№ 20
гр. Плевен, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20234430200953 по описа за 2023
година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, обл.
Варна, бул. „Мария Луиза“ № 9, представлявано от Изпълнителния
Директор С. И. Д. против Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** , с който на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за
движение по пътищата е наложил на „ОКТОПОД ИНВЕСТ
ХОЛДИНГ“ ЕАД, административно наказание – имуществена санкция
в размер на 2500 лв. за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш,
като се излагат подробни съображения в тази насока.
Жалбоподателя, редовно призован, се представлява от процесуален
представител адв. Г. Г. от АК – Плевен. Адвокат Г. ,моли съда да
отмени изцяло издадения електронен фиш, като неправилен и
незаконосъобразен.
Административно-наказващият орган Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София, редовно призован, се представлява от
1
юрк. И.И. , който моли съда да потвърди издадения електронен фиш
като правилен и законосъобразен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира
за установена следната фактическа обстановка: Жалбата е допустима
и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се
установява, че жалбата е подадена в срок. Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с електронна система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** е
ангажирана административно-наказателна отговорност на
жалбоподателя за това, че на На 25.02.2021г., в 09:11 часа, е
установено нарушение № BC90DDA6275B7317E053031F160A09CB., с
ППС ВЛЕКАЧ МАН ТГХ, регистрационен номер ***, с технически
допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория
ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 40000, в община Долни
Дъбник, за движение по път I-3 км 100+471, с посока Нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 40221, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,
ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км 100+471.
Актът-ЕФ е постановен на 25.02.2021 -нарушение на чл. 102, ал. 2 от
Закона за движението по пътищата.
Съдът констатира, че са налице основания за отмяна на ЕФ.
На първо място, съгласно чл. 102, ал. 2 ЗДвП „собственикът е длъжен
да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в
свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се
изпълнява от него“. С нормата се регламентира забрана за собственика
на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени едновременно
2
задълженията, както по установяване размера на съответната такса по
чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на ППС, така и по нейното
заплащане. Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП „ако собственикът на
пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен
търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без
да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на
собственика се налага имуществена санкция, както следва - по чл. 179,
ал. 3б - в размер 2500 лв.“. Съгласно цитираната санкционна
разпоредба на собственик на ППС, който е допуснал движението на
ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по
установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10,
ал. 1 от ЗП, т.е. нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП, се налага имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
Съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП „собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се
наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания
ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв.Ако
собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер 2500 лв.“. Съгласно цитираната
разпоредба административното наказание се налага на собственика на
ППС при незаплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП –
изцяло или частично, вкл. и когато това е последица от невярно
декларирани данни. От систематичното тълкуване на тези разпоредби
се обуславя извод за неяснота на наказаното лице, в какво
действителност се изразява неговото неправомерно поведение,
предпоставка да му бъде наложено административно наказание.
Не се установява безспорно дали жалбоподателят е наказан заради
това, че е нарушил забраната по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като е
допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени
задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, или заради това, че не е заплатил
дължимата пътна такса. Дори и да се приеме, че нарушението от
обективната му страна е установено, то същото не е подведено под
приложимата по време, място и лица правна норма. Несъответствието
на фактите, които са установени, с посочените като нарушени законни
разпоредби, вкл. и с тези, с които се регламентират видът и размерът
3
на наложеното наказание, е основание за отмяна на ЕФ поради
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
препятстващи възможността на лицето да разбере в какво се изразява
обвинението спрямо него и да осъществи ефективно правото си на
защита. На следващо място, съдът намира, че е нарушена
процедурата, по която е ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството жалбоподател.
Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 7 и т. 8 от ЗДвП - „При изпълнение на
функциите си по този закон определените от председателя на
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ длъжностни
лица проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа
съставят актове за установяване на административни нарушения при
спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, както съставят и
връчват актове за установяване на административни нарушения и
връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в.
Съгласно чл. 167а, ал. 4 ЗДвП, Агенция „Пътна инфраструктура“
създава и поддържа информационна система, в която се издават и
съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения
по чл. 179, ал. 3 - 3в. Правилата за изграждане и функциониране на
информационната система се приемат с решение на управителния
съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. В информационната
система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за
съставяне на актове за установяване на административни нарушения,
актове за установяване на административни нарушения и наказателни
постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, ако същите
отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с
квалифициран електронен подпис“. Съгласно чл. 187а, ал. 1, ал. 4 и
ал. 5, изр. Първо ЗДвП „при установяване на нарушения по чл. 179,
ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице. Вписаният
собственик, съответно ползвател, се освобождава от административно-
наказателна отговорност по ал. 1 във връзка с административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на
акта за установяване на административно нарушение или електронния
фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е
извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. Актът-ЕФ е постановен на
4
25.02.2021г. В случаите по ал. 4 въз основа на първоначално
издадения акт за установяване на административно нарушение не се
издава наказателно постановление и административно-наказателното
производство се прекратява, а първоначално издаденият електронен
фиш се анулира“. Съгласно чл. 189е, ал. 1-5, ал. 12 и ал. 13 ЗДвП,
„Актовете за установяване на административни нарушения по чл. 179,
ал. 3-3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по
чл. 165, чл. 167, ал. 3-3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност.
При установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3-3б преди съставяне
на акт за установяване на административно нарушение, контролните
органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по
чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Когато актът за установяване на
нарушението се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за
заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта. Таксата
по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата може да бъде заплатена по
банков път или чрез картово плащане, а пред органите по чл. 167, ал.
3 - 3б - и в брой, като плащането може да бъде осъществено при
извършване на проверката или в срок от 14 дни от връчване на акта за
установяване на административно нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б. В
случаите, при които таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата се
заплаща след връчване на акта за установяване на административно
нарушение, нарушителят следва в платежното нареждане да посочи
номера на акта за установяване на административното нарушение.
При заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП в срока и при
условията на ал. 3 и 4 и след постъпване на сумата по сметката на
Агенция „Пътна инфраструктура“, нарушителят се освобождава от
административно наказателна отговорност за конкретното нарушение
по чл. 179, ал. 3-3б, установено в акта за установяване на
административно нарушение. В тези случаи се освобождават от
административно-наказателна отговорност собственикът, вписаният
ползвател и водачът за извършеното административно нарушение по
чл. 179, ал. 3-3б във връзка с конкретното пътно превозно средство за
съответния случай на движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа.
Наказателните постановления за административни нарушения по чл.
179, ал. 3-3в се издават от председателя на управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“ или оправомощени от него
длъжностни лица. За съставените актове за установяване на
административни нарушения и издадените наказателни
постановления по този член се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 1
5
- 3 и ал. 13 – 16“. Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изр. Първо и ал. 7 от ЗДвП
- „при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение. По отношение на електронния фиш за нарушение по чл.
179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10“. В ЗП
липсва правна уредба за налагане на административни наказания чрез
издаването на ЕФ. Ангажирането на административно-наказателна
отговорност се реализира с издаването на наказателно постановление
въз основа на акт за установяване на административно нарушение.
От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя
извод, че неправилно на „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД е
ангажирана отговорност по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е издаден
електронен фиш при условията на чл. 189ж от ЗДвП. Съгласно ал. 1 на
чл. 189ж от ЗДвП електронен фиш може да се издаде /правна
възможност за наказващия орган/, когато се установи нарушение на
чл. 179, ал. 3 ЗДвП. За нарушения като процесното – по чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП, ЕФ не се издава. Необходимо е да се посочи и, че нормите на
чл. 179, ал. 3 и ал. 3б от ЗДвП, имат различно съдържание. С първата,
се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но
не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а с втората – наказание
за собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10бал1,т2 от Закона за пътицата.Актът е постановен на
25.22.2021 .Различни са субектите, на които може да бъдат наложени и
предвидените със закона различни по вид и размер наказания,
различни са и нарушенията, за осъществяването на които се налагат
тези наказания – незаплатена такса чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП /чл. 179, ал.
3 ЗДвП/ и изцяло или частично незаплатена дължима такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани
данни, по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Предвид това се формира извод, че за
извършеното от „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД по чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП незаконосъобразно е издаден ЕФ. Приложение намират
разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт при установено
административно нарушение и издаването на наказателно
постановление при наличието на предпоставките за това.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като се
6
ограничават правата на лицето, сочено за нарушител, вкл. да възрази
по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и да представи
доказателства в подкрепа на своите твърдения. Установените -
непълнота и неяснота на правната уредба относно издаването на ЕФ
за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не могат да бъдат санирани по
аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове.
Относимата санкционна разпоредба - чл.187а, ал.2, т.З във вр. с чл.179,
ал.Зб от ЗДвП, предвиждаща административно наказание
„Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева,
противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерността.
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на
съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По
аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно
преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която
създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не
трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от
17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията
следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС
многократно е подчертавал, че административните или репресивните
мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на
тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в
Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали
определена санкция е в съответствие с принципа на
пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и
тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и
начина за определянето на нейния размер и това е задължение на
националния съдия.
По преюдициално запитване, отправено от Административен съд
Хасково, СЕС с решение от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. е приел,
че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
27.09.2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него
изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран
размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
7
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административно наказателна отговорност чрез
заплащане на „компенсаторна такса” с фиксиран размер.
Отчитайки така изложеното, съдът намира, че санкцията се явява в
явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се
явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е
предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно
характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с
категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което
не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание
в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в
абсолютен такъв.
По силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на
СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища
и учреждения в Република България. При съобразяване на
задължителното тълкуване на съюзното законодателство - решение от
21.11.2024г. по дело С-61/2023г. на СЕС се налага изводът, че
оспореният пред PC Плевен електронен фиш е издаден в
противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.0б.1999г.
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури. Размерът на
имуществената санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата -
налице е липса на съразмерност спрямо преследваната от
законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за
индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при
съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние,
дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.
По разноските:При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото
производство за представителство от адвокат. Такава претенция е
своевременно направена от процесуалния му представител.
Размер се определя от съда, като следва да бъде справедлив и
обоснован. За определяне на конкретно дължимия размер съдът
съобрази следните обстоятелства:
- към момента на сключване на договора 12.09.2023 г. и към момента
на провеждане на откритото съдебно заседание, в което е оказана
8
адвокатска защита и съдействие -на 06.06.2023г е в сила нова
редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 предвижда
минимален размер на дължимото възнаграждение при дела с
материален интерес до 1000 лева равен на 400 лева;
- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие –
представителство в едно открито съдебно заседание.
- фактическата и правна сложност на делото.
Констатира се, че процесния случай не поставя за обсъждане
непознати въпроси по приложението на материалния и процесуалния
закон. По делото са проведени седем открити съдебно заседание.
Изложени са доводи от адвоката в жалбата и в съдебно заседание
която е доста подробна и която той подържа за отмяна на процесното
наказателно постановление.
- материалният интерес. В случая наложената административна
санкция е глоба в размер на 2500 лева.
С оглед гореизложеното, справедливият и обоснован размер на
адвокатското възнаграждение, който следва да се присъди е 700,00
лева,както и сумата от 500лв за внесения от жалбоподетелят депозит
за ВЛ по изготвената съдебно-техническа експертиза.
Този размер на възнаграждението е законосъобразно определен и
същевременно представлява достойно заплащане за доказано
положения от адвоката труд, без същевременно да се допуска
неоснователно обогатяване за сметка на държавен орган.
Мотивиран от гореизложеното Съдът и на исн.чл63 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** , с който на
„ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление – гр. Варна, обл. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 9,
представлявано от Изпълнителния Директор С. И. Д. на основание
чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по
пътищата е наложил на „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД,
административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500
лв. за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по
9
пътищата , като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция Агенция Пътна Инфраструктура-гр. София на
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 38 от ЗАдв. да ЗАПЛАТИ
на„ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление – гр. Варна, обл. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 9,
представлявано от Изпълнителния Директор С. И. Д. от сумата от
700,00 /седемстин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана защита и съдействие и 500лв за внесения от
жалбоподателят депозит за ВЛ по изготвената съдебно-техническа
експертиза.
.Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10