Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София, 13.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-въззивни състави, IV-Г състав, в публично заседание на единадесети юни през 2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при
секретаря Антоанета Петрова като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 2872 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 25.01.2019
г. на ответницата Л.Й.И. срещу решение от 04.01.2019 г., постановено по гр.дело
№ 31171/2017 г. по описа на СРС, 155 състав, с което е признато за установено
по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД, че жалбоподателката дължи на „Е.М.” ЕООД
сумата от 400 лв. – главница по договор за потребителски кредит №
11-686-4297-2212358/09.09.2014 г. и по договор за поръчителство от 15.09.2014
г. ведно със законна лихва върху главницата от 24.02.2017 г. до изплащане на
вземането. С решението ответицата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 278,96
лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 275 лв. – разноски по
исковото производство.
В жалбата е изложено, че по делото между
страните няма спор относно факта, че процесния договор за кредит от 09.09.2014
г. действително е бил подписан, но се поддържа възражение, че договорената по
него сума никога не е била изплащана/предоставяна на кредитополучателя, тъй
като последният се е отказал от договора поради твърде високата лихва по
кредита. Поддържа се становище, че един договор се счита за сключен едва когато
са изпълнени всички условия по него. В подкрепа на твърдението, че сумата от
400 лв. не е получена, е изслушаното и прието пред СРС заключение на ССчЕ, според
което липсва първичен счетоводен документ, подписан от страните, доказващ
получаването на сумата. Въпреки, че съдът е кредитирал заключението,
необосновано е приел за установен факта, че кредитът е предоставен на
ответницата. Въз основа на изложеното, моли решението на СРС да бъде отменено.
Въззиваемата страна - ”Е.М.” ЕООД е
депозирала отговор на жалбата, в който заявява становище, че същата е
неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Посочва, че в чл. 18
от Общите условия към договора за потребителски кредит ясно е разписан начина
за изразяване на воля за отказ от договора, но ответницата не е ангажирала
доказателства, установяващи отказ от договора от нейна страна.
Софийският градски съд като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд препраща на основание
чл. 272 ГПК към мотивите, изложени от първоинстанционния съд, като по отношение
доводите, изложени във въззивната жалба, следва да се добави следното:
Производството
пред СРС е образувано по искова молба от 17.05.2017 г., подадена от „Е.М.” ЕООД
срещу Л.Й.И. за установяване дължимоста на сумата от 400 лв.-главница по
договор за потребителски кредит от 09.09.2014 г., сключен между „К.К.М.“ ЕАД и Л.Й.И.
и по договор за поръчителство от 15.09.2014 г., с който поръчителят „К.Г.“ ЕООД
се е задължил солидарно за всички задължения на кредитополучателя , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК до окончателното изплащане. Ищецът твърди,
че на 09.09.2014 г. между „К.К.М.” ЕАД и ответницата е сключен договор за
потребителски кредит № 11- 686-4297-2212358 за сумата от 400 лв., която е
следвало да бъде върната до 09.10.2014 г. с еднократно плащане на сумата от 480
лв., която включвала главница, лихва и такса за поръчителство от 68,00 лв.,
платима в случай, че до три дни от сключването на договора кредитополучателят
не осигури двама поръчители за задължението. Според предвиденото в чл. 3, ал. 2
от договора за кредит, при неосигуряване на поръчители, кредитодателят има
право да сключи от името на кредитополучателя и за негова сметка договор за
поръчителство срещу възнаграждение в посочения размер. Поради неизпълнение на
задължението по договора за кредит от страна на кредитополучателя, дължимата
сума е изплатена на кредитодателя от „К.Г.” ЕООД – поръчител по договора.
Настъпилата суброгация е обективирана в споразумение от 22.12.2015 г., като на
същата дата е сключен и договор за цесия, по силата на който „К.Г.” ЕООД е прехвърлило
възмездно вземането си спрямо Л.Й.И. на „Е.М.” ЕООД, за което прехвърляне длъжницата
е надлежно уведомена.
В срока за
отговор ответницата е оспорила иска с възражение, че не е получила сумата от
400,00 лв. по сключения между нея и „К.К.М.” ЕАД договор за потребителски
кредит, както и че се е отказала от договора след неговото подписване поради неизгодните
му условия.
От приетите
по делото писмени доказателства - искане за предоставяне на кредит №
1222746/09.09.2014 г. и договор за потребителски кредит №
11-686-4297-2212358/09.09.2014 г., се установява, че „К.К.М.” ЕАД е
предоставило на Л.Й.И. кредит в размер на 400,00 лв., а последната се е
задължила да върне сумата от 412 лв. до 09.10.2014 г. В чл. 3, ал. 6 от
договора е посочено, че с подписване на договора кредитополучателят получава
сумата по кредита в пълен размер. В края на същата страница
кредитополучателката е изписала саморъчно трите си имена и е положила подпис.
Неразделна част от договора са: погасителен план, стандартен европейски
формуляр за представяне информация за потребителски кредит и Общи условия.
Изрично в чл. 18 от Общите условия е уредено правото на отказ в полза на
кредитопони в 14-дневен срок от сключването на договора – чрез изпращане на
уведомление на хартиен или друг траен носител до кредитодателя и връщане на
главницата по посочената от последния банкова сметка, ***, начислена за периода
от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на
главницата не по-късно от 30 календарни дни, считано от изплащане на
уведомлението за упражняване прамото на отказ.
От приетото по
делото основно и допълнително заключение на ССЕ, се установява, че сумата от
400 лв. е предоставена на Л.И. в брой и еднократно при подписване на договора,
т.е. на 09.09.2014 г., като липсва първичен счетоводен документ за изплащането,
но съгласно изявлението, обективирано в погасителния план, подписан и от двете
страни, че сумата е изплатена в брой в магазин от веригата Хенди, като подписът
на кредитополучателя върху договора удостоверява, че сумата му е предоставена в
пълен размер, т.е. самият договор има силата на разписка за изплатената сума.
Между страните е сключен договор за
потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК /обн. ДВ,
бр.18/2010 г., в сила от 12.05.2010 г./. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба
на чл.9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника- потребител да върне предоставената парична сума.
Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал.1 ЗПК. Спорен между
страните е въпросът дали процесната сума действително е предадена на
кредитополучателя. Като задължено лице по договора за потребителски кредит, кредитодателят
може да се възползва от възможността предвидена в чл.77, ал. 1 ЗЗД – да поиска
разписка. Тя може да представлява отделен документ или да е част от самия договора
за заем/кредит. Удостоверителната й сила е налице щом договорът носи подписа на
страната, на която се предават паричните средства. В конкретния случай, в договора
за потребителски кредит № 11-686-4297-2212358 от 09.09.2014 г. изрично е
посочено / в чл.3, ал.6/, че с подписването му кредитополучателят получава
сумата по кредита в пълен размер и се задължава да прави вноските за
издължаване по кредита, предвидени в погасителния план, който е неразделна част
от договора. Положеният от ответницата подпис върху договора удостоверява
факта, че сумата е предоставена в пълен размер, като договорът има силата на
разписка за изплатената й сума, поради което възражението, че процесната сума
не й е предоставена, се явява неоснователно.
Неоснователно
е и възражението на въззивницата, че е упражнила правото си на отказ от
договора. Договорите могат да бъдат изменяни, прекратени, разваляни или
отменяни само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в
закона – чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Едно от тези основания е предвидено в чл. 29, ал.
1 Закон за потребителския кредит, който дава възможност на кредитополучателят
да се откаже от сключения договор без да дължи неустойка или обяснение в
14-дневен срок от датата на сключването му. Правото на отказ от сключения
договор се смята за упражнено при условие, че потребителят изпрати писмено уведомление
до кредитора преди изтичане на крайния срок по ал.1 на чл. 29 ЗПК. Когато е упражнено правото на отказ от
договора за кредит, кредитополучателят връща на кредитора главницата и заплаща
лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по кредита
до датата на връщане на главницата не по-късно от 30 календарни дни, считано от
изплащане на уведомлението до кредитора за упражняване на правото на отказ. Същите
законови разпоредби са възпроизведени и в чл. 18 от Общите условия на
първоначалния кредитор- „К.К.М. ЕАД, които са неразделна част от договора за
потребителски кредит. В изготвения по делото доклад от СРС, на ответницата
изрично е указано, че следва да установи фактите, на които основава възражението
си, че не дължи процесната сума, тъй като е упражнила правото си на отказ от
договора, но последната не е ангажирала доказателства в тази насока, поради
което възражението се явява неоснователно.
Въз основа на
изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение – потвърдено. Въззиваемата страна не претендира разноски за настоящото
производство.
Така мотивиран Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2050/04.01.2019 г. постановено по гр.дело № 31171/2017 г. по
описа на СРС, 155 състав.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.