Р Е
Ш Е Н
И Е
№365 02.11.2023 год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№323 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е
образувано по жалба на К.П.Д. *** против Заповед №23-1228-000365/03.05.2023
год. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора, с която е
прекратена регистрацията на МПС, собственост на К.П.Д. за срок от шест месеца,
считано от 03.05.2023 год. Жалбоподателят оспорва заповедта, като счита същата
за незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон. Процесното
МПС е семейна имуществена общност и с прекратяването на регистрацията
неоснователно се ограничава правото на собственост на съпругата му. Законодателят
е употребил единствено число при приемането на правната норма, като в
хипотезата на извършител е посочено само собственик, но не и собственици. В
предвид, че е налице съсобственост, неоснователно се ограничава правото на
собственост на други съсобственик, който няма никаква вина за виновното
поведение на водача. Неправилно също така било посочено, че автомобила е била
негова собственост, тъй като е негова съсобственост, тъй като е придобит по
време на брака. Не било описано също така виновното поведение на Д. и коя
разпоредба е била нарушена. Направено искане за отмяна изцяло на оспорения акт.
Ответникът Началник група
в сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора, редовно призован, чрез процесуалния
си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид
приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и
относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен
акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед №23-1228-000365
от 05.04.2023 год. на Началник група в сектор ПП при Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Стара Загора, на жалбоподателят К.П.Д. е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС” за срок от шест
месеца, считано от 03.05.2023 год.. В същата се съдържа указание за реда и
срока на обжалване. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи,
че на 03.05.2023 год. около 06.10 часа в гр. Стара Загора по бул.“Славянски“,
пътен възел с бул.“Никола Петков“ в посока изток управлява лек автомобил „Опел“
с рег. №***, негова собственост, като водача управлява с концентрация на
алкохол. Изпробван с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARPM 0703, който отчел
положителен резултат 0.88 промила с проба №03556 в 06:15 часа. Издаден талон за
медицинско изследване №083493, като на водача са връчени седем броя холограмни
стикера, отговарящи на номера на талона за медицинско изследване. Заповедта е
издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия GA
№945366 от 03.05.2023 год. Запознавайки се с констатациите на акта, административният
орган приема наличие на основание по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, за налагане
на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС за
срок от шест месеца.
Заповедта е връчена на К.П.Д.
на 18.05.2023 год., а жалбата е входирана в деловодството на Административен
съд Стара Загора на 02.06.2023 год. /изпратена по пощата с писмо с пощенско
клеймо от 31.05.2023 год./. При така установените факти, съдът намира жалбата
по делото за допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалването и
в срока за това, а разгледана по същество, за неоснователна, по следните
съображения:
По делото е приета като
доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени
доказателства за компетентност на ответния административен орган – Заповед №349з-4467/23.12.2021
год. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за определяне на длъжностните
лица, упълномощени да налагат ПАМ по Закона за движение по пътищата. Въз основа
на гореизложеното, съдът намира, че ответникът по делото притежава необходимата
компетентност да налага ПАМ – т.1 от заповедта.
Принудителните
административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на
глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от
компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове за установяване на административни нарушение имат
доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален
документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща
доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и
за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193,
ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест
за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по акта за
установяване на административно нарушение, лежи върху жалбоподателя.
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в
разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети
от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна
на водача К.П.Д. след употреба на алкохол. С налагането на ПАМ, се цели
преустановяването на извършването на административното нарушение. Не е спорно
по делото, че на процесната дата и място, МПС е било управлявано от водача К.Д..
Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, принудителната административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство“ се налага на собственик, който управлява моторно превозно
средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай, е
видно от фактическото описание на административното нарушение, че
административният орган е приел наличието на първата хипотеза на законовата
разпоредба – собственика на МПС го управлява с концентрация на алкохол в кръвта
над 0.5‰..
В хода на
съдебното производство не е оборена истинността на събраните по
административната преписка доказателства по реда на чл.193, ал.1 ГПК, вр. чл.144
от АПК от страна на жалбоподателят. Събраните доказателства по
административната преписка, съгласно чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат
доказателствена сила в настоящия процес. На основание чл.17, ал.2 от ГПК, във
вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на акта за
установяване на административно нарушение във вр. с чл.179 от ГПК, намира, че
същият е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 от ЗДвП, има
необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението,
дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената
законова разпоредба - чл.6, ал.3, т.1, предложение първо от ЗДвП, съдържат се
необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби
на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му, нарушителят не е
имал възражения по съставянето му, нито е депозирал писмени такива в
седемдневен срок от съставянето на акта.
При
настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на мярката е установено по надлежен ред отказ да бъде тествана с
техническо средство за употреба на алкохол. Видно от доказателствата по делото,
на К.П.Д. е съставен АУАН серия GA №945366/03.05.2023 год.
за управление на МПС след употреба на алкохол.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила
до доказване на противното, т.е. той е част от административната преписка по
издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства
на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК.
По своята
правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна принуда/
от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо
е прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, както и
при липса на всички нормативноустановени за това условия. А щом като не е
налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на
правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на
притежавания от жалбоподателя лек автомобил. В този смисъл процесната
преустановителна ПАМ е наложена в съответствие с приложимия материален закон и
при наличието на визираните в нея материалноправни предпоставки по чл.171, т.2а,
б.“б“ от ЗДвП, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
В случая по
делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателя е подписал и е
получила талона за изследване, но не се е явил в срока за вземането на
биологична проба (кръв), в посоченото в талона място. Поради това, като е издал
заповедта за прилагане на ПАМ при наличието управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта от 0.88‰, в съответствие с изискванията на чл.171, т.2а, б.“б“
от ЗДвП, ответникът е издал материално законосъобразен административен акт.
Всъщност не е оспорено от страна на жалбоподателят и не е опровергано
отразените обстоятелства на управление на МПС от Д., както и показанията на
техническото средство. По делото са представени доказателства, както за
техническата годност на техническото средство, така е и разпечатка от същото
относно извършената проба в 06:15 часа на 03.05.2023 год. Ето защо съдът
намира, че са безспорно доказани в хода на съдебното производство материално
правните предпоставки за налагане на оспорената ПАМ.
Неоснователни
са оплакванията, че неоснователно е засегнато правото на собственост на
съпругата му и изложените в жалбата доводи в тази насока. На първо място никой
не би могъл да черпи права за собственото си неправомерно поведение,
позовавайки се на правата на трети лица. В конкретния случай, с оглед на
безспорно установеното обстоятелство, че процесното МПС е СИО, то съпругата му
има право на жалба и ако обжалва заповедта, то у нея ще е налице правен интерес
от това оспорване и жалбата й ще бъде допустима. Такова обаче не е сторено и не
следва да се обсъждат доводите в тази насока. Закона предвижда във фактическия
състав управление на МПС след употреба на алкохол от собственика на МПС.
Доколкото това е налице, са налице и законовите предпоставки за налагането на
МПС. Управлението на МПС, което е СИО представлява начин на ползване на това
имущество, поради което и породените от това управление правни последици
пораждат такива и за другия съсобственик.
Що се касае
до текста на разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП и употребата на
единствено число „собственик“, то за да се установи истинския смисъл на закона,
е необходимо съответната разпоредба да се тълкува в цялост, а не отделно като
думи или фрази. В случая, същата предвижда налагането на ПАМ на собственик,
който управлява след употреба на алкохол. Управлението на автомобила може да се
осъществи само от един водач, а не от двама едновременно. Законодателят е
приел, че принудителната административна мярка ще бъде осъществена чрез забрана
за ползването на вещта, без да се влияе от това дали същата е съсобственост или
не, както и дали другия съсобственик е допринесъл или не за установеното
неправомерно поведение. В този ход на мисли, законодателят не е предвидил като
част от фактическия състав на административното нарушение, знанието на другия
съсобственик. Поради което и наличието на вина или не, знанието ли не на
съпругата му за извършеното административно нарушение от страна на К.Д. е
ирелевантно за законосъобразността на оспорената ПАМ.
Единствената преценка,
която административният орган трябва да направи в конкретния случай, е по
отношение на срока на принудителната административна мярка. С процесната
заповед е постановено прекратяване на регистрацията на МПС с рег.№*** за срок
от шест месеца, колкото е минималния срок, предвиден в закона.
Действително в оспорената
заповед, не е посочена нарушената разпоредба от страна на жалбоподателя.
Доколкото обаче, в заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на
АУАН серия GA №945366/03.05.2023 год., в който е налице описание на
административното нарушение и е посочена коректно нарушената разпоредба, то
този акт представлява част от административната преписка, приложен е по делото
и мотивите на същия са част от мотивите на оспореният индивидуален
административен акт. Дори обаче и да не
бе цитиран акта за установяване на административно нарушение, не посочването на
нарушената разпоредба не представлява съществено процесуално нарушение, което
да представлява самостоятелно основание за отмяната на заповедта.
По делото е
направено искане и от двете страни за присъждане на разноски, като с оглед
неоснователността на жалбата, такива следва да се присъдят в полза на ответника
по делото в размер 100.00 лв., за осъщественото
процесуално представителство от юрисконсулт. Възнаграждението е определено в
съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. Размера на разноските е
определен с оглед на фактическата и правна сложност на делото.
Водим от изложеното и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, административен съд Стара
Загора, шести състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.П.Д., ЕГН ********** *** против
заповед №23-1228-000365/05.04.2023 год., издадена от Началник група в
сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора, като
неоснователна.
ОСЪЖДА К.П.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Областна
дирекция на МВР Стара Загора сумата от 100.00 /сто/ лева, раз представляващи
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.
Решението е окончателно на
основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: