№ 41
гр. Троян, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Кремена Н. Раева
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Административно
наказателно дело № 20254340200043 по описа за 2025 година
Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по повод постъпила жалба от „***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** против Резолюция за прекратяване на
административнонаказателна преписка №802121-F98183813/13.12.2024г. на
Владислав Анатолиев Илиев – Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“.
Жалбоподателят моли да бъде постановено решение, с което съдът да
отмени резолюцията за прекратяване на административнонаказателна
преписка като незаконосъобразна, като излага доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
процесуален представител.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, представлява се от ст. юриск.
Адриан Ангелов, който да оспорва депозираната жалба. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 14.11.2024 годена в 13:32 часа, била извършена проверка в търговски
обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от допълнителни разпоредби на Закон за
данък добавена стойност - рецепция, находящ се в ***, стопанисван и
експлоатиран от „***" АД с единен идентификационен код: ***, при която се
1
установило, че в обекта има монтиран, въведен в експлоатация, свързан
дистанционно с Национална агенция за приходите и работещ - към момента на
проверката фискален принтер, марка DATECS, модел FP 2000 с
идентификационен номер на фискално устройство № DT557662,
идентификационен номер на фискална памет №02952407 и регистрационен
номер на фискалното устройство в НАП №4717074.
На 10.11.2024г., в 12.59 часа, в качеството си на длъжностно лице Г. С. Д. –
инспектор по приходите в НАП при ЦУ, преди да се лигитимира извършил
контролна покупка на 1 брой сувенир на стойност 7.00 лева заплатени в брой с
банкнота от 10 лева на М.Д.Д. - рецепционист, която приела плащането, но не
издала и не предоставила фискален касов бон от наличното и работещо към
момента на проверката фискално устройство или такава от ръчен кочан с
касови бележки.
След легитимация на проверяващия екип бил изведен дневен финансов
отчет, без нулиране във фискалната памет с №6146/ 10.11.2024 година, с който
била съпоставена касовата наличност. Била разпечатана контролна лента от
електронен носител /КЛЕН/ за 10.11.2024 г. от която е видно, че за 10.11.2024
г. няма извършвани плащания на стойност 7 лева преди разпечатване на
дневен финансов отчет без нулиране във фискалната памет с №6146/
10.11.2024 г.
С описаните действия на 10.11.2024 година, при проверката от органи по
приходите, било установено нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, а именно, че „Независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова
бележка от фискалното устройство или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата", във връзка с чл.118, ал.1 и ал.4, т.4 от Закон за данък
добавена стойност.
Нарушението е извършено на 10.11.2024 г., а проверката е документирана
с протокол за извършена проверка в обект /ПИПО/ № 0000808/10.11.2024 г.
съставен на основание чл.110, ал.4, във връзка с чл.50, ал.1 от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс, в който подробно са отразени
установените факти и обстоятелства.
С оглед така установената фактическа обстановка,
административнонаказващият орган е приел от правна страна, че са нарушени
законовите разпоредби на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ
(Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите
за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин).
АУАН е съставен на 18.11.2024г. от Г. С. Д. на длъжност инспектор по
приходите в НАП при ЦУ и на същата дата бил връчен на представител на
дружеството жалбоподател, който в срока на чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал
възражение.
На 13.12.2024 година е издадена обжалваната резолюция за
2
прекратяване на административнонаказателна преписка №802121-
F98183813/13.12.2024г. на Владислав Анатолиев Илиев – Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“. Посочва се, че обстоятелството наложило
прекратяването на наказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение - неправилно посочена дата на извършване на
проверката. Посочва се още, че установената нередовност в АУАН не подлежи
на саниране по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Впоследствие, на 28.01.2025 година / три дни след връчването на
резолюцията/, Р. Б. М. – ст. инспектор по приходите в НАП при ЦУ е
съставила нов АУАН №F807767, за същото нарушение, описано по –горе,
срещу същия нарушител – жалбоподателя „***“ АД, като е посочена друга
дата на извършеното нарушение, а именно 10.11.2024година - датата
съответстваща на проверката, обективирана в протокол за извършена
проверка в обект № 0000808/10.11.2024 година, допълнена е фактическата
обстановка, като е конкретизиран вида на закупения сувенир, както и е била
променена правната квалификация на нарушението.
Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса.
Предвид това, жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства
счита, че жалбата се явява основателна, поради следните съображения:
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
наказателна дейност на административнонаказващия орган. Чрез съставения
акт се сезира оторизираният административно наказателен орган, със
съответния административно наказателен спор и се иска от него да се
произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено
административно нарушение от определен вид. Всяко
административнонаказателно производство завършва с издаване на
наказателно постановление, с предупреждение по чл.28 от ЗАНН или с
резолюция за прекратяване на наказателното производство по чл.54 от ЗАНН,
като нарушителят има право да обжалва акта във всеки един от случаите.
В конкретния случай административнонаказващия орган е прекратил на
осн.чл.54, ал.1 т.7 от ЗАНН административно-наказателното производство
срещу жалбоподателя „***“ АД за извършено нарушение, установено с АУАН
№ F798183/18.11.2024г. с мотива, че в акта е сгрешена датата на извършване
на проверката.
Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура,
завършила със законосъобразни актове, което обстоятелство не е налице в
настоящият казус.
Съгласно чл.54 от ЗАНН наказващият орган прекратява с мотивирана
резолюция преписката когато деянието, описано в акта за установяване на
административно нарушение, не е извършено или не съставлява нарушение;
3
когато нарушението не е доказано по несъмнен начин; когато не е доказано по
несъмнен начин участието на лицето, срещу което е съставен актът за
установяване на административно нарушение, в извършване на нарушението,
когато при съставяне на акта за установяване на административно нарушение
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и когато
срещу същото лице за същото деяние има влязло в сила наказателно
постановление, предупреждение по чл. 28, споразумение или влязъл в сила
съдебен акт.
В конкретния случай е съставен АУАН № F798183/18.11.2024г., с който е
поставено началото на административнонаказателното производство, в
следващия момент на 13.12.2024г. е постановена Резолюция за прекратяване
на административнонаказателна преписка №802121-F98183813/13.12.2024г.,
която не е била влязла в сила към момента на издаване на нов АУАН
№F807767/28.01.2025г. за същото нарушение. Видно е, че въпреки
прекратяване на производството наказващият орган е приел наличието на
извършено нарушение от жалбоподателя „***“ АД. От съпоставка на
приложените към делото доказателства, става пределно ясно, че със
съставянето на втори АУАН на практика срещу нарушителя е започнало второ
по ред административно-наказателно производство за абсолютно същото
деяние.
Имайки предвид забраната на чл.24, ал.1 т.6 от НПК, съдът счита, че е
било недопустимо да се съставя нов АУАН, от по-късна дата, при същите
фактически твърдения, преди резолюцията за прекратяване на наказателното
производство да е била влязла в сила. В постоянната си практика ВКС е давал
задължителни указания за изясняване на определението за тъждеството на
престъпленията (респ. нарушенията), като е приел (виж напр. решения №
553/1995 г. по н. д. № 463/1994 г. І н. о. и № 195/19.05.1997 г. по н. д. №
656/1996 г. І н. о. и посочената там по-стара практика на ВС), че "... същото
престъпление ще е налице, когато става дума за същата дейност, която е
предмет на приключено или висящо производство. Различната квалификация
на деянието НЕ ГО ПРАВИ различно". Съдът счита, че е налице нарушение
на принципът „non bis in idem“ – за едно нарушение може да бъде наложено
само едно наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от
Наказателно-процесуаления кодекс /НПК/, приложима в производството по
дирене на отговорност по административнонаказателен ред, не се образува
наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо
същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно
производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила
определение или разпореждане за прекратяване на делото. Приложението на
посочения принцип се обуславя от идентичността в предмета на образуваните
административнонаказателни производства, който предмет, определен от вида
на извършеното нарушение и нарушителя, се очертава от АУАН.
Недопустимо е едно и също лице да бъде повторно подлагано на наказателно
преследване, независимо дали в рамките на първото производство му е било
наложено наказание или не. С тези си действия наказващия орган опорочава
едно бъдещо производство по оспорване на НП.
Предвид изложеното, обжалваната Резолюция за прекратяване на
административнонаказателна преписка №802121-F98183813/13.12.2024г. на
4
Владислав Анатолиев Илиев – Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
следва да бъде отменена, за да се възстанови висящността на
административното производство. Съгласно чл.54, ал.8 от ЗАНН в
едномесечен срок от уведомяването за влезлия в сила съдебен акт наказващият
орган ще следва да упражни правомощията си по чл.52-58 и чл.58г ЗАНН.
С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за адвокат за съдебното
производство. По делото обаче не са представени доказателства за сторени
разноски за адвокатско възнаграждение и не се претендират такива, с оглед на
което не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Резолюция за прекратяване на административнонаказателна
преписка №802121-F98183813/13.12.2024г. на Владислав Анатолиев Илиев –
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, като незаконосъобразна.
След влизане в сила на решението, да се уведоми наказващия орган, че в
едномесечен срок от съобщението за влезлия в сила съдебен акт следва да
упражни правомощията си по чл.52 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Ловеч, в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
5