№ 1511
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110140568 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника,
съответно за сумата в размер на 3 847,53 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019
г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /АДРЕС/, аб.
№ ******, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.12.2020 г., до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на
626,20 лв., за периода от 15.09.2018 г. до 09.12.2020 г., сумата
от 25,39 лв., представляваща цена на извършена услуга за
1
дялово разпределение, за периода от 01.11.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.12.2020 г., до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 5,56
лв., за периода от 31.12.2017 г. до 09.12.2020 г., и за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 12.01.2021г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 63219 /2020 г. по описа на СРС,
45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Въз основа на сключен договор от
ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда-етажна собственост се
извършвало по системата за дялово разпределение, което
било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се
иска да бъде привлечено в производството като трето лице
– помагач, предвид евентуално предявяване на регресни
претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
2
ответника, в който оспорва исковете като неоснователни и
недоказани. Оспорва пасивната си процесуална
легитимация по иска. Прави възражение за погасителна
давност на вземанията. Моли за отхвърляне на исковите
претенции.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Ж., която
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите
претенции.
В съдебно заседание ответникът Е. Н. В., редовно
призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. №
247106/14.11.2022г. поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на исковите претенции.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
3
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответниците имат качеството
„потребител” на топлинна енергия съгласно цитираните от
него правни разпоредби в рамките на процесния период,
ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи
начислената главница за ТЕ и периода и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, както и положителният
факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от
ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на
давностния срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 63219/2020г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК.
От приетия по делото договор за учредяване право на
ползване и продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № 122 от 15.08.2003г. на нотариус М.Е.а, е
видно, че на горепосочената дата, в полза на ответника е
учредено пожизнено вещно право на ползване, като с
договора процесния имот е транслиран в патримониума на
4
трето за спора лице, заедно с учреденото право на
ползване.
От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС в
сградата в /АДРЕС/ от 21.08.2002г., се установя, че
собствениците на самостоятелни обекти в сградата на бл.
18, вх.Г и Д са взели решение за сключване на договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като за
целта е упълномощено конкретно лице да подпише договор
с „/ФИРМА/, като впоследствие последното дружество се е
вляло в капитала на /ФИРМА/. Като необжалвано
решението е влязло в законна сила и обвързва
собствениците на самостоятелни обекти в СЕС,
включително и техните правоприемници. От името на ЕС е
сключен договор № 725/22.08.2002г. с /ФИРМА/, като за
съда е ноторно известно, че /ФИРМА/, дружеството
извършващо дялово разпределение в процесния имот,
което обстоятелство се установи в производството, е
правоприемник на /ФИРМА/.
Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена и съотносима на останалия по
делото доказателствен материал, установява, че третото
лице - помагач е извършвало дялово разпределение в имота
след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода. По данни на ФДР експертизата е
установила, че в процесното жилище е имало монтирани
две отоплителни тела, но не са монтирани
5
топлоразпределители. Адресът е преоборудван с
радиоуреди на 12.09.2015г., като ответникът не е осигурил
достъп за смяна на уредите, поради което от тогава имота е
с работещи радиатори без уреди, като за тези два уреда е
изчислен служебен разход на максимална мощност на
отоплителните тела, съгласно чл. 61,т.6.5 от Наредбата за
топлоснабдяването. Установено е, че в имота има щранг
лира за отопление в банята, за която служебно се изчислява
топлинна енергия. Установява се, че в имота се ползва
топла вода и е начислена топлинна енергия за подгряване
на топла вода в рамките на процесния период, като ФДР е
отчитала потреблението на вода в имота единствено 2018г.,
когато е подписан отчет, подписан от потребител, като за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. поради липса на
отчет на водомера разходът за топла вода се изчислява на 3
бр. потребители при норма от 140 литра на потребител за
едно денонощие, съгласно Наредбата за топлоснабдяването.
Вещото лице е посочило, че процесния имот има отопляем
обем от 105,1 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата
в жилищната сграда от 26.01.1988г., като за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019г. количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация е изчислено по реда на
чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № 16-334. Съгласно експертизата,
общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за
измерване средство по смисъла на ЗИ, в рамките на
процесния период.
Изслушаната ССчЕ установява, че няма извършени
6
плащания за дължимите за периода 01.05.2017г. до
30.04.2019г. суми. Вещото лице е установило, че дължимата
главница за периода е в размер на 3847,53 лева, като за
периода от м.11.2017г. до м.04.2019г. на абоната са
начислявани и такси за дялово разпределение в размер на
25,39 лева. Вещото лице е посочило, че мораторната лихва
върху главницата от 3847,53 лева е в размер на 626,20 лева,
за периода от 15.09.2018г. до 09.12.2020г., а върху
главницата от 25,39 лева, в размер на 5,56 лева, за периода
от 31.12.2017г. до 09.12.2020г.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Съдът
приема, че ответницата има качеството „потребител” на
топлинна енергия, доколкото се установи, че същата е
лице, в полза на което е учредено вещно право на ползване.
7
Съдът приема, от заключението на вещото лице по
СТЕ, което кредитира като компетентно изготвено и в
съответствие с така поставените задачи, че предмет на
спора на практика са суми за сградна инсталация,
отопление на имота и БГВ.Съгласно разпоредбата на чл.
139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл.
148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ -
топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и
топлинната енергия за отоплението на общите части на
сградата се разпределят между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект. Съдът намира, че от изслушаната СТЕ се
установиха горепосочените обстоятелства, поради което
намира, че сумите за сградна инсталация са правилно
начислени. Съдът приема и че сумите за отопление на
имота и БГВ са правилно начислени, поради и което
приема, че ищецът е доставял в имота топлинна енергия на
претендираната стойност. Следва да се посочи, че
8
разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от горепосочената наредба
установявана задължение за всички потребители да
осигуряват достъп на представители на фирмата за дялово
разпределение за извършване на отчет на уредите, като
съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата на потребителите,
неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в
имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 – от
приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без
уреди. По делото нито са релевирани твърдения, нито са
ангажирани доказателства, че ответникът е осигурявал
достъп до имота през след м.05.2018г. до края на процесния
период, доколкото от СТЕ се установи, че през 2018г. е
правен реален отчет, за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2018г., наличен и приет на л.96 по делото, подписан от
потребител, като последния с подписа си е удостоверил
верността на показанията. Протокола е частен
свидетелстващ документ, съдържащ подписани от
собственик на самостоятелни апартаменти в СЕС
показания. При липса на доказателства за
неавтентичността му, той обвързва съда с материална
доказателства сила по отношение на установените в него
неизгодни за издателя му факти - чл. 180 от ГПК. Не се
установяват данни за неавтентичност. За периода от
м.05.2018г. до края на процесния период са приети
протоколи, като поради неосигурен достъп топлинната
енергия е начислявана по реда на т. 6. 5 – от приложението
по чл. 61, ал. 1 от Наредбата.
9
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният процесуален
представител на ответника Е. Н. В. е релевирала
правопогасяващо възражение за давност по отношение на
исковете за главница. Това възражение е частично
основателно. С оглед разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и
приложимите Общи условия, потребителите на топлинна
енергия заплащат цената й на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на
цената на консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време – месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени в Общите условия
интервали от време. В този смисъл са задължителните за
съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната
погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на /ФИРМА/ към
потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС –
Решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009
г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от 23.12.2010 г.,
постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и
др. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с
10
изтичане на който вземанията за цената на /ФИРМА/ се
погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД.
Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от 2016г.
е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва
след изтичане на 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Следователно вземането за цена за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
петнадесето число на втория месец, следващ отчетния за
процесния период. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е
подадено в съда на дата 16.12.2020г., когато давността е
прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Това
означава, че претендираните от ищеца изискуеми вземания
преди дата 16.12.2017г. са погасени по давност. Началото на
процесния период е от м.05.2017г., като задължението за
м.05.2017г., става изискуемо след 15.07.2017г., което
обосновава извод, че за периода от м.05.2017г. до
м.10.2017г., когато давността е прекъсната, вземането за
главница на ищеца за доставена топлинна енергия е
погасено по давност. Това е сума в размер на 421,71 лева,
която следва да бъде сторнирана от общо претендираната
сума. Следователно искът за главница за доставена
топлинна енергия в имота следва да бъде уважен до
размера на сумата от 3425,82 лева, а за сумата от 421,71
лева, разликата над уважената сума от 3425,82 лева до
размера на пълно предявената от 3847,53 лева, следва да
11
бъде отхвърлен.
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
чл.10 от Общите условия на договорите между /ФИРМА/ и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената
за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение. Сумата е доказана по размер, съгласно
заключението на вещото лице, и не е в погасителна
давност, поради което е дължима.
Поради уважаване изцяло на иска за главница за такси
за дялово разпределение изцяло следва да бъде уважен и
иска за мораторна лихва върху тази главница, който
съгласно заключението по ССчЕ е доказан и по размер за
претендираната сума от 5,56 лева, за периода от 31.12.2017г.
до 09.12.2020г.
Акцесорният иск върху главницата за отопление на
имота следва да бъде уважен частично. С оглед периода за
който се претендира лихвата и доколкото тогава вече са
действащи ОУ на ищеца, приети с решение № ОУ-
01/27.06.2016г., то в ОУ е установен падеж за плащане на
месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен
дял /по чл. 32, ал.1 от ОУ/- в 45 дневен срок след изтичане
12
на периода за който се отнасят. Така ответникът е изпаднал
в забава, поради срочността на задължението, което
обосновава извод, че не е нужна покана, поради което
следва да отговаря и за заплащане на дължимата
мораторна лихва, върху уважената част от главничното
вземане. Сумата е станала изискуема с изтичане на 15
дневен срок от издаване на фактура №
**********/31.07.2018г., тоест от 15.09.2018г., от който
период се претендира и лихвата. Така съобразно
заключението на вещото лице по ССчЕ акцесорният иск
върху главницата за отопление на имота следва да бъде
уважен до размера на сумата от 533,07 лева, а за сумата от
93,13 лева, разликата над уважената сума от 533,07 лева до
размера на пълно предявената от 626,20 лева, следва да
бъде отхвърлен.
Искане за присъждане на разноски е направено от
ищеца. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1
и ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза и на
двете страни. На ищеца в заповедното производство с оглед
уважената част от исковете следва да му се присъдят
разноски в размер на 124,08 лева. В исковото производство
ищецът е заплатил разноски за държавна такса в размер на
90,10 лева, сумата в размер на 545,33 лева – депозит за
особен представител, сумата от 550,00 лева – за експертизи,
като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37
от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
13
правната помощ следва да му се присъди и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 250,00 лева. Или общо
разноски в размер на 1435,43 лева, като на ищеца съобразно
уважената част от исковете следва да му бъдат присъдени
разноски в исковото производство в размер на 1271,37 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от
/ФИРМА/, ЕИК ********* срещу Е. Н. В., ЕГН **********, искове с правно основание чл.
422 от ГПК, че Е. Н. В. дължи на /ФИРМА/ сумата в размер на 3425,82 лева /три хиляди
четиристотин двадесет и пет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от м.11.2017г. до 30.04.2019г.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия в имот, находящ се в /АДРЕС/, аб.
№ 0******, сумата в размер на 25,39 лева, представляваща главница за цена за извършена
услуга дялово разпределение, за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда – 16.12.2020г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на
533,07 лева, представляваща лихва, начислена върху главницата за отопление на имота, за
периода от 15.09.2018г. до 09.12.2020г., сумата в размер на 5,56 лева, представляваща лихва
начислена върху главницата за такси за дялово разпределение, за периода от 31.12.2017г. до
09.12.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена топлинна енергия в имота за
сумата от 421,71 лева, разликата над уважената сума от 3425,82 лева до размера на пълно
предявената от 3847,53 лева, за периода от 01.05.2017г. до м.10.2017г. и иска за мораторна
лихва върху главницата за доставена топлинна енергия в имота, за сумата от 93,13 лева,
разликата над уважената сума от 533,07 лева до размера на пълно предявената от 626,20
лева, и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК в производството по ч.гр.д. № 63219/2020г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА Е. Н. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *********,
сумата в размер на 124,08 лева, деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
14
ОСЪЖДА Е. Н. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *********,
сумата в размер на 1271,37 лева, деловодни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15