430 ТЗ: сключен договор за банков кредит, по който ответниците са солидарни
длъжници за цялото вземане /като съдлъжници/, със задължение за банката да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и
срок; усвояване на сумата /разрешения лимит/ по кредита – т.е., че сумата е
усвоена от кредитополучателя /съобразно уговореното между страните/, датата на
настъпване на изискуемостта, размер на дължимите вземания. Носи тежест и да
докаже, че ответниците са съдлъжници по договора по силата на изрична уговорка.
Ответниците
носят тежест да докажат възраженията си – наличието на действащи банкови
гаранции към 30.09.2015 година.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Страните не
спорят и съответно, съгласно чл. 153 от ГПК, съдът приема за установени
следните факти: че е сключен договор за кредит със съдържанието на представения
с исковата молба, както и че страните са сключили и описаните от ищеца анекси
към него, със съдържанието на документите, които са представени с исковата молба,
че е усвоена посочената в исковата молба сума, че банката не е упражнила право
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
На 18.04.2003 г.
между ищеца „Б.П.Б.” АД и ответника „Б.П.“ ООД – кредитополучател (с предишно
наименование „Д.“ ООД) е сключен Договор за кредит № 132/2003 г.. Съгласно чл.
1 от договора, банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер до
500 000 лева. Съгласно чл. 2 от договора, кредитът се отпуска от банката
на кредитополучателя целево - за оборотни средства и издаване на всички видове
акредитиви и гаранции, съгласно предоставено обосновано искане от клиента, а
според чл. 6, ал. 5 от договора, крайният срок за изплащане на всички
задължения по кредита е до 30.04.2004 г.
Установява се,
че към договора са подписани 28 броя анекси, а именно - Анекс А1-132/2003 от
04.12.2003 г., Анекс А2-132/2004 от 19.05.2004 г., Анекс А3-132/2004 от
22.12.2004 г., Анекс А4-132/2005 от 29.04.2005 г., Анекс А5-132/2006 от
26.04.2006 г., Анекс А6-132/2006 от 30.05.2006 г., Анекс А7-132/2007 от
10.04.2007 г., Анекс А8-132/2007 от 10.12.2007 г., Анекс А9-132/2008 от
30.04.2008 г., Анекс А10-132/2008 от 23.06.2008 г., Анекс А11-132/2009 от
27.01.2009 г., Анекс А12-132/2009 от 28.04.2009 г., Анекс А13-132/2010 от
29.04.2010 г., Анекс А14-132/2010 от 29.05.2010 г., Анекс А15-132/2010 от
21.09.2010 г., Анекс А16-132/2011 от 30.03.2011 г., Анекс А17-132/2011 от
30.05.2011 г., Анекс А18-132/2011 от 29.06.2011 г., Анекс А19-132/2011 от
30.08.2011 г., Анекс А20-132/2011 от 29.09.2011 г., Анекс А21-132/2012 от
24.08.2012 г., Анекс А22-132/2013 от 20.05.2013 г., Анекс А23-132/2013 от
07.10.2013 г., Анекс А24-132/2014 от 29.05.2014 г., Анекс А25-132/2014 от
30.06.2014 г., Анекс А26-132/2014 от 28.11.2014 г., Анекс А27-132/2015 от
27.03.2015 г. и Анекс А28-132/2015 от 29.06.2015 г., с които съдържанието на
договора за кредит е било многократно изменяно и допълвано от страните.
Според чл. 2
от Анекс А2-132/2004 от 19.05.2004 г. към договора, размерът на съществуващия кредит
се увеличава с 500 000 лева до общо 1 000 000 лева.
Според чл. 1
от Анекс А3-132/2004 от 22.12.2004 г. към договора, размерът на съществуващия
кредит се увеличава със 150 000 лева до общо 1 150 000 лева.
В чл. 1 от Анекс
А4-132/2005 от 29.04.2005 г. към договора е уговорено, че размерът на
съществуващия кредит се увеличава със 1 000 000 лева до общо 2 000 000 лева.
В чл. 1 от Анекс
А5-132/2006 от 26.04.2006 г. към договора е уговорено, че размерът на
съществуващия кредит се увеличава с 400 000 лева до общо 2 400 000 лева.
В чл. 1 от Анекс
А6-132/2006 от 30.05.2006 г. към договора е уговорено, че размерът на
съществуващия кредит се увеличава с 600 000 лева до общо 3 000 000 лева
Съгласно чл. 1
от Анекс А8-132/2007 от 10.12.2007 г. съществуващия кредит се увеличава с 500
000 лева до общо 3 500 000 лева.
Според чл. 2
от Анекс А9-132/2008 от 30.04.2008 г. размерът на съществуващия кредит се
увеличава с равностойността на 300 000 лева до общо равностойността на 3
800 000 лева.
В чл. 5 от
Анекс А14-132/2010 от 29.05.2010 г. към договора е договорено, че с
подписването на анекса се уговаря солидарна отговорност по смисъла на чл.
121-123 от ЗЗД между банката, от една страна, и С.А.С., В.К.Г. и В.В.С., от
друга, в качеството на солидарни длъжници. В същия член е предвидено, че
солидарният длъжник се задължава спрямо банката да отговаря за изпълнението на
задължението на кредитополучателя по Договор за банков кредит № 132/2003 и
всички сключени анекси към него, включително и за заплащане на всички дължими
суми до окончателното му погасяване, а също и че продължаването на срока на
договора за кредит по отношение на кредитополучателя има действие и за
солидарния длъжник.
В чл. 1 от
Анекс А22-132/2013 от 20.05.2013 г. към договора е уговорено, че размерът на
кредита се револвира с равностойността на 205 581,77 лева до размер от
равностойността на 3 212 080,23 лева.
Според чл. 1
от Анекс А23-132/2013 от 07.10.2013 г. към договора, размерът на кредита се
определя на равностойността на 3 171 480 лева.
Съгласно чл. 1
от Анекс А25-132/2014 от 30.06.2014 г. размерът на кредита се определя на равностойността
на 3 170 360,11 лева.
В чл. 1 от
Анекс А28-132/2015 от 29.06.2015 г. е уговорено, че срокът за ползване и
издължаване на кредита се удължава до 30.09.2015 г. или до датата, на която
отпада ангажиментът на банката по издадени гаранции, която от двете настъпи
последна, през който период средствата по кредита могат да се използват
многократно в рамките на лимита.
Представени са Заповед
№ 1946 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.
417 от ГПК от 14.07.2016 г. и Изпълнителен лист от 14.07.2016 г., издадени от РС
– гр. Перник по ч. гр. д. № 02663/2016 г., от които се установява, че ответниците
са били осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от 1 564 664 лева,
представляваща част от главница по Договор за кредит №132/2003 от 18.03.2003 г.
и Анексите към него, ведно със законната лихва върху главницата от 1 564 664
лева, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 13.07.2016 г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата
от 31 293,28 лева - държавна такса и сумата от 23 999,96 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е
представена като доказателство банкова гаранция № 043054/02363 от 13.12.2005 г.,
издадена от „Б.П.Б. АД ***. В нея е посочено, че във връзка с предстоящо
сключване на Договор за продажба на електрическа енергия между Е.С. област ЕАД,
клон Перник – продавач, и “Д.” ООД – купувач и на основание постъпило нареждане
от “Д.” ООД банката се задължава безусловно и неотменяемо, независимо от
валидността и действието на договора, да заплати на Е.С. област ЕАД, клон
Перник всяка сума до максималния размер
от 12 000 лева, след получаване на първо надлежно подписано и подпечатано
искане за плащане, съдържащо декларация, че купувачът не е изпълнил частично
или изцяло задълженията си за заплащане на използваната електрическа енергия в
съответствие с условията и сроковете на договора, както и че декларацията
следва да посочва конкретните условия, които са нарушени. В банковата гаранция
е посочено още, че всяко плащане по нея от страна на банката намалява нейния
ангажимент с размера на платените суми, както и че банковата гаранция е валидна
до 13.12.2006 г., като изтича изцяло и автоматично, в случай, че искането
предявено при горепосочените условия, не е постъпило в банката до 15:30 часа на
13.12.2006 г., независимо дали се явява банков ден или не, а след тази дата
ангажиментът на банката се обезсилва, независимо дали оригиналът на банковата
гаранция е върнат или не. Посочено е и че банковата гаранция може да бъде
освободена преди изтичане на валидността й само със съгласие на продавача и
връщане на оригинала й в банката, а също и че с изтичане валидността на гаранцията,
независимо от това дали е върнат в банката оригиналът или не, както и при
предсрочното й закриване ангажиментът на банката се прекратява.
От
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема, като
изготвено задълбочено, компетентно и мотивирано, в обхвата на компетентност на
вещото лице и въз основа доказателствата по делото, се установява, че общият
размер на усвоената сума по Договор за банков кредит № 132/2003 и анексите към
него възлиза на 38 374 689,35 лева. Вещото лице е посочило, че погасената
част от главницата по Договор за банков кредит № 132/2003 и анексите към него
към 13.07.2016 г. възлиза на 35 230 187,26 лева, както и че непогасената
дължима главница, изчислена като разлика между констатираната усвоена сума по процесния
договор за кредит и анексите към него и посочената по-горе погасена сума от
усвоената главница, възлиза на 3 144 502,09 лева.
От
допълнителното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
възприема, като изготвено компетентно и мотивирано в обхвата на компетентност
на вещото лице, въз основа доказателствата по делото, се установяват следните
задължения на ответника „Б.П.” ООД към „Б.П.Б.” АД към 12.07.2016 г.: просрочена
главница в размер на 3 144 502,09 лева, възнаградителна лихва в размер на 16 241,41
лева и наказателна лихва в размер на 312 218,13 лева. В заключението е посочено, че при извършена проверка в
банката се е установило пълно съответствие между представените на вещото лице
документи за изготвяне на основната експертиза, описани в раздел II на
експертизата, и документите в системата на банката, като същите документи са
представени от банката като доказателства по делото. Вещото лице е посочило, че
констатациите, направени в отговорите на въпросите на основната експертиза се
потвърждават изцяло, а именно, че общият размер на усвоената сума по Договор за
банков кредит № 132/2003 и анексите към него към 12.07.2016 г. възлиза на 38
374 689,35 лева, че погасената част от главницата по Договор за банков
кредит № 132/2003 и анексите към него към 12.07.2016 г. възлиза на 35 230
187,26 лева и че общият размер на непогасената главница, изчислен като разлика
между сумата на усвоената и сумата на погасената главница възлиза на 3
144 502,09 лева.
Констатираните
от вещото лице различия в начислените лихви са в полза на кредитополучателя
/доколкото като тотал водят до благоприятен за него резултат – заплащане на
по-малко лихви по кредита за сметка на погасяване на по- голяма главница/. И
именно на тази основа вещото лице е определило просрочената главница.
Установява
се от приетите писмени доказателства, че между ищеца „Б.П.Б.” АД и ответника „Б.П.”
ООД, валидно са възникнали облигационни отношения, породени от сключен помежду
им Договор за банков кредит от 18.04.2003 г., като с подписани 28 броя анекси
към него са изменили и допълнили съдържанието му. В чл. 5 от Анекс А14-132/2010
от 29.05.2010 г. към договора е предвидено, че с подписването на анекса се
уговаря солидарна отговорност по смисъла на чл. 121-123 от ЗЗД между банката -
от една страна, и В.К.Г. и В.В.С. - от друга, в качеството им на солидарни
длъжници, които се задължават спрямо банката да отговарят за изпълнението на
задължението на кредитополучателя по договора за банков кредит и всички
сключени анекси към него, включително и за заплащане на всички дължими суми до
окончателното му погасяване. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът
намира за неоснователно направеното от ответниците В.Г. и В.С. възражение, че същите
имали качеството на поръчители и че по отношение на тях е изтекъл срокът по чл.
147 ЗЗД, а не качеството на съдлъжници по договора за кредит. Съгласно нормата
на чл. 121 ЗЗД, освен в определените от закона случаи, солидарност между двама
или повече длъжници възниква само когато е уговорена, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от
длъжниците. Според чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните, а отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. Като се имат предвид посочените разпоредби и при тълкуване
на клаузата на чл. 5 от Анекс А14-132/2010 от 29.05.2010 г. към договора следва
да се приеме, че в случая ответниците В.Г. и В.С. имат качеството на солидарни
длъжници и са встъпили в дълга на ответника „Б.П.” ООД към банката по смисъла
на чл. 101 ЗЗД. Поради това съдът намира, че физическите лица-ответници нямат
качеството на поръчители, респ. в настоящия случай не намира приложение правилото
на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, съгласно което поръчителят остава
задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск
против длъжника в течение на шест месеца.
Така
сключените договор и анекси към него обективират насрещните волеизявления на
страните за съгласие по отношение на всички основни елементи от съдържанието на
договора за банков кредит. По силата на сключения договор и анексите към него кредитополучателят-ответник
е поел задължение да върне предоставената му от ищеца в заем сума на месечни вноски,
а за изпълнение на това задължение солидарно отговарят и ответниците-физически
лица. Съгласно уговореното в чл. 1 от Анекс А28-132/2015 от 29.06.2015 г. към
договора, срокът за ползване и издължаване на кредита е удължен до 30.09.2015
г. или до датата, на която отпада ангажиментът на банката по издадени гаранции,
която от двете настъпи последна, през който период средствата по кредита могат
да се използват многократно в рамките на лимита. Според нормата на чл. 442 ТЗ,
с банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в
гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея. Съдът
намира, че в настоящия случай банковата гаранция от 13.12.2005 г. е била валидна до 13.12.2006
г. Няма данни и ангажирани доказателства по делото, от които да се направи
изводът, че банковата гаранция след посочената дата е пораждала ангажимент за
банката, респ. следва да се приеме, че към 30.09.2015 г. не е имало издадена
гаранция от банката, която да установи различен от посочената дата падеж за
изпълнение на задължението по договора за кредит и анексите към него /или поне
такива доказателства по делото не се сочат/. Следователно, ответниците са се
задължили да погасят всички дължими суми по договора за кредит в срок до 30.09.2015
г. В тази връзка и с оглед възраженията на ответниците, следва да се посочи, че
не е необходимо банката да обявява кредита за предсрочно изискуем, тъй като
съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, т.е., уговорен е падеж
на задължението и срокът кани вместо кредитора. Поради това изложените доводи,
че банката не е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, са неоснователни.
Предвид
настъпилия падеж на задължението, дължимо от ответниците по договора за кредит
и анексите към него и поради липсата на плащане от тяхна страна банката се е
снабдила с процесните Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и Изпълнителен
лист от 14.07.2016 г., издадени от РС – гр. Перник по ч. гр. д. № 02663/2016 г.
В случая се касае за вземане на ищеца с определен падеж, който към момента на депозиране на
заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК (13.07.2016 г.) пред РС –
гр. Перник е бил настъпил. Видно е от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, че общият размер на усвоената сума по договора за банков кредит и
анексите към него възлиза на 38 374 689,35 лева, че погасената част от
главницата към 13.07.2016 г. възлиза на 35 230 187,26 лева, както и че
непогасената дължима главница възлиза в размер на 3 144 502,09 лева. Ответниците
не са доказали погасяване на претендираните от ищеца вземания в техния частичен размер на уговорения падеж
- 30.09.2015 г., когато е настъпил крайният срок за погасяване на всички
дължими суми по договора за кредит и анексите към него, нито към даване ход на
устните състезания - плащане не е доказано от страна на ответниците и в хода на
настоящото производство. Поради това съдът намира, че ищецът е носител на
вземания в посочените в заповедта за изпълнение размери, по посочените пера,
кореспондиращи с издадената заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Това налага извод за основателност на предявените искове, както по основание,
така и по размер.
Така,
предвид изхода от производството и това, че от страна на ищеца е заявено
своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му
се дължат от ответниците. По делото се доказаха реално заплатени разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство. Съгласно указанията,
дадени с т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г., постановено по тълк.
дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. При този
изход на спора ответниците дължат на ищеца направените по делото разноски в общ
размер на 84 262,49 лв., от които сумата от 31 293,28 лв. – държавна такса
по заповедното производство, сумата от 23 999,96 лв. – юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство, сумата от 31 293,28 лв. – държавна такса по настоящото производство,
сумата от 400 лв. – депозит за вещо лице по ССчЕ, сумата от 100 лв. – депозит
за вещо лице по допълнителна ССчЕ и сумата от 18 775,97 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение по настоящото производство.
Неоснователно
е и възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
доколкото същото е определено под минималните размерите, предвидени в чл. 7,
ал. 2, т. 6 НМРАВ /за конкретния случай минималният размер е 27 176, 64 лева
без ДДС/.
Ответникът,
освен това, е останал задължен за сумата от 300 лева, с които е бил завишен
размерът на дължимите разноски за депозит за вещо лице по ССЕ и на тази сума
следва да бъде осъден на основание чл. 77 ГПК.
Воден
от горните съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения
частичен установителен иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 101 ЗЗД, че „Б.П.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, В.В.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, и В.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, солидарно
дължат на „Б.П.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1 564 664 лева,
представляваща част от общ размер от
3 144 502,09 лева на изискуемата и непогасена главница по Договор за
кредит №132/2003 от 18.03.2003 г. и Анекс А1-132/2003 от 04.12.2003 г., Анекс
А2-132/2004 от 19.05.2004 г., Анекс А3-132/2004 от 22.12.2004 г., Анекс
А4-132/2005 от 29.04.2005 г., Анекс А5-132/2006 от 26.04.2006 г., Анекс
А6-132/2006 от 30.05.2006 г., Анекс А7-132/2007 от 10.04.2007 г., Анекс
А8-132/2007 от 10.12.2007 г., Анекс А9-132/2008 от 30.04.2008 г., Анекс
А10-132/2008 от 23.06.2008 г., Анекс А11-132/2009 от 27.01.2009 г., Анекс
А12-132/2009 от 28.04.2009 г., Анекс А13-132/2010 от 29.04.2010 г., Анекс
А14-132/2010 от 29.05.2010 г., Анекс А15-132/2010 от 21.09.2010 г., Анекс
А16-132/2011 от 30.03.2011 г., Анекс А17-132/2011 от 30.05.2011 г., Анекс
А18-132/2011 от 29.06.2011 г., Анекс А19-132/2011 от 30.08.2011 г., Анекс
А20-132/2011 от 29.09.2011 г., Анекс А21-132/2012 от 24.08.2012 г., Анекс
А22-132/2013 от 20.05.2013 г., Анекс А23-132/2013 от 07.10.2013 г., Анекс
А24-132/2014 от 29.05.2014 г., Анекс А25-132/2014 от 30.06.2014 г., Анекс
А26-132/2014 от 28.11.2014 г., Анекс А27-132/2015 от 27.03.2015 г. и Анекс
А28-132/2015 от 29.06.2015 г. към него, за която е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 14.07.2016 г. на РС
– гр. Перник, по ч.гр.д. № 02663/2016 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 13.07.2016 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Б.П.” ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, В.В.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, и В.К.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на „Б.П.Б.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78 от ГПК, сумата от 84 262,49 лв. -
съдебно-деловодни разноски, сторени в заповедното и в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Б.П.” ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, В.В.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, и В.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 77 ГПК да
заплатят по сметка на Софийски градски съд сумата от 300 лева – разноски за вещо лице, дължими съгласно определение на
съда от 11.12.2017 година.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: