Решение по дело №230/2021 на Административен съд - Плевен

 Р E Ш Е Н И Е

 

          №  256

    

                                              гр. Плевен,13 май 2021г.

 

    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети и седми април   през две хиляди  двадесет и първа година в състав:                                                

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ДИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

    2.ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ

 

при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен  Иво Радев  като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ  касационно административно-наказателно дело № 230 по описа за 2021  г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания. 

 

          Образувано е по касационна жалба на „ТИМ 2012“ ООД, ЕИК *********  със седалище и адрес на управление  гр. Плевен, ул.“Сергей Румянцев“ № 81, представлявано от М. И. Н. и Т. Ц. Н. /заедно и поотделно/, подадена чрез адв. Д.Д. срещу Решение № 260055/08.02.2021 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1938/2020 г. по описа на съда.

          С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 172/24.08.2020 г. на Кмета на Община Плевен, с което на „ТИМ 2012“ ООД, ЕИК ********* представлявано от М.И.Н. и Т.Ц.Н. /заедно и поотделно/, на основание чл. 53, чл. 27 и чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 79 ал. 1, пр. 2 и чл. 21, ал. 1, т. 1 /пр. 1/ от Наредба № 15 на Общински съвет – Плевен  за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община – Плевен /приета с Решение № 1458/26.09.2019 г. на Общински съвет - Плевен е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 1 от Наредба № 15 на Общински съвет – Плевен.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че при съставянето и издаването на наказателното постановление не са спазени всички императивно предвидени изисквания за неговата законосъобразност. Не е спазена императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, която изисква посочване на доказателствата, които потвърждават административното нарушение, а в наказателното постановление липсват такива доказателства, което създава неяснота въз основа на какви факти наказващият орган е приел за установена фактическата обстановка, описана в НП. Сочи, че не е спазено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН – не е описано точно и пълно нарушението. Навежда доводи, че при

издаване на наказателното постановление е допуснато нарушение и на чл. 57, ал. 1, т. 5 предл. 3 и 4 от ЗАНН, като в обстоятелствената част на същото, са посочени факти, досежно констатирането на нарушението, но не и такива, свързани с извършването му. Липсва описание на конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението. Излага оплаквания, че не е направена преценка  относно наличие на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Иска отмяна на решението.

Ответникът по касация –   Община Плевен – се представлява от главен юрисконсулт П. П., която оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Излага съображения, че решението на Районен съд – Плевен е правилно и законосъобразно,  постановено при обстоен анализ на събраните по делото доказателства и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че  касационната жалба е неоснователна. Предлага да се остави в сила решението на Районен съд – Плевен.

 Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

                Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна, че  на 27.07.2020 г., около 11:00 часа, в гр. Плевен, при извършена проверка на кафе-аперитив „Кадифе“ с адрес: ул. „Васил Левски“ № 152 е констатирано разположение на лятна градина пред съществуващ обект върху терен частна собственост. За така разположеното преместваемо съоръжение – лятна градина не е представено разрешение за поставяне издадено от компетентен орган на Община Плевен, с което е нарушена Наредба № 15, чл. 21, ал. 1, т. 1 на Общински съвет гр. Плевен. Въз основа на така съставения АУАН № 118и/27.07.2020 г., впоследствие на 24.08.2020 г. Кметът на Община – Плевен издал наказателно постановление № 172, с което наложил на „ТИМ 2012“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Сергей Румянцев“ № 81, представлявано от М.И.Н. и Т.Ц.Н. (заедно и поотделно), административно наказание на основание чл. 53, чл. 27 и чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 и чл. 21, ал. 1, т. 1 (пр. 1) от Наредба № 15 на Общински съвет Плевен за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Плевен /приета с Решение № 1458/26.09.2019 г. на Общински съвет – Плевен, имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 1 от Наредба № 15 на Общински съвет – Плевен, за това че на 27.07.2020 г. около 11:00 часа в гр. Плевен, при извършена проверка на кафе аперитив „Кадифе“ с адрес ул. „Васил Левски“ № 152, е констатирано разполагане на лятна градина пред съществуващ обект върху терен частна собственост. За така разположеното преместваемо съоръжение – лятна градина не е представено разрешение за поставяне издадено от компетентен орган на Община Плевен.

Съдът е приел, че изложената фактическа обстановка съответства изцяло на констатациите обективирани в АУАН и се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели – О. Т. С. /актосъставител/ и Т. Ф. Ф., чиито показания възприел за обективно верни, логични и правдиви.

 При  така установената фактическа обстановка, съдът е потвърдил  НП като    законосъобразно  и обосновано.

Настоящия състав намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати нарушения в административнонаказателното производство. В случая нарушението, за което е санкционирано дружеството е надлежно индивидуализирано, доколкото са изложени всички обстоятелства, относими към неговите съставомерни признаци, а именно датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават,   т.е. правото на санкционираното лице да узнае обвинението не е ограничено и му позволява да упражни ефективно правото си на защита.  

Неоснователно е и възражението за незаконосъобразност на наказателното постановление поради липса на мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“ да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административнонаказващият орган няма задължение да мотивира преценката си, че нарушението не представлява маловажен случай и да изложи съображенията си за неприлагане на чл.28 от ЗАНН, като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че случаят не е маловажен.

Неоснователни са и наведените в касационната жалба възражения, че в случая е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на районния съд, че не са налице основания за приложение на посочената норма. За да бъде нарушението маловажно, то следва да е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. Не са налице обаче предпоставките това нарушение да се прецени като маловажно, тъй като то не се различава с нищо от обикновените случаи на такива нарушения

 По горните съображения касационният състав намира, че по делото безспорно е установено, че на посочените в АУАН и НП време и място дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 21, ал.1, т.1 от   чл.21, ал.1, т.1 от Наредба №15 на Общински съвет – Плевен, за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Плевен,   по силата на която: „Забранява се поставянето на преместваеми обекти, както и използването им без издадено Разрешение за поставяне или в противоречие с издаденото разрешение за поставяне.“

          Нарушаването на забраната на чл.21, ал.1, т.1 от Наредба №15 на Общински  съвет  Плевен се санкционира   с глоба  за физическите лица в размер до 1000 лева, а регистрираните търговци и други юридически лица – с имуществена санкция в размер до 5000 лева. При повторно нарушение физическите лица се наказват с глоба в размер до 2000 лева, а регистрираните търговци и други юридически лица – с имуществена санкция в размер до 10 000 лева.

Съдът намира, че при определяне на наказанието административно наказващият орган  е съобразил  в достатъчна степен разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, съгласно която  при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Наложената глоба  в размер на 1500 лева е правилно индивидуализирана.

 С оглед изхода на делото  следва да бъде уважено своевременно направеното от страна на ответника искане за юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определя на 100  лева на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,  във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с  чл. 27е  от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното „ТИМ 2012“ ООД, ЕИК *********  със седалище и адрес на управление  гр. Плевен, ул.“Сергей Румянцев“ № 81, представлявано от М.И.Н. и Т.Ц.Н. /заедно и поотделно/следва да бъде осъдено да заплати в полза на Община  Плевен  разноски по делото в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание   и чл. 222,  ал. 2 от АПК, Административен съд  Плевен, втори касационен състав  

                            Р       Е       Ш     И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260055/08.02.2021 г. постановено по н.а.х.д. № 1938/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен

ОСЪЖДА  „ТИМ 2012“ ООД, ЕИК *********  със седалище и адрес на управление  гр. Плевен, ул.“Сергей Румянцев“ № 81, представлявано от М.И.Н. и Т.Ц.Н. /заедно и поотделно/  да заплати на Община Плевен  деловодни разноски в размер на 100.00 /сто  лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138,  ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /п/                  ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/                2./п/