№ 13395
гр. София, 06.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20221110124964 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Т. Д. П. против И. С. И. и М.
Р. Д. субективно съединени осъдителни искове по чл. 45, ал. 1, вр. чл. 53 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца, при условията на солидарна отговорност помежду си,
сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие от
противоправното им бездействие във връзка с подаден сигнал, въз основа на който е
образувана пр. преписка № 9629/2017 г. по описа на Софийска градска прокуратура. ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на увреждането –
12.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът Т. П. твърди, че по подаден от него сигнал на 20.04.2017 г. срещу гл. юрк. на
Столична община - район И. и кмета на район И. била образувана пр. пр. 9629/2017 г. по
описа на Софийски градска прокуратура. Повод за подадения от ищеца сигнал била
злоупотребата на тези лица с правата, които им били възложени в това качество, изразяваща
се в неоснователно образуване и водене на изпълнително дело, по което цялото движимо и
недвижимо имущество на ищеца било запорирано, в т.ч. и банковите му сметки, както и
образуване на досъдебно производство от гл. юрк. на Столична община - район И. поради
неоснователни твърдения за закана от ищеца за убийство. Ищецът посочва, че образуваната
преписка била разпределена на ответниците, в качеството им на служители на икономическа
полиция към VIII РУ - участък Д.. Поддържа, че същите не предприели необходимите
действия по надлежно призоваване и разпит на ищеца, а напротив - бездействали и изчакали
да измине законоустановения процесуален срок по НПК, след изтичането на който
прокурорската преписка № 9629/2017 г. по описа на СГП била прекратена. Ищецът излага,
че в подадения от него сигнал изрично е заявил, че в следващите два месеца ще бъде извън
страната, с оглед на което посочил и телефонен номер, на който да бъде уведомен за времето
и начина, по който ще бъде разпитан. Твърди, че едва на 17.07.2017 г. ответниците се
свързали с него по телефона и ищецът се разбрал с тях, че когато се прибере в срок до
15.08.2017 г. ще се яви лично пред тях и ще даде показания, като тогава ответниците не го
предупредили за изтичащия на 21.07.2017 г. срок на преписката, а напротив - успокоили го,
че има достатъчно време за провеждане на разпита. Ищецът намира, че с тези си действия
1
ответниците са го въвели умишлено в заблуждение, за да измине законоустановения
процесуален срок и преписката да бъде прекратена с мотив, че ищецът не е намерен на
постоянния му адрес по лична карта. Излага подробни доводи, че от страна на ответниците
не е спазен регламентирания в НПК ред за призоваване, което било умишлено сторено от
тях поради породени на личностна основа конфликти във връзка с други образувани и
водени дела между страните в настоящото производство. Ищецът твърди, че във връзка с
бездействието на ответниците е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се болки и
страдания от непредоставената възможност да бъде проведен надлежен разпит по
образуваната преписка, в резултат на който ищецът да изложи подробно своите мотиви за
сигнала и да представи убедителни доказателства в подкрепа на твърденията си, както и от
това, че ответниците не са го уведомили умишлено в телефонния разговор от 17.07.2017 г.,
че срокът по преписката изтича на 21.07.2017 г., а вместо това физически са го търсили на
постоянния му адрес по лична карта, знаейки, че ищецът не се намира на същия.. С тези
доводи ищецът отправя искане за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно
солидарна отговорност помежду им, сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие от противоправното им бездействие във
връзка с подаден сигнал, въз основа на който е образувана пр. преписка № 9629/2017 г. по
описа на Софийска градска прокуратура, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на увреждането – 28.06.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът И. И., чрез
пълномощника си адв. П., оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва в
качеството си на инспектор от сектор „Противодействие на икономическата престъпност“
при * РУ – СДВР да е разглеждал и да е работил по процесната прокурорска преписка №
9629/2017 г. по описа на Софийска районна прокуратура, поради което същият няма
отношение към призоваването на ищеца Т. П., съответно към твърдяното забавяне с 4 дни и
към призоваването на ищеца за снемане на обяснения. Посочва се, че ответникът И. е
работил и се е произнасял по друга преписка – пр. пр. № 25396/2017 г. по описа на
Софийска районна прокуратура, по която е призовавал и е снемал обяснения от Т. П.. По
тази преписка с постановление от 12.09.2017 г. на прокурор от СРП е постановен отказ да се
образува досъдебно производство и прекратяване на същата. Оспорва ищецът да е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди вследствие от описаното поведение.
Наред с това ответникът поддържа, че с писмо с вх. № 338400 – 4124/23.08.2017 г. именно Т.
П. е отправил обидни думи, квалификации изрази спрямо И. И., като „отрепка“, „пореден
боклук“, „лъжец“, „Нещата в страната са такива трагични заради ей такива плюнки като
тебе“, а също така и клетви и закани спрямо И. и семейството му, които са се отразили
негативно на психическото състояние на ответника. В отговора са сочи, че ответникът, в
качеството си на инспектор е изпълнявал добросъвестно служебните си задължения, като е
обработил една от преписките – пр. пр. № 25396/2017 г. по описа на СРП, образува по
твърдения на ищеца Т. П. и нее имал отношение към процесната пр. преписка № 9629/2017
г. по описа на СРП, по която е работил неговият колега – ответникът М. Д.. С тези доводи се
отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор и от ответника М. Р. Д., чрез
пълномощника си адв. П., с която същият оспорва предявения срещу него иск като
допустим, но по същество неоснователен. Посочва, че между страните е образувано и
висящо гр. дело № 29793/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 31-ви състав по
предявени от ищеца Т. П. срещу ответника искове по чл. 71, ал. 1, 1 и т. 2 ЗЗДискр. За
установяване на неравно третиране, изразяващо се в отказ от призоваване за даване на
показания по пр. преписка № 9629/2017 г. по описа на СГС и съобщаване на невярна
информация, че не е възможно да бъде призован и разпитан по преписката, основано на
лично и обществено положение, както и за осъждане на М. Д. да се въздържа занапред по-
2
нататъшни нарушения. Твърди се, че по това дело е постановено решение, с което исковете
са отхвърлени, срещу което е депозирана въззивна жалба от ищеца и във връзка с което е
образувано в. гр. дело № 12517/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО II В въззивен
състав, обявено за решаване. Ответната страна намира, че претендираните в настоящото
производство вреди са вследствие от същото поведение на ответника, предмет и на другото
гражданско дело, поради което изходът от последното е обуславящ за настоящото. Ето защо
се отправя искане за спиране на гр. дело № 24964/2022 г. до приключване на гр. дело №
29793/2020 г. по описа на съда. Наред с това посочва, че в специалния Закон за защита от
дискриминация е предвиден самостоятелен ред за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, какъвто не е искът, въз основа на който е образувано
настоящото производство. Такъв не е предявяван от ищеца по гр. дело № 29793/2020 г., а
едва в настоящото дело, като по този начин последният цели да поправи пропуска си.
Оспорва изложената от ищеца фактическа обстановка, като твърди, че Т. П. е бил търсен
многократно на посочения в жалбата адрес, в т.ч. и лично от ответника Д., но не е намерен,
като е осъществено връчване по делегация, поради което не е налице соченото бездействие.
Не оспорва, че на 17.07.2017 г. в телефонен разговор ищецът е бил уведомен лично от
ответника И. И., в качеството му на инспектор, за образуваните две преписки, като от
разговора е станало ясно, че ищецът е бил в чужбина и ще се върне средата на август, без
уточняване кога точно. Заявява, че с оглед изтичане на предоставения му срок за проверка,
Д. е изготвил докладна записка от 19.07.2017 г. за отказ за образуване на досъдебно
производство, поради липсата на законова възможност за повторно продължаване на срока.
Твърди, че ищецът е имал възможността да изложи своите доводи при оспорване на
постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, но не го е направил.
Уточнява, че в Постановление от 30.11.2018 г. на ВКП по повод на депозирана жалба от
ищеца, изрично е посочено, че липсва необходимост от снемане на сведения от него, тъй
като решение е можело да се вземе и само въз основа на установените факти и
обстоятелства. Поддържа се, че с поведението си Т. П. е поставил в невъзможност органите
на досъдебното производство да извършат необходимата проверка, тъй като в самия сигнал
от 03.04.2017 г. същият е посочил, че ще отсъства от страната около два месеца, без да
уточни кога точно, предвид законоустановения двумесечен срок за проверка по сигнала, с
възможност за еднократното му продължаване с още 1 месец. Ищецът не е осигурил никакво
съдействие на органите на МВР, в частност на ответниците по делото. Оспорва се
причинната връзка между поведението на ответника и описаните вреди, както и реалното
им настъпване. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 53 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от непозволено увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Законовият текст въвежда забрана да се причиняват вреди
другиму. Ако едно лице наруши тази забрана и причини вреди деянието осъществява състава
на чл. 45 ЗЗД – т. е. деянието е противоправно. Поради това в правната теория
противоправността на непозволеното увреждане е определена и като нарушение на общата
императивна забрана да не се вреди другиму. Противоправно е причиняването на вреди
другиму, само когато вредите са настъпили в правно защитената сфера на друго лице.
В разпоредбата на чл. 53 ЗЗД е предвидено, че когато увреждането е причинено от
неколцина, те отговарят солидарно.
В настоящия случай ищецът претендира обезщетение за претърпени неимуществени
3
вреди вследствие от твърдяно противоправно бездействие на ответниците във връзка с
подаден сигнал, въз основа на който е образувана пр. преписка № 9629/2017 г. по описа на
Софийска градска прокуратура.
Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от
фактическия състав на твърдения деликт: 1). осъществяването на описаното деяние и
неговата противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически
осъществено поведение) – като конкретно поведение, реализирано на посочените дата и
място и по описания начин; 2). причиняването на неимуществени вреди и техния размер; 3).
причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди.; 4). основание за
солидарната отговорност на ответници за вредите, чрез установяване извършване на
противоправното поведение от двамата.
При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината, като елемент от
непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до
доказване на противното, в тежест именно на ответниците е да установят липсата й, както и
да както и да опровергаят твърдените от ищеца обстоятелства за наличието на елементите от
фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД, в т. ч. чрез установяване на
възраженията си за липсата на противоправно поведение, вреди и причинна връзка между
тях.
Между страните не се спори, а и от приобщения към доказателствената съвкупност
заверен препис от пр. преписка № 9629/2017 г. по описа на Софийска градска прокуратура,
отдел 1 – Икономически се установява, че последната е образувана по подаден сигнал от
ищеца Т. Д. П. от 03.04.2017 г. срещу служители на Столична община – район „И.“ и
конкретно срещу кмета на район И. и главния юрисконсулт. Изяснява се, че с Постановление
за възлагане на проверка от 20.04.2017 г. на прокурор при СГП на директора на СДВР е
възложено извършването на допълнителна проверка по преписката, в хода на която да се
изпълнят указанията, дадени в обстоятелствената част на постановлението, част от които
свързани със снемане на писмени обяснения от лицето, подало сигнала - Т. П., който да
конкретизира оплакванията си - кой, къде, какво и как е извършил и с какви факти се
подкрепя това от страна на длъжностните лица при СО - район „И.. Данните от преписката
сочат, че с писмо на началника на отдел ИП при СДВР от 24.04.2017 г. преписката е
изпратена по компетентност на 0* РУ при СДВР, тъй като обектът, предмет на проверката,
се намира на обслужваната от него територия. На 02.05.2017 г. началникът на 0* РУ-СДВР
информира с писмо наблюдаващия прокурор, че за постъпилата пр. пр. № 9629/2017 г. е
определен срок за проверка 1 месец и, че същата е разпределена на инспектор М. Д. –
ответникът по настоящото дело. Установява се, че с писмено искане от 09.05.2017 г. от
началника на 0* РУ при СДВР е отправено такова до наблюдаващия прокурор за
продължаване на срока за проверката по преписка № 9629/2017 г. по описа на СГП с 30 дни,
считано от 26.05.2017 г. В искането е отразено, че към този момент по преписката е
изпратено писмо до Столична община – район „И.“ за предоставяне на писмено становище
от кмета и главния юрисконсулт, като не е постъпил отговор, както и, че след многократни
посещения на постоянния и настоящ адрес на жалбоподателя, същият не е установен за
снемане на допълнителни писмени обяснения и конкретизиране на оплакванията си. На
основание чл. 145, ал. 2 ЗСВ по разпореждане на наблюдаващия прокурор от СГП от
23.05.2017 г. срокът за извършване на проверката по процесната преписка е продължен с 1
месец. Изяснява се, че на 29.05.2017 г. на СГП са изпратени материали по преписка № ***-
18046/21.04.2017 г. по описа на 0* РУ – СДВР, пр. пр. № 9629/2017г. по описа на СГП, с
докладна записка от извършена проверка с мнение за отказ от образуване на досъдебно
производство. С Постановление за възлагане на допълнителна проверка от 15.06.2017 г. на
наблюдаващия прокурор, на началника на 0* РУ при СДВР е възложено извършването на
допълнителна предварителна проверка по преписката, в хода на която да да се изпълнят
4
конкретно дадени указания, в частност чрез снемане на писмени обяснения от лицето Т. П.,
който да конкретизира оплакванията си - кой, къде, какво и как е извършил и с какви факти
се подкрепя това от страна на длъжностни лица при СО - район „И.“. В постановлението е
изложено, че сигналоподателят Т. П. не е установен, въпреки че е бил търсен, съответно на
02.05.2017 г., на 03.05.2017 г. и на 23.05.2017 г. на известния адрес по преписката, като е
прието, че в първоначалния си сигнал до СГП Т. П. е информирал, че до края на месец април
ще бъде в България, след което ще отсъства, но после пак ще се завърне на територията на
страната, като в този смисъл периодът, в който е бил търсен от органите на МВР, съвпада с
периода на отсъствието му от Република България.
Изяснява се, че на 22.06.2017 г. до Софийската градска прокуратура е изпратено
Искане за продължаване срока на проверката по пр. пр. № 9629/16.06.2017 г. по описа на
СГП, вх. № ***-18046/20.06.2017 г. по описа на 0* РУ СДВР, образувана по жалба от Т. Д.
П., считано от 20.06.2017 г. със 60 дена. С писмо от 28.06.2017 г. до административния
ръководител на СГП от наблюдаващия прокурор е предложено срокът за извършване на
възложената предварителна проверка по преписката да бъде удължен с един месец с цел
пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по преписката. На
основание чл. 145, ал. 2 ЗСВ по разпореждане на адм. ръководител на СГП срокът за
извършване на проверката по преписката е удължен с 1 месец, считано от 20.06.2017 г.
Материалите, съдържащи се в представения и приет по делото заверен препис от пр.
преписка № 9629/2017 г. по описа на СГП свидетелстват, че с писмо от 20.07.2017 г. на
началника на 0* РУ при СДВР материали по преписка № ***-18046/21.04.2017 г. по описа на
0* РУ – СДВР, пр. пр. № 9629/2017г. по описа на СГП са изпратени на СГП, с докладна
записка от извършена проверка с мнение за отказ от образуване на досъдебно производство.
С Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 26.07.2017 г. на
наблюдаващия прокурор по пр. пр. № 9629/2017г. по описа на СГП, е постановен отказ за
образуване на досъдебно производство за осъществен състав на престъпление от общ
характер и прокурорската преписка е прекратена. В обстоятелствената част на
постановлението е отразено, че след извършване на допълнителна проверка Т. П. отново е
търсен от органите на МВР, но не е бил установен, както и, че с последния е установена
връзка по телефона на 17.07.2017 г., в хода на която същият е потвърдил, че е извън страната
и не е посочил дата на завръщането си. В постановлението е обективирано още, че Т. П. не е
установен на постоянния си адрес в гр. София, като последно е била изпратена призовка до
* РУ-СДВР на адрес, изваден от призовка за подсъдим, но и тези опити са останали без
успех. Прието е, че предвид това, възможностите за призоваването му са изчерпани в
рамките на съкратените срокове по проверката. По същество в постановлението е изяснено,
че изложението в първоначалния сигнал от 03.04.2017 г. представлява общи оплаквания,
както и, че липсват конкретни сведения за престъпно поведение от съответните служители
при Столична община.
Установява се, че срещу това постановление е депозирано писмено обжалване от
ищеца Т. П. от 11.08.20217 г. В последното същият е посочил, че на 17.07.2017 г. е получил
обаждане от И. И. от ИП при 0* РУ, който му обяснил, че по сигнали на П. има образувани
две преписки, по които същият трябва да бъде разпитан, при което П. му обяснил, че се
прибира в страната на 08.08.2017 г. Посочено е, че в разговорът И. обещал да поиска
удължаване на срока по преписките, но въпреки това впоследствие процесната такава била
прекратена.
С Постановление от 21.08.2017 г. на прокурор от САП, по преписка № 4448/2017 г. по
описа на Апелативна прокуратура-София жалбата на ищеца Т. Д. П. срещу Постановлението
за отказ от образуване на досъдебно производство от 26.07.2017 г. по преписка № 9629/2017
г. по описа на СГП е оставена без уважение и същото е потвърдено. В мотивите на
постановлението е приета за законосъобразна преценката на СГП относно липсата на данни
5
за извършено престъпление от представители на Столична община – район „И.“ във връзка с
образуването на изпълнително дело срещу жалбоподателя.
Изяснява се, че срещу това постановление е подадена жалба от ищеца Т. П., като с
Постановление от 30.11.2018 г. на прокурор при Върховна касационна прокуратура е
потвърдено Постановление от 21.08.2017 г. по преписка № 4448/2017 г. по описа на
Апелативна прокуратура-София, с което е потвърдено Постановление за отказ от образуване
на досъдебно производство от 26.07.2017 г. по преписка № 9629/2017 г. по описа на СГП,
като правилно и законосъобразно и жалбата на ищеца е оставена без уважение. В мотивите
на постановлението е прието, че липсва необходимост от снемане на обяснения от
жалбоподателя за уточняване на изложените от него обстоятелства, доколкото решение по
същество може да бъде взето и въз основа на установените обстоятелства, които са
достатъчни за преценка налице ли е основателно предположение за извършено
престъпление от общ характер. Прието е, че правните изводи от АП – София и от СГП за
липсата на достатъчно данни за образуване на досъдебно производство кореспондират с
установената фактическа обстановка, поради което и оспореното постановление е
потвърдено.
За изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите В.А.Ц. и А.Д.Ж., допуснати по искане на ответната страна.
В разказа си пред съда свидетелката В.Ц. посочва, че познава ответниците М. Д. и И.
И., тъй като заедно работили в 0* РУ при СДВР на длъжност „инспектор – икономическа
полиция“. Свидетелства, че познава визуално и ищеца П. във връзка с преписки, които са
депозирани от него. Към настоящия момент Ц. не работи в * РУ, но към месец април 2017 г.
с ответниците все още били колеги. Разказва, че във връзка с образуваните преписки заедно с
ответниците – в различен състав многократно са ходили да проверяват адреса на ищеца П.,
находящ се в кв. Д., за да го потърсят и да даде обяснения по преписките. Категорична е, че
никога не са намирали ищеца на адреса, като по сведения на съседи той не пребивавал там.
Свидетелства по спомени, че в периода месец април – месец септември 2017 г. ищецът не се
е явил при колегите й. Разказва, че ответниците полагали усилия по конкретната преписка,
за да открият ищеца в законоустановения срок. Определя същите като изключително
съвестни служители, които не биха пренебрегнали всички действия, които следва да се
извършат по дадена преписка в срок. Самата св. Ц. също е имала разпределени преписки по
сигнали на ищеца П., като същият никога не откривала на адрес, но е успяла да установи
телефонен контакт, след което самият П. идвал на място.
Разпитан като свидетел по делото А.Д.Ж. заявява, че познава ответниците, с които той
работил заедно в 0* РУ-СДВР, в сектор „Икономическа полиция“ преди 7-8 години,
понастоящем вече не, като с ответника М. Д. дори работели в един кабинет. Познава ищеца
П. задочно, знае за подадени от него жалби, работени от колетите му в сектора, но самият Ж.
не е работил по такива. Пред свидетеля ответникът Д., а и други колеги, споделили, че имат
проблеми с намирането на жалбоподателя П. – не могат да го намерят на място или по
телефон. Свидетелства, че много пъти с ответника Д. или с останалите колеги са посещавали
адреса на ищеца в ж.к. „Д. 1“, посочен в жалбите му, качвали са се и до самия адрес, но в
случаите, при които свидетелят е присъствал, не са установявали търсеното лице. Не му е
известно ответникът Д. да е осъществявал контакт с ищеца по телефона. Намира, че колегите
му са изпълнявали служебните си задължения в качеството на държавни служители в МВР,
като са се опитвали да направят най-доброто по случая. Категорично твърди, че ищецът със
сигурност е търсен на адреса, без да си спомня точно колко пъти са го търсили. Запознат е,
че има сигнал, но няма спомен за какво конкретно става въпрос, не е имал телефонния номер
на ищеца и не го е търсил по телефона.
В обясненията си пред съда на основание чл. 176 ГПК ищецът Т. П. посочва, че след
подаване на процесния сигнал през месец април напуснал страната, като отсъствал около
6
месец и половина – два, а след връщането си не е търсел ответниците, тъй като е очаквал да
бъде потърсен от тях, предвид оставения телефонен контакт.
По реда на чл. 176 ГПК са изслушани и обясненията на ответниците, като ответникът
И. заявява, че не оспорва проведения телефонен разговор с ищеца във връзка с преписката,
по която той работел, в хода на който станало ясно, че ищецът следва да се явява и във
връзка с процесната преписка, но отрича да му е казвал нещо по повод на нея. Ответникът
Д. твърди, че не е провеждал телефонен разговор с ищеца във връзка с процесната преписка,
на който П. да му е отговорил. Възприел е разговора, проведен от колегата му И., както и
отговорът на ищеца, че не може да посочи конкретна дата, на която ще се върне в страната.
Съдът, при анализ на така събраните писмени и гласни доказателства, намира, че по
делото не е установена, при условията на пълно и главно доказване, твърдяната от ищеца
форма на противоправно поведение на ответниците – чрез допуснато бездействие в работата
си по процесния сигнал, въз основа на който е образувана пр. преписка № 9629/2017 г. по
описа на Софийска градска прокуратура и в резултат от което впоследствие последната да е
била прекратена.
По делото безспорно се установи, че във връзка с депозирания сигнал от ищеца Т. П. от
03.04.2017 г. е образувана процесната пр. пр. № 9629/2017 г. по описа на Софийска градска
прокуратура, пр. № ***-18046/21.04.2017 г. по описа на СДВР, която е била разпределена на
ответника М. Д., като инспектор в 0* РУ при СДВР. По делото не се установява ответникът
И. И. – към този момент също служител в 0* РУ при СДВР да е работел по процесната
преписка и на същия да е възлагано извършването на конкретни действия в хода на същата.
В този смисъл са и обясненията на тази страна, дадени по реда на чл. 176 ГПК, в които
същият посочва, че проведеният от него телефонен разговор с ищеца е единствено във
връзка с работена от самия И. друга преписка, образувана по сигнал на П.. В подкрепа на
тези обяснения са и материалите, съдържащи се в приобщената по делото пр. пр. №
25396/2017 г. по описа на СРП, от които се установява, че последната е образувана по
подаден друг сигнал на ищеца Т. П. от 15.06.2017 г. до Софийска районна прокуратура,
различен от процесния, проверката по която е възложена на 0* РУ при СДВР и работена
именно от ответника И.. В материалите по преписката е налице изготвена от последния
докладна записка от 11.08.2017 г. с предложение за изпращане на преписката на СРП с
мнение за отказ от образуване на ДП, поради липсата на престъпление от общ характер, като
с постановление от 11.09.2017 г. на прокурор при СРП е постановен такъв отказ.
Изложеното дава основание за извод, че не е налице основание за ангажиране на
отговорността на ответника И. за противопоправно бездействие по преписка, по която
същият не е работил и не са му възлагани конкретни действия.
Същевременно, по делото се установи, че след удължаването му крайният срок за
извършване на проверката по процесната пр. пр. № 9629/2017 г. по описа на СГП е
20.07.2017 г., след последното продължаване с 1 месец, считано от 20.06.2017 г.
Данните, следващите от анализираните писмени материли, съдържащи се в
приобщения препис от пр. преписка № 9629/2017 г. по описа на Софийска градска
прокуратура, сочат, че ищецът Т. П. е бил търсен за снемане на обяснения по процесния
сигнал, подаден от него на 03.04.2017 г., в качеството му на сигналоподател, на известния по
преписката адрес, съответно на 28.04.2017 г., на 03.05.2017 г. и на 23.05.2017 г. (описани
като дати в постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство), а след
възлагане на допълнителната проверка от 15.06.2017 г. последният отново е търсен на адрес,
но не е бил установен.
По делото не са представени конкретните докладни записки, издавани във връзка с
посещенията на адреса на ищеца Т. П. на съответните дати, но данните за такива следват от
констатациите в актовете на наблюдаващия прокурор, които в тази част не са оспорени от
ищеца.
7
Наред с това, съдът съобрази, че последните се подкрепят от приетото в мотивите на
Решение № 20161182/21.07.2021 г. по гр. дело № 29793/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 31-ви състав, потвърдено с Решение № 4094/20.07.2023 г. по в. гр. дело №
12517/2021 г. по описа на СГС, за които след извършена служебна проверка се установява, че
са влезли в сила (предвид постановено Определение № 2976 от 13.06.2024 г. на ВКС по гр. д.
№ 5196/2023 г., III г. о., ГК, с което не е допуснато касационно обжалване), постановено по
предявени искови претенции на настоящия ищец Т. П. срещу ответника М. Д. по чл. 71, ал.
1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр за установяване на неравно третиране, изразяващо се в отказ от
призоваване на ищеца за даване на показания по процесната пр. преписка № 9629/2017 г. по
описа на СГП. В мотивите на решението е прието, че във връзка с процесната преписка П. е
търсен на адрес и през месец юли 2017 г., конкретно на 06.07.2017 г. и на 11.07.2017 г.
За многократни посещения на адреса на ищеца, в частност и във връзка с преписката,
възложена на ответника Д., свидетелстват в показанията и свидетелите В.Ц. и А. Ж., които
са категорични, че при посещенията на адреса не са намирали ищеца. Съдът кредитира
показанията им като достоверни, тъй като са житейски логични и вътрешно
непротиворечиви, съответстващи на обективните данни, внесени в процеса от събраните
писмени доказателства.
По делото безспорно се установи, че на 17.07.2017 г. в проведен телефонен разговор с
ответника И. И. във връзка с водена друга преписка, ищецът Т. П. е бил уведомен и за
втората преписка – процесната такава, образувана по сигнала му от 03.04.2017 г. Това
обстоятелство се установява, както от писмените материали, съдържащи се в преписката,
така и от обясненията на страните в процеса, включително и на ищеца, дадени по реда на чл.
176 ГПК. Изясни се, че на 20.07.2017 г., когато поначало изтича и удълженият срок на
проверката, а с това и след проведения телефонен разговор с ищеца, процесната преписка е
изпратена на СГП с докладна записка за извършена проверка и с мнение за отказ да се
образува досъдебно производство.
Изложеното дотук обуславя извода, че в рамките на срока за извършване на проверката
по процесната преписка ищецът Т. П., в качеството си на сигналоподател и с оглед
възможността за даване на допълнителни сведения, е бил търсен на известния по преписката
адрес пет пъти, в частност и през месец юли 2017 г., а в проведения телефонен разговор
също е уведомен, че следва да се яви, за да даде сведения, включително по процесната
преписка. Същевременно по делото остана недоказано твърдението на ищеца, че в хода на
този телефонен разговор същият е постигнал уговорка с ответниците за възможността да
даде сведения лично, след прибирането си в страната, и в срок до 15.08.2017 г.
Предвид така достигнатите изводи, по делото не се установи наличието на описаното
противоправно бездействие на ответника М. Д., като служител на който е била разпределена
процесната преписка, изразяващо се в непризоваване на ищеца за обяснения и изчакване
изтичането на срока за проверката, за да бъде прекратена последната. Изясни се, че са
предприети действия и положени усилия за намиране и призоваване на ищеца за снемане на
допълнителни обяснения като сигналоподател, поради което не може да се приеме, че е
налице соченото противоправно бездействие.
В тази връзка следва да се отбележи също, че съгласно изричната разпоредба на чл.
145, ал. 2 ЗСВ проверката по ал. 1, т. 2 и 3 се извършва в двумесечен срок, който при
необходимост може да бъде удължен еднократно от административния ръководител на
съответната прокуратура с един месец, каквото удължаване, както вече се изясни, е
осъществено в хода на процесната проверка, като след положените усилия за намиране на
адресата и след установяване в хода на телефонния разговор, че последният е извън
страната, в деня на изтичане на удължения срок на проверката преписката е изпратена на
СГП с мнение за постановяване на отказ за образуване на досъдебно производство.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че в
8
постановлението на прокурор от ВКП от 30.11.2018 г., с което е потвърдено постановлението
на АП – София, потвърждаващо постановлението за отказ да се образува досъдебно
производство във връзка с процесния сигнал на ищеца от 03.04.2017 г., по който е
образувана процесната преписка, изрично е прието, че липсва необходимост от снемане на
обяснения от жалбоподателя за уточняване на изложените от него обстоятелства. Предвид
това, не е налице пряка обусловеност и връзка между ненамирането на ищеца П. за даване
на допълнителни сведения, като сигналоподател, и прекратяването на преписката, сочено в
исковата молба като последица от твърдяното противоправно бездействие.
С оглед всичко изложено дотук, предявените искови претенции се явяват недоказани
по основание – предвид липсата на проведено пълно и главно доказване от ищеца относно
основния елемент от фактическия състав на деликта – противоправно поведение на
ответната страна, което обуславя отхвърлянето им на това основание.
За правна прецизност съдът намира за необходимо да отбележи, че по делото от страна
на ищеца, въпреки изричните указанията, не бяха ангажирани доказателства за претърпени
от него конкретни неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
твърдяното противоправно поведение на ответниците и изразяващи се в описаните морални
болки и страдания (съгласно направеното уточнение с молбата от 24.01.2024 г.),
настъпването на които, с оглед естеството на твърдения деликт, на общо основание подлежи
на пълно и главно доказване от ищеца.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски
има само ответната страна. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на всеки от ответниците
следва да бъде присъдена сумата от по 400 лева – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, чието уговаряне и заплащане следва от отразеното в представените по
делото договор за правна защита и съдействие № 075222/25.05.2023 г. /л. 41 по делото/ и
договор за правна защита и съдействие № 0023742/2023 г. /л. 81 по делото /плащане на
уговореното възнаграждение в брой, в която част договорите има характера на разписки,
удостоверяващи получаването му – арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. От страна на ищеца не е релевирано възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което съдът присъди претендираните възнаграждения в пълния
заявен и доказан размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: [адрес] срещу И. С.
И., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: [адрес] и срещу М. Р. Д., с ЕГН: **********, със
съдебен адрес [адрес], субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 45, ал. 1, вр. чл. 53 ЗЗД за осъждане на И. С. И. и М. Р. Д. да заплатят на Т. Д. П., при
условията на солидарна отговорност помежду си, сумата от 1 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – трайни морални болки и страдания вследствие от
противоправното им бездействие във връзка с подаден сигнал, въз основа на който е
образувана прокурорска преписка № 9629/2017 г. по описа на Софийска градска
прокуратура.
ОСЪЖДА Т. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, да заплати на И. С. И., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: [адрес] сумата от 400
лева, представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА Т. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, да заплати на М. Р. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес [адрес], сумата от 400
9
лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10