Решение по дело №11/2020 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 35
Дата: 20 февруари 2020 г. (в сила от 20 февруари 2020 г.)
Съдия: Стоян Гончев Вълчев
Дело: 20207280700011
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 35/20.2.2020 г.

 

гр. Ямбол, 20.02.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, шести състав, в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

Съдия: Ст. Вълчев

 

при секретаря Ст. Гюмлиева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 11 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.28, ал.1 ППЗСП и чл.13, ал.6 ЗСП във връзка с чл.157 АПК по жалба на Р.К.П. *** против Заповед № ЗСП/Д-Я/4408/15.11.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол, поправена със Заповед № 2801-РД01-0349/11.12.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол, с която на Р.К.П. е отказана еднократна помощ при инцидентни нужди по чл.16 ППЗСП, потвърдена с Решение № 28-РД06-0045/16.12.2019 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол.

В жалбата се правят оплаквания, че атакуваната заповед страда от незаконосъобразност, необоснованост, неправилност и допуснати нарушения на заложената в закона форма, липса на мотиви и нарушаване на процесуалните правила, поради което се претендира за отмяната й.

В съдебно заседания за оспорващия се явява назначения му процесуален представител адв.К., която подържа исканията в жалбата по посочените в нея съображения.

Ответната страна чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. изразява становище, че жалбата следва да се остави без уважение, т.к. видно от събраните по делото писмени доказателства П. разполага с нужните финансови средства, а и разходооправдателните документи, които същият е приложил, не визират възникване на инцидентна нужда.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната  фактическа обстановка:

Жалбоподателят  П. е  подал Заявление-декларация с вх.№ ЗСП/Д-Я/4408/28.10.2019 г. до Директора на дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол, с която е поискал отпускане на еднократна помощ  за „оцеляването ми през 2019 г., тежкото здравословно състояние, необходими лекарства и всички заявления, които съм пуснал през 2019 г.“.

 Към заявлението е приложил фактури №№ **********/13.11.2019 г., № **********/13.11.2019 г. за закупени лекарства и фактура № 24547/25.08.2019 г. за заплатена комплексна здравна услуга на „СБР-Банкя“ АД-гр.Банкя.

По Заявление-декларация с вх.№ ЗСП/Д-Я/4408/28.10.2019 г. е изготвен Социален доклад от 15.11.2019 г., с който след преценка на нуждите от социално подпомагане е направено мотивирано предложение за отказ на социална помощ.

Със Заповед № ЗСП/Д-Я/4408/15.11.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол, поправена със Заповед № 2801-РД01-0349/11.12.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол на Р.К.П. е отказана еднократна помощ при инцидентни нужди по чл.16 ППЗСП.

С Решение № 28-РД06-0045/16.12.2019 г. директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол е отхвърлил жалбата на Р.К.П. против горните заповеди.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед № ЗСП/Д-Я/4408/15.11.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол, поправена със Заповед № 2801-РД01-0349/11.12.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол, с която на Р.К.П. е отказана еднократна помощ при инцидентни нужди по чл.16 ППЗСП, потвърдена с Решение № 28-РД06-0045/16.12.2019 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Оспорения акт е издаден от компетентния по чл.13, ал.2 ЗСП орган-директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол, в рамките на правомощията му и в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед и при спазване на процедурата визирана в закона.

Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

Спазено е изискването на чл.13, ал.3 ЗСП да се мотивира отказът за отпускане на социална помощ, като са посочени конкретните фактически и правни основания за постановяването му.

Възприетата от директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото доказателства, като оспорващия не ангажира други, които да обосноват приемането на различна такава. В тази връзка и направените въз основа на нея правни изводи са в съответствие с приложимите материално-правни норми и се споделят изцяло от настоящия състав.

По силата на чл.12, ал.1 ЗСП социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, като ал.2 регламентира, че социални помощи се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение и здравословното състояние. В чл.12, ал.4 ЗСП е предвидено условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи да се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика.

Съгласно чл.16, ал.1 ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно, като чл.16, ал.2 ППЗСП предвижда че еднократната помощ по ал.1 е до петкратния размер на гарантирания минимален доход и се определя със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице.

В настоящия случай визираните предпоставки не са осъществени, т.к. от една страна в самото заявление-декларация не се сочи наличието на потребности с посочения характер, които да се жизнено важни и да са инцидентно възникнали.

Напротив, иска се отпускане на еднократна помощ за задоволяване на ежедневни потребности, които не само не са инцидентни, но са и обичайни за заявителя.

От друга страна, въпреки това нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство се ангажират доказателства за наличието на такива потребности, които не се установяват и с представените фактури за закупувяне на  лекарства или за заплащане на комплексна здравна услуга на „СБР-Банкя“ АД-гр.Банкя. Нещо повече, оспорващия е ползвал целева помощ за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги по реда на ЗХУ, поради което не може да получава две пъти помощ за едно и също нещо.

Що се касае до заплащането на ежемесечните разходи за лекарства, които не са инцидентно възникнала потребност, то същото може да бъде покривано от оспорващия от получавана от него пенсия и месечна финансова подкрепа. В тази връзка жалбоподателят има възможност да реализира доходи и от притежаваните имоти, които или обитава самостоятелно или се ползват от другите съсобственици, но не го прави единствено и само поради нежеланието си.

Предвид посоченото атакувания акт е валиден, като издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми и е в съответствие с приложимата нормативна уредба, поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Водим от горното, Я А С, шести административен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Р.К.П. *** против Заповед № ЗСП/Д-Я/4408/15.11.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол, поправена със Заповед № 2801-РД01-0349/11.12.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол, с която на Р.К.П. е отказана еднократна помощ при инцидентни нужди по чл.16 ППЗСП, потвърдена с Решение № 28-РД06-0045/16.12.2019 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол.

Решението на основание чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане е окончателно.

Решението да се съобщи на страните по реда на чл.138 АПК.

 

                                    СЪДИЯ: /п/ не се чете