О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………
Гр. София, 19.10.2018
г.
Софийски градски съд, ГО, І-4 състав в закрито заседание
в състав:
СЪДИЯ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. №
8292 по описа на съда за 2018 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Л.П.Г.
срещу Е.т.к. ООД и АЦБ Г.ЕООД, с която са предявени искове по чл.124, ал.1 ГПК
вр. чл.26, ал.1, пр. първо, пр. второ и пр. трето ЗЗД за прогласяване нищожност
на договор от 23.12.2014 г. оформен с нот.акт № 48, том ІІІ, рег.№ 8803, д.№
364 от 23.12.2014 г. на нотариус Г.Й.Д.с рег.№ 343 на НК на РБ и район на
действие – СРС, поради това че същият противоречи на закона, сключен е при
заобикаляне на закона и като противоречащ на добрите нрави. При условията на
евентуалност са предявени искове за унищожаване на договора, като сключен
поради крайна нужда, при явно неизгодни условия – основание по чл.27 вр. чл.33
от ЗЗД.
Ищецът обосновава правният си интерес с излагане на
твърдения, че е съдружник притежаващ 50% от капитала на дружеството ответник - Е.т.к.
ООД, което с посочената сделка се е разпоредило с три недвижими имоти в замяна
на паричните задължения, които е удостоверил с волеизявлението си че притежава
към приобретателя АЦБ Г.ЕООД по сключения договор. Изложени са обстоятелства,
че с оспорваната сделка са накърнени правата на ищцата, като съдружник и се
нанася имуществена вреда, доколкото имуществото на дружеството се намалява с
посоченото разпореждане. За обосноваване на претенциите ищцата излага
твърдения, че прехвърлителя по сделката не притежава описаните парични
задължения към приобретателя, че сделката е сключена от пълномощник без
надлежна представителна власт, без решение на ОС на дружеството, както и че
сделката е сключена при нереално ниски цени досежно недвижимите имоти.
Съдът, като съобрази така изложените правни и фактически
доводи и съобрази, че ищецът не е страна по атакувания договор сключен между
ответниците, намира че предявените искове са недопустими. Исковата молба следва
да бъде върната, а производството – прекратено.
В теорията и трайната съдебна практика няма противоречие
във виждането, че допустимостта на установителните искове (такива са исковете
за нищожност на сделка) е обусловена от наличието на правен интерес, когато
оспорващото лице не е страна, а трето лице по договора, респ., че
конститутивните искове за унищожаемост на сделки поради грешка, измама,
заплашване, крайна нужда и недееспособност се предявяват само от страната,
чиято воля е опорочена.
Наличието на правен интерес е процесуална предпоставка от
категорията на положителните за съществуването на правото на иск и поради това
е винаги съществен процесуален въпрос. Поначало с правен интерес, а
следователно и с право на иск разполагат носителите на материални права, които
поради оспорването им са засегнати от правния спор. Правната теория и съдебната
практика са единни по въпроса, че това правило търпи отклонение при
установителния иск, който може да бъде упражнен и от лице, което не е субект на
правоотношението, предмет на иска, но е носител на права, които зависят от
спорното правоотношение. Следователно в посочената хипотеза, каквато е и
разглежданата, правният интерес се изразява в притежанието от третото лице на
права, чието упражняване е обусловено от установяване с влязло в сила решение
на съществуването или несъществуването на правоотношението, въведено от него
като предмет на иска. Или правният интерес от установителния иск ще е налице
само при твърдения на това трето лице за
съществуващи към момента на предявяването му негови права, а не позоваване на
бъдещи такива. Правното очакване е бъдещо субективно право в процес на
формиране и докато то съществува, в обективната действителност липсва защитимо
от правовия ред субективно право.
Ищецът не е надлежна страна, тъй като е трето на
атакуваната сделка страна и в този смисъл е лице, чуждо на правния спор, а
правният интерес е изведен от евентуално засягане на бъдещи негови права, и то
ако бъде прекратено дружеството, доколкото правния интерес е обоснован
евентуално с намаляване на неговия дружествен дял, респ. ликвидационен дял, с
придобиване качеството му на кредитор на парично вземане към дружеството след
прекратяване на членството си в него, който момент съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ е
релевантен за определяне на паричната равностойност на дела му.
Претенциите за нищожност са обосновани в една част с
обстоятелства, които касаят притежавани материални права от друг правен субект
– дружеството ответник Е.т.к. ООД и доколкото ищецът не е негов процесуален
субституент, то същите са недопустими поради неспазване изискванията на чл.26,
ал.1 и ал.2 ГПК. В този смисъл изложените от ищеца възражения, че дружеството
не е било надлежно представлявано за сключената сделка, както и за това че
дружеството не притежава описаните парични задължения към АЦБ Г.ЕООД, съдът
намира за принадлежащи на страната по сделката - Е.т.к. ООД.
В останалата част, съдът намира същите за недопустими,
поради липса на правен интерес, тъй като засегнатото от твърдяната нищожност
материално право, от което произтича правният интерес от търсеното с иска
установяване, следва да е налично към момента на предявяването му, дори и да не
е изискуемо, но е недопустимо да е бъдещо, като възникването му да е обусловено
от едно бъдещо несигурно събитие. В този смисъл е и становището изразено в
постановените Определение № 952 от 29.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2010
г., II т. о., ТК и Определение № 320 от 26.04.2013 г. по ч.т.д. № 1058/2013 г.,
Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, което се възприема от настоящия състав.
Предявените, при условията на евентуалност конститутивни
претенции, както бе посочено по-горе са на разположение на страната, чиято воля
е опорочена, а не на ищцата, като трето за сключената сделка лице.
Така мотивиран, съдът на основание чл.130 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА
искова молба с вх.№86499/21.06.2018 г., с която Л.П.Г., ЕГН ********** е
предявила срещу Е.т.к. ООД, ЕИК ********и АЦБ Г.ЕООД, ЕИК ********, искове по
чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1, пр. първо, пр. второ и пр. трето ЗЗД за
прогласяване нищожност на договор от 23.12.2014 г. оформен с нот.акт № 48, том
ІІІ, рег.№ 8803, д.№ 364 от 23.12.2014 г. на нотариус Г.Й.Д.с рег.№ 343 на НК
на РБ и район на действие – СРС, поради това че същият противоречи на закона,
сключен е при заобикаляне на закона и като противоречащ на добрите нрави, както
и при условията на евентуалност -искове за унищожаване на договора, като
сключен поради крайна нужда, при явно неизгодни условия – основание по чл.27
вр. чл.33 от ЗЗД и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 8292/2018 г. по описа на СГС, ГО, І-4 с-в.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС
в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: