Р
Е Ш Е
Н И Е № 260782
град Пловдив, 10.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански състав, в публичното
заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
при секретаря Петя
ЦОНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно гражданско дело №537
по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното
производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.45, ал.1
от ЗЗД, във връзка с чл.52 от ЗЗД.
Образувано
е по подадени въззивни жалба от Ж.Г.И. ***, ЕГН **********, чрез адв. Т.Т., и
от Д. И.З. ***, ЕГН **********, чрез адв. В.Д., срещу решение №261426 от
26.11.2020 г. по гр. дело № 7016/2019 г. на РС -Пловдив, ХХІІ гр. състав, с
което е осъден Д.И.З. да заплати на Ж.Г.И. сумата от 500 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на тревожност,
психически и емоционален тормоз, загуба на сън и спокойствие, вътрешно
безпокойство и напрегнатост и възпрепятстване на личния живот, в резултат от
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в монтиране на видеокамера
на фасадата на къщата на страните без съгласието на ищеца, насочена към
вътрешния двор и към входа на сграда, с която се заснема и наблюдава от ответника,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.05.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 190
лева разноски в производството, като е отхвърлен иска за обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над уважения размер от 500 лева до пълния
предявен от 2000 лева като неоснователен. С решението е осъден Ж.Г.И. да
заплати на Д.И.З. на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 277.50 лева разноски
в производството.
С въззивната жалба, подадена от Ж.Г.И.,
се обжалва решението в отхвърлителната му част – в която е отхвърлен предявения
иск за разликата над 500 лв. до 2 000 лева. Навеждат се доводи за неправилност
и незаконосъобразност на съдебния акт в атакуваната му част. Според
жалбоподателя правилен е извода, че е налице противоправно поведение на
ответника, като е възникнал деликт. Неправилно обаче е определен размера на
обезщетението, като се излагат съображения в тази насока. Иска се отмяна на
решението в атакуваната му част, като се уважи изцяло предявеният иск и се
присъдят разноските по делото за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от З. чрез процесуалния му представител, в който се излагат
съображения, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Не
е доказано непозволено увреждане – действия на страната, които да са довели до
причиняване на неимуществени вреди на ищеца. Искът не е предявен срещу надлежен
ответник. Не са доказани твърдените неимуществени вреди и причинната връзка.
В законоустановения срок е депозирана и
въззивна жалба от Д.И.З. чрез адв. Д., с която се атакува решението в
осъдителната му част. Твърди се, че неправилно е прието, че се касае за деликт,
и при доказателствена тежест за ищеца не са ангажирани доказателства, че
ответникът е извършил деянието, с което ищецът е увреден. Не са налице
кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на иска. Моли за отмяна на
решението в тази част.
Срещу тази въззивна жалба не е постъпил
отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция въззивникът и въззиваемият не се явиха. Пълномощниците
им адв. Т. и адв. Д. поддържат изложените в жалбите съображения и направените
искания, включително и за присъждане на разноски.
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V състав, като прецени
събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивните жалби са депозирани в законоустановения
срок, изхождат от легитимирана страна и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явяват процесуално допустими и следва да
се разгледат по същество.
При
служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е
валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
Неоснователни
са доводите, изложени в отговора на З., че искът не е предявен срещу надлежен
ответник. В исковата молба са посочени действията, поради което се иска да се
ангажира гражданската му отговорност. Вярно е, че самата техническа дейност по
монтаж на камерата и инсталиране на оборудването се твърди, че не е осъществена
от ответника в първоинстанционното производство, но не е спорно, че това е
станало по негово искане, като в тази насока са и показанията на неговата сестра
– св. К. Именно З. е този, при когото се съхраняват записите, той оперира с
апаратурата. Ето защо той се явява надлежен ответник.
Въззивната
проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само
на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не
констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да
коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Въззивната
инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбите въззивни основания,
прие за установено следното:
Първостепенният съд е сезиран с искова
молба, подадена от Ж.Г.И. срещу Д. И.З., с която е предявен иск за присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лева,
изразяващи се в причиняване на тревожност, психически и емоционален тормоз,
загуба на сън и спокойствие, вътрешно безпокойство и напрегнатост и
възпрепятстване на личния живот, в резултат от противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в монтиране на видеокамера на фасадата на къщата на
страните без съгласието на ищеца, насочена към вътрешния двор и към входа на
сграда, с която се заснема и наблюдава ответника, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.05.2019 г.
до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който счита иска
за неоснователен. Не оспорва, че между страните е налице конфликт, но той е
причинен от поведението на ищеца. Не оспорва, че е монтирана камера на входната
врата на къщата. Оспорва тя да заснема и записва ищеца. Твърди, че е монтирана съгласно
закона, от охранителна фирма, на входа на жилището на ответника, през който не
преминава ищецът и не се заснемат същият и неговите гости.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено от
фактическа страна следното:
С определение от 18.07.2019 г., постановено
по делото, като безспорно между страните е прието, че са съседи, живеят в една
къща и ползват общ двор, както и, че З. е монтирал камера на сградата, в която
живеят страните. Камерата е работеща, заснема и записва.
От заключението на приетата и неоспорена
от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че на адрес гр. П.,
ул. *** се намира жилищна кооперация на три етажа и партер, както и общ двор.
Процесната камера е монтирана на югозападната фасада на жилищната кооперация, в
южния край, на височина около 4 метра, като безспорно е между страните, че тази
фасада е на жилището на ответника. Камерата заснема под ъгъл 85 градуса. При
оглед на камерата е констатирано, че съдържа записи за около 54 часа. Не
записва звук. Камерата заснема входа към партера, входа към стълбището и
дворното място. Камерата е статична и не се движи, заснема и при нощен режим.
При разпита си в открито съдебно заседание от 27.10.2020 г. вещото лице
пояснява, че камерата заснема само при движение, както и, че няма опция за
разпознаване на лица, като това е функция на софтуера, който работи с камерата,
а не на самата камера.
Съдът е кредитирал експертизата като
обективно и компетентно изготвена, основана на професионалните знания и опит на
вещото лице.
От разпита на свидетелката С. Д. Д. се
установява, че е приятелка на ищеца, с когото се познават отдавна. Той има
апартамент в гр. П., на ул. ***, в който не живее, а обитава приземен, партерен
етаж на същия адрес. Свидетелката го посещавала често, но откакто била
поставена камера спряла да идва в имота му, защото се притеснявала. Възприела ищецът
много неспокоен и тревожен след поставянето на камерата, започнал да ходи на
доктор, предписана му била терапия, нарушил се сънят му, редуцирали са се
приятелите му.
Съдът е кредитирал показанията на
свидетелката като обективни в частта, в която обстоятелствата са възприети
лично и непосредствено, а именно неспокойство и тревожност у ищеца. Въззивната инстанция
намира, че следва да се даде вяра и на показанията на свидетелката относно
това, кой от имотите си обитава И., както и относно всички останали лични
впечатления.
Според представен амбулаторен лист от
03.10.2019 г., изготвен в хода на процеса, ищецът е потърсил лекарска помощ с
оплаквания от емоционално и душевно естество, тревога, безпокойство, безсъние в
резултат от конфликт със съседи от септември 2018 г. Като обективно състояние е
констатирано без промяна, леко вътрешно
напрегнат, емоционално – лабилен. Поставена е диагноза „***“.
Свидетелката Ц. И. К. – сестра на
ответника - установява, че между страните съществуват конфликти, които датират
отдавна - от около 30 години. Ищецът тормозел съпругата на ответника и неговата
дъщеря – псувал ги, преди това тормозел майка му, което я принудило, заедно със
съпруга ѝ, да напусне жилищната кооперация. Свидетелката установява, че
тя е мотивирала ответника да постави процесната камера, заради проблемите с
ищеца и основно последния възникнал между тях проблем през месец май 2018 г.,
когато двамата се псували по двора, след което ищецът бил завел дело за побой
срещу ответника. Свидетелката заявява, че ищецът е собственик на втори и трети
етаж от къщата, но живеел в общите помещения, сутерена, долу.
Съдът е кредитирал показанията на
свидетелката като обективни и непротиворечиви с представени по делото писмени
доказателства.
Представеното решение по ВНЧХД №*** г.
на ПОС потвърждава, че между страните съществува конфликт, който датира отдавна.
По
делото не е налице спор относно фактите. Приетата от състава на районния съд
фактическа обстановка е правилно установена.
Безспорно
е, както вече се отбеляза, монтирането на камера на фасадата на жилищната
сграда. Неоснователни са доводите на З., че инсталирането е станало от
специалисти от охранителна фирма, като не са налице лични действия. Именно по
негово искане е осъществен монтажа, касае се за дейност на техническо
изпълнение, като той е указал какво трябва да се заснема от камерата – накъде
трябва да е насочена. Правилно са кредитирани показанията на св. К. в тази
насока, както и причината да се монтира техническото средство.
Макар
и принципно правилни, доводите на първостепенния съд, свързани със
собствеността на сградата, възможността за монтиране на технически средства и
правата на страните върху имота са ирелевантни към настоящето производство.
Съгласно
чл. 32, ал.1
от Конституцията на Република България, личният живот на гражданите е
неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и
семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и
добро име, а според ал.2, никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран,
записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки
неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи.
Безспорно се
установява, че на сградата е монтирана статична камера, която е насочена и заснема входа
към партера, входа към стълбището и дворното място, включително и при нощен
режим. Установено е от показанията на двете разпитани по делото свидетелки, че И.
обитава партерния етаж, входа на който се заснема, както и, че не е дал
съгласието си за монтиране на камерата. Нещо повече – налице е изрично изразено
несъгласие да бъде сниман. Накърнени са конституционно гарантирани права.
Установено е и това, че се съхраняват 54 часа записи, като камерата заснема
само при движение, което предполага съхраняване на записи за дълъг период от
време.
Както
е отбелязано и в цитираното от състава на районния съд решение №136/07.01.2019
г. по гр.д. №4857/2017 г. на ВКС, I г.о., отговорността и в настоящия случай е
ангажирана не за реално нарушаване на установеното в чл.32, ал.2 Конституцията на Република България право на лична
неприкосновеност (чиято защита се реализира също чрез иска по чл. 45 ЗЗД), а за нарушаване на общата
забрана да не се вреди другиму и за реално причинени неимуществени вреди
(отрицателни емоционални изживявания) от психически тормоз, осъществен чрез
действия - видеонаблюдение, филмиране и запис, извършени с предвидено за това
техническо устройство, въпреки несъгласието на пострадалия. Правилно искът е
квалифициран по чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Противоправно
поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко действие
или бездействие (непредприемане на правно изискуемо действие), обусловено от
волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща
забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или
неимуществено благо на друго лице. Всяка негативна промяна в психическото
състояние на човека (отрицателно емоционално изживяване, душевно страдание)
представлява неимуществена вреда по смисъла на чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД.
Като
противоправно вредоносно поведение, осъществяващо елементи от пораждащия
деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД фактически състав, следва да се окачествят
действията, изразяващи се във видеонаблюдение или видеозапис на друго лице,
извършени с предвидено за това техническо средство без съгласието на лицето,
които действия нарушават, чрез следене и филмиране, на установеното в
конституционната норма на чл. 32, ал. 2 право на лична неприкосновеност и
пораждат чувство на напрежение, притеснение, безпокойство, страх или какъвто и
да е друг психичен дискомфорт у лицето, спрямо което са насочени. Нещо повече –
от показанията на св. Д. се установява и твърдяното в исковата молба възпрепятстване
на личния живот – тя е отказала да посещава ищеца, като това е свързано именно
с монтираната камера.
Ето защо
се прие, че е налице деяние – осъществен е монтаж на видеокамера, насочена към
входа на имота, обитаван от И., и двора, жалбоподателят е заснеман чрез нея
въпреки несъгласието си. Всичко това е довело промяна в поведението на И.,
което се установява от показанията на св. Д. – станал неспокоен, оплаквал се от
безсъние, посещавал лекари и започнал лечение, ограничен е социалния му кръг. По
повод оспорването на причинната връзка – това е зависимостта, при която
деянието е предпоставка за настъпване на вредата, а тя е следствие на
конкретното действие или бездействие (решение №9/02.02.2018 г. по гр.д.
№1144/2017 г. на ВКС, III г.о.). Промяната в поведението,
тревожността, безпокойството и влошаването на здравословното състояние на И. е
в пряка причинно – следствена връзка с посоченото действие. Или в резултат на
деянието на З., на И. са причинени неимуществени вреди.
Неоснователни
са доводите, че не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за
уважаване на иска по чл.45, ал.1 от ЗЗД. Както е отбелязано в цитираното вече
решение, от значение при извършване на преценката дали дадено деяние е
противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД е дали същото нарушава установената в цитираната
правна норма обща забрана да не се вреди другиму. Противоправно е всяко
поведение, причиняващо вреди другиму, включително и неимуществени такива,
представляващи търпени негативни психични изживявания - чувство на
безпокойство, стрес, безсилие, страх, притеснение. Всички тези предпоставки са
налице в настоящия случай, като са налице основанията за ангажиране на гражданската
отговорност на З. за обезщетяване на причинените от него вреди.
Относно
размера – от състава на районния съд са изложени подробни, логични и обосновани
съображения, които са съобразени и с принципа на справедливостта, заложен в
чл.52 от ЗЗД и напълно се споделят от настоящия състав. С оглед доводите в
жалбите, съдът допълнително счита, че следва да се има предвид и следното:
Както
правилно е съобразено и от състава на районния съд, понятието „справедливост“
по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, като следва да се съобразят вида и
тежестта на причинените увреждания – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало
ли се е до разстройство на здравето /заболяване/, прогноза за развитие на
същото.
Правилни
са изводите, че не е установено по делото И. да има сериозни емоционални
проблеми, които да са резултат от монтирането на видеокамерата. Установени са лека
тревожност и напрегнатост, които влошават качеството на живот. Безспорни са влошените
междуличностни отношения между страните, които датират не от 2018 г., а много
преди това, което се установява от показанията на св. К.. Медицинска
документация от преди завеждане на делото не е представена. Ето защо правилно е
прието, че срокът, в който се търпят вредите, не е голям.
Същевременно
правилно е отчетено, че И. пребивава относително кратко време в дома си, като
интензитета на стреса, дискомфорта и възпрепятстването на социалния живот е в
значително по – кратки периоди, а не е постоянен. Ето защо правилно е
определено обезщетението в размер на 500 лв. Именно с него в най – пълна степен
ще се репарират неимуществените вреди, причинени от действията на другата
страна.
Поради
изложеното жалбите са неоснователни, решението на районния съд – правилно и
законосъобразно, като следва да се потвърди.
Разноски
са поискани от страните, като, с оглед изхода на делото – отхвърляне и на двете
жалби, не следва да се присъждат.
И.
е заплатил за въззивното обжалване 25 лв., но обжалвания интерес е 1500 лв., за
което следва да заплати държавна такса в размер на 30 лв. Ето защо същия следва
да заплати още 5 лв. държавна такса по сметка на Окръжен съд Пловдив.
Воден
от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№261426/26.11.2020 г., постановено по гр.д. №7016/2019 г. по описа на Районен
съд Пловдив, ХХII граждански
състав.
ОСЪЖДА
Ж.Г.И. ***, ЕГН **********, да заплати държавна такса по сметка на Окръжен съд
Пловдив в размер на 5 (пет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
съгласно чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: