Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 16.04.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №1816/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът Д.Н.Д. с ЕГН ********** ***
е предявил против сина си Н.Д.Д. с ЕГН ********** *** - непълнолетен, действащ
лично и със съгласието на особен представител по чл.29, ал.4 ГПК в лицето на
адв.В.Д. и упълномощеният от него адв.М. П. и против сина си Х.Д.Д. с ЕГН **********
– малолетен, представляван от майка си В.Д.Д. с ЕГН ********** и двамата от гр.****,
както и от пълномощника адв. Ф.Ф., субективно кумулативно съединени искове по
чл.439 ГПК, с които оспорва изпълнението по изп. д. №16/2020г. по описа на СИС
при РС – Пазарджик, предприето въз основа на изпълнителен лист от 12.02.2020г.,
издаден по гр.д. №2535/2017г. на РС-Пазарджик и изпълнител лист от
07.02.2020г., издаден по гр.д. №3127/2018г. на РС – Пазарджик, за заплащане на сумата 1045лв. – издръжка за
периода м. октомври 2017г. – м. април 2020г., присъдена в полза на ответника Н.Д.Д.
и сумата 1045лв. – издръжка за периода м. 10.2017г. – м. 04.2020г., присъдена в
полза на ответника Х.Д.Д., поради изпълнение на задължението, настъпило след
издаване на изпълнителните основания.
Ищецът Д.Н.Д. твърди, че с решение от
19.09.2017г., постановено по гр.д. №2535/2017г. по описа на РС – Пазарджик, е
осъден да заплаща на децата си Н.Д.Д. и Х.Д.Д. месечна издръжка по чл.143 ГПК в
размер на 190лв. за всяко дете, начиная от датата на съдебното решение до
навършването на пълнолетие или настъпването на друга причина за прекратяване
или промяна на издръжката. Твърди, че по силата на съдебна спогодба от
26.10.2018г., сключена по гр.д. №3127/2018г. по описа на РС – Пазарджик,
размерът на издръжката бил намален до 150лв. на дете. Поддържа, че своевременно
и точно е изпълнявал задължението за издръжка, като е плащал издръжката в пари,
а понякога е давал цялата или част от нея в натура – чрез полагане на грижи за
децата в дома си, в т.ч. и извън определеното време за лични отношения с тях.
Сочи конкретно, че
за периода
м.10.2017г. – м.03.2018г. е плащал издръжката в пълен размер – по 190лв. на
дете. За периода м. 04.2018г. – м. 06.2018г. е платил общо 230лв. издръжка, а
разликата е дал в натура, тъй като известно време децата са били при него и той
се е грижил за тях. За м. 07.2018г. платил общо 250лв., а разликата е дал в
натура, тъй като децата били при него от 17.05.2018г. до 31.07.2018г. През
целия м.08.2018г. децата били при него, той се грижил за тях и по този начин
дал цялата дължима издръжка в натура. През м. 09.2018г. платил общо 115лв., а
разликата е дал в натура, тъй като децата били при него от 01.09.2018г. до
15.09.2018г. През м. 10.2018г. платил общо 230лв., а разликата е дал в натура,
тъй като децата били при него известно време. За периода м.11.2018г. – м.02.2019г. е плащал издръжката
в пълен размер – по 150лв. на дете. За
м. 03.2019г. е платил общо 260лв. издръжка, а разликата е дал в натура, тъй
като известно време децата са били при него и той се е грижил за тях. За
периода м. 04.2019г. – м.07.2019г. е плащал издръжката в пълен размер – по
150лв. на дете. За м. 08.2019г. е платил 150лв. – издръжка за детето Н., а
издръжката за детето Х. е дал в натура, тъй като същото е било при него през
целия месец. За м. 09.2019г. платил общо 200лв., а разликата е дал в натура,
тъй като децата били при него до 15.09.2019г. За периода м. 10.2019г. – м.
03.2020г. е плащал издръжката в пълен размер – по 150лв. на дете. За м.
04.2020г. е платил 150лв. – издръжка за детето Н., а издръжката за детето Х. е
дал в натура, тъй като същото е било при него от 09.03.2020г. до 10.06.2020г.
От м. 04.2020г. вкл. не дължи издръжка за детето Н., тъй като то живее постоянно
при него.
Ищецът
поддържа, че въпреки, че е изпълнил задължението за издръжка за периода м.
октомври 2017г. – м. април 2020г., ответниците са предприели срещу нето
принудително изпълнение за събиране на погасеното чрез изпълнение вземане.
Затова иска от съда да установи по отношение на ответниците, че същото не
подлежи на принудително изпълнение. Сочи доказателства и претендира съдебни
разноски.
Ответникът Х.Д.Д., чрез своята
майка и законен представител В.Д.Д., частично признава предявения срещу него
иск до размера на 137.50лв. Оспорва иска за разликата до 1045лв. с твърдението, че за процесният период ищецът
не е изпълнил задължението да му заплати издръжка в общ размер на 907.50лв.
Твърди, че не е пребивавал при баща си извън определения от съда режим за лични
отношения между двамата, а евентуално, че грижите, които баща му е полагал за
него, не го освобождават от задължението да му дава присъдената издръжка в
пари. Поддържа, че това обстоятелство поражда единствено основание за промяна
на мерките относно упражняването на родителските права, но не може пряко да
погаси задължението за заплащане на присъдената вече издръжка. Моли за
отхвърлянето на иска в оспорената част и претендира съдебни разноски.
Ответникът Н.Д.Д. - непълнолетен,
действащ лично и със съгласието на особения представител по чл.29, ал.4 ГПК,
също признава предявения срещу него иск до размера на 137.50лв., а за разликата
до 1045лв. оспорва иска при твърдение, че дължимата от ищеца издръжка за
процесния период в размер на 907.50лв. не е заплатена.
Съдът, като отчете събраните по
делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:
Между страните по делото няма
спор, установява се и от представените с исковата молба официални
удостоверителни документи и съдебни актове, че ищецът е баща на ответниците,
упражняването на родителските права е предоставено на майката, а бащата е
осъден да заплаща на всеки ответник месечна издръжка в размер на 190лв.,
считано от 19.09.2017г. Считано от 19.10.2018г. размерът на издръжката е
намален на 150лв. за всяко дете.
Също така е безспорно, а се установява и от
представените от ищеца разписки, че за процесния период от м. октомври, 2017г.
до м. април, 2020г. ищецът е заплатил на ответниците издръжка в общ размер на 8525лв.
Пълният размер на издръжката за същия период е 10340лв. Неизпълнената част от
задължението е в общ размер на 1815лв., т.е. по 907.50 лв. издръжка за всяко от
децата.
От средата на м. април, 2020г.
ответникът Н.Д.Д. трайно се е преместил да живее при ищеца. Последното се
установява от обясненията на този ответник, дадени по реда на чл.176 ГПК.
Видно от представената от ищеца
покана за доброволно изпълнение с изх. №2480/09.06.2020г., изпратена до него по
изп.д. №16/2020г. на ДСИ при РС – Пазарджик, ответниците са взискатели по това
делото, а длъжник по него е ищецът. Предмет на принудителното изпълнение е
вземане за дължима издръжка към м. април, 2020г. в общ размер на 2090лв. или по
1045лв. издръжка за всеки от ответниците. Ищецът твърди да е настъпило
доброволно изпълнение на това задължението преди връчването на ПДИ. Поддържа,
че една част от него е погасена чрез плащане, а останалата част от задължението
е погасена чрез даване на издръжката в натура, тъй като през голяма част от
времето, за което се претендира същата, децата са живели при него и той е полагал
за тях дължимите грижи, включително като им е предоставял необходимите средства
за задоволяване на техните потребности.
При това положение, спорът между
страните се свежда до въпроса дали издръжката на дете, която е присъдена в
тежест на родителя, на когото не е поверено упражняването на родителските
права, може да се дава в натура, а не в пари в размера, които е определен от
съда.
По този въпрос е налице трайно
установена практика на ВКС, която в определени случаи приема, че погасяване
поради изпълнение в натура може да има за родителя тогава, когато задълженият
да плаща издръжка изцяло и сам поеме грижите и издръжката на детето без участие
на другия родител, на когото родителските права формално са били предоставени
след развода. Идентичен извод обаче не следва автоматично за случая, когато
режимът на лични контакти с родителя, комуто не са предоставени родителските
права, е по-разширен и/или детето прекарва повече време с този родител, освен
ако между страните е постигната уговорка издръжката да се дава по този начин,
или част от нея да се приспада за тези (определени) периоди. Изяснен е и
въпросът, че погасяване на задължението за месечна издръжка, присъдена в пари
не може да настъпи чрез прихващане по други взаимоотношения, които длъжникът по
издръжката на дете може да има с другия родител, или чрез откриване на
спестовни сметки, или сключване на договори за застраховка в полза на детето / Решение № 134 от 25.06.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 90/2011 г., IV г.; Определение № 703 от 23.10.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 1721/2019 г., III г. о./.
В настоящия случай ищецът не
твърди, а и от показанията на разпитаните свидетели не се установява, че през
процесния период /м. октомври, 2017г. – м. април, 2020г./ ищецът изцяло е поел
отглеждането на децата, сам се е грижил за тях и ги е издържал без участието на
майката. Напротив, установява се, че децата са пребивавали и при двамата
родители, а Н.Д. е заживял трайно при ищеца едва от средата на м. април,
2020г., което е извън периода, за който се оспорва задължението.
Както бе посочено по-горе,
обстоятелството, че децата стоят при родителя, на когото не са предоставените
родителските права, по-дълго от определеното от съда време, не води до
погасяване на задължението да се плаща присъдената издръжка. Изключение е
възможно само при постигната между страните уговорка издръжката през тези
периоди да се дава в натура или ако дължащият издръжката родител трайно поеме
изцяло грижите и издръжката на детето, без участие на другия родител.
Установява се, че вземането за
издръжка, което е предмет на оспореното чрез иска по чл.439 ГПК изпълнение, е
било погасено доброволно от ищеца чрез плащане, настъпило след издаване на
изпълнителното основание, до размера на 275лв. или по 137.50лв. за всеки от
ответниците. Затова предявените срещу всеки от тях отрицателни установителни
искове следва да се уважи до този размер и да се отхвърли за разликата над
137.50лв. до 1045лв.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на съдебни разноски съразмерно с уважената част от
исковете. Същият е представил доказателства за направени разноски в размер на
501.90лв. От тях следва да му се присъдят 66.04лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответниците също
имат право да искат разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът
Н.Д. не е направил разноски и не претендира такива. Ответникът Х.Д. е
представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на
380лв. От тази сума съразмерно с отхвърлената час от иска на този ответник
следва да се присъдят разноски в размер на 330лв.
С определение №260059 от 22.01.2021г. съдът на
основание чл.29, ал.4 ГПК е постановил разноските за особен представител на
ответника Н.Д. в размер на 300лв. да се поемат от В.Д.Д., която е представлявала
този ответник преди възникване на основанието за учредяване на особено
представителство. Задълженото лице не е изпълнило указанията на съда и не е
внесло предварително разноските, поради което възнаграждението на особения
представител е изплатено от бюджета на съда. Затова сумата следва да се събере
принудително на основание чл.77 ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
По исковете на Д.Н.Д. с
ЕГН ********** *** срещу ответника Н.Д.Д. с ЕГН ********** *** - непълнолетен,
действащ лично и със съгласието на особен представител по чл.29, ал.4 ГПК в
лицето на адв.В.Д. и упълномощеният от него адв.М. П. и срещу ответника Х.Д.Д.
с ЕГН ********** – малолетен, представляван от майка си В.Д.Д. с ЕГН **********
и двамата от гр.****, както и от пълномощника адв. Ф.Ф., ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.439 ГПК, че част от вземането по изп. д. №16/2020г. по описа на
СИС при РС – Пазарджик, предприето въз основа на изпълнителен лист от
12.02.2020г., издаден по гр.д. №2535/2017г. на РС-Пазарджик и изпълнител лист
от 07.02.2020г., издаден по гр.д. №3127/2018г. на РС – Пазарджик, за заплащане на сумата от 2090лв. – издръжка
за периода м. октомври 2017г. – м. април 2020г. /по 1045лв. издръжка за всяко
дете/, не подлежи на принудително изпълнение до размера на 275 лв. /по
137.50лв. издръжка за всяко дете/, поради доброволно плащане, настъпило след
издаване на изпълнителните основания, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.439 ГПК за
разликата над 275 лв. /по 137.50лв. издръжка
за всяко дете/ до предявения размер от 2090лв. /по 1045лв. издръжка за всяко
дете/.
ОСЪЖДА ответника Х.Д.Д. да заплати на ищеца Д.Н.Д.
съдебни разноски в размер на 66.04лв.
ОСЪЖДА ищеца Д.Н.Д. да заплати на ответника Х.Д.Д.
съдебни разноски в размер на 330лв.
ОСЪЖДА В.Д.Д. с ЕГН ********** да заплати в полза
на Районен съд – Пазарджик на основание чл.77 ГПК сумата от 300лв. –
възнаграждение за особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: