М О Т И В И
към присъда по НОХД N 548 по описа за 2012 год. на Провадийски районен съд.
На 29.10.2012год. ПРП е
внесла обвинителен акт по вх. Пр. №179/2012г. по описа на РП-Провадия, ведно с
материалите по ДП №2012/2012г. по описа на РУ”П-Провадия, по което е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Р.М.М.
за извършено от него престъпление както следва:
Затова, че на 06.01.2012 г. в гр. *** Варненска област, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил и поддържал у С.Д.Д.
заблуждението, че ще му докара дърва за огрев и с това му причинил имотна вреда
в размер на 60.00 лева (шестдесет лева) като извършеното представлява маловажен
случай-престъпление по чл.209, ал.3, вр. с ал.1 от
НК.
В съдебно заседание
представителят на ПРП поддържа обвинението така, както е отразено в
обвинителния акт.Предвид факта, че делото се гледа при условията на съкратеното
съдебно следствие в производството пред първата инстанция и подсъдимия приема
изцяло констатациите по делото и не оспорва фактическата обстановка
прокуратурата моли да се определи наказание при условията на чл.58а от НК, а
именно Пробация, с три пробационни мерки, а именно: Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 10 месеца с явяване и подписване 3 пъти седмично,
задължителни срещи с пробационен служител за срок от
10 месеца и безвъзмезден труд в размер
на 200 часа за срок от 1 година.
Гражданския ищец С.Д.Д. е предявил граждански иск, който поддържа.
Подсъдимият се признава за
виновен, не оспорва фактическата обстановка
залегнала в обвинителния акт и желае делото да бъде гледано при
условията на съкратеното съдебно следствие в производството пред първата
инстанция.
Служебният защитник на подс.Р.М.-адв.К.Г. *** пледира за
налагане на минимално наказание.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимия Р.М. ***, а св.С.Д.Д. ***, като двамата не се познавали.
На 06.01.202г. в дома на св.Д.
пристигнали св.А. Х. и подс.М., когото все още св.Д.
не познавал.Св.Х. поискал в заем за послужване от св.Д. неговата ръчна количка,
тъй като подс.М. бил нает от него за извършване на
ремонтни дейности в двора му.Св.Д. се съгласил и предоставил вещта си.По-късно
същият ден подс.М. отново, но този път съм, отишъл в
дома на св.Д., за да му върне количката.Той се възползвал от повода и заговорил
св.Д..В разговора го попитал дали има нужда от дърва за огрев и му предложил
полагащите му се такива, като социална помощ по Закона за социалното
подпомагане.Заявил, че дървата за огрев са около 7-8 пространствени кубически
метра, както и, че ще ги продаде на св.Д. по 35 лева куб.м.Св.Д. действително
имал нужда от дърва за огрев, при това предложената цена била приемлива за него
и той се съгласил.Тогава подс.М. поискал веднага
сумата от 20 лева ,като обяснил, че парите му трябват, за да зареди гориво на
камиона, с който ще превози дървата.Св.Д. му предоставил исканата сума в
банкнота с номинал 20,00 лева и подс.М. си
заминал.След около два часа същият ден той отново се върнал в дома на св.Д..Този
път обяснил, че дървата вече са натоварени, но по пътя карданът на автомобила
се счупил и за поправката щели да са му нужни 40 лева.Св.Д. дал на подс.М. още две банкноти с номинал по 20 лева.Преди да си
тръгне, подс.М. предупредил св.Д. да не разказва на
никого за случилото се.
Изминали няколко дни, но подс.М. не се върнал и не докарал дърва за огрев на св.Д..последният,
заедно със св.А. Х. потърсил подс.М. в дома му в
ромската махала на гр.***, но не го намерил.До края на водното досъдебно
производство св.Д. не получил от подс.М. нито парите
си, нито обещаните дърва за огрев.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложените фактически
положения съдът приема за установени въз основа на събраните по делото
доказателства–обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите дадени в
хода на досъдебното производство, както и неговото свидетелство за съдимост.
Съдът кредитира дадените от
подсъдимия обяснения в съдебно заседание, с които същият се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение.
Съдът кредитира изцяло всички
събрани и приложени по делото доказателства, както и доказателствата събрани в
хода на досъдебното производство и преценя, че заедно с обясненията на подсъдимия
са взаимно допълващи се, правдиви и следва да бъдат изцяло кредитирани.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
Авторството на деянието,
съдът намери за доказано съпоставяйки самопризнанията на подсъдимия с другите
доказателства по делото–основно показанията на свидетелите и справката му за
съдимост.
Доказа се по безспорен и
категоричен начин, че извършител на деянието е именно подсъдимия Р.М.М..
От обективна страна
подсъдимия с действията си е възбудил и поддържал у лицето С.Д.Д. заблуждение, с което му е причинил имотна вреда.С тези
си действия той е прекъснал фактическата власт на владелеца върху
инкриминираните вещи и с това му причинил имотна вреда.Създал у пострадалия
неправилна представа относно правното основание или условията за това
разпореждане с паричните средства от страна на св.Д..
От субективна страна деянието
е извършено при форма на вината пряк умисъл от страна и на подсъдимия.
Подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на обществено опасните му последици и е целял те да настъпят.
Съзнавал е, че с действията си възбужда и поддържат у пострадалото лице
заблуждение и с това му причинил имотна вреда.
Съдът намира, че по отношение
на подсъдимия е било налице специфичното за този вид престъпление намерение –
да се причини имотна вреда на пострадалия.
Причина за извършване на
престъплението е незачитането на установения в страната правов ред,
неприкосновеността на чуждата собственост и ниско право съзнание от страна и на
подсъдимия, стремеж към лесно и бързо облагодетелстване, незачитане
собствеността на другите и затвърдения престъпен навик, което е видно от
неговото свидетелство за съдимост.
Доказа се и обстоятелството,
че деянието е малозначително с оглед размера на
щетата, който е 60,00 лева.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Изхождайки от гореизложеното,
Провадийски районен съд намери подсъдимия
Р.М.М. за виновен за извършено
престъпление по смисъла на чл.
209, ал.3, вр. с ал.1 от НК като във връзка с чл.58а, ал.1
от НК му наложи наказание- „Лишаване
от свобода“ за срок от девет месеца, което намали с 1/3 и след редукциата следва да бъде шест месеца „Лишаване от
свобода“, изпълнението на което, на основание чл. 61, т. 2, вр.
чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да започне при първоначален „строг“ режим и да бъде изтърпяно в Затвор.
При определяне на наказанието
съдът взе предвид, като смекчаващи
вината обстоятелства единствено изразеното съжаление за стореното.Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид предишните
осъждания на М., богатата му криминалистическа
регистрация, както и невъзстановяване на отнетото.При превеса на отегчаващи над
смекчаващи вината обстоятелства съдът определи наказанието, като му наложи
„Лишаване от свобода“ за срок
от девет месеца, което намали с 1/3 и след редукциата
следва да бъде шест месеца „Лишаване от свобода“, изпълнението на което, на
основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да
започне при първоначален „строг“ режим
и да бъде изтърпяно в Затвор.
Съдът счете, че са налице
основания за приложение на разпоредбата на чл.25, ал.1, вр.
с чл.23, ал.1 от НК предвид обстоятелството, че настоящото деяние е извършено
преди да има влязла в сила присъда по друго производство поради което групира
настоящото наказание, с това по споразумение по НОХД № 1331/2012 г. по описа на
Окръжен съд Варна, влязло в законна сила на 05.11.2012 г., за деяние, извършено
на 14.08.2012 г., с наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
години и шест месеца, което да изтърпи първоначално в затвор при строг режим,
като определи подсъдимия да изтърпи най-тежкото от така групираните наказания,
а именно: наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца,
което да изтърпи първоначално в затвор при строг режим.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК, съдът приспадна до сега изтърпяната част
от наказанието.
Съдът счита, че така определеното
наказание ще е достатъчно за превъзпитаването на подсъдимия и по този начин ще
му бъде отнета възможността да извършва други престъпления.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Съда осъди подсъдимия Р.М.М. да заплати на гражданския ищец С.Д.Д.,
сума в размер на 60,00 лева (шестдесет лева), представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, в резултат на деянието.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия да заплати
сумата в размер на 50.00 лева (петдесет лева) представляваща държавна такса
върху размера на уважения граждански иск в полза на Държавата, по сметка на
ВСС.
Съдът счете, че предявеният граждански иск е основателен, което се доказа
от материалите по делото и най-вече самопризнанията на подсъдимия в хода на
съдебното производство и поради това го уважи в пълния размер.
Воден от горните съображения Провадийски районен съд постанови съдебния си
акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :