№ 30
гр. Оряхово, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивета В. Кънева-Санкова
при участието на секретаря Галя Цв. Цветкова
като разгледа докладваното от Ивета В. Кънева-Санкова Административно
наказателно дело № 20221460200078 по описа за 2022 година
Съдебното производство е административно по чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. ЗДР. Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София,
ж.к.“Младост“ 2, бл.212, бл.1, ет.17, ап.94, с адрес за призоваване с.Лесковец, ул. Мир № 11,
чрез адв. В.В.-АК Враца, против наказателно постановление № 22-0309-000032/28.03.2022 г.
на Началник група към ОДМВР гр. Враца, РУ Оряхово, упълномощен със Заповед рег. №
8121з-1632/02.12.2021 г.
Жалбоподателят редовно призован явява не се явява. Представлява се от адв. В.В.-АК
Враца, който поддържа жалбата и моли да отменени обжалваното НП.
Ответната страна редовно призована не изпраща представител.
От събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства,
доводите на страните и посочените основания в жалбата, съдът прие за установени от
фактическа страна по делото следните обстоятелства:
АУАН № 428108/09.03.2022 г. е съставен затова, че на 09.03.2022г. в 08.00 часа в гр.
Оряхово, на ул. „Христо Смирненски“, до дом № 29, в посока на движение дом № 31,
жалбоподателят е управлявал лек автомобил БВМ 318, с рег. № ******, собственост на
Д.З.И., ЕГН ********** от гр. София, след употреба на алкохол 0.51 промила в издишания
въздух, установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер 0024 в
08:05 часа на 09.03.2022 г. и показана на водача. Издаден е талон за изследване с номер
070590 от дата 09.03.2022 г., в който жалбоподателят е приел показанията на техническото
средство и е отказал да избере един от двата начина за допълнително изследване
концентрацията на алкохол в кръвта. В АУАН е посочено жалбоподателят с деянието си е
нарушил разпоредбата на чл.5 ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 22-0309-
000032/28.03.2022 г. на Началник група към ОДМВР гр. Враца, РУ ”Полиция” гр. Оряхово, в
обстоятелствената част на което, административно - наказващият орган е възприел описана
в АУАН фактическа обстановка, а именно на 09.03.2022г. в 08.00 часа в гр. Оряхово, на ул.
„Христо Смирненски“, до дом № 29, в посока на движение дом № 31, жалбоподателят е
управлявал лек автомобил БВМ 318, с рег. № ******, собственост на Д.З.И., ЕГН
********** от гр. София, след употреба на алкохол 0.51 промила в издишания въздух,
установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер 0024 в 08:05 часа
1
на 09.03.2022 г. и показана на водача. Издаден е талон за изследване с номер 070590 от дата
09.03.2022 г., в който жалбоподателят е приел показанията на техническото средство и е
отказал да избере един от двата начина за допълнително изследване концентрацията на
алкохол в кръвта. За установеното с АУАН административно нарушение на чл.5 ал.3, т.1 от
ЗДвП, на осн.чл.174 ал.1, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателят му е наложена „Глоба“ в размер
на 500.00 лв./петстотин лева/ и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
НП е връчено на нарушителя на 28.03.2022 г.
Жалбоподателя е обжалвал издаденото НП пред РС-Оряхово, като жалбата е
депозирана на 01.04.2022 г. в законоустановения срок. С жалбата се представят доводи за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление,
издадено в нарушение на процесуалните правила.
Приложени по делото са: АУАН № 428108/09.03.2022 г., Талон за медицинско
изследване № 070590, НП № 22-0309-000032/28.03.2022 г., Докладна записка рег. № 309р-
3382/09.03.2022 г., Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., списък на преминалите последваща
проверка анализатори на алкохол в кръвта тип Дрегер Алкотест 5410, справка за автомобил,
справка за нарушител/водач
Изслушани по делото са актосъставителя и свидетеля по установяване на
нарушението и отказа за талона за медицинско изследване.
Съдът като обсъди събраните доказателства и като съобрази доводите на страните и
извърши проверка на издаденото наказателно постановление, намира, че жалбата е
неоснователна, а НП е законосъобразно постановено при спазване на процесуалните
правила, поради което следва да бъде потвърдено.
МОТИВИ:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество съдът
счита, че е неоснователна. При прегледа на обжалваното наказателно постановление съдът
установи, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, всяко от които само по
себе си да е достатъчно основание за отмяната му като незаконосъобразно, постановено при
допуснати съществени нарушения на ЗАНН.
Наказателното постановление е правораздавателен акт, издаван от орган с
административнонаказателна компетентност. При издаването му следва да се спазва точно
уреденото в ЗАНН състезателно производство за да настъпят целените правни последици, а
именно да бъде наложена съответната административна санкция – административно
наказание от съответния вид за извършеното нарушение. За да може да породи тези си
правни последици наказателното постановление като административен акт следва да
съдържа точно визираните в чл.57 от ЗАНН реквизити. В конкретната хипотеза в
обжалваното наказателно постановление наказващия орган е направил описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които
го потвърждават, за да може съдът да приеме за безспорно установено извършването на
нарушението. Наказващия орган е посочил и вида на конкретно наложеното наказание. В т.7
на чл.59, ал.1 от ЗАНН законодателя изрично е указал, че в наказателното постановление се
записват вида и размера на наложеното административно наказание, като хипотезата е
спазена от наказващия орган.
С жалбата си жалбоподателят ангажира становище и навежда доводи относно
необоснованост и незаконосъобразност на НП. Доводите на жалбоподателят не се споделят
от настоящия съдебен състав.
В хода на съдебния процес по безспорен начин от събраните по делото писмени
доказателства и показанията на разпитаните актосъставител и свидетел се установи, че
жалбоподателя е извършил нарушението описано в АУАН, а именно че на 09.03.2022г. в
08.00 часа в гр. Оряхово, на ул. „Христо Смирненски“, до дом № 29, в посока на движение
дом № 31, жалбоподателят е управлявал лек автомобил БВМ 318, с рег. № ******,
собственост на Д.З.И., ЕГН ********** от гр. София, след употреба на алкохол 0.51
2
промила в издишания въздух, установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен номер 0024 в 08:05 часа на 09.03.2022 г. и показана на водача. Издаден е талон за
изследване с номер 070590 от дата 09.03.2022 г., в който жалбоподателят е приел
показанията на техническото средство и е отказал да избере един от двата начина за
допълнително изследване концентрацията на алкохол в кръвта.
С деянието си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от
ЗДвП, която гласи че на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Жалбоподателя не оспорва фактическата обстановка описана в АУАН, а именно че на
посочената в акта дата време и място при извършената проверка за употреба на алкохол от
контролните органи на полицията с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен
номер 0024 е установено, че същият е управлявал процесното МПС употреба на алкохол
0.51 промила в издишания въздух. Жалбоподателят не оспорва и факта че е приел
показанията на техническото средство и е отказал да му бъде извършена допълнително
изследване концентрацията на алкохол в кръвта с доказателствен анализатор или
медицинско и химическо изследване. Ето защо съдът приема, че разглежданото нарушение
е извършено при форма на вина пряк умисъл. Жалбоподателят в жалбата си, твърди че не
е извършил визираното в НП нарушение, но в подкрепа на твърденията си не е
ангажирал доказателства, въпреки че му е била дадена възможност за това.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът не счита, че нарушението е
маловажно. За извода си съдът отчете съдържащата се в чл. 93, т.9 НК легалната дефиниция
на понятието "маловажен случай", която съгласно чл. 11 ЗАНН е субсидиарно приложима и
в производството по налагане на административно наказание. Според дефиницията,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Действително, в процесния случай
няма данни да са настъпили вредни последици от деятелността на нарушителя. Не се
установяват, обаче, и каквито и да е многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, като в тази връзка е нужно да се посочи, че по делото не се
съдържат каквито и да е доказателства и не се формулират каквито и да е конкретни доводи
в тази насока. Ето защо е немислимо да се приеме, че нарушението по чл. 174, ал.1, т.1
ЗДвП е с ниска степен на обществена опасност, при което и доколкото по делото липсват
каквито и да е доказателства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, съдът
счита, че не е налице маловажност на нарушението. Предвид на доказателствата по делото и
нарушенията описани в акта, съдът намира, че наложеното наказание е в допустимия предел.
Извършеното нарушение правилно е подведено под санкционната норма на чл.174 ал.1, т.1
от ЗДвП, който предвижда конкретен размер на наказанието. Съгласно чл. 174, ал.1, т.1 от
ЗДвП водач на МПС, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на
алкохол в кръвта, установена с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на
хиляда включително се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и
глоба 500 лв., като хипотезата е спазена от административно наказващия орган. Съгласно т.7
от ППВС № 10 / 28.09.1973гг. отразените в акта констатации на административното
нарушение не се считат за установени до доказване на противното и затова
административно наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона
средства. При тези изисквания е развито производството, като констатациите отразени в
акта са доказани по несъмнен начин. При прегледа на обжалваното наказателно
постановление установи, че същото е законосъобразно издадено, като са спазени
изискванията за допустимост и правна обоснованост.
3
Всички изложени съображения налагат извода, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно постановено, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения Оряховски Районен Съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № № 22-0309-000032/28.03.2022 г. на
Началник група към ОДМВР гр. Враца, РУ Оряхово, с което на Р. ЗДР. Й., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.София, ж.к.“Младост“ 2, бл.212, бл.1, ет.17, ап.94, с адрес
за призоваване с.Лесковец, ул. Мир № 11, за нарушение на чл.5 ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП на
основание чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 500 /пет
стотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 / шест/ месеца.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен Съд Враца
в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
4