РЕШЕНИЕ
№……………. 13.05.2021 г. гр. Балчик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански състав
На шестнадесети
април през две хиляди двадесет и първа година
В публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Велчева
Секретар: Миглена
Йорданова
Прокурор: без
Като разгледа
докладваното от районен съдия И. Велчева
Гражданско дело № 502 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от Б. Й.; Б.О.; Р.Г. против Министерството на
правосъдието за заплащане на сумата в размер на 4 475 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени им от незаконосъобразните отказа за
вписване на исковата молба с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 26 от ЗЗД, на съдията по вписвания при
Районен съд-Тервел.
В съдебно заседание на 16.04.2021 г. проц. представител
на ищците направи изменение на размера на иска от 4 200 лв. на 275 лв. (25 лв. държавна такса и 250 лв. адвокатско възнаграждение), представляващи направените разноски по възз.гр.д.
№ 106 и 180 по описа на Окръжен
съд-Добрич за 2020 г. като в останалата част оттегли претенцията си и
производството по делото бе прекратено в тази част.
Ищецът претендира и направените по делото съдебно – деловодни разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен.
Третото лице-помагач И.Н.С. намира иска за недопустим и неоснователен.
По делото е приет за разглеждане в условие на евентуалност и обратен иск
от Министерството на правосъдието срещу третото лице И.Н.С. за заплащане на
сумата в размер на 275 лв., представляваща обезщетение за умишлено причинената
му от нея вреда при изпълнение на трудовите си задължения и изразяваща се в заплатени
разноски от ищеца за обжалване на постановения от съдията по вписванията отказ
за вписване на искова молба, предявена от ищците по главния иск, по която е
образувано производството по гр.д. №10/202020 г. по описа на Районен съд-Тервел.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, и
съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, като взе предвид наведените от страните доводи
и възражения прие за установено от правна и фактическа страна следното:
Ищците твърдят, че в Районен съд-Тервел е образувано гр.д. №10/2020
г. с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 26 от ЗЗД, исковата молба по която
подлежи на вписване. С определение №1/13.01.2020 г. съдията по вписванията при
Районен съд – Тервел отказва вписването на исковата молба поради неточна и
непълна идентификация на страните и недвижимия имот, предмет на делото.
Определението е атакувано от ищците. Образувано е в.ч.гр.д. №106/2020 г. по
описа на Окръжен съд- Добрич. Съдията по вписвания отказва, по твърдения на
ищците, да изпрати окомплектованата преписка за отказ до въззивната инстанция,
поради което и с молба от 3.02.2020 г., ищците искат от Окръжен съд – Добрич
служебно да изиска частната жалба от Служба по вписванията при Районен съд -
Тервел. Образувано е ново в.ч.гр.д. №180/2020 г. по описа на въззивната
инстанция. С определение №366/27.05.2020 г., Окръжен съд-Добрич отменя отказа.
След
извършена справка се установява, че има вписване на прехвърлителни
сделки по отношение на имота, предмет на гр.д. №10/2020 г. по описа на Районен
съд-Тервел, изповядани на 24.01.2020 г. с нот.акт №101 т. 1 вх.р.
№268/24.01.2020 г ., с който „Евксинос Транс“ЕООД
дарява на Дамян Йорданов Гочев 1/30 ид.ч. от процесния
имот по гр.д. №10/2020 г. по описа на Районен съд -Тервел, а впоследствие на
същата дата продава на същия купувач 19/30 ид.ч. от
имота за сумата в размер на 4 200 лв.
Ищците
смятат, че съдията по вписвания съзнателно и по лични подбуди, а не съобразно
закона е постановил отказ за вписване на исковата молба, не е придвижил
подадената частна жалба като по този начин им е причинил имуществени вреди в
размер на 275 лв. (уточнено в последно съдебно заседание
на 16.04.2021г.)
Обстоятелството,
че вредите са извършени от съдията по вписванията при Районен съд – Тервел, а
ответникът е държавен орган, които отговаря за вреди причинени на граждани от
незаконни действия и бездействия на съдиите по вписванията, като възложител на
работата им, обуславя правния интерес на ищците от предявяване на настоящия иск
срещу ответника.
Ответникът
оспорва осъществяването на фактическия състав на нормата на чл. 49 от ЗЗД,
която да ангажира неговата отговорност. Оспорва вината, причинно – следствената
връзка и вредата, в условие на евентуалност оспорва размера на вредите.
Предявените
искове са допустими. Предявени са от лица с правен интерес от воденето им при
наведените от тях фактически твърдения.
Правната квалификация на главните субективно съединени
искове е по чл. 49 от ЗЗД, а на обратния иск в нормата на чл. 203, ал. 2 от КТ
във вр. с чл. 54 от ЗЗД.
Не
се спори от страните, че в Районен съд-Тервел е образувано гр.д. №10/2020 г. с
правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 26 от ЗЗД, исковата молба по която подлежи
на вписване, както и че съдия-докладчикът по делото е разпоредил нейното
вписване.
С
определение №1/13.01.2020 г. съдията по вписванията при Районен съд – Тервел
отказва вписването на исковата молба поради неточна и непълна идентификация на
страните и недвижимия имот, предмет на делото.
Определението
е атакувано от ищците. С разпореждане от 21.01.2020 г. жалбата е оставена без
движение, като е даден едноседмичен срок на жалбоподателите да представят
документ за платена държавна такса в размер на 25 лв. и пълномощно на подалия я
представител. С молба от 23.01.2020 г., е внесена държавна такса за обжалване
на отказа в размер на 15 лв. С разпореждане от 14.02.2020 г., съдията по
вписванията отново оставя без движение производството по частната жалба срещу
отказа за представяне на документ за внесена държавна такса в размер на 10 лв.
и представяне на отново на пълномощно на представителя. С молба от 6.03.2020 г.
, ищците представят пълномощно и допълнително държавна такса в размер на 10 лв.
С
определение от 30.04.2020 г., Окръжен съд -Добрич оставя без движение жалбата,
като указва на ищците да представят пълномощно за Б.Й. и Б.О., от което е
видно, че адв. Г. е оправомощен да обжалва отказа на съдията по вписванията.
След представяне на такова Окръжен съд – Добрич постановява определение
№366/27.05.2020 г., с което отменя определението на съдията по вписванията, с
което е отказано вписване на исковата молба и е постановено да се впише
исковата молба. Като мотиви в акта са посочени неправилност на изводите на
съдията по вписванията относно непълнота на заявлението и описанието на имотите,
както и обстоятелството, че преценката за редовността на процесуалния документ
е в дискрецията на исковия съд и съдията по
вписванията не може да я подлага на контрол.
Редът за реализиране
на отговорността за вреди, настъпили в резултат на действия на съдията по
вписванията, извършени в кръга на правомощията му, е общият исков ред. Исковете за присъждане на обезщетение за
настъпили вреди, вследствие на действия на съдията по вписванията, когато са
предявени срещу възложителя на работата, следва да бъдат квалифицирани по чл.
49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
За да се уважи деликтният иск е необходимо да се установи деянието,
неговата противоправност, в случая изразяваща се в
процесуалната незаконосъобразност на действието на съдията по вписванията, вредата и причинно следствената връзка между
тях.
По делото не се спори, че съдията по вписванията е постановил
атакувания отказ за вписване на исковата молба, който впоследствие е отменен.
Проверката
по силата на т. 6 от ТР №7/2012 г . на ОСГТК на ВКС, която съдията по
вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал.
1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за
вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали
актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има
ли предвиденото в Правилника за
вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните
предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Изрично в
тълкувателния акт е уредена конкуренцията при противоречиви становища относно
редовността на исковата молба на съдия – докладчика и това на съдията по
вписванията в полза на първия, поради което вторият не може да я подлага на
нова преценка.
С
оглед изложеното, съдът приема, че е налице противоправно деяние.
По
отношение на вредата:
За
да възникне деликтната отговорност по чл. 49 от ЗЗД е необходимо да е настъпила
вреда.
Рамката, в която съдът следва да разгледа предявения иск е заявеното
искане – петитум, въз основа на конкретното
изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба. В
разглеждания случай се претендира
имуществена вреда.
Според
настоящия състав на съда като такава не може да се квалифицира сумата заплатена
за държавна такса и адвокатски хонорар за обжалване на постановения отказ за
вписване на исковата молба.
Вредата следва да е пряк резултат, нормално
настъпваща, типична и необходима последица от увреждащото действие. Като такава
не може да се квалифицира претендираната сума за разноски по частното
обжалване.
Същите следва да се търсят по друг правен ред.
Искът като неоснователен следва да се отхвърли.
Поради отхвърлянето на иска, съдът не следва да
разглежда предявения в условията на евентуалност обратен иск.
Ответникът не претендира разноски.
На третото лице-помагач не се присъждат разноски
съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Б. Й.; Б.О.;
Р.Г. всички с адрес *** против
Министерството на правосъдието, при участието на третото лице – помагач И.Н.С. ***
за заплащане на сумата в размер на 275 лв. (двеста седемдесет и пет лева) - направените
разноски по възз.гр.д. № 106 и 180 по описа на Окръжен съд-Добрич за
2020 г. , представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от
незаконосъобразния отказ за вписване на исковата молба, с правно основание чл.
108 от ЗС и чл. 26 от ЗЗД, на съдията по
вписвания при Районен съд-Тервел.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ:……