Решение по дело №223/2020 на Районен съд - Момчилград

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

253

Година

02.12.2020

Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд

състав

На

01.12.

Година

2020………..

В публично заседание и следния състав:

Председател

Йордан Геров

Секретар

Хюсние Алиш

като разгледа докладваното от

Съдията Геров

гражданско

дело номер

223

по описа за

2020

година.

За да се произнесе взе предвид следното:

   Предявен е иск от „****“ЕАД, гр.Пловдив  против  Д.М. ***, с правно основание чл.422 вр. чл.415,ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане в размер на 407.10 лв.,представляващи стойността на консумирана от потребителя електрическа енергия за периода 16.07.2019 год. – 15.11.2019 год.; 12.98 лв. представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 26.09.2019 год. -09.03.2020 год.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.03.2020 год., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 123/2020 г. по описа на РС – Момчилград.

   В исковата молба, ищецът се позовава на издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 123/2020 год. по описа на МРС, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в следствие на което е предявил в срок иск за установяване на вземането си. Вземането му по процесната заповед за изпълнение произтича от неизпълнено от ответника задължение за плащане на получена от ищеца услуга. Сочи, че в качеството си на доставчик на ел.енергия -  краен снабдител съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката е поел задължението да снабдява с ел.енергия, обекта на ответника с ИТН:4073625, с.Веслец за Д.М.М. е бил открит клиентски номер **********. Последният съгласно чл.11, т.1 от общите условия се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия в сроковете и по начините определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2. Също така, съгласно чл.27, ал.1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия **** ЕАД е предоставило в обекта на Д.М.М. за периода 16.07.2019 год. – 15.11.2019 год. електроенергия на обща стойност 407.10 лв. Поради забава в заплащане  на горепосочената главница ответника дължи и законна лихва в общ размер от 12.98 лв. за периода от 26.09.2019 год. – 09.03.2020 год., като тази законна лихва се дължи по всяка една фактура отделно за периода. В предвид изложеното, ищеца моли съда да постанови решение, с което да признае съществуването на вземането на **** ЕАД към ответника за сумата от 407.10 лв., представляващи стойността на консумирана от потребителя електрическа енергия за периода 16.07.2019 год. – 15.11.2019 год.; 12.98 лв. представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 26.09.2020 год. -09.03.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.03.2020 год., до окончателното изплащане на задължението. Претендира за разноски по делото.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа изцяло предявения иск, представя писмено становище и моли съда да уважи същия, така както е предявен. Счита, че са налице предпоставките на чл.238 от ГПК и моли съда да постанови непресъствено решение. Претендира за разноски.

    Ответника Д.М.М. в законноустановения едномесечен срок не е изпратил писмен отговор. Редовно призован на посочения в исковата молба адрес не се явява и не се представлява. При условията на чл.41, ал.2 от ГПК, всички съобщения са приложени по делото и се считат за редовно връчени.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл.238, ал.1 ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:

В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил в първото съдебно заседание по делото, като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В същото време на отв.Д.М.М. е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията към нея с указание за възможността за представяне на отговор в едномесечен срок, както и е редовно призован за насроченото съдебно заседание.

От друга страна са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл.131 ГПК и с призовката за съдебно заседание на ответника са указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства, неоспорени от насрещната страна, съдът намира, че искът е вероятно основателен. В този смисъл РС Момчилград счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявените искове, без да мотивира съдебния акт по същество – чл.239, ал.2 ГПК.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 и 8 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в общ размер на 75.00 лева, от които: 25 лв. д.т. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 175 лв., от които: 75 лв. д.т.; 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

  

 

 

 

Водим от горното съдът

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.М. М.  

 

 

 

от с.Веслец, общ.Кирково обл.Кърджали, с ЕГН:**********, че съществува вземане в полза на „****” ЕАД, ЕИК:****със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”****, чрез юрисконсулт С.П. в размер на 407.10 лв., представляващи стойността на консумирана от потребителя електрическа енергия за периода 16.07.2019 год. – 15.11.2019 год.; 12.98 лв. представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 26.09.2019 год. – 09.03.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.03.2020 год., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 123/2020 г. по описа на РС – Момчилград.

ОСЪЖДА Д.М. ***, с ЕГН:********** да заплати на „****” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”****”  № 37, ЕИК:****сумата в размер на 75 лв., представляваща разноски по заповедното производство и сумата в размер на 175.00 лв., деловодни разноски по настоящото производство.

             Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

 

 

                                                          Районен съдия :

                                                                        /Й.Геров/