Присъда по дело №5346/2013 на Софийски градски съд

П Р И С Ъ Д А

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№        година                                                                                               Гр. С.           

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 10 състав в публично съдебно заседание  ДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА, в следния състав:

 

Председател:	МИНА МУМДЖИЕВА
Съдебни заседатели:	Ж.Т.
	Д.К.

 

Секретар	Т.Ш.
Прокурор	МАРИАН М.

Като разгледа докладваното от съдия председателя Наказателно НОХД 5346 по описа за 2013г. въз основа на закона и доказателствата по делото

 

                                                            П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимия З.Н.Х. ЕГН **********, роден на ***г. в гр. Б., постоянен адрес:***9, българин, с висше образование, неженен, неосъждан  за НЕВИНОВЕН в това, че на 08.12.2011г., в гр.С., кв."В.", до КПП-54, в лек автомобил „Р.-**" с peг. № С ****, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол над наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държал 6 /шест/ броя найлонови пликчета с високорискови наркотични вещества, с цел разпространение, както следва: Обект №1, състоящ се от 5/пет/ подобекта с номера 1.1 до 1.5, представляващи КОКАИН, в смес с бензокаин и лидокаин, със съдържание на активния компонент кокаин 2,3%, от които: Обект №1.1 - КОКАИН, в смес с бензокаин и лидокаин, с нето тегло 0,721 грама, с процентно съдържание на активния компонент кокаин 2,3%, на стойност- 57,68 лева/петдесет и седем лева и шейсет и осем стотинки/; Обект №1.2 - КОКАИН, в смес с бензокаин и лидокаин, с нето тегло 0,822 грама, с процентно съдържание на активния компонент кокаин 2,3%, на стойност- 65,76 лева /шестдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/; Обект №1.3 - КОКАИН, в смес с бензокаин и лидокаин, с нето тегло 0,651 грама, с процентно съдържание на активния компонент кокаин 2,3%, на стойност- 52,08 лева/петдесет и два лева и осем стотинки/; Обект №1.4 - КОКАИН, в смес с бензокаин и лидокаин, с нето тегло 0,792грама, с процентно съдържание на активния компонент кокаин 2,3%, на стойност-63,36 лева/ шестдесет и три лева и тридесет и шест стотинки/; Обект №1.5 - КОКАИН, в смес с бензокаин и лидокаин, с нето тегло 0,676 грама, с процентно съдържание на активния компонент кокаин 2,3%, с общо нето тегло на обектите 3,662 грама, на стойност - 54,08 лева/петдесет и четири лева и осем стотинки/; Обект №2 - КОКАИН, в смес с фенацетин и лидокаин, с нето тегло 0,391грама, с процентно съдържание на активния компонент кокаин 25%, на стойност- 35,19 /тридесет и пет лева и деветнайсет стотинки/ - всичко с общо нето тегло 4,053 грама на обща стойност 328,15 лева/триста двадесет и осем лева и петнадесет стотинки/, поради което и на основание  чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА  по обвинението  за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал.1, пр.4 от НК.

ВРЪЩА на Д. М.Д. дамски портфейл, златист на цвят със скъсан хастар на вътрешен джоб, иззет съгласно текста протокол за обиск и изземване от 08.12.2011г. (л.7, л.8, том 1 от ДП).

ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК 4 бр. бойни патрони, кал. 40,  S & W с експанзивно действие.

Пистолет  “ PIETRO BERETTA”, мод. 96, кал. 40 С № ******, предназначен за стрелба с патрони кал. 40,  S & W, както и 6 броя бойни патрони  кал. 40,  S & W, иззети при обиск и изземане от подс. Х. СЛЕДВА ДА ОСТАНЕ НА СЪХРАНЕНИЕ в служба „КОС” при 05 РУП-СДВР до представянето на издадено разрешение на З.Н.Х. за носене  и за съхранение на огнестрелно оръжие.

 

На основание чл.354а, ал.6 от НК,чл.53а, ал. 2, т. 1 от НК и чл.112, ал.1 от НПК веществените доказателства – високорискови наркотични вещества, подробно описани и   иззети в протокол за  претърсване и изземване на 08.12.2011г. от л.а. „Ровър” с рег. № С **** (л.2, 3, том1  от ДП) и  в протокол за обиск и изземване от 08.12.2011г., извършен по отношение на св. Д. М. Д. ( л.7, л.8, том 1 от ДП) при в тяхната неизразходвана при експертните изследвания част, както и опаковката на веществата –полиетиленови пликчета- се отнемат в полза на държавата,като същите следва да бъдат предадени за унищожение по реда,предвиден в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите след влизане в сила на присъдата.

В едномесечен срок след влизане в сила на присъдата на основание чл.96,ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите препис от присъдата да се изпрати на Агенция „Митници”.

На основание чл.190, ал.1 от НПК разноските по делото в размер на 1294,66 лева следва да останат за сметка на държавата.

Присъдата подлежи на обжалване и протест  в 15 –дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

 

                                                                                  2.             

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

( постановление за прекратяване на НП – л.158, л.159, СП ) липсва произнасяне по ВД.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                        МОТИВИ ПО НОХД 5346/13г. по описа на СГС, НО, 10 състав   

От Софийска градска прокуратура  е бил внесен обвинителен акт по обвинението на З.Х.Н. за това, че на 08.12.2011г., в гр.С., кв."В.", до КПП-54, в лек автомобил „Р.-**" с peг. № С ****, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол над наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държал 6 /шест/ броя найлонови пликчета с високорискови наркотични вещества, с цел разпространение, както следва: Обект №1, състоящ се от 5/пет/ подобекта с номера 1.1 до 1.5, представляващи КОКАИН, в смес с бензокаин и лидокаин, със съдържание на активния компонент кокаин 2,3%, от които: обект №1.1 - КОКАИН, в смес с бензокаин и лидокаин, с нето тегло 0,721 грама, с процентно съдържание на активния компонент кокаин 2,3%, на стойност- 57,68 лева/петдесет и седем лева и шейсет и осем стотинки/; обект №1.2 - КОКАИН, в смес с бензокаин и лидокаин, с нето тегло 0,822 грама, с процентно съдържание на активния компонент кокаин 2,3%, на стойност- 65,76 лева /шестдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/; обект №1.3 - КОКАИН, в смес с бензокаин и лидокаин, с нето тегло 0,651 грама, с процентно съдържание на активния компонент кокаин 2,3%, на стойност- 52,08 лева/петдесет и два лева и осем стотинки/; обект №1.4 - КОКАИН, в смес с бензокаин и лидокаин, с нето тегло 0,792грама, с процентно съдържание на активния компонент кокаин 2,3%, на стойност-63,36 лева/ шестдесет и три лева и тридесет и шест стотинки/; обект №1.5 - КОКАИН, в смес с бензокаин и лидокаин, с нето тегло 0,676 грама, с процентно съдържание на активния компонент кокаин 2,3%, с общо нето тегло на обектите 3,662 грама, на стойност - 54,08 лева/петдесет и четири лева и осем стотинки/; обект №2 - КОКАИН, в смес с фенацетин и лидокаин, с нето тегло 0,391грама, с процентно съдържание на активния компонент кокаин 25%, на стойност- 35,19 /тридесет и пет лева и деветнайсет стотинки/ - всичко с общо нето тегло 4,053 грама на обща стойност 328,15 лева/триста двадесет и осем лева и петнадесет стотинки/, поради което и на основание  чл. 354а, ал.1, пр.4 от НК.

С постановление на СГП от 22.11.2013г. материалите, относими по обвинението на подс. Д.Д. за извършено от нея престъпление по чл.354а ал.5 вр. с ал.3, пр.2, т.1 от НК, са били отделени в друго наказателно производство –пр.пр. 45930/2013г. на СРП ( л.3, СП, СГС), което е било прекратено с постановление на СРП от 09.04.2014г. за прекратяване на наказателното производство.

В съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и изразява становище, че то е доказано по несъмнен и безспорен начин. В предложения анализ на доказателствата прокурорът интерпретира определен кръг факти, като безспорни – датата на деянието (08.12.2011 г.), факта  подсъдимият  да е управлявал на посочената дата  лек автомобил „Р.” рег. № С **** ведно с пътниците в автомобила – св. А.И. на предната седалка и св. Д.Д.  - на задната седалка. Подчертава се, че такова е било разположението на лицата към момента на спирането им за проверка от органите на полицията, както и че целта на пътуването им била да отидат до гр. Б., за да отпразнуват  студентския празник. Представителят на СГП приема за безспорно установено, че подсъдимият е бил по същото време обект на разработка от служба „Вътрешна сигурност” при МВР и в хода на тази разработка са били констатирани негови контакти със свидетеля П.М., за когото били събрани данни, че е криминално проявен и се занимава с разпространение на наркотични вещества. Прокурорът подчертава, че служителите от „Вътрешна сигурност” при МВР, експлоатирайки специални разузнавателни средства, са установили разговори, приложени във ВДС и които навеждат съмнение за кодирани реплики, отнасящи се до наркотични вещества. Прокурорът посочва, че в разговорите не се споменава  пряко за употребата или разпространението на кокаин или на друго наркотично вещество, но съмненията за такава дейност са били достатъчно основание, за да се предприеме задържането на подсъдимия на инкриминираната дата. Пледира се подсъдимият да е бил проследен от полицейските служители от пътя му от кв. „Х. Д.” през В. в посока Б. и в резултат на това проследяване да е била създадена организация за спирането му от  служители на КАТ-Пътна полиция на караулката на В. за извършване на полицейска проверка. За установяването на посочените факти прокурорът предлага на съда да обсъди и да приеме показанията на свидетелите, които са работили във „Вътрешна сигурност”, МВР  и които са съобщили в разпита си за своите  подозрения, че подсъдимият държи наркотични вещества с цел разпространение. Представителят на прокуратурата изразява категорично становище, че подозренията на служителите от „Вътрешна сигурност” са били потвърдени с доказателства, събрани по реда, предвиден в НПК. В тази връзка се предлага на съда да приеме като процесуално годен протокол за претърсване и изземване от автомобила, управляван от подсъдимия. Твърди се, че въз основа на посоченото писмено доказателствено средство са открити и приобщени като веществени доказателства инкриминираните високорискови наркотични вещества.  Посочва се, че намерените наркотични вещества, описани в диспозитива на обвинителния акт -  6 броя пакетчета, съдържащи кокаин с общо тегло 4 грама и стойност 328 лева, могат да бъдат свързани само и единствено с личността на подсъдимия.

 На отделно обсъждане се подлага въпросът за процесуалната годност на протокол за претърсване и изземване. С аргумента, че протоколът е бил  обект на допълнителни експертизи, не се оспорва наличието на поправки в него. Твърди се обаче, че значението на посочените поправки не е съществено, тъй като касаят броя на иззетите пликчета. Прокурорът посочва, че първоначалното отразяване касае изземването на пет пликчета от инкриминираното вещество, а в последствие – коригирането на техния брой в поправката е на шест. Прокурорът предлага съдът да приеме, че нанасянето на поправка не  е довело до опорочаване на действието по разследване, тъй като е удостоверена съгласно изискванията на НПК от лицата, за които императивно законодателят изисква да полагат подписи, а именно – от  органа, изготвил протокола, поемните лица и експерта. Представителят на обвинението посочва, че липсва подпис на обвиняемия в целия протокол, но това обстоятелство не опорочава процесуално-следственото действие, тъй като оформянето на протокола с подпис и от лицето, чиято правна сфера се засяга, не  е задължително изискване на закона.   Предлага се все пак, ако съдът счете за необходимо наличието на подпис и от страна на подсъдимия, да игнорира от доказателствения материал иззетото шесто на брой пакетче, допълнително добавено, като постанови осъдителна присъда за държане с цел –разпространение на пет броя от инкриминираното вещество. В пледоарията на прокурора не се оспорва наличието на поправка на протокола в частта относно датата на неговото съставяне, но се изразява становище, че е несъмнено действието да е било извършено през 2011г., тъй като се касае за техническа грешка и всички останали действия са били извършени през 2011г. Твърди се, че поправката е била извършена след като екземплярът, с който разполага защитата на подсъдимия, е бил отделен от протокола, приложен по делото.

Прокурорът предлага на съда да приеме за установено, че инкриминираните вещества са били открити в предна лява врата на автомобила, управляван от подсъдимия, независимо, че част от участниците в това процесуално-следствено действие са имали непрофесионален подход при изпълнение на служебните им задължения и най-вече – експерта при заснемане и изготвяне на снимковия материал, относим към случая. Изтъква се участието на две поемни лица, потвърдено в техните показания пред съда. Предлага се на съда да приеме, че именно в присъствието на поемните лица са открити инкриминираните вещества. Предлага се този факт да намери адекватна оценка с приложението на чл.354а, ал.1 от НК по отношение на лицето, което е имало непосредствен достъп до мястото, на което са били открити веществата, а именно по отношение на подсъдимия Х.. Доводът в подкрепа на искането е отнесен до разбирането, че престъплението е формално и фактът на намиране на веществата е достатъчен да се вмени вина на лицето, у което са били открити. При съдебните прения се изтъква, че съвкупната преценка на останалите доказателства обосновава извод за наличието на косвени доказателства, обосноваващи съмнение, че подсъдимият  ще пренесе наркотични вещества, тъй като  контактува с криминално проявено лице, което разпространява наркотични вещества. В пледоарията си представителят на прокуратурата акцентира върху съдържанието на разговори от ВДС, в които действителното им съдържание е кодирано с думите  „рибки”.  Предлага се на съда да приеме, че с употребата на  термина „рибки”  е кодиран изразът „малки пакетчета”, тъй като обичайното назоваване на морските продукти не е с умалителни изразни средства.

Прокурорът посочва, че е доказана по несъмнен и безспорен начини и наличието на специалната цел за разпространение. Обвинението извлича аргументи за такъв извод от факта, че инкриминираните вещества са били открити в момент, в който подсъдимият е планирал участието си в събиране с млади хора, студенти на техния празник в Б. и където обичайно се употребява алкохол, а нерядко и наркотични вещества. Подчертава се, че обстановката в тези заведения предразполага употребата на наркотични вещества, а е от значението въздействието на алкохола сред  млади хора. Предлага се на съда да приеме за установено, че подсъдимият е пренасял инкриминираните наркотични вещества, за да ги разпространи в Б.. Изразява се становище, че дори и да се игнорира фактът на предприетото от подсъдимия пътуване към Б., за да разпространява там наркотични вещества, то съставомерната  цел за разпространение е установена от факта на предоставяне на едно от тях на  свидетелката Д.Д. на същото по вид наркотично вещество. Прокурорът посочва, че откритото у Д. вещество е получено от нея от подсъдимия, тъй като процентното съдържание на това пакетче е  абсолютно идентично с процентното съдържание на пет от пакетчетата, намерени у подсъдимия, а именно -  2.3 % активно  наркотично действащо вещество. Прокурорът посоча, че не е възможно в  практиката да има такова точно съвпадение до десетата от грама на произведени при различни условия наркотични вещества и те да попаднат на едно и също място като вид и като процентно съдържание. В тази връзка се посочва, че е налице фактическа връзка между откритото у Д. пакетче с високорисково-наркотично вещество и тези, които са били открити в автомобила на подсъдимия.

С изложените аргументи представителят на прокуратурата предлага на съда да приеме за установено, че подсъдимият З.Х. е държал наркотични вещества без съответно разрешение, което се изисква по закон с цел разпространението им, с което е осъществил състава на чл. 354а, ал. 1, , предл. 4 НК. При определяне на наказание се изразява съгласие наказанието „лишаване от свобода” да бъде определено при условията на чл. 54 от НК в минимума, предвиден в закона и да бъде отложено по чл.66 от НК  с оглед данните за чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Предлага се съдът да наложи и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в минималната граница, предвидена в Особената част на НК.

Защитникът на подсъдимия – адв. Г. посочва, че не са ясни конкретните доказателства, от които прокуратурата прави извод за извършено от подсъдимия престъпление. Посочва се, че начинът на извършване на престъплението не е ясно описан дори в обвинителния акт, тъй като обстоятелствената му част възпроизвежда само словесната правна квалификация на деянието по чл. 354а, ал. 3 НК. Защитата поддържа изразеното от нея становище, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на закона, тъй като не съдържа информация за фактите, от които прокуратурата черпи основания за осъществяването на  специалната цел, включена в главния факт на доказване. Защитата изтъква, че посочените пороци в конструкцията на обвинението затрудняват изключително много реализацията на правото на защита при анализа на събрания доказателствен материал, тъй като не е ясно срещу какви факти се реализира. Основният акцент в защитната пледоария обаче е насочен към оспорване процесуалната годност и доказателствената стойност на протокол за претърсване и изземване, приложен на стр. 2 от досъдебното производство. Защитата се позовава на заключението на почерковата експертиза, установила, че екземплярите на протокола за претърсване и изземване – този, който е приложен по делото и този, който е бил предаден на защитата, са различни, както  в частта относно датата, така  и с факта на полагане на подпис в близост до поправките в тях, но едва след отделянето на екземплярите един от друг. Защитата посочва, че е било нарушено правото на защита на подсъдимия при претърсване и изземване, като нарушението  е до степен, която налага изключването на протокола от годния доказателствен материал. Пледира се, че органите на досъдебното производство са нарушили изискванията  на чл. 162, ал. 1 НПК. Защитата посочва, че отсъствието на това лице е установено с липсата на подпис в протокола, положен от подсъдимия. Навежда се доводът, че подсъдимият  е  бил в близост до автомобила, тъй като е следвало да събере и подреди по сакове изсипани вещи, но това не го прави участник в смисъла, в който изисква законът. Защитата подчертава, че  подсъдимият не е възприел  открИ.е на наркотик, бил е отведен за личен обиск, не е присъствал на изготвянето на наркопроби, за които твърдят разследващите органи. Защитата се позовава на показанията на св. В. Л.В., за да заключи, че отразяването в протокола на едно лице като  „присъстващ”, не е гаранция за ефективното му участие в процесуално-следственото действие. Посочва, се като пример функцията на експерта – фотограф - св. В., чието присъствие било отразено едновременно в протокол за обиск и изземване, приложен на стр. 7 от ДП, но също така и  в друго процесуално-следствено действие, а именно – при „обиск и изземване”, проведен на друго място и по отношение на друго лице, различно от подсъдимия. В заключение защитата обобщава, че не са присъствали нито експерта, нито подсъдимия в  действия по разследването, противно на удостовереното в самите протоколи.

Защитата поставя основните си възражения и срещу доказателствената стойност на протокол за претърсване и изземване от автомобила, ползван от подсъдимия с оглед съдържанието на допълнително изискания   фотоалбум и заключението на ТЕ. Подчертава се, че до приключване на претърсването и изземването са били извършени единствено снимки с номера от № 2835 до № 2848, посочени в ТЕ. За  останалите  снимки се твърди, че са били извършени след претърсването и изземването и поради това не следва да бъдат  ценени от съда. С посочените аргументи защитата предлага протокола за претърсване и изземване да бъде изключен като годно доказателствено средство, както и да бъдат изключени иззетите с него веществени доказателства.

Алтернативно се излагат и други доводи, които според защитата служат  самостоятелно за оправдаването на подсъдимия. Навежда се довод, че не е известно къде и как са били съхранявани иззетите с протокол за претърсване и изземване  обект 1 и обект 2 , описани в протокола за претърсване и изземване. Защитата пледира, че липсват процесуални гаранции точно тези ВД да са били предадени за експертно изследване с ФХЕ. Изтъква се, че в протокола за претърсване и изземване е отбелязано, че обект 1 и обект 2 са запечатани с червен восъчен печат (в единствено число), а вещите лица са получили обекти, запечатани с по два броя восъчни печати, че в протокола за претърсване и изземане се твърди, че са иззети и запечатани пликчета с бяло прахообразно вещество заедно с направени полеви тестове, а в съдебно заседание, проведено на 06.12.2014 г. вещото лице С. е заявила,  че ако в обектите са се съдържали полеви тестове, трябва да са били описани. Изводът на защитата е, че след като полевите тестове не са описани в експертизата, явно не са били налични към момента на предаването на обектите за експертно изследване. Оспорва се подхода на обвинението да приеме, че евентуално допуснати пропуски при изготвянето на протокол за претърсване и изземване се санират с участието на поемните лица. Защитата подчертава, че не е възможно с показания на поемни лица да се  установят факти, изискващи определени специални знания, поради което  няма начин те да установят идентичността между иззетите и предадени за експертиза обекти. Защитата изразява възражения срещу довода на СГП,  че „рибки” е закодирано наименование на пликчета с оглед установената в НПК доказателствена тежест.

В пледоарията на адв. Г. са положени  усилия да се обсъди и субективният състав на престъпление по чл.354а, ал.1  от НК. Изтъква се, че целта за разпространение е изводима от конкретните факти, включително и от точното количество, вид наркотично вещество, данните за неговото разпространение и предназначение, както и съдържанието на активния компонент. Твърди се, че  такива данни  по делото липсват. Посочва се, че е следвало да се изяснят поводите за провеждане на разговорите, отразени във ВДС,  между различни свидетели по делото  и подсъдимия. Твърди се, че делото в тази част е изяснено  и  термините в разговорите  не са кодови названия на наркотично вещество, а са са използвани, за да се  назовават предметите такива, каквито са. Защитата изтъква, че подсъдимият никога не е имал задължение да доказва, че е невинен, но въпреки това подсъдимият е бил готов да отговаря на всички зададени въпроси във връзка със съдържанието на разговорите по ВДС. В тази връзка се подчертава, че неговите обяснения са достоверен източник на доказателства и хвърлят нова светлина за действителното съдържание на разговорите, засечени между него и свидетелите по делото.

Защитата, осъществена от адв. Д., посочва, че подсъдимият е бил обект на разработка в сектор „Вътрешна сигурност” при МВР  шест месеца преди задържането му на 08.12.2011 г. Изтъква се, че подсъдимият е упражнил правото си да даде обяснения именно защото липсват факти, които има интерес да укрива. Действието по претърсване и изземване е окачествено от защитника на подсъдимия като „огромна манипулация”. Позовавайки се на заключението на техническата експертиза, защитата твърди, че на практика са били извършени  две претърсвания - едно неформално, предварително, и второто – след съставянето на протокола, на което според адв. Д. обвинението неоснователно се позовава. Защитата твърди, че снимките с точния час, в който са били заснети, категорично доказват, че всички описани процесуално-следствени действия в протокола, са заснети и извършени след приключване на самия протокол. С така наведените доводи адв. Д. настоява  да се приеме, че е било извършено пренареждане на ВД с поставяне на пликчетата на капака на автомобила.  Изразява се становище, че снимковият материал, изготвен във връзка с претърсване и изземване в автомобила на подсъдимия,  е манипулиран с фотошоп, че липсват доказателства, ако изобщо са били открити наркотици, те да са били поставени на вратата до шофьорското място в автомобила на подсъдимия именно от него. В тази насока се навежда доводът, че посоченият  автомобил се ползва и от приятелите на З., поради което е било възможно наркотикът да е бил поставен от тях или от техни работници докато е бил оставен за ремонт, както и че автомобилът е бил оставен на автомивка след основно изчистване да съхне с отворени врати. В тази връзка защитата изтъква, че възможностите да се появи инкриминирания  наркотик в преграда на врата към шофьорското място на подсъдимия са  теоретично са многобройни.

Алтернативно се излагат доводи, ако все пак съдът приеме, че протоколът е процесуално годен, да се обсъди липсата на процесуални гаранции за съхранението на ВД във вида, в който са били иззети. Развива се наведената от адв. Г. теза, че след запечатването на иззетите инкриминирани наркотични вещества, пликовете са били разпечатани от там, че са извадени контролните проби, като при смяната на печатите са поставени два печата вместо един. Освен всичко останало, от защитата са наведени доводи за неоснователно изземване на оръжието, което е било държано законно от подсъдимия. Твърди се, че към момента на провеждане на действието „претърсване и изземване„ оръжието на подсъдимия е било съхранявано, намерено и иззето от купето на автомобила, в участъка между първите две седалки. Защитата посочва, че неправилно този факт не  е бил отразен в протокола  и е посочен друг способ за приобщаването му като ВД.  Твърди се, че оръжието е било приобщено като ВД едва с протокол за  личен обиск от подсъдимия, без да бъде закрепено коректно  съдържанието на извършените действия. Защитата изисква от съда да отговори на въпроса защо  задържането на подсъдимия  е било осъществено около 14.00 часа, а процесуално-следственото действие по претърсване и изземване е започнало около 16.30 часа. Изисква се от съда отговор на въпроса, ако се даде вяра да е бил допуснат този часови интервал при организирането на процесуално-следствените действия, каква е логиката подсъдимият да бъде държан два часа и половина с оръжие  да присъства  на процесуално-следствено действие „претърсване и изземване”. В заключение защитата предлага на съда да изключи от доказателствата протокол за претърсване и изземване, да приеме за установено, че оръжието, собственост на подсъдимия, е иззето от автомобила ( от мястото измежду предните две седалки), поставено е в плик и след това при неустановени обстоятелства било отнесено от местопроизшествието.

Възразява се подсъдимият да е съпричастен към действията на св. Д.Д., като се оспорва аргумента на прокуратурата, че такава съпричастност може да се извлече от  еднаквото процентно съдържание на активния компонент в иззетото от нея ВД и това, за което се твърди от обвинението да е било открито в автомобила на подсъдимия. В тази насока защитата изисква отговор на въпроса дали по категоричен начин може да се изключи възможността св. Д.Д. да е видяла започването на полицейската проверка и поставянето на стоп-палка пред автомобила, след което сама да е поставила инкриминираните високорискови наркотични вещества в отделението на лява предна врата до шофьорското място, която според защитата не е била далеч от задна лява врата, където се е намирала св. Д.. Защитата изисква и отговор на въпроса защо органите на досъдебното производство не са потърсили дактилоскопни или биологични следи по тези пликчета. Адв. Д. оспорва и тезата подсъдимият да е  разпространител на наркотици или да е имал подобна цел. В тази връзка защитата поставя и следният въпрос: защо в продължение на шест месеца – периода, в който подсъдимият е бил оперативно проследяван, не е било установено нито едно лице, на което подсъдимият да е продал наркотично вещество, защо прокуратурата не е извършила рутинни действия по претърсване и изземване на вещи и от жилището, което подсъдимият е обитавал, както и това, което е обитавал св. П.М., с оглед твърдението, че последният е лицето, от което самият подсъдим се снабдява с наркотици. Защитата изисква и отговор на въпроса защо прокуратурата не е разпоредила претърсване и изземване и от жилището на лицето „И.” в Н., за което твърди да е получавал наркотици от подсъдимия. Защитата обосновава своята теза, че оперативната дейност, насочена към разкрИ.е на извършено от подсъдимия престъпление, е имала за цел дискретидирането на определен кръг лица, включени в ръководството на МВР. Така според защитата намира логично обяснениe фактът, че обсегът на проверката не е съобразен с практиката за утвърдените рутинни действия при разследване на престъпления с предмет- разпространение на ВНВ. Защитниците на подсъдимия са единодушни в искането си подсъдимият да бъде изцяло оправдан по предявените му обвинения.

Прокурорът в реплика заявява, че обвинението не е поставило  въпроси във връзка с обясненията, дадени от подсъдимия, тъй като приема, че  ги упражнява правото си на защита, без да съдържат доказателствена информация. Противопоставя се значението на показанията, дадени от поемните лица П.Д. и Х.Й., присъствали при обиск на свидетелките Д.Д. и А.И.. Акцентира се върху значението на разказаното от св. Д., която според обвинението е възпроизвела изявления на Д.Д., у която е намерено наркотично вещество, че много по-голямо количество наркотично вещество се намира у подсъдимия З.Х.. Прокуратурата  приема за установено, че св. Д. не би могла да знае този факт, освен ако не бил обсъждан в автомобила, както и поради обстоятелството, че притежава същото по вид наркотично вещество. Подчертава се, че въз основа на цитираните показания се извличат доказателства и за осъществен субективен състав на извършено от подс. Х. престъпление по чл.354а, ал.1 от НК. Представителят на СГП подчертава, че подсъдимият не употребява наркотични вещества, поради което не може да се приеме, че е целял лично да ги употреби. На тази база е изведено заключението, че единствената му цел е била да ги разпространява. Прокурорът изключва като възможна версията на  защитата, св. Д.Д. да е подхвърлила намерените във вратата на автомобила  наркотични вещества, тъй като у самата свидетелка също е било укрито вещество от същия вид. Поставя се въпросът защо св. Д. не се е освободила от всички ВНВ.

Адв. Д. в дуплика  оспорва достоверността на протокол за разпит от ДП с участието на св.  Д., доколкото същата е оспорила съдържанието на вписаните в него изявления.

 Подсъдимият З.Х. в лична защита заявява, че инкриминираните наркотични вещества е видял за първи път във фотоалбума ради което моли съдът да го признае за невинен по предявените му обвинения.

В последната си дума подсъдимият Х. моли да бъде изцяло оправдан.

Съдът, след като обсъди становищата на страните и  въз основа на доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият  З.Х.Н. е български гражданин, роден на ***г. в гр. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, с висше образование, неженен, неосъждан. Трудовият му стаж е разнообразен - през 2001г. работил като „демонстратор в магазин” във фирма „Ф.-**” АД, от 17.04.2001г -  до 19.08.2003г. , приблизително за същия период от време (до 19.08.2003г. ) работил и като „специалист по снабдяване и  пласмент” в „О.” ООД, през 2012 и 2013г. – като шофьор  на лек автомобил до 9 места във фирма „Т.**” ООД (л.230, л.292, л.293, том 1  от СП). Междувременно в периода 2003г. и сл. подсъдимият З.Х. бил назначен на работа в МВР със заповед № 1986/11.08.2003г. на длъжност „младши автоконтрольор” ІІІ степен към „Пътна полиция – КАТ” при СДВР, считано от 11.08.2003г. Подсъдимият изпълнявал тази длъжност и към момента на деянието, като на 09.12.2011г.  бил временно отстранен от длъжност, считано от тази дата. След проведено дисциплинарно производство по повод воденото понастоящем наказателно производство му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за тежко нарушение на служебната дисциплина на основание чл.227, ал.1, т.10 и чл.230 , ал.2 от ЗМВР във вр. с чл.230, ал.4 от ППЗМВР със заповед рег. № з-409/13.01.2012г. на директора на СДВР, считано от 13.01.2012г. (л.308, том 1 от СП). Заповедта била обжалвана, във връзка с което били образувани административни производства, както следва: адм. дело 1551/2012г. по описа на АС – С. град, приключило с решение № 2452/07.05.2012г. (л.241 – л.250 от СП) и решение № 6938/21.05.2013г. по адм. дело 9278/2012г. на ВАС, с което било отменено решението, постановено от адм. съд – С. град, потвърждаващо заповедта и с което била отменена и заповед рег. № з-409/13.01.2012г. на директора на СДВР(л.251 –л.255 от СП).

Свидетелката Д. М. Д., с ЕГН-********** е  родена на ***г. в гр. П. и е с постоянен адрес: гр.П., ул."С." №**. Тя  е българска гражданка, неомъжена, неосъждана, със средно образование, безработна, студентка в Бургаски свободен университет.  

На неустановена дата подсъдимият станал обект на разследване от сектор „Вътрешна сигурност“ на МВР.

Била проведена полицейска операция, при която било установено, че подсъдимият З.Н. управлява лек автомобил „Р.-**" с peг. № С ****. Лекият автомобил бил собственост на П.Д.Т. (л.220, том 1 от СП), която през 2007 година го предоставила на обвиняемия Н. да го ползва с уговорката по - късно да бъде прехвърлена собствеността му след цялостното изплащане на поисканата от нея цена.

Спрямо подсъдимия във връзка с твърденията за постъпил сигнал с неустановен източник по искане от 25.08.2011г. на органа по чл.13, ал.1, т.1 от ЗСРС  били заложени специални разузнавателни средства по оперативен способ „подслушване” по отношение на телефони с номера 0877 166166 (регистриран на ЕТ „Ц. – Х.Н.”), ******** и ********. (л.6-л.10, том ВДС). Съгласно същото искане ЗСРС следвало да се приложат и чрез „наблюдение” и „проследяване” ( зрително и чрез технически средства). Така издаденото разрешение обхванало и способите по чл.5 и чл.7 от ЗСРС.  Залагането на СРС протекло в периода от 24.08.2011г. до 09.12.2011г. след издаването на съответно разрешение от органа по чл.174, ал.1  от НПК. ( л.11, л.19 папка ВД-С). Анализът на специалните разузнавателни средства, свързан с проверка на сигнала, бил възложен на св.  Д.Т. (л.109-л.111 от СП). Той бил единственият служител на полицията, за когото се установява по несъмнен начин лично да е прослушвал и анализирал резултата от заложените СРС  (л.269 – л.273, том 1  от СП). По случая работил и св. С.Б. в екип със св. Т., а също и много други неустановени служители на МВР, една част от които  на служба в „СДОТО”, неустановено лице от дирекция „Вътрешна сигурност”. (л.272, стр.1, 2 абзац, том 1 от СП).  В хода на прослушването им свидетелят Т. субективно стигнал до извода, че подсъдимият се снабдява с ВНВ с цел разпространението им от св. П.М..

В периода на протичането на СРС било установено, че св. П.М. използва мобилен телефон с номер :  0878 333 363. С този номер в посочения период подсъдимият провел разговори с номера № 38 № 40,104, 105, 107, 109, 110, 111, 112, 113, 114, 116, 118), от които №№ 38, 40, 104, 107, 110,111,112,113,114, 116 са били инициирани от номер 0878 333 363, т.е. – от св. М.,  а останалите – само три на брой  ( №№ 105, 109 и 118)  - от подсъдимия. В комуникацията между подсъдимия  и св. М., ползващ телефон с номер 0878 333 363, били коментирани частично евентуални доставки, но същите са упоменати, като „тикви” ( разговор № 110, 111 – по отношение на лице с лично име Д. и „ торта”- разговор № 114).  Св. П.М. ползвал за телефонна връзка с подсъдимия и мобилен номер  „0878 333 336”, засечен в разговори № 18, 20, 24, 25, 26, 30, 55, 63, 75, 84, 86, 100 ( от протокол за ВДС № RB 202010-001-05/04-С-50/14.12.2011г., от заключение на фоноскопна експертиза рег. № 196000-1643 – папка 4-1163 – „класифицирана информация”), от които разговори № 18, 24, 25    били инициирани от подс. Х., а разговори с номера 20, 26, 30, 34, 55, 63, 75, 84,86, 100 – от св. Пл. М.. В посочената по-горе комуникация подсъдимият ползвал мобилен номер *********. В комуникацията си със свои колеги подсъдимият ползвал и мобилен номер 0888 319 142. ( т. напр. разговори с №№ 91-92, папка ВДС )

Подсъдимият и св. М. споменавали за обмен на вещи, но не и от вида на инкриминираните, т. напр. в  разговор № 34 предмет на обсъждане са  документи. Двамата поддържали активна комуникация, като най – често същата била насочена към уговаряне на срещи между тях двамата ( т. напр. разговор № 75, № 84, 86, 100), а в отделни, по-редки случаи и на  среща с неустановени лица с неустановена цел -  т. напр. в разговор № 55 – „ едно прасенце иска да се видиме по-късно” или в разговор № 63 с репликата „ да минеме до Студентски град да видиме булката”.  Във ВДС не били документирани нито преки, нито косвени данни срещите между подсъдимия и св. М. да са били проведени с инкриминираната от обвинението цел за разпространение на наркотични вещества.  

 Друго лице, с което подсъдимият осъществявал кореспонденция по телефона в периода на залагането на специални разузнавателни средства, е лице с лично име „ И.”, ползващ по същото време телефонен номер: *********, регистриран на името на Гергина Д.Н. – л.319, том 1 от ДП. (според обясненията на подсъдимия – майка на „И.“).

На 26.08.2011г. и на 31.08.2011г. между подсъдимия и лицето „И.” били проведени  разговори с размяна на реплики, както следва: на 26.08.2011г. от страна на ползващия телефон с номер 0879 436 288 към подсъдимия „девойките доволни ли са, бе?” с последвал отговор от негова страна: ” Да-а, ама казаха, че нещо си объркал грамажите”. В разговора е регистрирана и реплика от лицето „И.” : ” Добре, тогава им кажи на девойките, кат са много отворени, че втори път от тва няма да получат”. В разговора била коментирана доставка на алкохол от страна на лицето „И.”, което по същото време работело в борса, находяща се в гр. Н.. След прослушване служителите на „Вътрешна сигурност“ при МВР анализирали посочения разговор, както и други с подобно съдържание, като стигнали до извод, че се коментира грамажът на наркотични вещества.

На 31.08.2011г. в 17:43 бил засечен разговор с участието същото лице, ползващо  номер 0879 436 288 с реплика на лицето „И.” към подсъдимия „ А-а, добре, аз съм-м поръчал рибки”….. с отговор на подсъдимия „ са тука отивам да се вида с един човек”  и реплика на същото лице към подсъдимия: „тука меря, пробвам” и отговор на подсъдимия „  А, бе, ай, стига глупости, не приказвай повече, стига”……….” То ни разбра цела С.”. На същата дата същите участници в разговора по инициатива на подсъдимия в 18:47 часа провели допълнителен разговор, в който отново били коментирани „риби” и предстояща доставка от страна на подсъдимия на мрежи за „сафрид” и „паламуд” ( 7/111 – папка ВДС - № 2).

 Останалата част от разговорите, засечени между подсъдимия и ползващия същия телефонен номер, сочат, че посоката на доставката на неустановени вещества и/ или предмети ( без да се доказва да са високорискови наркотични вещества - ВНВ) също не се определя еднозначно, тъй като  в някои от случаите тя  протичала не от лицето, комуникиращо  с номер 0879 436 288 към подсъдимия ( в какъвто смисъл се формира извод от съдържанието разговори 3 и 4), а от неустановено по делото лице  чрез подсъдимия към ползващия телефон с №  0879 436 288. Т. напр. от съдържанието на ВДС, в които е документирано, че на 13.09.2014г. е бил засечен разговор между тел. с номер  № *********, ползван от подсъдимия и ползващия телефон номер 0879 436 288, при който били отразени  реплики от страна на последния към подсъдимия: „ не го нося тва в мен” ………..но няа да му го платя тва. Абсурд. Няа да го пратя , ще му го върна. И то даже ще му доб,ъ, добавя от онова.” ( разговор № 14). В телефонната кореспонденция между подсъдимия и лицето „И.” от тел.  0879 436 288 на 19.09.2011г.  събеседникът на подс. Х. цитирал умалително името „П.” – „П.” в следната размяна на реплики: от страна на мъж, ползващ телефон 0879 436 288  „А-а, П. върна ли нещо, бе?” и отговор на подсъдимия: „А-а-а, още не сме се виждали, са неска ш се виждаме”….. „тва в мене е, нема проблеми.”; мъж : „Добре”……………направо да го хвърлиш в кош за боклук ще е най-добре.”, с отговор на подсъдимия „ Е, ми –и –и ще му ……….., па той там вече да си ги прави, кво си прави.„( разговор № 16, стр.19/111, ВДС, ДП, папка „класифицирана информация”).  

Така била осъществявана  доставка  на неустановени предмети или вещества, определени като специфични храни, традиционно приготвяни от движението „Харе Кришна“ ( съгласно неопроверганите обяснения на подсъдимия от съдебното производство) от страна на лице с лично име „П.” (без да се доказва по несъмнен начин да се идентифицират с предмети или вещества, чието държане е забранено от закона). Доставките били извършвани  чрез подсъдимия към ползващия телефонен номер *******„И.”. В разговорите, обхванати от ВДС,  било коментирано тяхното  връщане и рекламация за качество. При извличане на информация относно вида на храните  и / или предмети, коментирани в посочените по-горе разговори участниците в разговора използвали думи, които могат да се разбират нееднозначно. При описанието на вещите, които следва да бъдат върнати на „П.”, отмерени или  окомплектовани от лицето „И.”, ползващо мобилен номер *******с други вещи, както и при уточняване на вещите, които подсъдимият З.Н. съхранява, същите били конкретизирани от подсъдимия с думите „ Тва в мене е, нема проблеми” – 19/111). Така едната възможност била участниците в разговорите да действат при условията на конспиративност ( тезата на обвинението), а другата ( тезата на защитата) – да не полагат усилия за точно описание на вещите, които подлежат на доставка, отмерване и комплектоване, поради факта, че поддържат близки отношения в дълъг период от време и са напълно наясно с предмета на разговора, естеството и качеството на вещите, които са обект на коментар при размяната на цитираните по-горе реплики.  

При провеждането на разговор № 16, том ВДС, ДП било уточнено, че  на 19.09.2011г., след 11.10 часа подсъдимият предстои да се срещне  с лицето, упоменато, като „П.” (19/111, том ВДС, ДП). След 19.09.2011г., 11.10 часа обаче не била отчетена и документирана  активност на мобилния телефон № *******, ползван от подсъдимия. Във ВДС била отразена активност  едва на 28.09.2011г.,  от 16: 58 часа, т.е. след осем дни. В действителност за посочения период от оператора не била ограничавана активността на сим-картата, ползвана от подсъдимия и за същия период било регистрирано потребление с неустановени абонати и с неустановено съдържание на разговорите, което по преценка на водещия разработката офицер от сектор „Вътрешна сигурност” при МВР не било отразено в протоколите за изготвяне на ВДС „ звукозапис” ( папка № 4 – ВДС, СП).

При липсата на   документиран друг разговор на същата дата, проведен с участието на подсъдимия и  друго лице, различно от ползващия мобилен номер *******, не се установява  дали уговорената среща с въпросното лице „П.” се е състояла.

В същия период подсъдимият провеждал активна мобилна комуникация и с лица, учащи в УНСС, между които св. Б.А., св. Д. (л.269, л.270, том 1 от СП), както и с други неустановени по делото лица от тяхната компания с имената „К.”, „Д.”, „Е.”. Със св. А. подсъдимият кореспондирал от номер    ********   на номер -*********, ползван от св. Б.А.. ( л.114 – л.116, СП).

В документираните с този номер разговор не се съдържат данни за съпричастност на подсъдимия към дейност по снабдяване с ВНВ по отношение на това или друго лице в тяхното обкръжение.

Въпреки поисканото и даденото разрешение по делото по делото няма данни да са били изготвени протоколи за оперативно ВДС - „ видеозапис”, документиращ резултата от СРС, заложени по оперативен способ „ наблюдение” и „проследяване” на подсъдимия със съответните технически средства. 

 Междувременно, в посочения период подсъдимият Х. управлявал л.а. „Р.-**“ с ДК№  С ****, владението върху който му било предадено от собственика – св. П.Т. с уговорката да го изплаща на части. В периода, в който автомобилът бил ползван от подсъдимия  от  неустановена дата през 2011г. до инкриминираната дата( от показанията на св. П.Т. в СП – л.112, л.113, том 1 от СП).  Автомобилът бил използван в посочения период и  от свидетелите Х.Н. ( л.166, л.167, том1  от СП), както и от Н.Н. ( л.263, л.274, том 1 от СП) съгласно предварителна уговорка с подсъдимия. След инкриминираната дата  автомобилът бил ползван от св. Н.П. (л.276, л.275, том 1 от СП).

През м. декември 2011г. подсъдимият Х. оставил описания по-горе автомобил в автосервиз, находящ се в кв. „О.” в гр. С., където по него били извършени ремонтни дейности от свидетелите А.Х. и И.С.. (л.117, л.118, том 1 от СП, л.165, л.166, том 1 от СП). Нито при приемането на автомобила от работниците в сервиза, нито по-късно при предаването му на подсъдимия била извършвана проверка за вещите, които се намират на съхранение в отделенията на предните врати или други негови части.

Чрез заложените СРС по оперативен способ „подслушване”  в сектор „Вътрешна сигурност” на МВР била събрана информация, че на  08.12.2011г. подсъдимият ще управлява посочения лек автомобил. В  периода 07-08.12.2011г. със същия оперативен способ било установено, че в автомобила му ще пътува и св. Д., която около една година преди инкриминираната дата поддържала отношения със З.Х.. ( от показанията на Д. в СП).  Разговорите между св. Д.  и подсъдимия били изключени по преценка на изготвилия протокола от ВДС.

На 08.12.2011г. подсъдимият тръгнал от жилищния си квартал в неустановен следобеден час преди 15.30 часа. Съгласно предварителна уговорка първо минал през „Студентски град”, където се качила св. И. (по същото време тя била студентка в „НСА”), а след това – през кв. „Л..”, където в автомобила на подсъдимия се качила св. Д.Д.. ( от прочетените показания на св. И.). При качването им в автомобила свидетелките седнали последователно, А.И. – на предна дясна седалка, до шофьора, а св. Д. - на задната седалка – зад св. И. ( от показанията на св. И. – л.360, стр.2, том 2 от СП) и от показанията на св. Д. – л.352, стр.1, том 2 от СП).

Междувременно, подсъдимият от момента, в който тръгнал с автомобила си от кв. „Х. Д.”, бил проследен от служители на полицията, без това обстоятелство да бъде заснето с технически средства въпреки поисканото вече и даденото от съда разрешение за това. По този начин било установено, че подсъдимият качва в автомобила си последователно лица от женски пол – посочените пътнички в автомобила- първо св. И. ***, а след това  - св. Д. ***. Било планирано задържането на подсъдимия на КПП „В.”, както и пътниците в неговия автомобил. Били планирани и действията по чл.164 от НПК спрямо пътниците в автомобила на подсъдимия. В тази връзка още преди задържането на подсъдимия  около 15.30 часа на КПП „В.” бил спрян и автомобил, в който пътували св. П.Д. и Х.Й. (от прочетените показания на свидетелките, дадени от тях в досъдебното производство). Същите били поканени да изчакат в караулката на КПП, за да бъдат на разположение на разследващия орган за предстоящи действия, за провеждането на които се изисква участието на поемни лица от женски пол. Там изчакали до момента, в който била реализирана и полицейската операция спрямо подсъдимия ( около 16.00 часа). 

На изхода от гр. С., на КПП-54 до кв."В." около 14.30 часа ( от съдържанието на разговор № 123 от протокол за изготвяне на ВДС) подсъдимият бил сигнализиран за спиране от  автоконтрольори, след което той ведно с пътниците в автомобила бил задържан на място до пристигането на разследващ орган.

Подсъдимият бил заставен да паркира управлявания от него автомобил   в близост кабината на Пътна полиция до КПП „В.”. Към този момент в джоба на предна лява врата до шофьорското място се съдържали неустановени вещи. Полицаите, включени в акцията по реализиране на полицейската операция, били св. С.Б., В. В. ( от писмените доказателства – л.275, том 1  от СП, както и от протокол за претърсване и изземване – л.2,3 , том 1  от ДП). В действителност в действието участвали много други неустановени по делото лица, възприети от св. И., поемните лица П. и Д. като „група” полицейски служители. С оглед длъжностното качество на подсъдимия и подсъдността на досъдебното производство по правилата на чл.194, ал.1, т.2 от НПК бил сигнализиран дежурен екип на следствен отдел при СГП.

Преди да се пристъпи към  изготвяне на протокола за претърсване и изземване било осигурено и присъствието на св. С.П. и св. И.Д., случайно минаващи с автомобил през КПП „В.”. Те били спрени и извикани за участие като поемни лица още преди  подсъдимият и свидетелките А.И. и Д.Д. да излязат от автомобила, станал по-късно обект на претърсване и изземване.

След принудителното спиране на автомобила на подсъдимия от движение при КПП „В.” той самият и свидетелите А.И. и Д.Д. били заставени в продължителен период от време, в течение на часове да изчакат в купето на автомобила пристигането на екип, който да извърши неотложните действия по обиск и изземване и по претърсване на автомобила, управляван от подсъдимия. Към момента на изчакването по разпореждане на неустановено лице били отворени вратите, а подсъдимият бил заставен да постави ръцете си върху волана (от показанията на св. И. от л.362, стр.1, том 2 от СП). Действията на пътниците в посочения период на изчакване са неустановени и няма доказателства да са били контролирани и наблюдавани.  По – късно в неустановен момент от неустановено лице били затворени левите врати на автомобила  – задна и предна. Именно в такова положение те били фотографирани към 17:20 часа от техническия помощник – св. В..( от заключението на ТЕ, том 2 от СП).

Екипът от полицейски служители, осигуряващи подготвителните действия, необходими за провеждането на ПСД – претърсване и изземване,  обиск и изземване, спрели на случаен принцип автомобили, движещи се в посока изход от гр. С. през  КП „В.”, а  именно – автомобила, управляван от св. Д. и автомобила, управляван от св. П.. В автомобилите пътници били съответно св. Х.Й. и И.Д.. Свидетелите Д., П., Й. и Д. също били заставени да изчакат в продължителен период от време началото на действията по разследването с неотложен характер, за да ангажирани като поемни лица в съответните процесуално-следствени действия  ( от показанията на св. П. –л.74, стр.1, том 1 от СП). Около 16.00 часа на  подсъдимия и на пътниците в неговия автомобил било разпоредено да излязат и този факт, без конкретика за  точната хронология на освобождаване на автомобила, бил възприет от св. П. .(л.74, стр.1, том 1 от СП). След излизането на св. Д. и И. около 16.00 часа, двете се отправили по разпореждане на полицията към караулката на КПП ”В.”, за да бъдат обискирани по реда на чл.164 от НПК, а подсъдимият продължил да изчаква в близост до автомобила си. (установено от прочетените показания на св. И.Д. – л.25, л.26, том 4 от ДП, л.78, том 1 от СП в съчетан анализ с показанията на св. И. от съдебното производство). Една от пътничките в автомобила оставила дамската си чанта ( бяла с дълги презрамки на предното табло на автомобила, фотографирана към по-късно към 17:20 часа от техническия помощник –св. В.).

При провеждането на акцията на КПП В. присъствали неустановен значителен брой полицейски служители. Измежду тях били св. В. В., С.Б., но също така и  друг неустановен служител на сектор „Вътрешна сигурност” – МВР, служители на VI РУП-СДВР, проследяващи екипи на СДОТО, включващи неустановен брой служители от това поделение на МВР, служители на ГДБОП и от „Охранителна полиция” (от показанията на св. С.Б. – л.269, л.271, том 1 от СП, л.273, 2 абзац, том 1  от СП) в съчетан анализ с  показанията на св. И.Д. – л.77, стр.2 от том 1 на СП, св. П. споменава за „група полицаи” – л.74, стр.1 от том 1, СП, от показанията на св. И. – л.361 стр.1, том 2 от СП, която твърди участието на „много хора ….. без униформа”, от показанията на св. В.).

В съставените по-късно протоколи било посочено, че действията по претърсване и изземване и обиск и изземване се извършват  по отношение на подсъдимия  в периода  16.00 до 18.00 часа), а действията по чл.164 от НПК - по отношение на св. Д. и И.  - в периода от  16.10 до 17.30 часа. От момента на спирането на  поемните лица П.  и Д., т.е. от неустановен момент преди 16.00 часа до 17:22 часа), същите били заставени да изчакат началото на процесуално-следствените действия „претърсване и изземване“, според П. („доста  време” – л.74, стр.1, 2 –ри ред, том 1 от СП). От момента на спирането на св. Д. и И. ( в 15:30 часа) те също били заставени да изчакат с часове в караулката на КПП „В.” до приключване на действията по личен обиск ( според св. Д. – „ три часа” –л.71, стр.2, 9 ред.) В немалък по своята продължителност период изчакването на подсъдимия и придружаващите го в автомобила лица – св. И. и св. Д. продължило успоредно във времето  с изчакването на поемните лица (периода от 15.30 до около 16.00 часа – за действията по обиск и изземване) и от неустановен час преди 16.00 часа до около 17.20 часа – за действието по претърсване и изземване). Общо целият престой на КПП „В.” св. И. възприела с продължителност от около четири часа. (л.362, стр.1, том 2 от СП).

В действителност – в автомобила на подсъдимия били извършени два пъти действия по претърсване и изземване – едното (неформално) и  частично ( само на предния отсек от купето на автомобила, включително и предна лява врата до шофьорското място) от неустановено лице, без да е придружено от  съставянето на протокол и в отсъствието на поемни лица, когато от св. В. бил заснет снимковия материал от IMG_2835 до IMG_2844. Това действие продължило много кратко време -  в периода от 17:20 до 17:21 часа, буквално минути преди до автомобила да бъдат осигурени поемните лица. Това „неформално” претърсване било частично заснето от св. В.. То било извършено изключително бързо – за минута, две  преди да започне претърсване и изземване на ВД съгласно процесуалните правила на НПК.

В резултат на посоченото „неформално” претърсване в автомобила на подсъдимия местопроизшествието не само, че не било запазено, но дори било изменено по неустановен начин и от неустановено лице в периода от 17:21 часа до 17:44 часа. Така в 17:21 часа били заснети  IMG_2840 (л.460, том, 2  от СП) и IMG_2842 – л.462, том 2 от СП), на които в джоба на предна лява врата на автомобила ( до шофьорското място) се визуализира  пакет (или друг вид вещ) с характерно светлозелено оцветяване. Не се установява по реда, предвиден  НПК, какво е било съдържанието на предна лява врата до шофьорското място в този момент. В 17:44 часа (след крайния час на провеждане на действието, посочен в протокол за претърсване и изземване – 17:41часа )  предна лява врата до шофьорското място била заснета с вещи в съвсем друга конфигурация ( с липсващ светлозелен пакет). На част от снимковия материал, заснет до 17:21 часа на инкриминираната дата се визуализира и бяла дамска чанта върху таблото на автомобила непосредствено до отворена предна дясна врата.  (л.458 – л.464, том 2 от СП - IMG_2838,  IMG_2840, IMG_2841, IMG_2844). Посочените вещи (бяла дамска чанта и светлозелен пакет) не били описани в съставения по-късно протокол за претърсване и изземване от автомобила на подсъдимия, чиито хартиен носител е приложен на л.2  и 3, том 1 от ДП.  

Втори път процесуално-следственото действие претърсване и изземване от л.а. „Р.” било извършено в присъствието  на поемните лица ( след 17:22 часа). В този момент започнало и съставянето на протокол. В процеса на проведеното процесуално-следствено действие  „претърсване и изземване“ от автомобила на подс. Х. той бил на разположение на органите на досъдебното производство, но не му била  осигурена възможност да участва пълноценно в процесуално-следственото действие. Не се установява на подсъдимия да е бил предоставен за подпис, респективно – за прочит съставеният впоследствие протокол.

Официално предприетото претърсване, вече - по реда, предвиден в НПК, започнало от багажника на автомобила и едва от този момент било  обвързано със съставянето на протокол. (л.74, стр.2 от том 1 на СП – от показанията на св. П., л.77, стр.1 том 1 на СП – от показанията на св. Д.). Докато подсъдимият събирал изхвърлените  от багажника на автомобила куфари и дрехи, поемните лица стояли извън автомобила при отворени врати. Именно тези действия поемните лица възприели като начало на процесуално-следственото действие, в което участват. Чантите и куфарите на подсъдимия и пътниците в автомобила били изхвърлени от багажното отделение на автомобила, а дрехите и тоалетните принадлежности били изсипани от куфарите в участъка зад паркирания автомобил. Докато подс. Х. събирал багажа си зад автомобила, претърсването продължило в купето, на практика без действията на разследващия да бъдат наблюдавани от подсъдимия. Затворените леви врати на автомобила, първоначално заснети в това състояние в 17:20 часа от св. В., били отново отворени от лицето, което било ангажирано с претърсване и с диктуване на протокола. Успоредно с претърсването на автомобила, от водещия разследването следовател бил съставян писмен протокол, в който било отразено, че действието се извършва в часовия интервал от 16.00 часа до 17.41 часа. В действителност това действие по разследването продължило от неустановен начален час, доколкото липсва заснет снимков материал от 16.00 часа. Първата снимка от процесното действие обаче била  заснета от св. В. в  17.20 часа.  Св. В. не фотографирал всяко едно действие, а само част по своя собствена преценка, както и тези действия, за които получил съответно устно разпореждане. Същинското процесуално – следственото действие „претърсване и изземване“ от автомобила на подсъдимия продължило фактически  от 17:22 часа до 18:18 часа ( от данните, извлечени от ТЕ в том 2 от СП за момента на създаване на файловете, в които се съдържат изображения на изготвените от св. В. снимки ), докато по същото време в протокола било посочено, че началото на действието е 16.00 часа, а крайният час -  17:41 часа.

   Така в  протокола за претърсване и изземване било отразено, че присъства и експертът В. В., който обаче в неустановен с точност период от време след  17:45  часа до 17:58 часа не бил на мястото на провеждане на действието в автомобила на подсъдимия. В посоченото  време св. В. бил ангажиран като експерт (фотограф) и при провеждане на обиск и изземване от св. Д. М. Д.,  отразено в протокол за обиск и изземване (л.  7 от ДП). В интервал от време от 17:45  часа до 17:58 часа, който обхваща и 17:49 часа, на 08.12.2011г. св. В. заснел снимковия материал на фиг.25 - фиг.27 от ТЕ (л.476-л.478, том 2 от СП), в който отразил иззетите от св. Д. веществени доказателства. (л.126, том 1  от ДП).

 В снимковия материал, заснет след 17:22 часа, т.е. в периода, в който фактически започнала формалната процедура по претърсване и изземване с участието на поемните лица П. и Д., не се открива нито зеленият пакет ( или друга вещ с характерен зелен цвят) в преградния джоб на предна лява врата на автомобила, визуализирана вече в създадените в предходен момент фотографски изображения, нито има данни да е заснето повторно предното табло на автомобила в частта до предна дясна врата, за да се установи какво е състоянието на дамската чанта, дали същата все още се е намирала там към момента на повторната проверка на предния отсек в купето на автомобила и дали съдържа вещи от значение за делото. 

Успоредно във времето, докато било извършвано претърсване в автомобила на подсъдимия ( предварително претърсване и по-късно – официалното, свързано със съставянето на протокол, който да удостоверява действието по разследване) бил проведен обиск и изземване по отношение на св. И. и Д. с  участието на поемните лица Д. и Й..

Фактическите действия по претърсване на автомобила били извършени  от неустановено лице – полицейски служител, т.е. от лице, различно от съставителя на протокола – следовател Г. С. ( от показанията на св. П. – л.74, стр.2 от том 1 на СП, от показанията на св. И.Д. – л.77, стр.2 от СП том 1 от ДП). След като в багажното отделение на автомобила не били открити вещи от значение за делото, претърсването продължило в  отделенията от вратите на автомобила. Задните врати на автомобила нямали джоб за съхранение на вещи. Вратите от лявата страна на автомобила  били отворени в присъствието на поемните лица, а вратите от дясната страна били  предварително отворени – още преди началото на претърсването. След това  отделението на предната врата от ляво било претърсено ( при вдигнати прозорци), като   били извадени всички вещи, намиращи се там и оставени на неустановено място в автомобила. По делото липсват данни за резултат от претърсването на предна дясна врата.

От момента на  изваждането на множество неустановени вещи от предна лява и дясна врата на автомобила, за да бъдат струпани на едно и също място, до описанието и тестването на вещите върху предния капак бил заснет снимков материал с номера от   IMG_2851.jpg. до IMG_2855.jpg. ( в периода от 17:44 до 17:45 часа) (л.453, том 2 от СП). Лицето, което фактически провеждало действия на претърсване, към момента на открИ.е на ВНВ в предна лява врата на автомобила било с гръб към поемните лица, т.е. те били зад него ( от показанията на св. П. – л.74, стр.2, том 1  от СП, от показанията на поемното лице И.Д. –л.77, стр.2, том 1 от СП). В този момент след изваждането на пълния обем от вещи от предните врати на автомобила (неустановени по вид и брой) на поемните лица било съобщено, че са открити ВНВ. Поемните лица били извикани да видят извадените вече вещи, като им бил показан прозрачен плик, съдържащ други по-малки пликчета – пет на брой, в които се намирало бяло прахообразно вещество. Тези вещи именно били поставени в лява врата на автомобила до шофьорското място и било издадено разпореждане на св. В. да изготви снимка  - IMG_2851.jpg. Така се стигнало до изготвянето на две снимки, визуализиращи различна конфигурация на вещите в предна лява врата – първата, заснета с IMG_2840 (л.460, том, 2  от СП) и IMG_2842 – л.462, том 2 от СП) и втората – заснета с   IMG_2851.jpg.

Хронологично след това вещите били извадени от лява врата на автомобила до шофьорското място и поставени  върху предния капак, за да се изготвят детайлни снимки (от показанията на св. В..) При посочената последователност от действия обаче точният момент ( при формалното или при неформалното претърсване) и точното място, на което за първи път са  били забелязани  инкриминираните ВНВ ( в джоб на предна лява врата на автомобила или на друго място) в състоянието, в което са описани - опаковани  в прозрачен плик, не може да се установи по изискуемия от закона безспорен и несъмнен начин с нито един от предвидените в НПК процесуални способи.

Пликчетата били пренесени върху капака на автомобила на подсъдимия, там те били извадени от прозрачния плик и изброени пред поемните лица. Също така в тяхно присъствие съдържанието било тествано с полеви тест. С пробите за тестване и с материалите, необходими за това, работели други неустановени по делото експерти, различни от св. В.. (от показанията на св. В. в СП – л.367, стр.1, том 2).  Било установено, че се касае за ВНВ – кокаин, разпределено в пет различни дози, всяка от тях – в отделно пликче. Всяко едно от тях съдържало бяло прахообразно вещество, което при изследване с  полеви тест реагирало на посочения вид вещество. Посочените действия в хронологична последователност били извършени в периода от 17:44 до 17:45 часа. Те били последователно заснети в снимки  от   IMG_2851.jpg. до IMG_2855.jpg.  

Протоколът за претърсване и изземване от л.а. „Р.” с ДК№ С **** бил съставен в два екземпляра - първият – с химикална паста, приложен на л. 2, 3, том 1 от ДП, а  вторият – индигиран, представен в СП, като доказателство от защитата на подсъдимия – л. 440, л.441, СП, 2 том). В посочения в протокола  часови диапазон от св. В. бил заснет снимков материал -  IMG_2835.jpg в 17:20 часа на 08.12.2011г. до 17:40 часа на същата дата, когато била заснета IMG_ 2848 ( от заключение на ТЕ – 451 – л.490, том 2 от СП). В същия протокол за претърсване и изземване била посочена  дата на съставяне „08.12.2012г.“. В процеса на изготвяне на протокола били нанесени и поправки на отделни части от текста на страници  1 и 2 , където първоначално изписаният текст „ четир”,   съответно на 1 стр. от протокола е бил заменен с текста „пет“ ( относно броя на пликчетата, съдържащи бяло прахообразно вещество, поставени в по-голям найлонов плик и с думата „спрял“ за състоянието на автомобила, който е бил обект на претърсване до КПП 54 –В..) На стр. 2 от същия протокол при описанието на намерено и иззето шесто на брой найлоново пликче, съдържащо бяло прахообразно вещество, първоначално изписаният цифров текст с номер върху найлонов плик, в който се поставя описаното веществено доказателство, бил отразен в видими корекции и зачерквания на неустановени знаци и към настоящия момент този номер се чете като „9690142 А 151”. Третата корекция на текст в протокола за претърсване и изземване също е налична на стр.2 от същия и касае изписването на номера на сим-картата, иззета ведно с мобилния телефон от предна дясна седалка. Всички посочени поправки в протокола ( с изключение на датата) били извършени преди индигираният екземпляр да бъде отделен от оригиналния. След изписването на текста в протокола и след нанасяне на поправки в него ( с изключение на поправката в датата) той добил вида, в който понастоящем фигурира по делото. Едва тогава индигираното копие  било отделено от първия екземпляр, след което водещият разследването и поемните лица подписали отделно двата екземпляра, включително и поправките. ( с изключение на поправка в датата на стр.1, която била нанесена в неустановен момент след отделянето на индигирания екземпляр). Фактът на подправката на датата на стр.1 от посочения протокол не бил удостоверен с подпис на посочените в него лица. В тази ситуация топографията на подписите, положени отделно върху двата екземпляра върху поправките на стр.1 и 2,  била различна. Индигираният (втори) екземпляр от протокола бил предаден на подсъдимия, а оформеният с химикална паста екземпляр от протокола по-късно бил приложен към материалите по делото. След окончателното изготвяне на протокола за претърсване и изземване и оформянето му с подписи от водещия разследването и подписи на останалите лица, посочени в него ( с изключение на подсъдимия), св. В. продължил да изготвя снимков материал. След крайния час, посочен в протокола, като час на съставянето му и час на провеждане на съответното действие по разследването (17:41 часа на 08.12.2011г.),  св.  В. направил снимки с номера  IMG_2849, заснета в 17:43 часа до IMG_2870, заснета в 19:21 часа в посочения интервал от време. В неустановен час била заснета снимка „ п.к. 2”  (л.124, том 1 от ДП). Същата по-късно в хода на съдебното следствие не  фигурира в оптичния носител, предоставен от VІ РУП-СДВР ( том 2 от СП). По-късно при изготвянето на фотоалбум в досъдебното производство, който да онагледи процесуално-следственото действие и хронологията, в която е извършено (л.115-л.121, том 1 от ДП) били избирателно предоставени снимки, както следва: IMG_2835, IMG_2838, IMG_2839, IMG_2850, IMG_2851, IMG_2852, IMG_2853, IMG_2855, IMG_2856, IMG_2858, IMG_2860, IMG_2861, IMG_2863, IMG_2864, IMG_2865 и IMG_2867.), изводимо  от съпоставката на снимковия материал във фотоалбума в том 1 от ДП със снимковия материал, предоставен от Шесто РУП (л.439, том 2 от СП - обект на изследване с техническа експертиза (л.450-л.491, том 2 от СП).) Така от изброените по-горе изображения само първите три били заснети преди окончателното приключване на протокола за претърсване и изземване съобразно часовия интервал, посочен в самия него. Останалите снимки, обект на изследване в техническа експертиза, били заснети по-късно, а именно - в периода от 17:43 часа на 08.12.2011г. до 18:18 часа на същата дата. Измежду снимките, заснети след крайния час, посочен като край на действието по претърсване и изземване, се включват и тези, които  визуализират открИ.ето на ВНВ в предна лява врата на автомобила. В  19:21 часа била заснета снимка, за която се твърди да визуализира ВД ( огнестрелно оръжие „Берета”), иззето от подсъдимия след личен обиск.

В неустановен по хронология момент водещият разследването ( или друго лице, съпричастно към съхраняване на материалите по делото) установило, че датата на съставяне на протокола е сгрешена в частта относно годината. Така била извършена и подправка на тази част от изготвения с химикална паста протокол, като с допълнително нанесени корекции годината на съставяне била обозначена като „2011г.“ вместо първоначално посочената – „2012г.“ ( от заключение на почеркова експертиза – том  2 от СП). Поправката не била удостоверена с подписи на лицата, посочени като присъстващи в протокола. В индигирания екземпляр, предоставен от защитата на подсъдимия, останал първоначалният цифров текст – „2012г.“. В нито един от екземплярите протокол за претърсване и изземване не бил поставен подпис от страна на подсъдимия. ( от заключение на почеркова експертиза – л.492 – л.503, том 2 от СП).) В протокола били вписани обяснения от името на З.Х. със съдържание “ намерените бели прахообразни вещества в джоба на предната лява врата не знам от къде са. Не знам как са попаднали във вратата. Друго няма какво да кажа“. Авторството на вписаните изявления  от името на подсъдимия текст в протокол за претърсване и изземване не се оспорва от страните и се свързва с подсъдимия.

В хода на разследването била назначена и изготвена физикохимическа и фармацевтично-оценителна експертиза, която дала заключение, че  петте броя найлонови пликчета, които били поставени в друг найлонов плик, намерени в предна лява врата на автомобила, съдържат кокаин в смес с бензокаин и лидокаин, със съдържание на активния компонент кокаин 2,3% с нето тегло 0,721 грама на стойност 57,68 лева; 0,822 грама на стойност 65,76 лева; 0,651 грама на стойност 52,08 лева; 0,792 грама на стойност 63,36 лева; 0,676 грама на стойност 54,08 лева.

Тъй като действията по чл.164 от НПК по отношение на свидетелките Д. и И. били извършени успоредно с претърсване и изземване на вещи от автомобила на подсъдимия, след изземването на ВНВ от портмоне на св. Д., вещественото доказателство било заснето със снимков материал, заснет в 17:49 часа и обозначен в ТЕ като  IMG_2856.jpg. до IMG_2858.jpg. (л.453, том 2 от СП). Така заснемането на иззетите от св. Д. ВД било извършено  около 10 минути след съставянето  на протокола за обиск на св. Д. (л.7, стр.2, том 1 от ДП). 

След 17:49 часа св. В. отново се включил като технически помощник при провеждането на претърсване и изземване от автомобила на подсъдимия. Така бил заснет снимков материал, обозначен с IMG_2859.jpg до IMG_2870.jpg. (л.453, том 2 от СП, 479-л.490, том 2 от СП – заключение на ТЕ). Едва от тук нататък в периода от 17:58 часа до 19:21 часа действията, извършени при претърсването от  автомобила на подсъдимия, били надлежно документирани и фотографирани, без да се установява отсъствие на техническия помощник – св. В.. В 17:58 часа от джоба на предна лява врата на автомобила било извадено още едно найлоново пликче, намиращо се в непосредствена близост до агитационен материал на неустановена политическа партия (л.471, том 2 от СП, заснето на обзорна снимка IMG_2851.jpg.). Същото съгласно визуализациите  в детайлни снимки било извадено от джоба на предна лява врата ведно с агитационния материал - IMG_2859.jpg.  и IMG_2860.jpg. –л.479, л. 480, том 2 от СП. На детайлната снимка върху агитационния материал се откроява  тъмно зелена лента с видим текст върху нея „ ….сове е престъпление”. Заснемането на така иззетото ВД с детайлни снимки довело и до точна идентификация на номер 9690142-А1-51 – върху допълнителната опаковка - IMG_2864.jpg. –л.484, том 2 от СП, от която било извадено по-малко пликче с червен кант в единия си край, съдържащо бяло прахообразно вещество ( IMG_2865.jpg.-л.485, том 2 от СП). Найлоновото пликче, което било открито в друг, по-голям найлонов плик  с обозначен на него номер 9690142-А1-51, съдържало кокаин в смес с фенацетин и лидокаин. В хода на допълнително назначените експертни изследвания било установено, че  е с нето тегло 0,391 грама, с процентно съдържание на активния компонент кокаин 25% и възлиза на стойност 35,19 лева. Общото нето тегло на описаното наркотично вещество било 4,053 грама на обща стойност 328,15 лева.

С протокол било документирано, че в  периода от 16.50 часа до 17.30 часа бил извършен обиск по отношение на свидетелката Д.Д., в резултат на което у нея било намерено полиетиленово пликче, съдържащо бяло вещество на бучки, реагиращо при полевия тест на кокаин. Пликчето било намерено във вътрешния джоб на портфейл със златист цвят. В протокола било отразено, че присъства експерт- св. В.. В действителност обаче това лице в качеството си на технически помощник дошъл по-късно, след приключване на процесуално-следственото действие, за да заснеме иззетите от св. Д. веществени доказателства. Найлоновото пликче, което било намерено в портфейла на свидетелката Д., съдържало кокаин в смес с бензокаин и лидокаин, с нето тегло 0,384 грама, с процентно съдържание на активния компонент кокаин 2,3% , на стойност 30,72 лева и било заснето като ВД в 17:49 часа.

Към момента на иницииране на действия по разследването на КПП ”В.” подсъдимият държал личното си законно притежавано от него огнестрелно оръжие - “ PIETRO BERETTA”, мод. 96, кал. 40 С № *******, предназначен за стрелба с патрони кал. 40,  S & W, както и 6 броя бойни патрони  кал. 40,  S & W между двете предни седалки на автомобила си.  Оръжието било иззето от там още при „неформалното” претърсване, предхождащо формалното ( същото не е заснето в автомобила дори и в първоначално направените фотоси). За да бъде закрепено все пак процесуално това ВД по делото след съставянето на протокол за претърсване и изземване на вещи от автомобила на подсъдимия, бил съставен и протокол за  обиск и изземане от подс. Х. с посочени в него поемни лица Р. П. и И. Л.. (л.4, том 1 от ДП).  Това действие съгласно текста на съставения протокол следвало да е извършено в периода от 17.55 часа до 18.00 часа, т.е. след претърсването и изземването от автомобила на подсъдимия ( до 17.41 часа). Снимковият материал обаче, документиращ вида на иззетото при обиск на подсъдимия ВД, бил заснет от св. В. в 19:21 часа със снимка, обозначена в ТЕ като IMG_2870.jpg, т.е. значително след крайния час,  посочен в  протокола за обиск. ( л. 453, том 2 от СП). В неустановен час била заснета и п.к. 2, приложена на л.124, том 1 от ДП.

 

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Така установената фактическа обстановка се извежда въз основа на следните доказателства:

Гласни – показанията на поемните лица П.Д.  и Х.Й. от съдебното производство (л.71-л.74 от СП, СГС), както и от прочетените показания на същите свидетели от ДП ( 49, л.50, том 1 от ДП, л. 51, 52, том 1 от ДП) от показанията на св. С.П. (л.73, стр.2, л. 74 от том 1,  СП, СГС), от частично прочетените показания на същия свидетел, дадени от него в ДП (л.76,  стр.1 от том 1 СП, СГС, л.27-л.29, том 4 от ДП), от показанията на  св. И.Д. (л.76 –л.78, том 1 СП, СГС) и прочетените частично показания на същия свидетел (л.78, том 1 от СП, СГС, л.26, том 4 от ДП); от показанията на св. Д.Т. ( 109 –л.111,  том 1 от СП, СГС, л.345-л.348, том 2 от СП, СГС) и прочетените показания на същия свидетел от досъдебното производство ( л.47-л.48, том 1 от ДП), св. П.Д.Т. (л.112, л.113, СП, СГС) и от частично прочетените показания на същата свидетелка ( л. 114, стр.1 от СП, СГС, л. 53, том 1 от ДП), от показанията на св. Б.А. (л.114 - л.116, том  1 от ДП) и от частично прочетените показания на същия свидетел от ДП (л.116, стр.1 от СП, СГС, л. 54, стр.2 от –л.56, том 1 от ДП),  от показанията на св. А.Х. ( л.117 – л.118, СП, СГС), както и от прочетените показания на същия свидетел, дадени от него в досъдебното производство (л.8, 9, том 2 от ДП), от показанията на св. И.С. (л.165, л.166, том 1 СП, СГС) и прочетените показания на същия свидетел от досъдебното производство ( л.166, л.167, СП, СГС), от показанията на св. Х.Н. (л.166 - л.169, СП, СГС), както и от частично прочетените показания на същия свидетел от ДП (л.168, стр.2 от СП, л.169, СП, СГС, л.12,  том 2 от ДП), от показанията на св. П.М. ( л.169, стр.2, л.170, СП, СГС),от показанията на св. Д.Я.Д. (л. 270 , СП,СГС), на св. С. Б. (л.270-л.273 от СП), св. А.И. и частично от показанията на св. Д.Д..

В проведеното първоинстанционно съдебно следствие съдът е допуснал до разпит св. Н.А.Н. (л.273- л.274 от СП), В. Л.В. ( към настоящия момент служител на МВР –л.256 от СП), С.М.Б. (л.270 - л.273 от СП), св. Д.. ( л. 269, л.270 от СП), както и св. Н.П. ( л.274 от СП).

При внасянето на обвинителен акт прокуратурата  е поискала и разпит на св.  Д. М. Д., срещу която НП е прекратено с постановление на СРП от 09.04.2014г. за извършено от нея престъпление по чл.354а ал.5 вр. с ал.3, пр.2, т.1 от НК. ( (л.158, л.159 от СП). Съдът, като съобрази необходимостта от проверка на дадените от св. Д. показания, обсъди и тези писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които са били относими към прекратеното срещу нея обвинение, а именно: протокол за претърсване и изземване от 08.12.2011 – л.5, 6, том 1 от ДП, проведено на същата дата  в периода от  16.10 до 16.40 часа, както и протокол за претърсване и изземване ( от 16.50, до 17.30 ) – л.7, том 1 от ДП с приложен към протокола   фотоалбум – л.125, том 1 от ДП. От съдържанието на първия протокол  е видно, че  у св. И. не  са били намерени вещи от значение за делото. С доказателствено значение е вторият от изброените протоколи, който удостоверява, че  в портфейл във вътрешен джоб със скъсан хастар, иззет от св. Д.,  е намерен и иззет прозрачен плик  с размери 3/6 см. , съдържащ  бяло вещество на бучки. При полеви тест е било установено, че веществото е  кокаин, поради което било иззето и запечатано в картон серия А *********. Портфейлът бил иззет и запечатан в картон серия  А 0140674. Действията са били одобрени с определения на СГС – л.18, л.19, том 1 от ДП. При съпоставка на експертните заключения е видно, че иззетото от Д. вещество е от същия вид, от който са част от иззетите от автомобила на подсъдимия вещества – кокаин, както и със същия процент на активния компонент – от 2,3 %. Това съвпадение е било и един от основните доводи на обвинението за извършени действия на разпространение от страна на подсъдимия към св.Д.. На този довод съдът ще отговори след като обсъди значението на писмените доказателствени средства, тъй като тяхното доказателствено значение стои в основаната на този отговор. ( л.42, л.43 от мотивите ).

 

В хода на разследването веществените доказателства са били  изпратени за съхранение  при ГУ – „Митници” и оръжейника при ОслС съгласно текста на искане (л.142, том 1 от ДП) и  приемо – предавателен протокол – л.143, том 1 от ДП.

 

Съдът обсъди и следните ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА и ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА:

 

Неотносими към предмета на доказване са писмените доказателства, съдържащи се в том 3 от ДП- актове  и НП – КАТ – л.13- л.86, том 3 от ДП. Същите са били изисквани във връзка с проведено разследване срещу подсъдимия по подозрение за извършено от него престъпление по чл.305а от НК и чл.288 от НК. По тези текстове от НК обаче съдът не е сезиран с внесения обвинителен акт. Ето защо показанията на свидетеля Т., касаеща евентуално участие на подсъдимия в действия по осуетяване на административно-наказателно преследване срещу трето лице, следва да бъдат коментирани само като характеристични данни. 

Не следва да се цени като писмено доказателство и  доклад  до дирекция „Вътрешна сигурност” (л.128 –л.130, том 1 от ДП). Съдът счете, че няма пречка поставените в този документ въпроси от съществено значение за делото, да се изяснят при личен разпит на св. П.М.М., С.Б. и св. Т.. Касае се за необходимост от проследяването на причинно-следствената връзка между действия на св. М. и разкрИ.ето на ВНВ в автомобила на подсъдимия. Събирането и проверка на доказателства за наличието на такава връзка е от съществено значение, за да се извърши дължимата оценка на защитната теза, че от подсъдимия не е осъществен субективният състав на престъплението от страна на подс. Х.. При разпит на св. Т. се установи, че към инкриминирания период е бил действащ служител на Дирекция „Вътрешна сигурност” и работил по сигнал за незаконни действия, извършени от подсъдимия. Установено е, че били експлоатирани и СРС. Ето защо при изясняването на въпроса дали снабдяването на подсъдимия с наркотични вещества е потвърдено от СРС, следва  преди всичко да бъде обсъдено съдържанието на СРС, приложени към материалите по делото.

Относими са следните протоколи, удостоверяващи действия по разследването:

-         относимите към обстоятелствата, при които е била извършена полицейската операция на инкриминираната дата:

 

·        протокол за претърсване и изземване от 08.12.2012г. (л.2, 3, том 1 от ДП) от лек автомобил„Р. -75” с рег. № С ****. В резултат на това процесуално – следствено действие е установено, че посоченият автомобил, син на цвят и бил обект на проверка в района на КПП- В..  От джоб на предна лява врата било  намерено и иззето полиетиленово пликче , съдържащо пет по-малки пликчета, съдържащи бяло прахообразно вещество. С полеви тест било  установено, че същото по своя химически състав представлява високорисково наркотично вещество - кокаин. Иззетото ВД било  запечатано в картон серия  А 0140705, 612 НЕКД – СДВР. Съгласно текста на протокола от същото място било иззето найлоново пликче, съдържащо бяло найлоново пликче с прахообразно вещество – общо 6 обекта, запечатано в картон серия А 0140706., ЧВП 612; В протокола било отразено, че от предна дясна седалка са били иззети  пет броя мобилни телефона със сим карти ( 2 бр. М-тел, 1 бр. Виваком, които след това били запечатани в картон серия  А 051397, ЧВП 612 НЕКД, СДВР. С оглед проведеното ПСД бил изготвен фотоалбум (л.117 – л.121, том 1 от ДП). Действието  било одобрено с определение на СГС от 09.12.2011г. -17, том 1 от ДП.

·        протокол за обиск и изземване по отношение на подс. Х. (л.4 от ДП, том 1 ) от 08.12.2011г.  В резултат  на това ПСД е бил иззет, като ВД  1 бр. пистолет марка „Ретро берета”, пълнител за него и 10 бр. патрони за пълнителя. Оръжието било иззето и запечатано в картон серия  А № 051398, с ЧВП 612. В протокола подсъдимият вписал саморъчни  обяснения, че оръжието е негово). Към протокола бил изготвен и фотоалбум – л.124, том 1 от ДП. Действието е било одобрено с определение на СГС от 09.12.2011г.  –л.16, том 1 от ДП;

- относимите към статуса на собствеността и регистрацията на управлявания от подс. Х. -л.а. т.напр. удостоверение от КАТ относно регистрацията на л.а. „Р. 75” с рег. № С **** (л.220 от СП), както и справките от КАТ от л.93  ДП, относими към проверка на дадените от св. Т. показания.  В тази връзка е налична справка от КАТ с приложения към нея – л.91, - л.101, том 1 от ДП. От съдържанието й е установено, че  архивът до 31.12.2000г. е бракуван;

- относимите към личността на подс. З.Н.Х. - кадрова справка на З.Н.Х. –л.104, том 1 от ДП, удостоверяваща длъжностното му качество към инкриминирания период  – автоконтрольор, полицай ІІІ степен в „ПП-СДВР”. ( справка от 13.12.2011г.).; служебна характеристика –л.106, том 1 от ДП; кадрова справка – л.108, том 1 от ДП; справки от НОИ – л.230, л.231 от СП, л.263 – л.267 от СП),

- Относимите справки към изясняване статуса на иззетите ВД, които следва да бъдат преценявани съобразно съдържанието на исканията,  по повод на които са изготвени - искане за издаване на справка за разрешение за носене на оръжие – л.109, том 1 от ДП и  отговор от МВР- СДВР за издадено разрешение л.110, том 1 от ДП по отношение на за иззетото от подсъдимия  оръжие; искане за справка за издаване на разрешение за придобИ.е на боеприпаси с експанзивно действие куршуми тип FNSP – FLAT NOSE SOFT POINT   и тип  JHP – Jaketed Hollow Point -   такива, които увеличават диаметъра си и дефрагментират при съприкосновение с целта. (л.111, том 1 от ДП), както и допълнителна справка от СДВР по повод на това искане – л.66 – л.68, том 2 от ДП, от отговора на която се установява, че  не е издавано разрешение за придобИ.е на боеприпаси с експанзивно действие, а на подсъдимия са зачислени 50 броя боеприпаси с кал. 40 S W, от които към  07.02.2012г. следва да съхранява 45 броя боеприпаси; Справки – копия на преписки в служба „КОС” за проверка  относно издадено на подсъдимия разрешение за огнестрелното оръжие –л.66 – л.87, том 2 от ДП;

- Относимите към изясняването на статуса на свидетели по делото и изискани с оглед проверката на техните показания -  удостоверения от МВР „Вътрешна сигурност”, изд. от 26.05.2014г. (л.193 от СП) и от 31.05.2014г. (л.256 от СП), от които е установено, че св. С. Б. към момента на деянието е бил служител в системата на МВР, но към момента на издаване на справката е с прекратени трудови правоотношения; доказателства, относими към проверката на дадените от св. Б.А. показания – справка от МВР с установъчни данни за Д.Д. (л.206 от СП); удостоверение от УНСС, относимо към св. Д. (л.211 от СП);

- относимите към ползваните от подсъдимия мобилни телефони и сим-карти, от които се установява, че подс. Х. не е бил клиент на „К.Б.” с тел. № ******** , тъй като същият е бил регистриран, като собственост на  А.Е.Ж. с ЕГ№ **********. Не могат да бъдат свързани  с личността на подсъдимия и  мобилен номер ******** – собственост на А. АД ******, както и  мобилен номер ******** – собственост на В.**** ЕООД ******* -   справка л.133, том 1 от ДП;

                Писмени доказателства, които са били пряко относими към прекратеното вече наказателно производство по обвинението на Д. Д., към проверка на свидетелските показания на св. А.И. и св. Д., а косвено и към проверка на обвинителната теза срещу подсъдимия Х.: 

·                 Протокол за личен обиск и изземване от 08.12.2011 в периода от 16.10 до 16.40 часа  – л.5, 6, том 1 от ДП. Действието е било извършено по отношение на св. А.И. и при него  не са били намерени вещи от значение за делото и резултатът е документиран и в приложен  фотоалбум – л.125, том 1 от ДП;

·                 протокол за личен обиск и изземване  от 08.12.2011г. в периода от 16.50, до 17.30  – л.7, том 1 от ДП. Действието е било извършено по отношение на  св. Д. М. Д.. Като резултат от него е документирано установяването на прозрачен плик  с размери 3/6 см.  бяло вещество на бучки в портфейл във вътрешен джоб със скъсан хастар. При полеви тест е  било установено, че се касае за ВНВ - кокаин. Същото е било иззето и  запечатано в картон серия А *********. Портфейлът е бил иззет и запечатан в картон серия  А 0140674.

             Процесуално-следствените действия са били  одобрени с определения на СГС – л.18, л.19, том 1 от ДП.

                Посочените протоколи за обиск и изземване и протокол за претърсване и изземване формално съдържат изискуемите от закона реквизити. Независимо от това обстоятелство, във връзка с наведените доводи от защитата, че те недостоверно отразяват фактите в тях, съдът извърши проверка, като изиска  пълния обем снимков материал, който понастоящем се съхранява в VІ РУП по настоящото наказателно производство и като проведе разпит на техническия помощник св. В..

                Оценката на доказателствата в настоящото производство следва да се извърши на базата на две опорни точки – фактора „време“, от една страна и обема и момента на създаване на снимков материал от технически сътрудник В. в процеса на неотложните процесуално – следствени действия, от друга. По този въпрос съдът се спира на л. 36 от мотивите.

Изследването на фактора „време” дава възможност да се извърши проверка на доказателствата, защото  съпоставката на  различни процесуално-следствени действия в този аспект дава яснота за факта дали различни доказателства са били събирани  успоредно или последователно едно след друго. В този смисъл се открояват възможности за солидна отправна точка, въз основа на която да намерят разрешение противоречия и логически несъответствия в доказателствения материал. При съпоставка на протоколите с допълнително събраните доказателства, включително и с показанията на поемните лица и свидетелките И. и Д., дадени от тях в съдебното производство, възниква съществен проблем за обосноваване на обвинителната теза и той е свързан с фактора „време”. Неслучайно въпросът за времето на извършване на деянието е основен, задължителен елемент при поставяне на фактическите рамки на обвинението ( т. напр. ТР 2/2002г. на ОСНК на ВКС). Този елемент е не по-малко съществен, защото установяването на точния момент на провеждане на съответните процесуално-следствени действия позволява да се установи и моментът на разкрИ.е на престъплението.

Ето защо съдът намира, че специално внимание следва да се отдели на въпроса за времето на провеждане на неотложните процесуално-следствени действия, така, както е установено от доказателствата по делото. Касае се за две групи протоколи – едните, извършени от следовател Г. С. по отношение на подсъдимия съгласно отразеното в протоколите за периода от 16.00 часа до 17.41 часа ( протокол за претърсване и изземване) и от 17.55 часа до 18.00 часа ( протокол за личен обиск и изземване от подсъдимия – л.4, том 1 от ДП). Втората група протоколи, удостоверяващи действия по разследването, са протоколите за обиск и изземване, съставени от следовател И. Г. с оглед изискването на чл.164, ал.2 от НПК и пола на обискираните лица по отношение на  пътниците в автомобила на подсъдимия – св. Д. и И.. В тази група протоколи е отразено, че съответните действия са били извършени общо в периода от 16.10 до 17.30 часа. (л.5-7, том 1 от ДП), като началото на обиск по отношение на св. Д. е от   16.50 часа. Според настоящия състав на съда удостоверяването на началото на процесуално-следствените действия от следовател Г. е коректно, тъй като от прочетените показания на св. Й. (л.51, л.52, том 1 от ДП) се установява, че поемните лица Д. и Й. отишли в караулката на КПП със следовател Г. и там „заварили” обискираните лица. От изложения по-горе анализ на доказателствата ( л. 30 от мотивите) е видно, че пътничките са били отведени в караулката около 16.00 часа. От прочетените показания на св. Й. се установява, че са били спрени от служители на полицията, за да съдействат, около 15.30 часа, т.е. – преди началото на първото процесуално-следствено действие „обиск и изземване”.

Времето на провеждане на процесуално-следствените действия е съществено обстоятелство, което следва да бъде обсъдено от решаващия съд, тъй като в  част от протоколите е посочено като присъстващо едно и също лице - св. В., а действията са  проведени съгласно вписания текст в протоколите по едно и също време, но на различно място.  Ако стриктно се възприеме вписването на протокол за претърсване и изземване от автомобила на подсъдимия и протокол за обиск по отношение на св. Д. за времето на провеждането им и се даде вяра на отразеното в тях, че неизменно е присъствал и св. В., то неизбежно следва да се приеме обстоятелството, че за периода, в който действията се застъпват успоредно във времето, т.е. от 16.50 часа до   17.30 часа св.В. е бил на разположение едновременно в караулката на КПП „В.” и като технически помощник в автомобила на подсъдимия, паркиран в района. И тъй като логиката изключва подобно мултиплициране на свидетеля, то съдът приема за установено, че поне при едното ПСД св. В. е отсъствал, че е бил възприет подход в протоколи да се вписват факти, които не съответстват на действителното фактическо положение, както и да не се вписват такива, които по преценка на водещия протокола, не са от съществено значение за изясняване на случая. Последното обстоятелство е установено пряко и от разпита на св. В. в съдебното производство.

Времето на провеждане на процесуално-следствените действия  е показателно и за създадената организация на полицейската операция. При все, че подсъдимият е бил проследяван и наблюдаван, че  органите на „Вътрешна сигурност” при МВР за разполагали с предварителна информация за неговите планове да пътува и са знаели към кой изход от гр. С. ще се насочи при излизане от града по пътя към Б., провеждането на претърсване и изземване, както и на обиск и изземване е било фактически извършено часове след задържането на подсъдимия на КПП „В.”  и часове, след обезпечаване на действията с присъствието на поемни лица. Св. Д. (поемно лице) е категорична, че след спирането й е останала на разположение на разследващите органи и останала в караулката на КПП „В.” около три часа, от които половин час преди началото на обиска. ( л.71, стр.2, том 1 от СП). В прочетените на осн. чл.281, ал.4 от НПК показания на св. Д. от досъдебното производство се съдържат изявления, че е била спряна с искане да съдейства като поемно лице на 08.12.2011г., около 15.30 часа (л.49, том 1 от ДП). В този смисъл са и прочетените показания на св. Й.. Часовият интервал от момента на спиране ( 15.30 часа) до крайния час, посочен в последния протокол, съставен с участието на св. Д. е около 2 часа.

В заключение: Съдът намира, че съвкупната преценка на посочените доказателства обосновава извод, че  действията по обиск и изземване от пътниците в автомобила на подсъдимия са били проведени именно в посоченото в тях астрономично време. Налице е  разлика от един астрономичен час престой на КПП В. от страна на поемните лица Д. и Й., установена измежду твърденията на св. Д. в съдебното производство (св. Д. твърди пред съда, че е  била там на разположение 3 часа –л.71, стр.2, том 1 от СП) и съдържанието на доказателствения материал от досъдебното производство, извлечено при съпоставка на прочетените показания на св. Д.  и Й. (л.49-л.52, том 1  от ДП) със съдържанието на протоколите за обиск и изземване от св. И. и св. Д., в които  се документира престой на поемните лица Д. и Й. на КПП В. от около 2 часа). Тази разлика обаче не е съществена до степен да опровергае удостоверените в протоколите за обиск факти в частта относно времето на провеждане на съответните действия, така както е отразено в тях.   Документираното в протоколите за обиск на свидетелките време на провеждането им не е опровергано и от изготвения от св. В. снимков материал. И това е така, тъй като според настоящия съдебен състав обискът по отношение на св. Д., независимо от вписаното в него, е бил извършен в отсъствието на техническия помощник В. В., доколкото единственият заснет от него снимков материал, относим към това ПСД, датира от 17:49 часа, т.е. след  крайния час на изготвяне на протокола, посочен в самия него  - 17:30 часа – л. 7, том 1 от ДП. В този смисъл извод се обосновава от съпоставката на протокола със заключението на ТЕ ( л.452, л.376 –л.478, том 2  от СП). В конкретния случай посоченото несъответствие с момента на изготвяне на снимковия материал и съдържанието на протокол за личен обиск не опорочава процесуално-следственото действие, с което  е засегната правната сфера на св. Д. по две основни съображения: първото се отнася до липсата на императивно изискване в закона процесуално-следственото действие да се проведе с участието на технически помощник, а второто е относимо към предписанието на чл.164, ал.2 от НПК. Макар и в тази разпоредба да не е упоменат техническият помощник, нейното действие несъмнено се разпростира и до избора на технически помощник, който също, както поемните лица и водещият разследването следва да е от един и същи пол с обискираното лице. Формалното отразяване на св. В. като присъстващ на обиск на лице от женски пол би довело до съществено  нарушение на чл.164, ал.2 от НПК. От показанията на свидетелите обаче еднопосочно се установява, че нарушението не е било извършено, фотографът В. не е присъствал на процесуално-следственото действие „ обиск и изземване” от св. Д., независимо, че протоколът удостоверява противното. Отсъствието на св. В. от караулката на КПП „В.” – мястото на обиска в периода от 16.50 часа до 17.30 часа дава  логично обяснение и за изготвянето на снимков материал на иззетите от св. Д. ВД значително след изготвянето на протокола с крайния час, посочен в него, а именно в  17.30 часа, респективно – след приключване на съответното действие по разследването. Категоричен извод в тази насока се обосновава от съпоставката на  съдържанието на самия протокол, фотоалбума към него, приложен в ДП (л.125, л.126, том 1  от ДП,) писмените доказателства, с които към материалите по делото е приобщен оптичен носител от 06 РУП след дадени указания от съда да се приложат в електронен вид пълния обем фотографски данни във връзка с настоящото наказателно производство (л.434-л.439, том 2 от СП), от показанията на св. В. в съдебното производство, както и заключението на ТЕ, от което се установява, че снимките от фотоалбума  в том 1 на ДП, относими към обиска на св. Д., са изготвени в 17:49 часа.

Отсъствието на техническия помощник св. В. при провеждане на обиск и изземване на лице от женски пол ( на св. Д.) санира формално документираното нарушение на чл.164, ал.2 от НПК, тъй като изискванията на този текст от закона по аналогия следва да се отнесат и до участието на технически помощник при провеждане на процесуално-следственото действие, ако е ангажиран такъв. Той също следва да бъде определен съобразно пола на обискираното лице.

Отсъствието на св. В. от обиска на св. Д. обаче поставя друг проблем, който има отношение преди всичко към доказателственото обезпечаване на обвинението срещу подсъдимия Х.. Добросъвестното поведение на разследващия орган и на служителите на полицията се предполага по презумпция. В конкретния случай обаче съпоставката на гласните доказателства с протоколите, удостоверяващи действия по разследване, каквито са „обиск и изземване”, несъмнено сочи, че се документират очевидно неверни факти, което оборва презумпцията за добросъвестност. Такъв е фактът, относим към изчерпателно посочване на присъстващите лица при обиск и изземване по отношение на св. Д.. Въз основа на така наведеното съмнение за качеството на работа на разследващия орган, за прокуратурата възниква задължението да докаже, че то произтича от  изолиран пропуск и не следва да се  разпростира до качеството на цялата полицейска операция, че не рефлектира върху качеството и на другите процесуално-следствени действия.

 От преценката на останалия доказателствен материал обаче възникват и други въпроси, на които обвинението не е дало отговор и които задълбочават съмнението за недобросъвестност или най-малкото за проявена небрежност при провеждането на действията по разследването. При сравнителен анализ на протоколите за обиск, съставени по отношение на св. А.И. и св.  Д. Д. е видно използването на две различни бланки – едната с графа за вписването на технически помощник ( бланката, върху която са вписани действията по отношение на Д.), другата – с графа – без вписването на такъв (бланката, ползвана при обиск на св. А.И.). Прокуратурата следваше да даде отговор случайно ли е съвпадението по отношение на св. Д. да се избере „подходящата бланка” с налична графа за вписването на технически помощник, ако не е имало никакви предварителни данни, че у това лице, ще бъде открито ВНВ, за което ще възникне необходимост да бъде заснето, случайно ли е съвпадението за избор на бланка, без графа за „технически помощник” при обиск на св. И.,  у която при обиск не е разкрита съпричастност към престъпна дейност. Крайният изход от действието, с което е засегната личната правна сфера на св. И., всъщност доказва, че технически помощник не е бил необходим, тъй като не се документира да са били открити вещи, които могат имат доказателствено значение. При това положение прокуратурата следваше  да установи по несъмнен начин, че  не е имало никакви предварителни данни за евентуалния изход от действията по обиск и изземване от св. И. и Д. с оглед очевидното обезпечаване на технически помощник само за едното действие и то за това, което се финализира с открИ.ето на ВД, относими към предмета на настоящото наказателно производство. Това би било възможно единствено в хипотезата протоколите да са били съставени постфактум, след извършване на съответните действия и е бил ясен резултатът от тях, а не успоредно с провеждането им. Св. И. в показанията си не допринесе за това да се обоснове тезата за добросъвестно изготвяне на протоколите за обиск, доколкото заяви, че не си спомня дали те са били съставени успоредно с протичане на действието или по-късно в неустановен момент след това. (л.361, стр.1, 4  ред отдолу – нагоре, том 2 от СП). Така чрез показанията на ангажираните от  обвинението свидетели не се преодолява доказателствената тежест да се изключи възникналото вече съмнение, че действията по разследването, от които обвинителната теза черпи основания, са извършени или непрофесионално, или недобросъвестно, както и че протоколите евентуално са били съставени в неустановен момент след извършване на действията по разследването. При необходимост да бъдат съставяни по-късно ( несъмнено тази дейност изисква време), т.е. - след като действието вече е проведено, твърденията на поемното лице Д., че е била на разположение против волята си 3 часа, а не 2 часа, както се установява при съпоставката на самите протоколи с прочетените показания на св. Й. за точния час, в който са спрени на КПП, намира своето логично обяснение.  

Специално внимание следва да се отдели  и на протокола за обиск, проведен по отношение на св. И., въпреки че в него не са документирани факти, свързани с открИ.е и изземване  на вещи, чието държане е разрешено или забранено от закона, но всъщност точно заради това обстоятелство. В  прочетените на осн. чл.281, ал.5 от НПК показания на св. А.И., дадени от нея в досъдебното производство в протокол за разпит от 17.10.2012г. ( л.30-л.32, том 4 от ДП, л.446, том 2 от СП) се твърди, че при обиск тя  е носела дамската си чанта. Този факт се твърди в нейните показания и по отношение на св. Д., още повече ВНВ е било открито в портмонето на св. Д., което обичайно се държи в дамска чанта. Твърдението на св. И. по време на обиска тя и св.Д. да са били с дамските си чанти е проверено с прочетените показания на поемните лица – свидетелките Д. и Й., които са категорични, че обискът е обхванал и дамските чанти, а не само облеклото на лицата. В нито един протокол за обиск обаче не се удостоверява свидетелките И. и Д. да са носели дамските си чанти и те също да са били проверявани. Съдът при наличните противоречия дава вяра на свидетелските показания, тъй като поемните лица Д. и Й. не са били ангажирани по никакъв начин с крайния изход на делото, нито с ангажимента да обосноват някакъв свой професионализъм (за разлика от съставителя на протокола). С показанията на поемните лица отново се илюстрира подхода, за който разказва св. В., а именно - при съставянето на протокол за обиск да се описват избирателно тези моменти, които водещият действието счита, че са от съществено значение за делото.  В този случай не се държи сметка за това, че моментното разграничение на важните от маловажните факти може да се окаже погрешно при очертаване на по-голямата картина – тази, която обхваща успоредното провеждане и на други процесуално-следствени действия по същото наказателно производство, но на друго място и с други участници. Посоченият подход според настоящия съдебен състав е неудачен, тъй именно от него произтичат всички последващо възникнали трудности за прокуратурата да обоснове обвинителната теза.  Същият подход се илюстрира в прочетените показания на св. Д. и И., а също така и от съпоставката им с протокола за претърсване и изземване от автомобил „Р.”, в който също  не е описано наличието на дамска чанта, но необяснимо как същата е заснета на предното му табло и то в отсъствието на обискираните лица (фиг. 4 -10 ,  фиг. 13  от ТЕ, том 2 от ДП.) На всички посочени снимки, предоставени от VІ РУП, е видно, че към момента на заснемане на предното табло с дамската чанта върху него в автомобила не присъства нито едно лице - нито подсъдимия, нито св. И. или Д.. Свидетелките И. и Д. еднопосочно са разказали пред съда, че до шофьора, там където е била заснета бяла дамска чанта, е седяла именно св. И.. Затова прокуратурата следваше да отговори на въпроса дали може по несъмнен начин да се изключи фактът в така заснетата дамска чанта да са се съдържали ВНВ. За последен път същата е заснета в 17:21 часа и преди това - в 17:20 часа. При съпоставка на този час с часовете, отразени в протоколите за обиск, извършени по отношение на св. И. и св. Д., с показанията на същите свидетелки, както  и с показанията на поемните лица- св. Д. и Й., се установява, че  в момента, в който подложените на обиск лица са били отведени в караулката на КПП „В.”, т.е. в периода, отразен в протоколите за обиск на свидетелките, а именно  от 16.10 часа до 17.30 часа ( л.5-7, том 1 от ДП), те не са напускали това място, респективно не са се връщали в автомобила на подсъдимия, за да могат да променят местопроизшествието там. Но тогава остава без отговор въпросът как, ако свидетелките  са отишли в караулката на КПП”В.” с дамските си чанти, една такава вещ  е заснета в промеждутък от посочения период в автомобила на подсъдимия на предното му табло, т.е в 17:20 и 17:21 часа. Първата снимка, направена на автомобила на подсъдимия е IMG_2835.jpg в 17:20 часа, т.е. след като обискът на св. И. е приключил. ( съгласно текста на протокол за обиск действието е продължило от 16.10 до 16.40 часа). Обвинението следваше да даде отговор на следните въпроси: възможно ли е дамската чанта на св. И. след провеждане на ПСД да е била върната след 16.40 часа в автомобила на подсъдимия, където е бил снимана в 17:21 часа; възможно ли е да се изключи вероятността дамската чанта на св. Д. изобщо да не е била заснета в автомобила на подсъдимия и по-късно, заедно с чантата на св. И. да е била донесена в караулката на КПП „ В.“ за нуждите на обиска. Тази версия изобщо не е изключена на фона на постоянно влизащите и излизащите от караулката лица към момент на провеждане на обиск на свидетелките – факт, който разказа на съда св. И. в процеса на съдебното следствие, тя не е изключена и поради  естеството на заснетия снимков материал, при който липсва детайлна снимка на задните седалки в купето на автомобила и по специално за наличието или липса на вещи под черно кожено яке, което се визуализира до задна лява седалка  (фиг.12 –л.463, том 2 от СП), т.е. – точно там, където е седяла св. Д.. Ето защо настоящият съдебен състав приема за установено, че по делото не е извършено действие по разследването, с което да се предоставят процесуални гаранции, че чантите на свидетелките И. и Д. не са съдържали забранени от закона вещества към момента, в който автомобилът на подсъдимия е спрян принудително на КПП „В.“, включително и инкриминираните. Както избирателно пред съда не е представена снимка на оръжието на подсъдимия, намерено между двете предни седалки на автомобила, за да се твърди, че същият е присъствал въоръжен на действия, с които започва наказателно преследване срещу него и едва часове по-късно се удостоверява, че тази вещ се изземва при личен обиск, така остава непреодоляно и  съмнението за вероятността дамската чанта на св. Д. да не е била фотографирана в автомобила на подсъдимия (умишлено или поради небрежност), а обискът на св. И. да не е обхванал дамската й чанта в това астрономично време, което е посочено в протокола за обиск спрямо това лице, т.е. - до 16.40 часа. От снимковия материал е безспорно установено,че след края на обиска (проведен на друго място и по друго време) и в отсъствието на И. дамската й чанта е фотографирана в купето на автомобила на подсъдимия – точно на мястото, където  е седяла И.. Няма причина да не се приемат с доверие твърденията на И., че все пак чантите им са били проверявани, още повече, че в тази част те са кореспондират с показанията на поемните лица. Единствената възможност това твърдение да влезе в синхрон със снимковия материал от автомобила на подсъдимия и да се преодолее противоречието между двата доказателствени източника  е свързана с хипотеза, при която чантите, намиращи се първоначално в купето на  този автомобил са били отнесени след 17:21 часа в караулката за нуждите на обиска. Впрочем тази версия дава логично обяснение и на факта, че след 17:21 часа предното табло на автомобила не е било заснето от св. В. нито веднъж. Обвинението следваше да докаже поне, че е съществувала друга основателна причина да се избягва фотографирането на тази част от автомобила.

 Неизбежният извод от всичко изложено по-горе е, че липсват процесуални гаранции, че  местопроизшествието, на което е била заснета дамската чанта на св. И., а именно- купето на автомобила, не е било изменено с разместването на вещи от едно място на друго в него. Обвинението следваше да докаже по несъмнен начин, че заснетата в 17:21 часа вещ на предното табло на автомобила на подсъдимия – бяла дамска чанта с дълги дръжки,  е останала в същото положение там неизменно от началото до края на процесуално-следственото действие и не е била отнесена обратно в караулката на КПП с изменено първоначално съдържание, доколкото липсва контролна снимка на предното табло на автомобила след 17:21 часа. Липсата на контролна снимка на предното табло на автомобила след този час от друга страна не дава възможност по този начин да бъдат оборени прочетените показания на св. А.И. в том 4 от ДП, че при обиските спрямо нея и св. Д. обект на проверка са били и дамските им чанти, в една от които е открито ВНВ. Такава възможност не дава и липсата на адекватно описание на чантата в хартиения носител на протокол за претърсване и изземване.

При това положение са налага още едно съмнение за недобросъвестност, свързано с провеждане на процесуално-следствените действия, още повече с оглед спонтанно вметнатото твърдение на св. И. в разказа й пред съда, че по време на обиска е имало постоянно „влизащи и излизащи от кабината”, че целта на това влизане и излизане била да  се зададе някакъв въпрос  и да се получи някакъв отговор. (л.361, стр.1 от том 2 на СП).

 

Съдът намира, че отправна точка за преценка на противоречията в доказателствения материал, представлява снимковият материал, обект на ТЕ в том 2 от СП, така, както е заснет във времето. Касае се за доказателствен източник с висока степен на достоверност, тъй веднъж създаден в  реално време с цифрова техника, той не може да бъде манипулиран и видоизменян.

Така в съвкупна преценка с фотографските изображения, създадени от св. В., факторът „време” добива допълнително съществено значение за оценката на доказателствения материал. От разказа на вещото лице Т. в съдебното производство във връзка с изслушването на  ТЕ ( том 2 от СП) се изясни,  че часът, отразен към всеки файл, представлява часът на създаването му в цифровата техника. Единственият категоричен извод, който може да се обоснове въз основа на електронната информация, предоставена от VІ РУП в съпоставка с прочетение показания на св. И. е, че дори и да е бил извършен обиск на дамските чанти на свидетелките И. и Д., една от тези чанти се е намирала в автомобила на подсъдимия преди  края на провеждане на процесуално-следствените действия със св. Д., тъй като е заснета в този автомобил в 17:21 часа, т.е. – тогава, когато обискът спрямо И. вече е приключил (в 16.40 часа  – л.5, 6, том 1 от ДП), а обискът спрямо св. Д. съгласно протокола, съставен за това действие,  все още не е приключил (краят му е в 17:30 часа, т.е. около 10 минути след това). Ако бялата чанта на предното табло, заснета в автомобила на подсъдимия в 17:21 часа, е била на св. И., през цялото време е била там  и местопроизшествието е било запазено без промяна,  то няма как да е била обискирана около 40 минути преди това на друго място – в караулката на КПП „В.”,  както се твърди в прочетените  й показания, приложени в том 4 от ДП. Няма съмнение, че интересите на св. И., на св. Д. и подсъдимия са изключително противоречиви. Св. И. има интерес да твърди, че е била с дамската си чанта към момента на обиска и че ако след това са открити ВНВ в автомобила на подсъдимия, тези ВД нямат нищо общо с нея. Св. Д., разпитана в присъствието на защитник, се изразява пред съда изключително предпазливо, тъй като тя също упражнява правото си по чл.121 от НПК, надлежно разяснено от съда. Затова именно св. Д.,  без да коментира широк кръг от подробности и  за да не изпадне във вътрешни противоречия, очевидно концентрира вниманието си върху портмоне – точно върху тази вещ, която вече е отразена в протокола. При положение, че съдържанието на бялата чанта върху предното табло не  е било надлежно документирано с нито един от наличните протоколи, нито един от свидетелите няма интерес да бъде свързан с още една вещ в автомобила на подсъдимия. Пътниците, които са имали достъп до автомобила на подсъдимия, но не са били привлечени към отговорност за откритите там ВНВ, имат интерес да твърдят, че отразеното в протоколите за обиск е изчерпателно, т.е. че св. И. не е държала ВНВ, а св. Д. е държала само едно пакетче, чиито брой не може да я свърже със специална цел да го разпространява.

С оглед изложеното съществен пропуск за обвинителната теза е липсата на съответно описание на бялата чанта, заснета на предното табло в купето на л.а. „Р.” и съдържащите се в нея вещи към 17:21 часа, доколкото нито в протокол за претърсване и изземване на вещи от автомобила на подсъдимия, нито в протоколите за обиск на И. и Д. се споменава за чанта. Този пропуск внася допълнително непреодолимо съмнение за възможността да са били размествани вещи при „неформалното” претърсване, т.е. на вещи,  намиращи се първоначално в различни части от автомобила, достъп до които са имали и пътниците. Съмнението не е преодоляно от обвинителните доказателства. Не са опровергани и показанията на св. И., че по време на личния обиск, проведен по отношение на двете свидетелки, постоянно са влизали и излизали различни лица. Св. Д. и Й. разказаха пред съда, че са били разгневени от невъзможността да отпразнуват студентския си празник и желанието им да изпълнят гражданския им дълг като поемни лица не е било водещо в създалата се ситуация. Напротив, водещи са били раздразнението, гнева  и особено - смущението от продължилото изчакване, установено особено категорично от разказа на св. Д. пред съда. Недостоверна е възможността в такава ситуация поемните лица да са наблюдавали стриктно дали от караулката се изнасят или се внасят вещи. Фактът, че те не разказват да са възприели подобно нещо, не дава процесуални гаранции, че е било изключено да се случи. Ето защо в съпоставка и с останалите доказателства не може да се преодолее съмнението за допълнително внасяне и изнасяне на вещи от автомобила в караулката и обратно.  

 

В заключение, по отношение на действията „обиск  и изземване” , проведени по отношение на свидетелките И. и Д., съдът счита, че не се опровергава удостовереното в тях часово време на провеждане съгласно текста на съставените протоколи, не се опорочава и действието по изземване на ВНВ от св. Д., доколкото от това лице не се оспорва факта, че описаното в протокола портмоне е нейно, а именно в него е открито ВНВ. Липсата на описание на дамски чанти в протоколите за обиск, не може да бъде причина да се игнорира фактът, че в портмонето на св. Д. е открито ВНВ. Непълнотата в протоколите за обиск обаче, избирателното отразяване на факти в тях имат  пряко отношение към преценката за достоверност на други факти – на тези, които са удостоверени с протокол за претърсване и изземване от автомобила на подсъдимия. Още повече, че тази непълнота не само не преодолява изначалната неяснота  за начина, по който е настъпило изменение в  конфигурацията от разположение на вещи по предна лява врата на автомобила по неприключило претърсване в периода от 17:21 часа  до 17:44 часа на 08.12.2011г., но и допълнително я задълбочава.

  Специално внимание следва да се отдели на доказателственото значение на протокол за претърсване и изземване от автомобила на подсъдимия.

                   Настоящият съдебен състав счита, че това процесуално-следствено действие не е било проведено съгласно изискванията на процесуалния закон. Формално протоколът за претърсване и изземване от автомобила на подсъдимия е съставен от компетентния орган в хипотезата на чл.194, ал.1, т.2 от НПК с оглед длъжностното качество на подсъдимия, като държавен служител в системата на МВР към инкриминирания период. Съставен е от името на следовател при СО-СГП и е подписан от такова длъжностно лице. ( По този факт не се спори от страните). В действителност обаче от показанията на поемните лица – свидетелите П. и Д. се установява, че едно лице е извършвало фактическите действия по  претърсването, а съвсем друго лице  е съставяло протокола, т.е. процесуално – следственото действие е било ръководено от повече от едно лице и няма данни второто лице, т.е. – това, което е осъществявало непосредствен достъп до ВД и е диктувало съдържанието на протокола ( съдържанието е било вписвано под диктовка според показанията на поемните лица, дадени от тях в съдебното производство) също да е било следовател, независимо, че свидетелите не споменават да са възприели полицейска униформа. Фактът, че водещите действието са били цивилно облечени, не може да послужи като убедителен аргумент, че са били служители на СО-СГП, доколкото няма пречка в такова облекло да участват при полицейска акция и служители на полицията. Участието на компетентния орган по чл.194, ал.1, т.2 от НПК не следва да се свежда само до формалното съставяне на протокола, но и до фактическото ръководство на действието, както и до осъществяване на фактически достъп до местата, в които могат да бъдат открити вещи от значение за делото. Съмнение, че пряко участие в претърсването и изземването са имали лица, различни от компетентния орган по чл.194, ал.1, т.2 от НПК, се формира и въз основа на показания, дадени от св. В.. Свидетелят е ясен в изказа си, че негови „колеги”, т.е. служители на МВР  извършват претърсването и отделно от това друго лице, обозначено като „водещ претърсването”, изготвя протокол (л.349, стр.1, том 2 от СП). Показанията на св. В. носят висока информационна стойност за допуснато съществено процесуално нарушение при събиране на доказателства и с твърдението, че именно негови „колеги” са извадили от автомобила ВНВ, които той по-късно отразил в детайлна снимка върху капака на автомобила. (л.350, стр.1, том 2 от СП). Дори и да се приеме, че множественото число включва като колега и следовател при СО-СГП, то пак остава неразрешен въпросът колко лица всъщност са претърсвали автомобила. Несъмнено там  е имало и служители на МВР, които не са били компетентни да провеждат това действие, камо ли да диктуват съдържанието на протокола, както се твърди от поемните лица.

 Допуснати са и други съществени нарушения на процесуалните правила. За разлика от другата група действия по разследването ( обиск и изземване, извършените от следовател Г. по отношение на св. И. и Д.), при извършените от следовател С. ПСД се откриват  и фрапиращи несъответствия между снимковия материал, заснет от експерта В., що се касае до хронологията на действията, до състоянието на местопроизшествието в процеса на претърсване, до времето на провеждане на процесуално-следствените действия, от една страна, и съдържанието на същите данни така, както са отразени на хартиения носител на протокола, от друга страна. Продължава и при тази група действия по разследването да е в сила наложения подход да не се вписват факти, които по преценка на ръководещия действието не са от значение за правнорелевантните факти.

Така в 17:21 часа били заснети  IMG_2840 (л.460, том, 2  от СП) и IMG_2842 – л.462, том 2 от СП), на които се визуализира зелен пакет от предна лява врата на автомобила. На част от снимковия материал, заснет до 17:21 часа на инкриминираната дата, се визуализира описаната по-горе бяла дамска чанта върху таблото на автомобила непосредствено до отворена предна дясна врата.  (л.458 – л.464, том 2 от СП - IMG_2838,  IMG_2840, IMG_2841, IMG_2844). В снимковия материал, заснет след 17:22 часа и по-късно не се открива нито зеленият пакет ( или друга вещ с характерен зелен цвят) в преградния джоб на предна лява врата на автомобила, нито предното табло на автомобила в частта до предна дясна врата е заснето повторно, за да се установи какво всъщност се е случило с бялата дамска чанта и дали в нея са открити вещи от значение за делото. Съдът намира, че е изключително смущаващ фактът, че зеленият пакет буквално изчезва от предна лява врата на претърсения автомобил, тъй като по по-късно в 17:44 часа предна лява врата до шофьорското място е повторно заснета, но вещите там са вече в съвсем друга конфигурация и зелен пакет не се забелязва (IMG_2851, заснета в 17:44 часа). Остава открит и въпросът защо бялата дамска чанта върху предното табло на автомобила, представена дори и във фотоалбума, на който обвинението се позовава в досъдебното производство ( снимка № 3 –л.117, том 1  от ДП), не е описана в писмения протокол (л.2,3 , том 1  от ДП), респективно – не е отразено дали тя  е съдържала вещи и ако да, какви са били те. Остава без отговор въпросът колко лица са имали достъп до инкриминираните ВНВ  и кои са били те. Липсват процесуални гаранции, че в този случай местопроизшествието е било осигурено по начин да се изключи неговото изменение. Наистина,  възможността бялата чанта  да е била все още в купето на предното табло към края на ПСД претърсване и изземване, така, както е била заснета първоначално, не може да се изключи самостоятелно от наличния по делото снимков материал ( сн. № 3, л.117, том 1 от ДП). Действително, това е така, тъй като предното табло на автомобила за последен път е заснето в 17:21 часа с IMG_2844 –л.464, том 2 от ДП. Тогава обаче остава нерешен посочения по-горе въпрос, а именно: защо чантата не е описана в протокола за претърсване и изземване, ако наистина е била в купето на автомобила, така, както е заснета в част от снимковия материал по случая, защо не изследван фактът дали същата съдържа вещи, чието държане е забранено от закона и които могат да имат значение за делото.

 

Второ съществено несъответствие между снимковия материал, изготвен от св. В. и данните, вписани в протокола, касае необяснимото изчезване на  зеления пакет, първоначално заснет на предна лява врата до шофьорското място. Именно поради факта, че подобна вещ след 17:21 часа не се визуализира нито на по-късно заснетите снимки, нито е намерила адекватно описание в хартиения носител на протокола, дава основание на съда да приеме, че органите на досъдебното производство недопустимо са извършили две претърсвания – едно „формално”, „ извън протокола” и друго, което е било удостоверено с протокол. При т.нар. неформално претърсване от джоба на предна лява врата на автомобила ( до шофьорското място) състоянието й било заснето от св. В. със снимка IMG_2840.jpg – л.460, том 2 от СП,  ТЕ, и със снимка- IMG_2842.jpg –л.462, том 2 от СП, ТЕ). Снимките били заснети в 17:21 часа непосредствено една след друга  и преди заснемането на багажното отделение на автомобила, обозначено по-късно от поемните лица като начало на процесуално-следственото действие. Наличието на посочените снимки обосновава извод, че началото на действието всъщност се изтегля в по-ранен час с действия, които са били извършени в отсъствието на поемните лица, както и че  началото  на същинското претърсване, съпроводено със съставянето на протокол, се свързва с други части от автомобила, различни от шофьорското място, заснето най-напред във времето от св. В..  На посочените снимки не се  забелязва, дори и при по-внимателно проучване, прозрачен плик - този, който според обвинението е бил характерната опаковка на инкриминираните ВНВ и който детайлно според обвинението е отразен на снимка IMG_2851.jpg –л.471, том 2 от СП, преди да бъде изваден. Напротив, на снимки с номера IMG_2840.jpg, IMG_2842.jpg се забелязва описаната по-горе вещ с характерно наситено зелено оцветяване. Същата не се визуализира   не само на снимка IMG_2851.jpg., приложена впоследствие във фотоалбума към протокола за претърсване и изземване (стр.118, том 1 от ДП), но и въобще в останалия снимков материал, извлечен от оптичния носител, изпратен от 06 РУП-СДВР. Отделно от това, на заснетата при формалното претърсване IMG_2840.jpg – л.460, том 2 от СП не се визуализира стърчащ прозрачен найлонов плик – тази вещ, на която се позовава обвинението  и тази която се забелязва за първи път на снимка IMG_2851.jpg.(л.471, том 2 от ДП, п.к. № 5 – л.118, том 1 от ДП). Първите снимки обаче - IMG_2840.jpg, IMG_2842.jpg, заснети в 17:21 часа – тези, които ползват само и единствено защитата на подсъдимия, услужливо не са били включени във фотоалбума, който е изготвен за нуждите на досъдебното производство ( том 1 от ДП). В съдебното производство св. В. съобщи на съда, че причината за това било лошо качество. От съдържанието на оптичния носител обаче се установява, че качеството на всички изображения в него е приблизително едно и също. Описаните особености в снимковия материал, предоставен от VІ- РУП-СДВР в съдебното производство, дават основание на съда да приеме, че наличният по делото протокол за претърсване и изземване на л.2,3 , том 1 от ДП, макар  и да съдържа реквизитите, предвидени в НПК, не удостоверява пълно и хронологично  естеството на действията по разследването. В съпоставка със снимковия материал неговото съдържание разкрива съществени несъответствия в хронологията на действията, като  не дава отговор на въпроса  не само къде е изчезнал пакетът с характерно светлозелено оцветяване, първоначално визуализиран в отделението на  предна лява врата, но и кога и как се е появил на същото място вместо него прозрачният плик, визуализиран за първи път IMG_2851.jpg, за когото по-късно несъмнено се установява, че съдържа пет броя малки пликчета с ВНВ.   Отговор на този въпрос следваше да даде обвинението, тъй като подсъдимият не  е длъжен да доказва своята невинност. В тази връзка съдът дава отговор и  на възражението, изложено при пренията от прокурора, че поправката на стр.1 от протокол за претърсване и изземване от автомобила на подсъдимия визира замяна на първоначален текст относно броя на откритите пакетчета със съдържание „пет” с текст, чието съдържание е „шест”. По-внимателният прочит на протокола всъщност показва, че поправката на стр.1  от същия протокол е от текст със съдържание  „четир” с текст, чието съдържание е „пет”, а шестото инкриминирано пакетче е установено, увито в агитационен материал на политическа партия, отделно от първите пет и то по-късно - след тестването на първите веществени доказателства.

Налице е несъответствие в снимковия материал, изготвен от св. В. и съдържанието на протокол за претърсване и изземване и в частта относно описанието на мобилните телефони, иззети с него. В самия протокол е посочено, че значителен брой мобилни телефони са открити на дясната предна седалка на автомобила. На снимковия материал обаче липсва подобно отразяване на фактите. Единствената снимка на повече от един мобилни телефони, снимани на едно място, визуализира разполагането им върху капака на автомобила, точно там, където поемните лица твърдят, че са били изнасяни намерените в автомобила вещи,  за да бъдат заснети с детайлни снимки или за да бъдат допълнително тествани (за ВНВ). Макар и телефоните да не са ВД от съществено значение за предмета на делото, тяхното описание в протокола за мястото, на което са били намерени (предна дясна седалка) и заснемането им в снимков материал на съвсем друго място (на преден капак на автомобила) е от значение доколкото илюстрира отново липсата на какъвто  и да е синхрон в действията по фактическото описание на състоянието на автомобила на хартиен носител и действията, с които се фотографира това състояние.

Следва да се посочи, че описанието на значителен брой мобилни телефони върху  предна дясна седалка – така, както са описани в протокол за претърсване и изземване е крайно озадачаващ начин да се държат мобилни телефони, собственост на различни лица, пътуващи в автомобила, освен ако допълнително не са били преместени при претърсването там. Не е обичайно пътниците и водачът на автомобила да оставят телефоните си на една седалка, вместо да всеки от тях да ги държи, както му е удобно, или в дамска чанта, или в джоб, или в отделение на автомобила. Още повече, че в свидетелските показания се твърди св. И. да е ползвала като пътник именно предна дясна седалка. Не е логично, ако тя просто освободи купето от присъствието си, да е седяла върху телефоните на останалите пътници в автомобила, което най-малкото  е неудобно за нея, а и изключително неудобно за останалите пътници, ако са имали намерение да ги ползват. Описанието на множество мобилни телефони на едно, единствено място в купето на автомобила в протокола за претърсване и изземване – на предна дясна седалка, така, както е описано в протокол за претърсване и изземване, и то,  без това обстоятелство да е фиксирано със снимков материал, означава само едно единствено нещо: местопроизшествието е било изменено преди да започне същинското претърсване и изземване, мобилните телефони са били извадени от обичайното им място и събрани на предна дясна седалка, пътничките в автомобила през цялото време са имали достъп до дамските си чанти, могли са да извадят от тях вещи, т. напр.- мобилния си телефон. Този факт формира сериозни трудности при обосноваване на обвинителната теза, тъй като ВНВ е открито именно  в дамската чанта на св.Д.. Обвинението следваше да отговори дали е напълно изключено частичното изменение на местопроизшествието да  е засегнало само първоначалното местоположение на мобилните телефони при все, че едно от обичайните места на съхранението им е в дамска чанта, от кого и как са били наблюдавани действията на св. И. и особено – действията на св. Д.,  у която са били открити ВНВ, в каква последователност подсъдимия, И. и Д. са били изведени от автомобила след часове престой в него.

Тук е мястото съдът да обсъди възражението на обвинението, че съпоставката на експертните заключения обосновава извод, че иззетото от Д. вещество е от същия вид, от който са част от иззетите от автомобила на подсъдимия вещества – кокаин, както и със същия процент на активния компонент – от 2,3 %. Това съвпадение според прокуратурата обосновава извършени от подсъдимия действия на разпространение на ВНВ към св.Д.. Цитираното съвпадение би било достатъчно да се формира подозрение за действия на разпространение от страна на подсъдимия, но не и основания за постановяването на осъдителна присъда. Очевидно това е било становището и на прокуратурата към момента на внасяне на обвинителен акт, тъй като на подсъдимия не е предявено обвинение за разпространение на ВНВ по отношение на св. Д.. На първо място еднаквото процентно съдържание на активния компонент не е достатъчно да обуслови един и същи източник на доставка, съгласно уточненията на ВЛ Л.С. в съдебното производство (л.443, стр.1, том 2 от СП). Заключението на това ВЛ се прие без възражения на страните и няма причина съдът да не се довери и на направените в съдебното следствие уточнения; на второ място, дори и да се приеме, че всички ВНВ - и откритите в автомобила на подсъдимия, и това, което е открито при обиск на св. Д., са били съхранявани преди това на едно и също място и са били част от една доставка, то липсват доказателства това място да е било именно предна лява врата на автомобила на подсъдимия или части от неговото облекло, или други части от автомобила, до които той е имал достъп и субективно този достъп може да го свърже с авторство на деянието. При липсата на съставени протоколи за съдържанието на дамските  чанти на св. Д. и И. към момента на спирането на автомобила, при липсата на доказателства за  изолирането на тези свидетелки, както и за изолиране на вещите от купето, които са изключително  свързани с тях да е било извършено пак в същия момент, при липсата на доказателства за обстоятелствата, при които автомобилът  е бил освободен от  присъствието на св. И. и св. Д., не може категорично да се твърди, че те не са могли или че не са искали внесат промени в местопроизшествието или че друго лице, което е имало достъп до дамските им чанти, не е могло да стори това. Напротив, изяснява се, че е бил осъществен престой на пътниците в купето на автомобила след спирането му в продължение на часове (от показанията на св. И.), при все, че поемните лица са били на разположение ( още от 15.30 часа), установява се струпване на мобилни телефони на предна дясна седалка, което несъмнено сочи за частичен обиск по отношение на свидетелките преди да отидат на караулката на КПП “В.“ за провеждането на същинския обиск. Аргументът на прокурора в реплика при пренията, че ако св. Д. е имала възможност да се освободи частично от едно вещество, е щяла да се освободи и от  останалата от същото вещество,  намерена по-късно  у нея при обиск,  е даден, без да се вземе под внимание фактът, че св. Д. дава противоречиви показания къде е държала веществото – дали свободно в чантата или е било в портмоне в чантата. Възможността да се измъкне пакет,  свободно разположен в чантата, изразен в определен обем телодвижения и бързина,  е една, възможността да се измъкне пакетче от скъсан хастар на портмоне, което е със затварящи се устройства по същите критерии, е друга. Прокуратурата пренебрегва обстоятелството, че  показанията на св. Д. са крайно неинформативни при изясняване на факта дали е видяла едно или повече пакетчета да се подхвърлят в нощен клуб в дамската й чанта и дали след това е направила проверка за това обстоятелство, премествайки едно, единствено в скъсан хастар на портфейла си с пълна „инвентаризация“ на чантата си (л.352, том 2 от СП). Несъмнено, ако св. Д. изясни тези обстоятелства, тя би могла да уличи себе си  в извършването на престъпление. Затова е обяснима неохотата да си спомни по-съществени детайли. Усилията на св. Д. обаче нямаше да бъдат нужни за обосноваване на обвинителната теза, ако протоколирането на действията по разследването и ако фотографирането на тези действия, бе извършено хронологично и последователно, без да се допуска избирателен подход кое обстоятелство да се описва, кое да не се описва, съответно – да се допуска субективна преценка кое обстоятелство да се фотографира и кое – да не се отразява с техническо средство. Така с наложения подход разследващите органи сами са се поставили в ситуация да изготвят доказателствени материали с противоречиво съдържание за времето на провеждане на процесуално-следствените действия  и за техния обхват. Ако тези два компонента на процесуалната техника са опорочени, няма как да не се опорочи и третият компонент – постигнатият резултат от  дейността по събиране на доказателства.  

Следващ въпрос, останал без отговор от обвинителната теза, е защо в оптичния носител, предоставен от 06 РУП на СДВР и за който се твърди, че съдържа пълната информация, заснета с техническо средство по случая, липсва снимка, която вече е приложена в досъдебното производство – такава е първата снимка, ако се изброява от долу нагоре на л.124, том 1 от ДП. Съдът приема за установено, че тази  снимка  не се съдържа в оптичния носител, приложен в том 2 от ДП,  тъй като не е   визуализирана  в техническата експертиза, назначена, за да снеме неговото съдържание на хартиен носител (том 2 от СП). При това положение липсват процесуални гаранции, че наистина от 06 РУП – СДВР е предоставена пълната видеоинформация, относима по случая, заснета с техническо средство. Защото, ако това беше така, няма как да се обясни, че в оптичния носител, предоставен от V- РУП – СДВР на съда на 28.11.2014г.  липсва снимка, която вече е била приложена в досъдебното производство, за да онагледи веществени доказателства, иззети при личен обиск на подсъдимия. Обвинението следваше да даде мотивиран отговор къде е този снимков материал сега и дали ако същият е унищожен, това изключва възможността да е унищожен и друг снимков материал, който може да има отношение по случая.  

По неустановен начин като ВД било приобщено и законно държаното от подсъдимия оръжие - “ PIETRO BERETTA”, мод. 96, кал. 40 С № *******, предназначен за стрелба с патрони кал. 40,  S & W, както и 6 броя бойни патрони  кал. 40,  S & W, иззети при обиск и изземане от подс. Х.. Формално изземването било удостоверено с протокол за обиск, проведен с участието на подсъдимия. Това действие съгласно текста на протокола е следвало да е извършено в периода от 17.55 часа до 18.00 часа, т.е. след претърсването и изземването от автомобила на подсъдимия ( до 17.41 часа).  Остава обаче без отговор въпросът на защитата как при положение, че поведението на подсъдимия  е обект на разследване, не са били взети никакви мерки за сигурност и същият е бил оставен с огнестрелно оръжие в процеса на провеждане на претърсване и изземване от личния му автомобил, продължило съгласно текста на протокола от   16.00 часа до 17.41 часа , но фактически за много по-продължителен период от време – до  18:18 часа ( с оглед съдържанието на заснетия от св. В. снимков материал). Обвинението не може да даде логичен отговор и на въпроса защо обискът спрямо подсъдимия приключва съгласно протокола приключва в 18.00 часа, а снимковият материал  е заснет от св. В. – IMG_2870.jpg в 19:21 часа, т.е. значително след изготвяне на протокола за обиск ( л. 453, том 2 от СП). В неустановен час пък била заснета и п.к. 2, приложена на л.124, том 1 от ДП, доколкото такава изобщо липсва в оптичния носител, предоставен от VІ- РУП-СДВР. Така по никакъв начин не се опровергава твърдението на подсъдимия, че оръжието му поначало е било оставено между двете предни седалки на автомобила ( л. 509, стр. 2 от том 2 на СП) и че именно от там е било иззето, за да се приобщи към останалия доказателствен материал. Само абсурдната възможност спрямо лице, срещу което започва наказателно производство,  да не бъдат предприети обичайните мерки за сигурност, може да валидира протокола за обиск от подсъдимия, удостоверяващ изземването на оръжие. Само в тази хипотеза може да се приеме, че подсъдимият е присъствал на претърсване и изземване като въоръжено с огнестрелно оръжие лице, т.е. в продължение на повече от два часа. Ето защо съдът приема  за достоверни обясненията на подсъдимия за начина, по който  е било иззето неговото оръжие, а именно при „неформално” претърсване на автомобила му  и отхвърля като недостоверно удостоверяването с протокол за обиск. (л.4, том 1 от ДП).  

 

                Относно ГЛАСНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

                Съдът хронологично обсъжда гласните доказателства след анализа на протоколите от действията по разследването и писмените доказателства,  за да бъде извършена преценка дали изключването на протокола за претърсване и изземване от автомобила на подсъдимия от годния доказателствен материал е решаващо за изхода на делото и дали произтичащата от тази преценка доказателствена непълнота може да бъде компенсирана с други доказателствени източници.

                Гласните доказателства следва да бъдат систематизирани с оглед тяхната относимост към различни факти, включени в предмета на доказване. Така част от показанията на свидетелите са от значение за изясняване на процесуалната годност на протокол за претърсване и изземване на вещи от автомобила на подсъдимия, на протоколите за обиск и изземване, към изясняване на поведението на пътниците в автомобила на подсъдимия, т.е. на свидетелите Д.Д. и А.И.. В тази група следва да бъдат обособени  свидетелските показания на  св. П.Д., Х.Й., С.П. и И.Д..

Съдът дава вяра на показанията на св. П. и Ив. Д.. И двамата са потвърдили участието си в процесуално-следственото действие, както и механизма на открИ.е на ВНВ, а именно, че са стояли зад претърсващия, който е изваждал всички вещи, след което  са им показвани. (л.77, стр. 2 от том 1, СП – св. Д., л.74, стр.2 от том 1, СП – св. П.). Свидетелите са добросъвестни и незаинтересовани от крайния изход на делото. Ето защо няма никакво съмнение, че в тяхно присъствие са били открити ВНВ, без обаче да се гарантира с процесуална техника, че са открити именно в отделението на предна лява врата на автомобила.  Самото действие  на открИ.ето на ВД  е описано изключително противоречиво. Свидетелят е посочил, че претърсващият е бил с гръб към него. При това положение не е ясно каква видимост е имал към манипулацията с вещи от джоба на предна лява врата, както първоначално твърди. На второ място, в показанията на св. П. се открояват взаимно изключващи се твърдения. От една страна се твърди, че за първи път е видял процесните вещи в джоба на вратата,  а същевременно, че не си спомня дали са били видими или са били пъхнати по-надолу. Ако свидетелят не си спомня дали е била възможна индивидуализацията на вещите, преди да бъдат извадени, няма как да се приеме с доверие твърдението, че за първи път ги е възприел в джоба на вратата. Объркани и вътрешно противоречиви са показанията на св. П. какви са били последващите действия, хронологично свързани с изваждането на всички налични вещи от отделенията на предните врати. Първоначално свидетелят П. твърди, че вещите са били поставени върху  шофьорската седалка, а след това с уточнението, че може да се обърка – че са били изнесени върху предния капак на автомобила. Свидетелят не е имал съхранен спомен какво се е случило с останалите вещи, които не са имали по преценка на водещия разследването значение за делото. Следователно вниманието му е било насочено от ръководещия действието към точно определени вещи, а не към процедурата въобще. Именно въз основа на дадените от св. П. показания за начина, по който е била претърсвана лява предна врата съдът прие за установено, че вещите са извадени от там в насипно състояние ( св. П. – л.75, стр.1, 5 абз., том 1 от СП). Съпоставката на тази част от свидетелските показания с ТЕ обосновава несъмнен извод, че вещи със същата или с изменена конфигурация по вид и съдържание са сложени пак в предна лява врата, за да бъдат снимани отново (IMG_2851.jpg). При така организираната процесуална дейност събирането на доказателства е необратимо опорочено. Остава единствено подозрението, че  в предна лява врата на автомобила на подсъдимия може да са се намирали ВНВ, но процесуалната дейност на водещия протокола не позволява това да се докаже по несъмнен и безспорен начин. Липсата на синхрон в дейността по фотографиране и действията по претърсване са довели до незаконосъобразната им последователност. Вместо първо да се заснеме състоянието на местопроизшествието, т.е. преди водещият протокола да го измени с претърсване, се е провеждало претърсване,  а снимките са били изготвяни постфактум, за да отрази един продиктуван от водещия протокола резултат (установено самостоятелно и от показанията на св. В.). С такава процесуална дейност съществено е ограничено правото на защита на подсъдимия и е в тежест на обвинението да докаже, че ВНВ са били в предна лява врата преди да бъдат извадени. От друга страна при такава порочна процесуална дейност неблагоприятните последици са налице и за обвинението, тъй като дори  и ВНВ да са били там, органите на досъдебното производство сами са се поставили в ситуация създадените от тях писмени доказателствени средства да не могат да издържат проверката за законосъобразност. В цялата хронология по открИ.е на ВНВ не става ясно и защо шестото инкриминирано пакетче  не е тествано с първите пет. Остава неразрешено противоречието между отразеното в протокол за претърсване и изземване, че шестото пакетче се изважда отделно от останалите пет и показанията на св. П., че всички вещи са били извадени вкупом. Показанията на св. Д. кореспондират с твърденията на св. П., че от автомобила са били изваждани вещи и пренасяни на друго място, за да бъдат тествани. Показанията на този свидетел – „имаше във вратата нещо, в джоба на лявата врата, май имаше и други неща там“ - също са неинформативни относно обстоятелството какво всъщност е било състоянието на предна лява врата преди от нея да бъдат извадени каквито и да било вещи.

Няма съмнение, че откритите в присъствието на поемните лица Д. и П. вещества  са реагирали с полеви тест като „кокаин”. Това обстоятелство обаче не е достатъчно  подсъдимият да бъде признат за виновен по обвинението, за което  е била ангажирана неговата наказателна отговорност, тъй като в случая не се спори по факта дали в присъствието на поемни лица са открити  ВНВ, а за времето и обстоятелствата, при които те са попаднали там: дали това е сторил подсъдимият и се е случило преди подсъдимият да бъде спрян за проверка (според тезата на обвинението) или от неустановено по делото лице, в неустановен период от време след спирането на автомобила на КПП „В.”,  без  знанието и съгласието на подсъдимия.  Показанията на поемните лица П. и Д. не оказват принос при разрешаването на този въпрос. И това е така, тъй като именно те допълнително задълбочават съмнението за извършено „неформално” претърсване  преди да се осъществи формалното претърсване, последвано с изземване на наркотични вещества. Такъв е резултатът при анализ на възпроизведените в свидетелските показания факти за „началото” на процесуално-следственото действие претърсване. И двамата свидетели еднопосочно заявяват пред съда, че  действието е започнало от багажното отделение. И двамата свидетели са категорични, че първо са били извадени вещите от багажника на автомобила. Така се констатират допълнителни съществени противоречия между техните показания и дадените от  св. С.Б. ( служител от Дирекция „Вътрешна сигурност” –МВР) в производството пред съда. В началото на разпита си пред съда св. Б. посочва, че претърсването е започнало най-напред от мястото на шофьора (л.272, стр.1 от СП), а в края на разпита при уточняващ въпрос на защитата същият свидетел е казал, че не може да си спомни последователността от действия при претърсването, тъй като разпореждания за начина на провеждане на това действия са били издавани от друго длъжностно лице – от следовател. (л.273, стр.1 от СП).  Така показанията на свидетелите П. и Д. при изясняване на въпроса  от коя част на автомобила на подсъдимия е започнало претърсването са фон, на който се открояват и други вътрешни противоречия в показанията на св. Б.. Те  се пренасят и на плоскостта дали св. Б. си спомня фактите, които първоначално твърди, че си ги спомня или не си ги спомня въобще. Така показанията на св. Б. не само, че  не изясняват противоречията между показанията на поемните лица П. и Д. и снимковия материал, обект на изследване с ТЕ ( том 2 от СП) от коя част на автомобила е започнало претърсването и изземването, но и още повече ги задълбочават. В тази връзка се  налага съпоставка между показанията на св. Б. и снимковия материал, обект на техническа експертиза ( том 2 от СП), в резултат на което се очертава с тях определена група доказателства за извършено претърсване, започнало от купето на автомобила до шофьорското място. Времето на извършване на това претърсване, т.е. преди да бъдат извикани поемните лица, случайно или по „погрешка” частично заснето от св. В., всъщност разрешава противоречията по този въпрос между посочената група доказателства с показанията на св. П. и св. Д.. Изводът е, че след като същите са се включили като свидетели на действието по-късно, е обяснимо да възприемат като начало този момент, към който са били извикани.

Съдът счете, че е необходимо да обсъди по отделно и в съчетан анализ показанията на свидетелите П.Д., А.И., Д.Д., както и съдържанието на протокол за обиск и изземване с участието на св. Д. (л.7, 8 от том 1 на  ДП).

                Твърдението в обвинителния акт, че по време на обиска, присъстващите поемни лица П.С.Д. и Х.М.Й. чули Д. да казва „полицаят има много повече" не кореспондира с действителното съдържание на доказателствения материал, още повече след надлежната проверка за достоверност в производството пред съда. На първо място място подобни изявления не се съдържат в показанията на св. Й., дадени в съдебното производство, нито в прочетените показания на същата свидетелка, дадени от нея в досъдебното производство – л.51, л.52, том 1 от ДП.

                Макар и по – схематични, показанията на  Д. от съдебното производство носят съществена информационна стойност за мястото, времето и обстоятелствата, при които е била привлечена ведно със св. Й. да участва, като поемно лице. При разпит пред съда двете свидетелки потвърдиха участието си в процесуално-следствените действия, факта че са били спрени случайно на КПП ”В.”, посочили са ясно  продължителността на времето, в което е осъществена организацията на ПСД ( три часа след спирането на автомобила, в който са пътували св. Д. и св. Й.). И двете свидетелки потвърдиха самостоятелно пред съда, че се познават и са съпричастни към възприемането на действия по разследването, относими към предмета на доказване, очертан с обвинителния акт по настоящото наказателно производство, т. напр. за точното място, където е било намерено забранено от закона вещество в личните вещи на Д.. ( от прочетените показания на св. Д. – л.51, стр.2 от том 1 на ДП, от показанията на св. Й. –л.73, стр.1 от СП). Пред съда св. Д. си спомни основния факт от значение за делото – дали и  кога са били намерени и иззети вещи от значение за делото, свидетелката описа достатъчно индивидуализиращи признаци и на лицето, което свързва с факта на открИ.е на вещи, представляващи интерес за разследващия орган.  Фактът на открИ.е на ВНВ е косвено потвърден в нейните показания поради твърдението за ползване на полеви тест и оцветяването му след употреба във връзка с провежданото действие, поради разграничението на действията като са били извършени по отношение на две лица, както и поради направеното от св. Д. разграничение между лицата, обект на проверка, а именно между  момичето, в което е било „намерено нещо”  от  момичето с набито телосложение. По тези основни въпроси показанията на св. Д., дадени в съдебното производство, кореспондират без противоречия с казаното от нея в досъдебното производство.

Независимо от положените от свидетелката Д. съзнателни усилия да заличи спомена за участието си в посочените по-горе процесуално-следствени действия и яростния упрек, демонстриран от нея, срещу действията на водещите  полицейската операция, насочени към осигуряването на поемни лица, тя заяви пред съда и отличителни детайли за части от облеклото на едното момиче, което според св. Д.  било обуто с къси цветни чорапи, за телосложението на същото момиче– според свидетелката Д. - с  набита телесна конструкция – л.71, стр.2 от СП, последен абзац). Изброените признаци са все от значение да се установи коя от свидетелките И. и Д. е съпричастна към държането на високорискови наркотични вещества ( с оглед констатациите на съда за външния им вид и неговото съответствие с описанието, дадено от св. Д..  ) Фактът на открИ.е на ВНВ у св. Д. е допустимо да бъде установяван и чрез свидетелски показания, още повече, че дава възможност да се провери добросъвестността на разследващия орган при съставянето на протоколите за обиск и изземване. В тях също е описано открИ.ето на ВНВ именно у св. Д.. От друга страна констатациите на съда за външните индивидуализиращи признаци на Д. и И., кореспондират с даденото от св. Д. и св. Й.. описание, на базата на което е отличила лицето, съпричастно към държането на вещества, забранени от закона.

В съдебното производство св. Й. описа лицето, у което са били открити наркотични вещества, като „ високо, слабо, с руса коса” .  Самата Д. в показанията си уточни, че към инкриминирания период е била с рус цвят на косата, а И. разказа, че не е променяла кестетенявия цвят на косата си. От прочетените показания на св. Д. се установи описание на св. Д., идентично с даденото от св. Й.. В тях е посочила, че се касае за    русо, невъзпитано и арогантно момиче. И двете поемни лица на обиска, проведен по отношение на пътниците в автомобила на подсъдимия са дали непротиворечиви показания при описанието на лицето, което не е било съпричастно към държането на ВНВ. Така в прочетените показания на св. Д., другото лице е индивидуализирано, като  „уплашено” и  „по-ниското момиче” – л.49, стр. 2 от том 1 от ДП), а св. Й. е посочила, че това момиче, у което нищо не било открито, било „доста разстроено” и „бивша спортистка” (л.73, стр.1 от СП), „учаща в НСА” (от прочетените показания на св. Й. – л.51, стр.2 от том 1 на ДП).

 При съвкупна преценка на дадените от Д. показания в различни фази на производството, както и при съпоставка с разказа на св. И. и Д. се обосновава извод, че описаното от нея момиче с къси, цветни чорапи, намиращо се в състояние на уплаха, е била св. А.И., а момичето, описано с руса коса, висок ръст,  слабо телосложение и арогантно държане – св. Д.Д..

От анализа на гласните доказателства самостоятелно се установява, че протоколите за обиск и изземване, извършени по отношение на св. Д. и И., са били надлежно съставени, прочетени и подписани от поемните лица, но не отразяват в пълнота хронологията на действително извършените действия по разследването.  Несъмнено е  участието на св. Д. и на св. Й. при оформянето с подпис на съответния протокол. Извод в такава насока се обосновава от цялостната преценка на дадените от поемните лица показания в съдебното производство.

Поради заявената липса на спомен за други факти, възпроизведени пред органите на досъдебното производство и на основание чл.281, ал.4 от НПК, след като от защитата на подсъдимия не е дадено съгласие по ал.5  на същия текст съдът приобщи чрез прочитане показанията на св. Д. от тази фаза на процеса ( л.49, л.50, том 1 от ДП).  Характерни за св. Д. в съдебното производство са изявленията,  съдържащи подробна информация за нейните претенции да се разграничи от възможност за злоупотреба или от небрежност при  следването на утвърдени правила при изпълнението на задължения в качеството й на поемно лице, още повече  - свързани с  поемането на отговорност. Т. напр. св. Д. е посочила вероятността да не е прочела документ, който подписва, като „лекомислие”, разграничава се от такава оценка за себе си и изтъква своето лично убеждение, че е натрупала значим житейски опит, включително и в чужбина, за да отрече такава възможност (л.72 от СП). В светлината на така изразеното от Д. отношение към случая ( с желание да бъде стриктна) и с оглед изразеното от тази свидетелка отношение към собствената й  персона и самочувствие на човек, който е уверен, че е  надскочил стандарта от средната статистика, било то  в резултат на произход, получено образование или в резултат на  възлагането на  обществено значими ангажименти в телевизионни програми, съдът приема за установено, че св. П.С.Д. формално е прочела протокола си за разпит преди да го подпише. Отношението на св. Д. към случая следва да се преценява в светлината на желанието й да не допусне нарушение на задълженията си като свидетел. Основание за такъв извод дава  процесуалното й поведение в съда, свързано със стриктно явяване за участие в съдебното производство, към спазването на едно дължимо поведение на инкриминираната дата след приканването й за участие в процесуално-следствени действия като поемно лице. Съдът цени факта, че изпълнението на задълженията на поемното лице се случва в настоящия случай  независимо от изразеното несъгласие на Д. с наложените й ограничения, свързани например с продължителността на периода, в който свидетелката е изчаквала подготвителните и същинските действия на разследващия орган ( три часа в кабинката на КПП „В.”,  на фона на провалени лични планове във връзка със  студентския й празник на осми декември), както и независимо от демонстрираното несъгласие с неизбежното отклоняване на свидетелката от обичайните й служебни ангажименти с оглед явяването й  пред съда.

От отговора на зададени контролни въпроси обаче се установи, че на място при съставяне на протокол за разпит й е била „оказана помощ“ как точно да опише ситуацията (л.71, стр.2, том 1 от СП). Отделно от това, не може да не се отчете  демонстрираното от св. Д. подозрение, че привличането й като поемно лице, може да й създаде само проблеми. Освен всичко изложено категоричното разминаване между твърдението на св. Д., че е видяла да се проверяват дамските чанти на обискираните лица и липсата на такова вписване в протоколите за обиск сочи, че все пак независимо от положените усилия и доста висока себеоценка нейният житейски опит е бил крайно недостатъчен, за да гарантира отразяване в пълнота на случващото се, за което тя свидетелства.

Св. Д. ясно заяви пред съда по повод прочитането да показанията й, че не е допуснала вмешателство при съставянето на протокола за разпит в досъдебното производство, освен при изясняването на непозната за нея терминология. (л.72, стр. 2 от СП). В тази връзка дори и да се приеме, че св. Д. не може да направи разлика между следовател и дознател, че не може да вложи конкретен смисъл в понятието за „следствени действия” или  че обичайно не използва израза ” лица от женски пол”, в какъвто смисъл са вложени усилия от защитата да бъдат оценени   нейните показания от досъдебното производство,  според настоящия съдебен състав не може да се постигне изключването на прочетените показания от годния доказателствен материал. Съдът приема, че описанието на едно вещество в „прахообразно” състояние не изисква познаването на специфична терминология, а елементарен житейски опит и начален образователен ценз. Не може да се игнорира обаче  включването на друга специфична терминология в разказа на св. Д. в протокол за разпит от досъдебното производство, която в съдебното производство се установи, че тя обичайно не използва. В тази връзка следва да се извърши оценка  на прочетените показания особено в относимата до обвинението срещу подсъдимия част, а именно - свързаната със съдържанието на  водения между Д.  и едно от проверяваните лица ( св. Д.) разговор за вероятността да бъде открито забранено от закона вещество при проверката, както и за изразените опасения от Д. в присъствието на Д., че  такова вещество се държи и от  „полицая”, при това „много повече”.

Първият прочит на приобщените показания на св. Д. навежда, че друг полицай, освен подсъдимия, не е пътувал със св. И. и Д. при задържането му на КПП „В.” и че е напълно изключено  св. Д., ако е разговаряла със св. Д., да е визирала полицай, включен в проверяващия екип, поради обстоятелствата, предхождащи провеждането на обиск и изземване на вещи от нея. Не се установи св. Д. да се е познавала към този момент с друг полицай от присъстващите на КПП „В.”, освен с подсъдимия, поради което се обосновава възможен извод, че в този разговор св. Д. Д., ако се е състоял, е визирала именно него.

При съпоставка обаче на прочетените показания на св. Д. с нейните показания от съдебното производство, с показанията на св. И., Д. и Й., твърдението в прочетените показания, а именно  че „ полицаят има много повече”, остава напълно изолирано и непотвърдено с друг доказателствен източник. Независимо от изявените претенции за солиден житейски опит е очевидно как св. Д. удостоверява с подписа си обиск, без да изиска в протокола да се впишат пълни данни за начина, по който е бил проведен, а именно и по отношение на чантите на обискираните лица, при това неясно как попаднали в караулката на „КПП” В., след като една от тях е фотографирана по същото време и в автомобила на подсъдимия. При това положение няма как презумптивно да се приеме, че щом св. Д. се е подписала върху протокол за разпит на свидетел в ДП, е направила точна проверка за правилността на записаното в него.

Отделно от това, твърдението на св. Д. пред св. Д. по повод намерените в портмонето й ВНВ, че „ полицаят има много повече” не може да бъде единствена основа на осъдителна присъда по внесеното срещу подсъдимия обвинение по две основни съображения: първото се свързва с факта, че това твърдение, косвено възпроизведено от св. Д., е установено с прочетени на осн. чл.281 ал.4 от НПК  показания, дадени от П. Д. в ДП. Те не са потвърдени категорично от Д. в съдебното производство, а и отделно от това, доколкото нито едно друго гласно доказателство не възпроизвежда същия разговор между Д. и Д., е налице забраната на чл.281, ал.8 от НПК.

Прокуратурата  приема за установено, че св. Д. не би могла да знае факта на съхранение на ВНВ от подсъдимия, освен ако не бил обсъждан в автомобила, както и поради обстоятелството, че Д. притежава същото по вид наркотично вещество. При изброяване на вероятните възможности обаче, се пропуска фактът, че ако св. Д. се е освободила от държането на ВНВ в автомобила, тя ще знае, че такива могат да бъдат открити там. Св. Д. е съзнавала, че доколкото у нея е намерено вещество от същия вид и ако бъде свързана с по-голям брой от същите вещества, положението й би могло съществено да се утежни. В такава ситуация, която не е изключена от доказателствената съвкупност, св. Д. има интерес да се установи връзка между веществени доказателства, чието държане е забранено от закона, с лице, различно от самата нея. Тя има интерес тази връзка да звучи достоверно и е логично да бъде изградена върху обективен критерий – измежду лицата, които са имали достъп до автомобила – тези известни на Д. лица са св.  И. и подсъдимият. Да, същата би могла да твърди, че се съхраняват  и у И., но доста по-неубедително, тъй като св. И. е присъствала на обиска на Д. в караулката на КПП „В.” за разлика от  подсъдимия, който  не е бил там и не би могъл в такъв момент да се защити. Независимо, че към момента на обиск и изземване спрямо св. Д. тя все още не е имала процесуалното качество на обвиняемо лице, тя е могла да упражнява правото си на защита с оглед разпоредбата на чл.121 от НПК. В този смисъл противоречивите интереси на св. Д. и подсъдимия се явяват втори аргумент за отхвърляне достоверността на цитираната в показанията на св. Д. реплика ” полицаят има много повече”. Противоречивият интерес на лицето, автор на репликата и интереса на лицето, до което тази реплика се отнася, се явява втори аргумент съдът на наложи  по-висока степен на критичност при оценката на нейните показания.

Третото  основно съображение реплика от страна на св. Д., че „полицаят има много повече от нея”  ( досежно ВНВ) да не се цени с нужната за осъдителна присъда степен на достоверност е, че е  косвено възпроизведена в едно, единствено гласно доказателство. Косвено са възпроизведени изявления на св. Д.. В този смисъл те се  явяват напълно изолирани от останалите гласни доказателства.

Съдът счита, че за да се приеме цитираната реплика с доверие, обвинението следваше да докаже, че от момента на спиране на автомобила на подсъдимия до извършване на съответните неотложни действия по разследването местопроизшествието не е било променено или че интервенция върху първоначалното му състояние е изключена. В противен случай, винаги остава съмнението, че откритите в лява предна врата на автомобила ВНВ могат да бъдат свързани със св. Д., а не с подсъдимия. Допълнителен аргумент в тази насока е открИ.ето на част от инкриминираните ВНВ, увити в хартиен агитационен материал на неустановена политическа партия, за което извод се обосновава от съпоставката на фиг. 20, 28 и 29 от ТЕ, том 2 от ДП. Подобна вещ обаче се забелязва и в задния джоб на предна лява седалка, заснета на фиг.12 от ТЕ, том 2 от СП (л.463), т.е. точно там където е седяла св. Д. към момента на спирането на автомобила. Липсват доказателствени източници какво е било поведението на св. Д. след спирането на автомобила, дали същата е изваждала вещи от чантата си, за да ги остави свободно в там. Съдът не се съгласява единствено с твърдението на защитата, че Д. е подхвърлила откритите по-късно ВНВ именно в предна лява врата, където по-късно са били открити и че това обстоятелство е доказано по несъмнен и безспорен начин. Налице е само съмнение за такива действия на Д., налице са съмнения, че Д. би могла да се е освободила от ВНВ и на други места в купето, както и че не е процесуално гарантирано фиксирането на ВД  на местопроизшествието така, както са били съхранявани в  момента на спиране на автомобила. Ето защо съдът прие за установено от фактическа страна, че към момента на спиране на автомобил „Р.“ при КПП „В.“, респективно – в момента, в който е започнало същинското претърсване вещите в предна лява врата са били неустановени по вид и съдържание.

Протоколът за претърсване и изземване  е непълен до степен да не може да се изключи категорично вещите, които наподобяват агитационен материал на политическа партия, и с който  е било загънато едно от откритите ВНВ ( шестото по ред) и се визуализират на  фиг. 12 от ТЕ, том 2 от ДП  - л.463, да са същите, които по-късно се забелязват на предна врата до шофьорското място – фиг. 20 –л.471, том 2 от ДП. Важно е да се посочи, че при преценка на посочените доказателства факторът „време” също е решаващ, тъй като снимката на фиг. 12 – IMG_2843.jpg (джоб на гърба на седалката на шофьора) е заснета в 17:21 часа, а снимката на фиг. 20 – IMG_2851.jpg (отделението на предна лява врата до шофьорското място) е заснета хронологично по-късно – в 17:44 часа. Липсват процесуални гаранции, че агитционният материал, първоначално заснет в ( джоб на гърба на седалката на шофьора), респективно и на веществата, увити в него, не е същият, който по-късно се визуализира в отделението на предна лява врата до шофьорското място.

Съдът счете от фактическа страна, че е неустановено поведението на пътниците И. и Д. в автомобила на подсъдимия в периода, в който те са били заставени да чакат там  след спирането за полицейска проверка  до провеждане на претърсване и изземване. Разпореждането за изчакване е било издадено неизвестно от кого и липсват каквито и да е доказателствени източници, от които да се установява, че действията на пътниците са били  постоянно под контрол.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че  обвинението следваше да докаже по несъмнен начин, че св. Д. не  е знаела и не  е могла да знае за промяната на местопроизшествието, документирана от заснетия снимков материал, относим към претърсване и изземване от автомобила на подсъдимия, че престоят на лицата в автомобила в продължителен период от време в автомобила и неустановената последователност, в която са изведени от  него  след това, изключва тяхно участие при изменение на обстановката там.

                От значение е обстоятелството, че високорискови наркотични вещества са били открити у св. Д., а не у св. И.. Източник на доказателства в тази насока е не само съдържанието на протокол за обиск и изземване, съставен с участието на св. Д.,  но и показанията на поемните лица, които при това са в синхрон помежду си за точното място, където е било открито високорисковото наркотично вещество, т. напр. от показанията на св. Й. от СП ( л.73 ), както и от прочетените показания на св. Д. ( л.49, стр.2, том 1 от ДП). Фактът на открИ.е на ВНВ у св. Д.Д. допълва информацията от ВДС, получени в резултат на залагането на специални разузнавателни средства. Личното име „Д.”  не е „изолирано” в доказателствения материал по повод проведените действия по обиск и изземване срещу лицето Д.Д..  То се среща и в том, ВДС, ДП, в който е документиран разговор между подсъдимия от тел ****** със св. М. от тел. ********. (л.103/111 – ВДС). Макар  и  комуникацията между участниците  в разговора с изрази като „ едно прасе иска да изде една тиква”..” оная свиня от морето, бе” ( от подс. - № 110), да не е еднозначна, не може да се отмине без внимание факта, че  св. Д. ***. От реплика на подсъдимия „тикви искала”, подхвърлена в разговор  № 112, става ясно, че  коментарите на подсъдимия са били адресирани до лице с името „Д.”, което ползва телефон ******* към 06.12.2011г. ( л.104/111, том ВДС, ДП). Св. Д. е посочила в СП, че е ползвала друг телефон – 0876 760729, но уточненията на свидетелката в СП, че е поддържала отношения с подсъдимия от около година преди полицейската операция,  не изключват да е ползвала и телефона, който фигурира във ВДС. При така събраните доказателства  в тежест на обвинението е да се докаже, че ВНВ, открити у св. Д.,  са й били предадени именно от подсъдимия, както и да се установи кога и как са й били предадени. Обвинението следваше да изключи съмнението, че св. Д.Д. е именно това лице, което във ВДС комуникира с подсъдимия от телефон **********. При проследяване на хронологията на разговорите и техните участници е видно, че със същото лице св. М., ползващ телефон ********** си е уреждал среща в хотел „К.”. Така възниква още един въпрос. Ако наистина св. П.М. е снабдявал подсъдимия с ВНВ и същевременно е имал лични контакти и със св. Д.Д., какви са били пречките да снабдява и св. Д. при своите лични срещи с нея и дали в такава ситуация подсъдимият Х. изобщо му е бил необходим. В тази връзка липсват доказателства св. Д. да е получила от подсъдимия ВНВ, още повече в автомобила, след като се е качила в него. При изясняването на този факт  показанията на  св. И. също нямат характер на обвинително доказателство, тъй като в производството пред съда твърди, че подсъдимият през цялото време е управлявал автомобила и не е възприела подаването на вещи от страна на подсъдимия към Д.. (л.362, стр.1, том 2 от СП).

От изисканите от съда справки е установено, че на името на св. Д.Д. през инкриминирания период е бил регистриран и телефон с номер **********. (л.311, том 1 от СП). Затова, ако се приеме другата възможна версия, че св. Д. не е лицето, с което св. М. се е срещал в хотел „Калифорния”, се обосновава извод за селектирането на ВДС до такава степен, че да се изключи изобщо комуникацията на Д. с подсъдимия преди деянието. И това е така, тъй като нито телефонът, установен с писмените доказателства – **********, нито телефонът, установен от гласните (показанията на св. Д. - 0876 760729, протича във ВДС. 

               

 

Втора група гласни доказателства се обособяват от показанията на полицейските служители, съпричастни към оперативната дейност, предхождаща инкриминираната дата, довела до крайната реализация – св. Т., С.Б.. Преценката на техните показания е от съществено значение, за да се установи въз основа на какви факти е извършен предварителният анализ за данни подсъдимият да държи с цел да разпространява наркотични вещества и дали те са очевидци на факти, които могат да хвърлят светлина върху въпросите, произтичащи от противоречивото удостоверяване на факти в протоколите за претърсване и изземване и обиск и изземване. Показанията на св. Т. не дадоха възможност да се изясни колко полицейски служители всъщност са участвали в акцията на КПП „В.” на инкриминираната дата. Единственият факт, който се изясни по категоричен начин е, че полицейските служители са били на брой много повече от известните по делото – св. Б. и св. В. – екипи от „СДОТО”, от VІ РУП-СДВР, ГДБОП, както и че самият Т. не е бил там. (л.110, стр.2 от том 1, СП), както и че проверката във „Вътрешна сигурност” на МВР е била инициирана във връзка с данни, че подсъдимият прикрива извършени нарушения по ЗДвП. ( л.11, стр.2, том 1 от СП).

                Трета група свидетелски показания се обособява от лицата, включени в приятелския кръг на подсъдимия, една част от които са студентите, ползващи мобилни номера, засечени в СРС ( св. Б.А., св. Д.), друга част – лицата, които са имали при различни обстоятелства достъп до л.а. „Р.” - обект на претърсване и изземване, било то поради извършването на ремонтни дейности (свидетелите А.Х. - л.117, том 1 от СП, И.С. – л.165, л.166, том 1 от СП), било то, поради предхождаща деянието уговорка да го управляват съвместно с него при необходимост ( свидетелите Х.Н. – л.166, л.167, том 1 от СП, Н.Н. – л.273, л.274, том 1 от СП или Н.П. – л.274, стр.2, том 1 от СП) или поради упражняването на права върху  тази вещ ( св. П.Т.).  Показанията на свидетелите, включени в тази група гласни доказателства, не допринасят съществено за изясняване на релевантните факти. Част от тях са били ангажирани от защитата, за да се обсъди възможността инкриминираните ВНВ да са попаднали в предна лява врата на автомобила още преди подсъдимият да поеме неговото управление  на 08.11.2011г. в неустановен момент преди тази дата. Във връзка с обсъдените писмени доказателствени средства, е напълно хипотетична възможността  ВНВ да са попаднали в автомобила на подсъдимия от други лица, които са го използвали по предварителна уговорка с него – т. напр. чрез свидетелите Х.Н. и Н.Н., или от лица, които са били ангажирани с ремонтна дейност ( св. А.Х. и                               И.С. ). Липсват каквито и да е обективни данни установените по делото свидетели, осъществявали по един или друг повод достъп до автомобила на подсъдимия,  да са употребявали ВНВ. Ето защо фактът на достъп до автомобила от лица, различни от подсъдимия, не е достатъчен да се формира извод, че някое от тях, е съпричастно към държането на ВНВ на предна лява врата. Ноторно известен факт, е че ВНВ са вещи, чието разпространение се извършва принципно в условия на конспиративност и освен всичко – при създадени гаранции за отчетност за получени при продажбата им парични суми. При това положение е неправдоподобно някое лице, било то от ремонтната бригада, поддържаща автомобила на подсъдимия, или други лица, на които е било предоставяно ползването му, или което и да е друго лице, случайно да постави, при това - немалки количества ВНВ в място, което не би могло постоянно да контролира, да го направи с риск ВНВ да бъде открито от други лица, които го ползват или с риск да не се отчете паричната му равностойност на съответния доставчик. По изложените съображения съдът изключва възможността инкриминираното наркотично вещество да е попаднало в предна лява врата в автомобила на подсъдимия поради съзнателното му поставяне там от свидетелите С., Н. и Х., или поради небрежност от тяхна страна. Ангажирането на посочените гласни доказателства от защитата илюстрира преди всичко затруднението тя да бъде организирана при положение, че в обвинителния акт не е конкретизиран фактът кога, къде и как инкриминираното ВНВ е било поставено в предна лява врата на автомобила и дали това е сторил подсъдимият, или макар и да не го е сторил лично,  е знаел за това обстоятелство и се е съгласявал с него. Обвинението избягва подобна конкретика, както в обвинителния акт, така и в съдебните прения, като акцентира преди всичко за осъществено държане по смисъла на чл. 354а, ал.1 от НК. При такъв подход обаче остава въпросът как може да се разреши субективният състав на престъплението. Възможните отговори са: или с доказателства подсъдимият да е докосвал ВНВ (такива не са събрани с ДЕ или по друг начин), с косвени доказателства, като се установят конкретни случаи на разпространение на наркотични вещества или с доказателства подсъдимият да е знаел за местонахождението на веществените доказателства  в предна лява врата на автомобила  към момента на спирането му за проверка  на КПП „В.” при пълни процесуални гаранции за запазването на местопроизшествието. Показанията на свидетелите – студенти, с които подсъдимият е очаквал да празнува 08.12.2011г. в Б. не съдържат никаква информативна стойност да са се снабдявали от подсъдимия с ВНВ или да са очаквали с такава цел подсъдимия на инкриминираната дата ( т. напр. св. А. – л.114, л.115, том 1  от СП и св. Д.). По арг. от чл.292 от НПК житейските доводи на прокуратурата, че млади хора – студенти  биха могли да нарушат закона, празнувайки празника си на 08.12.2011г., няма как да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда. С оглед изложеното липсват доказателства на отделни случаи на разпространение на ВНВ с участието на подсъдимия.

Съдът отчита крайната неохота на свидетелите Б. и Т. да посочат колко лица са били ангажирани с реализацията на полицейската акция  на  08.12.2011г., състояла се на КПП „В.”. При провеждането на акцията на КПП В. присъствали неустановен брой полицейски служители ( според свидетелите между 5  и 10 на брой, св. П. разказва че са били „ доста”, но не може да уточни бройка.)Подсъдимият в обясненията си твърди за двадесетина. В тази част неговите обяснения кореспондират с останалия доказателствен материал. Съдът намира, че измежду значителния неустановен брой полицейски служители са участвали св. В. В., С.Б., но също така и  друг неустановен служител на сектор „Вътрешна сигурност” –МВР, проследяващи екипи на СДОТО, включващи неустановен брой служители на МВР ( от показанията на св. С.Б. – л.269, л.271, том 1 от СП в съчетан анализ с  показанията на св. И.Д. – л.77, стр.2 от том 1 на СП, св. П. споменава за „група полицаи” – л.74, стр.1 от том 1, СП, от показанията на св. И. – л.361 стр.1, том 2 от СП, която твърди участието на „много хора ….. без униформа”). Наличието на многоброен екип от полицейски служители всъщност най-убедително е изяснено с показанията на св. Б., който заяви в съдебното производство, че е пътувал в един от автомобилите, които е проследявал подсъдимия на инкриминираната дата (л.271, стр.1, том 1, посл. абзац), т.е. със сигурност автомобилите са били повече от един, че освен него е присъствал и друг служител на Дирекция „Вътрешна сигурност”, различен от св. Т., а е имало и негови колеги, „позиционирани в района на КПП-В.” л.272, стр.1, абз.1 от том 1 от СП). Св. Т. дори е категоричен, че са участвали всички колеги от неговия сектор, но с уточнението, че  имена не може да цитира. (л.348, стр. 2, том 2 от СП). Наличието на доказателства неустановен брой полицейски служители да са участвали в акцията, без да е налице възможност съдът да установи какви точно са били техните действия, също създава непреодолими затруднения за обосноваването на обвинителната теза, още повече на фона на многобройните неизяснени въпроси по повод изготвянето на хартиения носител на протокол за претърсване и изземване, както и на фона на многобройните въпроси, които поставя снимковият материал, заснет от св. В..

Настоящият съдебен състав намира, че показанията на полицейските служители – св. Т. и Б. не се отличават с висока степен на достоверност. Освен противоречията в показанията на св. Б., коментирани на л. 47 от мотивите  е видно, че св. Т. самостоятелно е анализирал ВДС, като прослушаните разговори избирателно са били снети в протокол по негова преценка. Подходът да се подбира „подходящият” снимков материал, „подходящите” разговори, обслужващи предварително възприета насока за крайния изход на разследването, да се описват „подходящите” факти от състоянието на местопроизшествието в хартиения носител на протокол за претърсване и изземване, е неизменна отличителна характеристика в качеството на досъдебното производство в настоящия случай, която предопределя и крайният изход на делото.

Подозренията на св. Т. и Б., че подсъдимият се е снабдявал с ВНВ от св. М., не могат да оправдаят липсата на проведено мероприятие срещу св. М. за задържането му в момента, в който според полицейските служители предава на подсъдимия ВНВ. Такива подозрения не могат да оправдаят липсата на каквато и да е инициатива да се извърши претърсване и изземване в домовете, обитавани от вероятния доставчик – св. М. и дома на подсъдимия, както и на евентуалните получатели  на ВНВ – неустановеното лице „И.” от гр. Н., което във ВДС протича с ползването на телефон с номер   *******  и св. Б.А.. Липсата на инициатива да се обезпечи съхранението на ВНВ по начин своевременно от тях да могат да бъдат извлечени годни дактилоскопни следи също внася сериозни затруднения за обосноваването на обвинителната теза. В тази връзка съдът отново обсъжда показанията на св. В. в съпоставка с протокол за претърсване и изземване. В протокола не е било отразено веществените доказателства към момента на тяхното открИ.е и изземване да са били обработени за изземването на дактилоскопни следи. Св. В., като присъстващ експерт обаче, не само, че е бил на разположение, но и обичайно е извършвал подобна дейност и това обстоятелство е установено по категоричен начин от неговия разпит. Няма съмнение, че към момента на реализирането на полицейската операция св. В. е бил  технически подготвен и компетентен да го направи. Това обстоятелство е установено по несъмнен начин от показанията на самия В. – л.350, стр.1, том 2 от СП. Нещо повече, свидетелят посочва, че не е получил изобщо разпореждане от водещия действието за обработване на ВД за открИ.е на дактилоскопни следи и че такава дейност по принцип не би могъл да извърши по собствена инициатива. Доказателствената непълнота е неотстранима предвид данните за предявяване на разследването и ВД на подсъдимия и неговите защитници. При това положение липсва процесуална гаранция, че дори и да бъде открита дактилоскопна следа към настоящия момент, тя ще е била оставена преди открИ.ето на ВНВ към инкриминираната дата, а не в неустановен момент след това – при и по повод участието на подсъдимия в различна процесуална дейност във вече образувано наказателно производство. Ето защо съдът счете, че е безпредметно назначаването и изслушването на дактилоскопна експертиза в съдебното производство.

Показанията на св. Б. могат да бъдат приети с доверие най-вече в частта, в която изясняват  кога и къде са се качили пътници в автомобила на  подсъдимия непосредствено преди да бъде задържан. Така подсъдимият в прочетените обяснения е посочил, че в деня на задържането е минал с автомобила си първо през „Студентски град”, където се е качила св. А.И.,***, където от хотел в близост до ул. „Б.” се качила на предно дясно място св. Д.Д. ( от прочетените обяснения на подсъдимия – л.28, том 1 от ДП). В тази част обясненията на подсъдимия кореспондират с показанията на св. Б. от съдебното производство, а именно досежно качването в автомобила на лице от женски пол пред хотел в района на бул. „Д.Б.”.

В съчетан анализ обясненията на подсъдимия и показанията на св. Б. установяват, че от момента, в който подсъдимият е потеглил с автомобила си от домашния си адрес към изхода на гр. С. през КПП „В.”, е бил следван от проследяващ екип, в състава на който е бил и св. Б.. Фактът, че св. Б. не си спомня точно районите в С., през които е минал автомобила на подсъдимия, не внася елемент на недостоверност в неговите показания в тази част поради наличието на висока степен на детайлност относно мястото, където подсъдимият е качил пътник в автомобила си в ж.к. „Л..” – пред хотел на „Д.Б.”.

 

Относно възражението на защитата за хронологията на проведената срещу подсъдимия проверка от сектор „Вътрешна сигурност” съдът намира за установено следното. Обосновано е възражението на защитата, че  завеждането на разработка срещу подсъдимия е започнало по сигнал от  ГДБОП. Св. Б. разказа на съда, че на КПП „В.” е имало служители от ГДБОП и от „Охранителна полиция”. Не става ясно защо подсъдимият не е бил разследван за нарушения, свързани с прякото изпълнение на служебните му задължения като автоконтрольор, за което данни се съдържат във ВДС. Противно на твърденията в обвинителния акт съдът счита, че не се установява дали проверката срещу З.Х. в Дирекция „Вътрешна сигурност" при МВР започнала по сигнал и ако е постъпил такъв, какво е било неговото съдържание, не се установява кой е бил неговият източник. Вярно е, че за осъществяване състав на престъпление по чл.354а, ал.1 от НК тази доказателствена непълнота няма пряко значение. Но също така е вярно, че обвинителната теза се гради на показанията на полицейските служители и тяхната достоверност следва да бъде надлежно проверена. Съдът прие за установено, че при неустановени обстоятелства в Дирекция „Вътрешна сигурност“ било формирано подозрение, че   подсъдимият З.Х. има намерение на 08.12.2011 година да разпространява наркотици в гр. Б., където ще празнува студентски празник. Липсва разумно обяснение защо реализирането на операцията по задържането на подсъдимия не е планирано и осъществено на 08.12.2011г. незабавно след като е била осъществена срещата му със св. М., още повече при налично подозрение, че точно в този момент е  придобил ВНВ. И двамата разпитани по делото полицейски служители разказаха, че подсъдимият е бил проследяван още в този момент, както  и че са имали данни, че в автомобила му ще се качат и други лица, за да използват неговия превоз. Несъмнено, ако подсъдимият е бил сам в автомобила си при задържане, предварително биха били изключени всички възможни съмнения, че пътниците в автомобила биха били съпричастни към промяна на местопроизшествието.

 

От експертизите:

 

Съдът намира, че експертните заключения по делото са изготвени компетентно и добросъвестно.

При съпоставка на писмените доказателства със заключението на ТЕ, съдържащо се в том от ДП,  е видно, че подсъдимият не е бил абонат на Виваком – л.135, том 1 от ДП. В този смисъл е предоставената информация за номер 0877 166 166 - мобилен телефон „Нокия”  ИМЕЙ ******* (обект № 3 от ТЕ) с  карта на Виваком №  *******. Още в досъдебното производство от Виваком е предоставена информация и за регистрирания абонат на тел. № 0878 700 542 –л.135, том 1 от ДП с приложен към справката диск, съдържанието на който е снето на хартиен носител с назначена от съда техническа експертиза.

           

Категорично с личността на подс. Х. могат да се свържат иззети  от него  при претърсване и изземване (л.3, том  1 от ДП) мобилен телефон марка Нокия ИМЕЙ ******** със сим-карта с пин код - 0000, описан като  обект 1 от ТЕ-л.16, том  2, мобилен телефон „Нокия”  ИМЕЙ ******** с ползван номер на МТЕЛ: ********, описан като обект № 2 ТЕ-л.16, том 2 от ДП, сим-карта на МТЕЛ с № ********* , иззета с мобилен телефон „Нокия ИМЕЙ ********** регистриран на името на подсъдимия съгласно справка от МТЕЛ ( л.27 от СП) и представляващ обект № 5 на ТЕ, мобилен телефон „Нокия ИМЕЙ **********  със сим-карта № *********  – обект № 4 от ТЕ –л.16, том 2 от ДП ( с карта на руски оператор) – „TRAVEL GSM” обект № 4 на ТЕ. Основа на посочените констатации е и приложена по делото справка от МТЕЛ – л.82 –л.168, том 2 от ДП.

                Особено значение има заключението на ФХЕ – протокол № 11/НАР 920, /11.12.2011г. ( л.60-л.62, том 1 от ДП). Няма съмнение, че изследваните с това заключение ВД са ВНВ – кокаин с посочените конкретно процентно съдържание на активния компонент. При описание на шестото пакетче, открито увито в агитационен материал, запечатано с картон серия А  0140706, е установено, че е било запечатано с два броя ЧВП 612. В протокола за претърсване и изземване обаче  е отразен един брой печат със същия номер. Не се изясни кога и как се е появил вторият печат, отразен при описанието на ВД към момента на приемането му за експертно изследване от вещото лице С.. В този смисъл съдът дължи отговор на възражението на защитата, че липсват процесуални гаранции, че иззетите с протокол за претърсване и изземване от автомобила на подсъдимия веществени доказателства са идентични с тези, които по-късно са били предадени за експертно изследване. Съдът не се съгласява с този прочит на доказателствения материал.  Наистина в  протокол за претърсване и изземване е отразено запечатването на ВД  ведно с контролните проби, обект на изследване с полеви тест. При разпит на ВЛ С. обаче се изясни, че след като не е описала полевите тестове, то същите не са се съдържали в предадените за експертно изследване ВД. Появява се по неустановен начин и втори ЧВП с № 612, а от показанията на св. В. в съдебното производство се установи, че той именно е работил с посочения печат на инкриминираната дата. ( стр. 12 от протокол от съдебно заседание от 08.10.2014г.,  том 2 от СП). Кога, как и защо е бил поставен вторият печат не става ясно.  

В този случай възможностите са две, или при съставянето на протокола не е вписано прецизно какво всъщност се запечатва и с колко броя восъчни печати, или ВД са били разпечатвани след изземването им, за да бъдат запечатани отново, но вече с два броя, а не с един ЧВП 612, както и без контролните проби и полевите тестове. Съдът приема за установена първата възможна версия - протоколът да не е съставен коректно. Липсата на достатъчна  прецизност при съставянето на протокола е факт, установен по несъмнен начин и по повод изследването и на  други текстове от него. Ето защо съдът счита, че независимо от многобройните пропуски, допуснати при провеждане на неотложните процесуално-следствени действия, е изключена такава флагрантна недобросъвестност, каквато се предполага при втората хипотеза.

Съдът намира, че и останалите заключения на вещите лица са били изготвени добросъвестно, а именно: заключенията на фоноскопната експертиза (в папка ВДС), на техническите експертизи – изготвената 14.02.2012 г. и по специално – тази, която е предмет на паралелно обсъждане с протоколите, удостоверяващи действия по разследването, приложена  (л.451 и сл. от том 2 от СП). От фоноскопната експертиза при съвкупна преценка с отговорите от мобилните оператори се установи, че подсъдимият наистина е поддържал редовна комуникация със св. П.М., като последният е ползвал телефонни номера: 0******** и номер ********. Това обстоятелство е потвърдено и от показанията на св. Т. в съдебното производство. Инициативата за провеждане на разговорите е била изключително на св. М., което косвено кореспондира с тезата на защитата, че основанието за поддържане на отношенията му с подсъдимия не е свързано с доставка на ВНВ. Ако подсъдимият е извършвал от своя страна ритмични доставки към трети лица, именно негова би следвало да е инициативата да търси своя доставчик при последващо  „зареждане”, което не се установява в настоящия случай.

Добросъвестно изготвени са съдебнопсихиатрична експертиза от 07.11.2014 г., за освидетелстване на свидетелката Д. М. Д., СПЕ на подсъдимия  (л. 389 и сл. от том 2 на СП). Няма съмнение, че подсъдимият е с добро психично здраве, както и че не се наблюдават обективни медицински показатели за епизодична или редовна употреба на ВНВ. Несъмнено, ако имаше такива, тя щяха косвено да допринесат за обосноваване на обвинителната теза, тъй като употребата на ВНВ предполага по косвен път и тяхното държане. Но в конкретният случай не е такъв. Добросъвестно изготвени са фармацевтична експертиза, съдържаща се на л. 65 до л. 67, том 1 на ДП, изготвена от вещото лице А.Н., балистична експертиза по протокол №12/БАЛ-04 от 23.01.2012 г., приложена на л. 74 до л. 79 том 1 от ДП.

В заключение съдът намира, че голяма част от експертизите позволяват проверката на останалите доказателства, поради което и тяхното значение  е анализирано преди всичко при съпоставка с тях.

                               

            Относно доказателствената стойност на ВДС

 

Относно доказателствената стойност на СРС

Искането за използване на СРС датира от 23.08.2011г., т.е. преди образуването на наказателното производство на 08.12.2011г. Инициативата за това изхожда  от органа по чл.13, ал.1, т.1  от Закона за специалните разузнавателни средства. Дирекция „Вътрешна сигурност” е сред изброените в тази норма на закона.    Данните не са били получени до влизане в сила на разпоредбата на чл.177, ал.3 от НПК в редакцията й, обн. в ДВ бр. 32/2010г., т.е. преди 28.05.2010г.,  поради което не е налице ограничението на § 65 от ПЗР на ЗИДНПК, обн. в ДВ бр. 32/2010г. за прилагането на разпоредбата на чл.177, ал.3 от НПК. Искането е било отнесено за доказване на тежко умишлено престъпление по чл.172, ал.2 от НПК (такова по чл.321 от  НК  и чл.282 от НК). В хода на разследването органите на досъдебното производство правилно са приложили разпоредбата на чл. 177, ал.3 от НПК с факта на издаване на постановление от 14.12.2011г. за присъединяване на един том оперативни ВДС, изготвени по искане на орган в системата на МВР. Престъплението по раздел ІІІ, гл. ХІ, каквото е визирано в обвинението понастоящем, попада сред изброените в разпоредбата на чл. 172 , ал.2 от НПК. Ето защо настоящият съдебен състав прие за установено, че в настоящото наказателно производство присъединените оперативни материали, изготвени при залагането на СРС, могат да бъдат ползвани при анализ и извеждане на релевантната фактическа обстановка.

От съдържанието на ВДС е установено, че избраните технически способи са били  „подслушване” и „проследяване”  по отношение на подсъдимия. Подслушването е било заложено по отношение на телефони с номера ******** (регистриран на ЕТ „Ц. – Х.Н.”-л.25 от СП), ******** и ********. (л.6-л.10, том ВДС). Посочената във ВДС регистрация на абонат за първия от изброените е  потвърдена с писмените доказателства, събрани в съдебното производство ( справка от Виваком –л.25 от СП). Разрешението е било издадено от органа по чл.174, ал.1 от НПК със срок на действие от 60 дни, считано от  24.08.2011г. (л.11, том ВДС), както и с последващо продължение на срока от 120 дни, считано от 23.10.2011г. (л.19 от ДП), т.е. залагането на СРС е протекло в допустимия срок. След задържането на подсъдимия на 08.12.2011г. експлоатацията на СРС е била преустановена  (л.22, л.23 от том ВДС, ДП).  При задържането на подсъдимия на предна дясна седалка на управлявания от него автомобил са били  открити и иззети мобилен телефон „Нокия” с  ИМЕЙ *********** (обект № 3 от ТЕ) с  карта на Виваком №  **********, както и мобилен телефон, марка „Нокия”  с ИМЕЙ *********** с ползван номер на МТЕЛ: ********* (л.2, стр.2  от том 1 на ДП). Именно по отношение на тези мобилни номера са били заложени и способите за оперативно подслушване, видно от искането на л.6, и 7 от том ВДС на ДП. В резултат на проведеното ПСД „претърсване и изземване” на 08.12.2011г. на предна дясна седалка в управлявания от подсъдимия автомобил са били открити още две сим-карти ( окомплектовани в мобилни телефони), които не са били обект на проследяване чрез специални разузнавателни средства. От наличния доказателствен материал се установи, че в периода, в който са били заложени специални разузнавателни средства Пл. М. е ползвал мобилни номера ********* и номер */*** ********.

За изясняване на въпроса доколко е обоснована обвинителната теза, че целта на срещата на подсъдимия и св. М. на 08.12.2011г. е била последният да осигури снабдяване с наркотични вещества, още повече със специалната цел да се разпространяват, е необходим съпоставителен анализ между съдържанието на ВДС, писмени доказателства, събрани в досъдебното производство  и част от гласните доказателства: показанията на св. М., св. Т. и св. Б.. Органите на досъдебното производство са концентрирали основно усилията си, за да проследят отношенията между подсъдимия и св. П.М. с оглед подозрението, че именно св. М. снабдява подсъдимия с наркотични вещества. Св. Т. – един от водещите офицери в дирекция „Вътрешна сигурност”, МВР, както и св. С.Б. последователно съобщават  на съда, че св. П.М. е бил част от криминалния контингент по линия на оръжие и наркотици, (л. 111, стр. 2, л. 271, стр.1 от СП). В показанията на полицейските служители се навежда довода, че операцията по задържането на подсъдимия  е била планирана именно след като е била засечена среща между него и св. М.. ( от показанията на св. Б. –л.271 от СП). Настоящият съдебен състав счита, че не се доказва подсъдимият да е избягвал упоменаването на определени вещи в разговорите си, за да търси конспиративност. От съвкупната преценка на доказателствения материал по категоричен начин се обосновава единствено извод, че подсъдимият е поддържал интензивна комуникация със св. П.М. на ползваните от последния телефони с номера.

Безспорен е фактът, че във ВДС не са установени  думи, които  пряко да съдържат информация за държане на високорискови наркотични вещества или за цел да се разпространяват такива. Изброените  по-горе разговори, проведени между подсъдимия и П.М., като цяло не носят информационна стойност, свързана с предмета на делото. В разговорите между подсъдимия и св. М. са били използвани  изразни средства, за да бъдат обозначени определени вещи, като  „ тикви” – (103/111), „рибки” – разговор № 4. Обоснован е доводът на защитата, че от контекста на съответните разговори не може да се извлече от фактическа страна употребата на изразните средства в буквалния им смисъл. Този аргумент не е оспорен от представителя на СГП. Също така е вярно, че не може по несъмнен начин да се извлече и смисъл, който да синхронизира с  тезата на обвинението. Наличието на подозрение, че думите не се използват според точния им смисъл, не е достатъчно за постановяването на осъдителна присъда с оглед установената тежест на доказване. Обвинението следваше да установи и то по изискуемия по чл. 303, ал.2 от НПК начин, че  изразните средства във ВДС - „тикви”, „рибки” или „торта” са именно наркотични вещества. Подсъдимият упражни в съдебното производство правото си даде обяснения. Във връзка с разговорите, водени с лицето „И.” от гр. Н., ползващ телефон номер *********, подсъдимият  е изяснил отношенията си по начин, който следваше да бъде опроверган от прокуратурата. В настоящия случай не е опровергано твърдението на подсъдимия, че репликите, свързани с „грамажи” и дейност по отмерване, касаят дейност на самия И. в борса „Б.”, находяща се в гр. Н. за продажба на цигари и алкохол, доколкото алкохолът също подлежи на отмерване и разпределение в опаковъчен материал или амбалаж. Не се опровергава и твърдението на подсъдимия в неговите обяснения пред съда, че думата „риба” и „рибки”  е използвана именно с оглед нейното буквално значение. Съдът намира, че и в тази част обясненията на подсъдимия следва да се ценят като източник на доказателства,  а не като средство за защита. Внимателният прочит на разговор № 4, на който се позовава обвинението, води до извод, че репликата за поръчка  на „рибки”,  е изказана не от подсъдимия, а от неговия събеседник в разговора, т.е. – от неустановеното лице „И.” от гр. Н.. При това положение няма как да се вмени във вина на подсъдимия използването на определени изразни средства от друго лице. На второ  място няма съмнение, че този разговор по никакъв начин не може да се обвърже с личността на св. М., за когото служителите на полицията, натоварени с анализ на резултатите от залагането на СРС ( Т. и Б.), твърдят, че е бил доставчикът на ВНВ. На трето място,  анализът на разговор № 4 в съпоставка с предходния разговор ( за девойки, недоволни от грамажи), проведен между същите участници (подсъдимия и „И.” от гр. Н.), обосновава извод, че  дейността по „измерване”, обсъдена в разговор № 4  от 31.08.2011г., се явява нова, вметната  тема, поставена след изчерпване на въпроса с доставката на „рибки”. Тази нова тема е  в логическа връзка с проблем, който вече е бил обсъждан между участниците в разговора. Нещо повече, обсъждана е в последния им разговор от 26.08.2011г ( разговор № 3). В съпоставка на ВДС с обясненията на подсъдимия се установи, че разговор № 3  касае некоректна  доставка на алкохол. Отделно от всичко, обвинителната теза, макар и изложена съвсем кратко на стр. 1 от обвинителния акт, включва разбирането, че подсъдимият е целял да разпространява ВНВ сред млади лица, студенти в гр. Б., повечето от тях, родом от гр. Н. по повод празнуване на студентски празник на 08.12.2011г. Съдържанието на посочения разговор, доколкото същият разкрива посоката на доставка на вещи от млад човек, живущ *** – доставчик към подсъдимия - получател, а не обратно, не кореспондира с позицията на прокуратурата, че именно подсъдимият е щял да разпространява наркотични вещества на студенти, родом от гр. Н. на студентския им празник в гр. Б.. Конструкцията на обвинението, съпоставена със съдържанието на ВДС, не може да даде логичен отговор, ако думата „рибки” е закодиран израз на пликчета с наркотични вещества, защо лицето „И.” от гр. Н., което я произнася, не е бил също обект на разработка от сектор „Вътрешна сигурност” на МВР и  защо това лице е следвало да търси съдействието на подсъдимия, служители на полицията в гр. С., след като крайният получател на доставките ще бъдат лица от родния му град – Н.. Наред с изложеното въпросът с доставката на риба или на вещи, свързани с риболов – „мрежи”, е бил коментиран от участници в разговора около един час по – късно, на същата дата  и без при това да се използва умалителното „рибки”, а обичайното „риби” ( разговор № 5, 7/111, папка №2 – ВДС). Ето защо настоящият съдебен състав приема за установено, че доводите  на обвинението умаляването на „рибки”, вместо „риба” да  е част от кодирането на скрит смисъл, вложен в това название, са неоснователни. В конкретния случай, за да се поддържа тази позиция, не се държи сметка за систематичното място на разговор № 4 сред останалите разговори между същите участници, логическата връзка на разменените реплики със съдържанието на останалите разговори, удостоверени в протокола за ВДС, както  и за факта, че се обсъждат и други  въпроси, които нямат нищо общо с темата за доставка на „риба”. Наистина свързването на понятията  „рибки” и дейност по измерване е необичайно ( от разговор № 4), но по изложените аргументи връзката между двете понятия, засегнати в разговора, е привидна. Съдът посочи, че тя  се елиниминира при съпоставка на разговор № 4 с предходните, както и с хронологията на провеждането им. По изложените съображения съдът намира, че независимо от двуякото значение на обясненията, дадени от подсъдимия, в частта относно смисъла на разговорите, документирани в папка „класифицирана информация”,  те са достоверен източник на доказателства.

Отделно от всичко изложено, настоящият съдебен състав счита, че след като по инкриминираните ВД или техните опаковки не са установени дактилоскопни или биологични следи, които да свържат именно подсъдимия с тяхното държане, обвинението следваше да установи поне факта подсъдимият да е общувал с едно или повече лица, които да са съпричастни към дейност на разпространение на ВНВ ( или държане на ВНВ с такава цел). Не се установи св. Пл. М., за когото свидетелите Т. и Б. твърдят че е бил доставчик на ВНВ по отношение на подсъдимия, разкрито в резултат на залагане на СРС, да е бил осъждан за каквото и да е престъпление, включително и за това, за което се провежда настоящото наказателно производство. Същият е неосъждан ( л.330, том 1 от СП).  Не се установява фактът срещу св. П.М. да са били образувани наказателни производства за каквото и да е престъпление, респективно – да са му били повдигнати и предявявани обвинения за престъпления по раздел ІІІ, гл. ХІ от Особената част на НК (л.358, том 2 от СП). В този смисъл твърденията на полицейските служители, че св. М. бил техен контингент по линия на наркотици не намира дори и минимална опора в останалия доказателствен материал. Твърдението на св. М., че се е видял с подсъдимия в деня на задържането непосредствено преди последният да поеме с автомобила си „Р.” към гр. Б., за да му даде пари назаем (л.169, стр.2 от СП), позволява да се извърши съпоставителен анализ на неговите показания със съдържанието на ВДС, относими към установяване на комуникацията на подсъдимия на 08.12.2011г. въобще. От съдържанието на ВДС е видно, че на 08.12.2011г. преди задържането си подсъдимият е провеждал разговори с три  мобилни телефона:  0878 333 363 ( на 08.12.2011г., в 02:27 часа – разговор № 118 ), с номер ******, ползван от св. Б.А. ( разговор № 120 на същата дата от 11: 06 часа, показанията на св. А. –л.114, л.115 от СП) и с телефон № ******** (разговор № 123  от 08.12.2011г. 13:29 часа. След анализ на съдържанието на разговорите е видно, че последният  от тях е воден с лице, към което подсъдимият се обръща с личното име „В.”, което изключва да е проведен със св. П.М.. Съдът приема, че  мобилен номер ******** също не е бил ползван от св. М., тъй като от съдържанието му  е видно, че се коментира личността на подсъдимия с оглед очакването на св. А. подсъдимият да се присъедини към компания във  „Веселото село”. При съпоставка с факта, че подсъдимият преди задържането си е имал намерение с управлявания от него автомобил да отиде с компания в гр. Б., съдът приема, че кореспонденцията в този случай касае именно личните планове на подсъдимия да изкара вечерта на 08.12.2011г. на това място, към които св. М. не е бил съпричастен.

От други разговори, проведени между подсъдимия и св. М., единственият несъмнен извод може да се направи относно факта на уреждане на среща ( № 38, № 40, № 116,   или относно факта, че лицето, което ползва номер ********, т.е. – св. М. е било запознато с обкръжението на подсъдимия – т. напр. от № 104, в който се разпознава по гласа лице със женски глас, което ползва телефона на подсъдимия – обръща се към нея с името „Ц.”).  Относно съдържанието на взаимоотношенията между подсъдимия и св. П.М. може да се формира извод и от телефонната кореспонденция между подсъдимия и лицето „И.”, ползващо  тел.  *********на 19.09.2011г. , при която  непознатото лице цитира умалителното име на  „П.” – „П.” в следната размяна на реплики: от страна на мъж, ползващ телефон ********  „А-а, П. върна ли нещо, бе?” и отговор на подсъдимия: „А-а-а, още не сме се виждали, са неска ш се виждаме”….. „тва в мене е, нема проблеми.”; мъж : „Добре”……………направо да го хвърлиш в кош за боклук ще е най-добре.”, с отговор на подсъдимия „ Е, ми –и –и ще му ……….., па той там вече да си ги прави, кво си прави. „(стр.19/111, ВДС, ДП). На въпроса дали упоменатото в разговора лице „П.” е именно св. П.М. не може да бъде даден еднозначен отговор дори и при  съвкупната преценка на наличния  доказателствен материал. Наистина, не може да се пренебрегне фактът на съответствие между личното име на св. П.М., когото свидетелските показания на св. Т. и св. Б. уличават, като доставчик на ВНВ по отношение на подсъдимия и личното име „П.”, коментирано между подсъдимия и лицето „И.” от гр. Н. на 19.09.2011г. в разговор № 16. От друга страна обаче, съдът е длъжен да провери достоверността на всяко едно доказателство, включително и на ВДС. Факт е, че в разговор № 16 подсъдимият е коментирал своя предстояща среща с въпросния П., при това – предстояща още в същия ден с оглед думите  „ неска ш се виждаме”. ВДС обаче не само не съдържат данни за проведени разговори на 19.09.2011г. с телефона, ползван от св. М., но и с други лица въобще. Следователно, организацията на проведените срещи, съпоставени със съдържанието на разговорите също самостоятелно не може да обуслови целта им да е била доставка на ВНВ към подсъдимия.

Обвинителният акт е внесен за разглеждане в съда, без предварително да се изясни поради какви причини не са документирани каквито и да е  разговори с телефона, ползван от подсъдимия с номер ********* от 19.09.2011г., 11:10 часа  до 28.09.2011г., 16:58 часа ( разговор № 16 и 18), както и от 28.09.2011г., 16:58 часа  до  06.10.2011г. 20:29, дали в този период телефонът на подсъдимия е бил изключен от обслужване от мобилния оператор, дали е бил активен или извън обхват. От изисканата информация в хода на съдебното следствие се установи, че услугата, предоставена на клиент с посочения номер, не  е била ограничавана, нещо повече – потреблението е било активно. Така наведеното от писмените доказателства съмнение, че подслушаните разговори, отразени във ВДС, не са били окомплектовани напълно с прослушаната информация и данни от нея са били изваждани избирателно по преценка на водещия офицер, е потвърдено от писмените доказателства, от които е видно, че не е регистрирана спряна активност на телефони, които протичат във ВДС, въпреки  за същия период в протокола за изготвяне на ВДС не са засечени разговори. (папка ВДС -  рег. № 28142/10 г., изготвена от Виваком). Не става ясно поради какви причини не са документирани каквито и да е  разговори от сим-картата, ползвана от подсъдимия с номер ********* от 19.09.2011г., 11:10 часа  до 28.09.2011г., 16:58 часа ( разговор № 16 и 18), както и от 28.09.2011г., 16:58 часа  до  06.10.2011г. 20:29, при все, че в този  период телефонът на подсъдимия не е бил изключен от обслужване от мобилния оператор, бил е  активен и няма данни да е бил на места извън обхват. Непълнотата на протокола за ВДС се извежда самостоятелно и от показанията на св. Д., че в продължение на една година преди деянието е поддържала познанството си с подсъдимия, но известните за нея телефонни номера не протичат във ВДС, а и не става ясно при самостоятелния прочит на ВДС кога и как е уговорила пътуването си с подсъдимия на 08.12.2011г. към Б., когато е била реализирана полицейската операция.                                                                                                     

Съдът провери и ВДС с оглед евентуално извличане на информационна стойност за съпричастност на подсъдимия в придобИ.е на ВНВ от друго лице, различно от св. П.М..

В действителност информационна стойност в наличните ВДС може да се придаде на разговор № 3 и 4 с оглед размяната на реплики „ девойките доволни ли са, бе?” от страна на ползващия телефон с номер ****** и отговора на подсъдимия” Да-а, ама казаха, че нещо си объркал грамажите” и още …………..” Добре, тогава им кажи на девойките, кат са много отворени, че втори път от тва няма да получат” . Видът на евентуални доставки е кодиран  и в разговор № 4 с оглед репликата на мъж, ползващ номер ******** „ А-а, добре, аз съм-м поръчал рибки”….. „тука меря, пробвам” и отговор на подсъдимия „  А, бе, ай, стига глупости, не приказвай повече, стига”……….” То ни разбра цела С.”.

Останалата част от разговорите, засечени между подсъдимия и ползващия същия телефонен номер сочат, че посоката на доставката на неустановени вещества и/ или предмети също не се определя еднозначно, тъй като  в някои от случаите тя е протичала не от лицето, комуникиращо  с номер 0879 436 288 към подсъдимия ( в какъвто смисъл се формира извод от съдържанието разговори 3 и 4), а от неустановено по делото лице  чрез подсъдимия към ползващия телефон с №  *******. Т. напр. от съдържанието на ВДС е видно, че на  13.09.2014г. бил засечен разговор между тел. с номер  № *********, ползван от подсъдимия и ползващия телефон номер ********, при който били документирани реплики от страна на последния към подсъдимия: „ не го нося тва в мен” ………..но няа да му го платя тва. Абсурд. Няа да го пратя , ще му го върна. И то даже ще му доб, ъ, добавя от онова. „ Именно в телефонната кореспонденция между подсъдимия и неустановеното лице „И.” от тел.  ** ******* на 19.09.2011г.  непознатият цитира умалително на името „П.” – „П.” в следната размяна на реплики: от страна на мъж, ползващ телефон *****  „А-а, П. върна ли нещо, бе?” и отговор на подсъдимия: „А-а-а, още не сме се виждали, са неска ш се виждаме”….. „тва в мене е, нема проблеми.”; мъж : „Добре”……………направо да го хвърлиш в кош за боклук ще е най-добре.”, с отговор на подсъдимия „ Е, ми –и –и ще му ……….., па той там вече да си ги прави, кво си прави. „(стр.19/111, ВДС, ДП). 

Подсъдимият упражни правото си даде обяснения и в тях подробно разясни на съда по какъв повод и защо са били водени посочените разговори. При анализ на репликите по-горе може да се направи несъмнен извод само за доставка  на предмети или вещества от страна на лице с лично име „П.” чрез подсъдимия към ползващия телефонен номер *********, за уговаряне относно връщането им и рекламация за качество.

Отделно от всичко изложено, липсва документиран резултат с технически средства за резултата от  проведено „наблюдение” и „проследяване”. Няма съмнение, че подсъдимият с оглед даденото разрешение за залагане на СРС действително е бил наблюдаван и проследяван, установено по убедителен начин и от показанията на св. Б.. (л.271, стр.2 от СП). Свидетелят Б. е категоричен обаче, че при реализирането на този оперативен способ не е видял фактическо предаване на ВНВ с участието на подсъдимия при оперативното наблюдение.Св. Б. разказа пред съда, че е бил ангажиран и друг  проследяващ екип, в който самият Б. не е участвал. (л.271, стр.1 от СП). Не става ясно какъв е резултатът от наблюдението и проследяването, осъществено от различни екипи, в чиито състав не винаги е бил включен и св. Б.. Така показанията на св. Б., разкриващи  разделянето проследяващите екипи, изясняват неговия минимален личен принос за осъществяване на оперативно наблюдение  и проследяване, тъй като  касае преди всичко периода, следващ по време получаването на  потвърждение за осъществяването на очакваната среща на подсъдимия и св. М. на 08.12.2011г.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че самостоятелно извършеният анализ на описаната по-горе  част от ВДС в съпоставка с останалия доказателствен материал не дава възможност да се установи по изискуемия от закона несъмнен и категоричен начин подсъдимият да се е снабдявал с ВНВ, включително и с инкриминираните от св. П.М. или от друго, неустановено по делото лице.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така събраните доказателства съдът намира, че подсъдимият от обективна и субективна страна на 08.12.2011г. не е осъществил състав на престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, нито на друг привилегирован състав на престъплението.

При конструиране на обвинителната теза с общото съждение, че подсъдимият е задържан по „сигнал”, че има намерение на 08.12.2011г. да разпространява наркотици в гр. Б. ( стр.1 от обвинителния акт), прокуратурата на практика се е освободила от анализ на голяма част от доказателствения материал, на противоречията и  непълнотите в него, както и при търсенето на отговор на  въпросите, които той поставя. Действително връзката на подсъдимия с действия на придобИ.е на наркотични вещества от св. М. или от друго лице, изобщо не би била необходима с оглед установяване на негова съпричастност към държането им, но само при едно, единствено условие – ако беше установен по несъмнен и безспорен начин неговият личен принос за поставянето и съхранението на инкриминираното ВНВ  в автомобила, който е управлявал на 08.12.2011г. Но именно тази връзка не може по несъмнен начин да се изгради, както поради процесуалните нарушения, допуснати при събиране на доказателства, така и поради ангажирането на неубедителни свидетели от страна на обвинението. От обективна страна интересите на пътниците в автомобила на подсъдимия са в съществено противоречие с интересите на неговата защита, тъй като всички те са имали достъп до автомобила, а  в един от тях е открито и ВНВ. От обективна страна не се доказа полицейските служители да са обезпечили добросъвестното изпълнение на операцията, доколкото в нея са били включени различни екипи от различни служби, очевидно при липсата на предварително съставен план коя служба точно каква дейност обезпечава. Тази организация е довела до там, че на практика в претърсването на автомобила на подсъдимия са се включили неустановен брой лица, които да прехвърлят веществени доказателства, при това  голяма степен те са иззели и функциите на компетентния да извърши действието следовател. Така дори и подсъдимият наистина да е държал ВНВ в отделение на лявата врата на автомобила си, от обективна страна основните веществени доказателства са били разместени при претърсването по такъв начин, че  снимките да отразят последващите действия на полицията, а не местопроизшествието в неговата запазена цялост преди това.

При това положение единственият възможен изход е постановяването на оправдателна присъда.

При такъв изход е безпредметно съдът да обсъжда въпросът за наказанието.

 

По веществените доказателства:

Съдът постанови с присъдата на Д. М. Д. да бъде върнат дамски портфейл, златист на цвят със скъсан хастар на вътрешен джоб, иззет съгласно текста протокол за обиск и изземване от 08.12.2011г. (л.7, л.8, том 1 от ДП).

На основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК в полза на държавата следва да бъдат отнети 4 бр. бойни патрони, кал. 40,  S & W с експанзивно действие, тъй като тяхното държане е забранено от закона, но за това деяние липсва съответно обвинение, а и поради неясни обстоятелства точно тези действия, с които са приобщени към доказателствата, са съществено опорочени. Съставянето на протокол да личен обиск на практика не отразява открИ.ето на оръжието в автомобила на подсъдимия. Независимо от този порок при събирането на доказателства, съдът отне патроните в полза на държавата, като съобрази, че приложението на чл.53, ал.2, б.”а” от НК не е обвързано от факта на годно събрани доказателства.

Съдът постанови в присъдата пистолет  “ PIETRO BERETTA”, мод. 96, кал. 40 С № *******, предназначен за стрелба с патрони кал. 40,  S & W, както и 6 броя бойни патрони  кал. 40,  S & W, иззети при обиск и изземане от подс. Х. ДА ОСТАНЕ НА СЪХРАНЕНИЕ в служба „КОС” при 05 РУП-СДВР, тъй като е лична собственост на подсъдимия. На този етап това ВД не следва да бъде върнато, тъй като липсват доказателства за издадено разрешение на З.Н.Х. за носене  и за съхранение на огнестрелно оръжие.

 

На основание чл.354а, ал.6 от НК,чл.53а, ал. 2, т. 1 от НК и чл.112, ал.1 от НПК съдът постанови веществените доказателства – високорискови наркотични вещества, подробно описани и   иззети в протокол за  претърсване и изземване на 08.12.2011г. от л.а. „Р.” с рег. № С **** (л.2, 3, том1  от ДП) и  в протокол за обиск и изземване от 08.12.2011г., извършен по отношение на св. Д. М. Д. ( л.7, л.8, том 1 от ДП) при в тяхната неизразходвана при експертните изследвания част, както и опаковката на веществата –полиетиленови пликчета- да се отнемат в полза на държавата и  същите  да бъдат предадени за унищожение по реда, предвиден в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите след влизане в сила на присъдата.

На основание чл.190, ал.1 от НПК разноските по делото в размер на 1294,66 лева следва да останат за сметка на държавата.

                                                          

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: